№ 977
гр. ***, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104672 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2589,19 лв. и иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 149,87 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу Й. АНЧ. ИВ., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** 1239/2021 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия
до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с
аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
1
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период
2
са: сума за отопление с ИРУ- 1351,30 лева, сума за отопление без ИРУ-139,64
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 243,12 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 867,83 лв, услуга дялово разпределение- 60,96лв.,
корекция-0,00 Твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ, 1
водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е
определена при отопляем обем 211,30 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 2589,19 лева за главница за периода
01.06.2019г. – 31.12.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 149.87 лева
за периода 02.08.2019 г. до 15.02.2021 г. и законната лихва върху главницата
от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена
заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
********** 1239/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявената претенция. Оспорва твърдението на „*** -
***” ЕАД, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена,
както и че евентуалното присъединяване към топлопреносната мрежа е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба към момента на
присъединяване. Счита, че липсват, каквито и да било доказателства,
представени от ищеца, които да обосновават подобна теза, както и че имотът,
за който се твърди, че е доставяна ТЕ, е присъединен към топлопреносната
мрежа на законово основание, респ. - че между страните е възникнало
облигационно отношение за предоставяне на ТЕ. Счита, че в конкретния
случай от приложените документи към исковата молба не може да се приеме
за установено, че процесният имот е присъединен към топлопреносната
мрежа по предвидения нормативен ред, което води до извода, че искът по чл.
422 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Прави възражение по чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Счита, че
дори да се допусне, че е извършена доставка на ТЕ в сградата, съответно в
процесния имот, то това е непоискана доставка, тъй като не е осъществена
нито по желание на ЕС, нито пък ответникът е поръчвал подобна доставка. В
такъв случай, с оглед императивната разпоредба на чл. 62 от Закона за защита
на потребителите, счита, че се налага извода, че не е възникнало валидно
3
вземане за ищеца, тъй като за непоръчана стока не се дължи насрещна
престация. Оспорва, че между „*** - ***“ ЕАД и етажната собственост
/респ. - ответницата/ са налице договорни отношения за доставка на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост. Твърди, че към исковата молба не са
приложени доказателства, от които да е видно, че е сключен договор при
общи условия за доставка на ТЕ, при спазване на реда по чл. 150, ал. 2 от ЗЕ -
публикуване на одобрени от КЕВР общи условия най-малко в един централен
и в един местен всекидневник. Оспорва, че в посочения в исковата молба
период, ответницата е имала право на собственост или право на ползване
върху процесния имот. Твърди, че има разлика в адреса по представения
нотариален акт, тъй като в него е записана ул.Самуил, а в исковата молба
ул.Цар Самуил. Твърди, че по делото липсват безспорни доказателства, които
могат да удостоверят, че ответника е клиент на топлинна енергия за
процесния имот в претендирания период от време, което води до
категоричния извод, че исковете не са доказани. Твърди, че недоказването на
право на собственост върху имота или на право на ползване в процесния
период е достатъчно и самостоятелно основание исковете на „*** - ***“ ЕАД
против ответницата да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва, че
„*** е избрано от клиентите в сградата - ЕС по реда на чл. 139б за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и
че „*** - ***“ ЕАД е възложило на дружеството с ограничена отговорност да
извършва посочената услуга. В конкретния случай, дори да се приеме, че
сградата - ЕС е присъединена към топлопреносната мрежа в съответствие с
действащите нормативни правила към момента на присъединяване /вкл. със
съгласието на собствениците или титулярите на вещно право на ползване/ и е
налице договорно отношение за доставка на топлинна енергия, то в този
случай по делото липсват каквито и да било доказателства, че *** в
претендирания период от време е било компетентно лице, съгл. изискванията
на ЗЕ, да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата-EC. В
тази връзка по делото са приложени документи договор №***,
споразумителен протокол № 3/868, споразумителен протокол от 23.11.2001г.,
които не са представени в оригинал или в официално заверен препис и без
приложения, поради което оспорва съществуването им. Оспорва
представителната власт на Георги Султанов по отношение на етажната
собственост. Счита, че срока на договора е изтекъл. Счита за безспорно,
4
предвид изискванията, определени от законодателя, че в разглеждания случай
липсват доказателства, че отчитането, съответно начисляването на
претендираните задължения е извършено от компетентно лице, което води до
логичния извод, че претендираните вземания не са доказани по основание и
размер. Оспорва по основание и размер претендираните вземания на ищеца по
отношение на ответинка, вкл. верността на данните, послужили за
начисляване на въпросните претенции. Дори да се приеме, че сградата, респ.
имотът е топлоснабден и че Й.И. е клиент на ТЕ, доставяна от „*** - ***“
ЕАД, то счита, че претендираните суми не са дължими, тъй като
представените документи от ищеца: препис-извлечение от сметка; справка и
фактури са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
доказателствена сила, относно изявленията, съдържащи се в тях. В тази
връзка оспорва верността на данните, отразени в посочените документи.
Оспорва, че „*** - ***“ ЕАД е доставило топлинна енергия в процесното
жилище в посочения в исковата молба период от време, както и че
количеството на евентуално доставената топлинна енергия е в обем и на
стойност, които отговарят на размера на исковата претенция. Оспорва, че
абонатната станция е въведена в експлоатация, съгласно изискванията на
нормативната уредба. Оспорва, че средството за търговско измерване
/топломер/ е монтирано на границата на собственост на съоръженията. В
случай, че в хода на делото бъде установено, че топломерът е монтиран на
място, различно от границата на собственост, оспорва, че е спазен начина за
отчитане на топлинна енергия, съгл. наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ.
Оспорва, че топломерът /топломерите/ в абонатната станция през процесния
период е бил експлоатационно годен, с валиден сертификат и с технически
показатели, съвместими с изискванията на международните и европейски
стандарти, свързани с маркировката за съответствие СЕ, както и че е
отговарял на нормите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
на средствата за измерване, вкл. и по отношение на класа за точност на
измерването. Оспорва, че топломерът /топломерите/ е преминал
своевременно метрологичен контрол - последващ и периодичен. Оспорва, че
топлопреносното предприятие в процесния период е спазило изискванията на
чл. 46, ал. 3 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм.
2020 г./, а именно — преустройството, ремонтирането или заменяната на
елементите на средствата за контролно измерване, както и да нарушаването
5
на пломба, знак или друго контролно приспособление на тези средства да
бъде извършвано само в присъствието на представител на етажната
собственост. Оспорва, че проектната мощност на отоплителната инсталация е
определена правилно, на базата на инвестиционен проект, съгл. Наредба №
16¬334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. 2020 г./. Оспорва, че за
процесния период от време „*** - ***“ ЕАД е редуцирала показанията на
топломера с технически и нормативно обоснован технологичен разход на
топлинна енергия в абонатната станция, че технологичните разходи са
определени правилно - за единица време поотделно за всяко едно от
съорьженията в абонатната станция по данни от производителя и обобщено,
както и че са направени верни изчисления на технологичните разходи или са
провеждани топлотехнически изпитания за изчисляване на технологичните
разходи. Оспорва, че данните от топломера в абонатната станция са отчитани
правилно и своевременно. Оспорва годността и изправността на водомера за
студена вода пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване през
процесния период, както и че данните от него са отчитани правилно и
своевременно. Оспорва, че правилно и в съответствие с необходимата
проектна документация или изчисления са определени общия отопляем обем
на сградата - етажна собственост и на процесния имот. Оспорва, че
топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо снабдяване са
определени и начислени вярно и в съответствие с действащите в процесния
период наредби за топлоснабдяването. Оспорва, че е извършван реален отчет
на показанията на индивидуалния топломер и водомера за гореща вода в
процесния имот, както и че данните са записани вярно. Оспорва, че е
определено правилно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Оспорва, че при определяне на размера на претендирането вземане от ищеца
за процесния период са приспаднати суми, каквото е изискването на §2 от
ПЗР към закона за допълнение на ЗЕ /д.в., бр. 38 от 2020 г./ Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, дело *** на
*** С. И. е видно, че Й. АНЧ. ИВ. е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***, ет.4.
6
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
От представеното свидетелство № 01074/23.05.2019г. е установено, че
за периода на валидност на проверката от 23.05.2019г. до 23.05.2021г. на
монтирания в процесната абонатна станция топломер съответства на
изискванията.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. ЛЮБ. П., Р.Г. ПопИ.,
ВЛ. П. В. и СТ. ст. Ч. като преки, логични, взаимнокореспондентни,
непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че през процесния период тримата
свидетели са работили при *** АД и в различни месеци са отчитали
показанията на индивидуалните разпределителни уреди, монтирани на
отоплителните тела в процесния топлоснабден имот- ***, находящ ве с в
гр.***, ***. Този период е включвал време с извънредна епидемична
обстановка, поради което е имало случаи, в които не е бил осигурен достъп за
отчитане на уредите с визуално отчитане, монтирани в имота. Имало е и
случаи, в които отчета е извършван след като обитател на апартамента е
предоставял снимка с показанията на монтираните в имота ИРУ на
отоплителните тела. В останалите случаи отчитането е извършено чрез лично
засичане на показанията от служителите на фирмата за дялово разпределение.
На част от отоплителните тела, монтирани в имота са монтирани ИРУ с
дистанционно отчитане и техните показания са засичани редовно.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за
процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.06.2019г.
7
до 31.12.2020г. е в общ размер от 2588,19 лв. от които 1351,30 лв.-ТЕ за
отопление с ИРУ, 139,64 лева ТЕ за отопление без ИРУ, 243,12 лева-ТЕ за
сградна инсталация, ТЕ за БГВ-804,17 лв. лева и 49,96 лв.- такса услуга
дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.02.2021г. е в размер на
173,61 лв. В Програма Инкасо в ***-*** АД има открита клиентска партида с
№ *** за ***, гр.***, *** с титуляр Й. АНЧ. ИВ.. Няма открита аналитична
сметка в сметка 411 за Й.И., тъй като е физическо лице, а откриват
аналитични сметки само за клиентите-юридически лица. В счетоводството за
битовите потребители се издава от счетоводната програма фактура с пореден
номер, която включва реализираната топлинна енергия на всички битови
потребители за посочения месец и тази фактура е включена в дневниците за
продажбите. Извършено е приспадане от начислените суми за топлинна
енергия на основание параграф 2 от ПЗР към Закон за допълнение на ЗЕ и
решението на КЕВР сумата от 63,66 лева, с която е погасено задължение за
периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 5004,51
куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 211,30 куб.м. Банята се
отоплява чрез щранг-лира. В имота има монтирани 4 броя отоплителни тела,
които са оборудвани с индивидуални разпределиттелни уреди. Ползва се
топла вода. Ползва се топла вода, като в банята е монтиран водомер за топла
вода. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към
топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия
до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от
проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна
8
метрологична проверка. Спазени са изискванията за присъствие на
представител на живущите при демонтирането на средството за търговско
измерване. Проектната мощност на отоплителната инсталация е 236 kW.
Топломера е отчитан редовно. Не се правят изравнителни годищни сметки.
ТЕ за сградна инсталация се определя съгласо методиката за дялово
разпределение. Количеството за технологични разходи е определено съгласно
Методиката за дялово разпределение и е за сметка на топлофикационното
дружество. Има абонати, които са отказали да ползват топлоенергия от
отоплителните тела в имота им. Отопляемият обем на отделните имоти в
абонатната станция се определя на базата на архитектурен проект,
предоставен от собствениците при въвеждането в експлоатация. Показанията
на топлоразпределителите и водомера за топла вода се отчитат от служител
на ФДР. Той носи отговорност за верността на отчета. Практически при
неотчитане за определен месец на топлоразпределителите и водомера за
топла вода се начислява консумация, близка до десйтвителната. През следващ
отчетен период се извършва изравняване на показанията съответно на
топлоразпределителите и водомера за топла вода. Не са установени условия
за приложение на т.6.6 от Методика за дялово разпределение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2589,19 лв.:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, дело *** на
*** С. И. е видно, че Й. АНЧ. ИВ. е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***, ет.4. Липсват
ангажирани доказателства за разпореждане с правото на собственост след
придобиването му от Й.И.. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответницата, че липсва идентичност на имота, тъй като
адреса му от ищеца е посочен като ул.Самуил, а видно от нотариалния акт се
касае за ул.Цар Самуил. Не са ангажирани конкретни оспорвания и не са
ангажирани доказателства от ответника по делото за наличие на две различни
улици в гр.***, едната от които с името Самуил, а другата Цар Самуил.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
9
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
10
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в
нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Неоснователно е и възражението на ответника на основание чл.62 ЗЗП,
че доставената топлоенергия е непоискана доставка. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ
(в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е
възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците
11
да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в
общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно
ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо
повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за
електрическа енергия, вода, отопление. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от
индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането
на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е
неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на
чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно
на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р Иван Русчев по повод тълкувателно дело №2/2016
на ОСГК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че *** АД
не е надлежно избрано да извършва услугата дялово разпределение на
доставената до абонатната станция топлоенергия. Ако приемем, че липсва
договор или той не обвързва етажната собственост и в частност ответника по
12
делото, или е недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344
за топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца
не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда.
Общия отопляем обем на сградата е 5004,51 куб.м., а отопляемия обем на
процесния апартамент е 211,30 куб.м. Банята се отоплява чрез щранг-лира. В
имота има монтирани 4 броя отоплителни тела, които са оборудвани с
индивидуални разпределиттелни уреди. Ползва се топла вода. Ползва се
топла вода, като в банята е монтиран водомер за топла вода. Сградата, в която
се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа.
Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на
процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със
съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия
водомер е преминал съответна метрологична проверка. Спазени са
изискванията за присъствие на представител на живущите при демонтирането
на средството за търговско измерване. Проектната мощност на отоплителната
инсталация е 236 kW. Топломера е отчитан редовно. Не се правят
изравнителни годищни сметки. ТЕ за сградна инсталация се определя съгласо
методиката за дялово разпределение. Количеството за технологични разходи
е определено съгласно Методиката за дялово разпределение и е за сметка на
топлофикационното дружество. Има абонати, които са отказали да ползват
13
топлоенергия от отоплителните тела в имота им. Отопляемият обем на
отделните имоти в абонатната станция се определя на базата на архитектурен
проект, предоставен от собствениците при въвеждането в експлоатация.
Показанията на топлоразпределителите и водомера за топла вода се отчитат
от служител на ФДР. Той носи отговорност за верността на отчета.
Практически при неотчитане за определен месец на топлоразпределителите и
водомера за топла вода се начислява консумация, близка до десйтвителната.
През следващ отчетен период се извършва изравняване на показанията
съответно на топлоразпределителите и водомера за топла вода. Не са
установени условия за приложение на т.6.6 от Методика за дялово
разпределение.
Неоснователно е възражението, че не е доказано, топломера в
абонатната станция да е бил метрологично годен през процесния период. От
представеното свидетелство № 01074/23.05.2019г./л.255- гръб от делото/ е
установено, че за периода на валидност на проверката от 23.05.2019г. до
23.05.2021г. на монтирания в процесната абонатна станция топломер
съответства на изискванията.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответника
твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото в
заключението на съдебно-икономическата експертиза, че искът е основателен
и доказан до размер от 2588,19 лв., за която сума искът следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер от 2589,19 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 149,87 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
14
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162
ГПК в размер на 149,83 лв. за която сума искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 149,87 лв. следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 104,70 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса 98,79 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда 100 лв. и депозит за ВЛ в размер на 450,00 лв. и депозит за
особен представител 320 лв. съразмерно с уважената част на исковата
15
претенция в общ размер от 968,70 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Й. АНЧ. ИВ.,
ЕГН**********, гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***,
ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 2588,19 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г., в едно със законната лихва от
22.02.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
797/23.02.2021г. по ч.гр.д.№********** 1239/2021 по описа на РС-***, а за
разликата от 2588,19 лева до предявения размер от 2589,19 лева отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Й. АНЧ. ИВ., ЕГН**********, гр.***, ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 149,83 лева, представляваща лихва
за забава върху 2588,19 лв. за периода 02.08.2019г. – 15.02.2021г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 797/23.02.2021г. по ч.гр.д.
№********** 1239/2021г. по описа на РС-***, а за разликата до предявения
размер от 149,87 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. АНЧ. ИВ., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 104,70 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 1239/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. АНЧ. ИВ., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 968,70 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ и осочен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
17