Р Е
Ш Е Н
И Е № 195
15.07.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива
Атананова
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №166 по
описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С решение №40 от 06.03.2020г., постановено по анд № 464/2019г., РС Чирпан
отменил наказателно постановление № 19-0375-000611 от 25.10.2019г. на Началник
група към ОДМВР Стара Загора, РУ-Чирпан, с което на А.Т. ***, ЕГН-********** на
осн. чл. 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП била наложена санкция „глоба“ в размер на 200лева
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и ОДМВР Стара Загора било осъдено да
заплати на А.Т. ***, ЕГН-********** разноски за един адвокат в размер на 100
лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението, в частта му с която РС
отменил наказателното постановление, останал административно-наказващият орган
/АНО/, който чрез процесуален представител го обжалва в срок и с доводи за
незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение
на материалния закон.
Касаторът твърди, че РС решил изхода на делото като допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не разпитал другите водачи на автомобилите,
участвали в ПТП. Чрез показанията на тези свидетели Съдът можел да достигне до
друг извод, различен от този извлечен единствено от показанията на свидетеля на
жалбоподателката, че се касаело за случайно деяние. Така съдът допуснал да
постанови своя акт без да разгледа всестранно и най-вече обективно всички
доказателства. Така се произнесъл при непълно изясняване на фактите. Въз основа на тези
съображения се моли съда да отмени жаленото решение и да потвърди процесното
НП.
Касаторът, редовно призован в с.з. не се
представлява.
Ответникът по касация, редовно призована, се представлява
от адв. К., АК-Хасково, които оспорва жалбата, излагат доводи по същество на
спора и моли съда да остави в сила на въззивното решение като правилно. По
делото се представя и отговор на касационната жалба, в който има изложени
доводи относно неоснователността на същата.
Представителят на ОП Стара Загора счита решението на РС
за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да отмени наказателното постановление /НП/, въззивният съд приел, че описаното в постановлението
от обективна страна деяние не се доказало да било извършено виновно, а от
събрания и преценен в целокупност доказателствен материал /свидетелски
показания, фотоснимки и др. писмени и веществени доказателства/, извел извод, че
деянието било „случайно“ по см. на чл.15 от НК, приложим на осн. чл.11 от ЗАНН.
От конкретните доводи, които касаторът излага в своята жалбата, е видно, че
претендира, че РС, тъй като не разпитал като свидетели останалите водачи на
другите участвали във верижното ПТП автомобили, които и били очевидци, допуснал
нарушение, тъй като можел да стигне и до друг правен извод, а не до този за случайно
деяние на наказаната, който бил извлечен единствено от твърденията на
жалбоподателката и нейния свидетел. Касаторът претендира, че в нарушение на
процесуалните правила въззивният съд не изяснил пълно и всестранно фактите от
значение за случая.
Тези доводи не се споделят от касационната инстанция.
Касатор претендира наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2
от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В ал.3 на
нормата законодателят определя лимитивно кои четири хипотези на нарушения на
процеса се приемат за съществени такива. Безспорно касаторът не претендира
втора, трета и четвърта хипотеза, но претендира наличие на първата – наличие на
нарушение, довело до ограничаване процесуалното право на страната.
В нито един от доводите на касатора същият не твърди процесуалните му права
да са ограничени до степен същият да не може валидно да упражнява свое
процесуално право и поради това решението е постановено в нарушение на
процесуалния закон. Безспорно въззивния съд, който прилага НПК е длъжен сам да
установи всестранно, пълно и обективно релевантните за спора факти от
обективната действителност, като данните от делото на РС сочат именно на такова
процесуално поведение на съда. Същият е събрал множество доказателствен
материал. Пред него са разпитани свидетели, поискани и от двете страни, налични
са всички съставени протоколи за ПТП, където има онагледяване неговия механизъм
и какво е конкретното участие на всеки от въпросните четири автомобила. Нещо
повече, събирани са и веществени доказателства, вкл. и такива от самия орган,
допълнителни са изисквани данни относно релевантните факти /вж. писмото от
АПИ/, като преценката на РС е правена върху тази доказателствена съвкупност.
Ето защо, този състав не приема извод за основателност на довода на
касатора, че като не разпитал пред себе
си като свидетели и другите трима участници във верижното ПТП, въззивният съд
допуснал съществено процесуално нарушение. Такова по см. на чл.348, ал.3 от НПК
не е налице. Ако касаторът е считал за неизяснени фактите относно механизма на
ПТП и участието на наказаната в него, притежава процесуалното право да иска от
съда събиране на допълнителни доказателства, каквото искане няма направено пред
РС. Недопустимо е едва пред касационната инстанция да се позовава на довод за
допуснато нарушение от съда, тъй като не разпитал другите участници в ПТП,
когато това се дължи изцяло на процесуалната неактивност на органа. Следва да
се посочи и, че в жалбата си касаторът по никакъв начин не сочи ясно, кое/кои
точно обстоятелство/а от механизма на извършване на ПТП и участието на
наказаната в него е неизяснено от РС.
Касационната инстанция приема извод, че описаната в НП обстановка от
обективна страна не се доказва да е настъпила по начина, претендиран от АНО,
нито се доказва, че наказаното лице
виновно съпричинява въпросното ПТП, тъй като водачът Т. е можела да съобразява
скоростта на движение на автомобила си с конкретната пътна обстановка, в
частност с предвидимо препятствие. Напротив, целокупният доказателствен
материал е преценен обективно и всестранно от РС, а изводът му въз основа на
тази преценка, че се касае за „случайно“ деяние, се явява обоснован и правилно
изведен, поради което се споделя от настоящата инстанция.
Ето защо, жалбата се явява неоснователна, а решението на
първоинстанционният съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да се
остави в законна сила.
Ответникът по касация не претендира разноските пред тази инстанция, поради
което такива не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №40 от 06.03.2020г., постановено по анд
№ 464/2019г., по описа на РС Чирпан.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.