Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№10711 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от С.К.М., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Йордан Алексиев, срещу “З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 10 лева,
частичен иск от общо 624 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на: заден десен калник и задна броня на
собствения на ищеца автомобил „А." модел „А 6" с ДК № В ... ВН, вследствие на
реализирано на 20.05.2019г. ПТП в к.к.
„Св. Константин и Елена“, реализирано по вина на водача на л.а. „М." с ДК № В .. ВС, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-08.07.2019г., до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 20.05.2019г. ищецът предоставил автомобила си на Р.К.,
която го паркирала на ул.28 в к.к. Св. Св. Константин и Елена. На същата дата,
около 09:10 часа, М.К., управлявайки л.а. „М." с ДК № В .. ВС,
ударил автомобила на ищеца в заден десен калник и задна броня. Бил
съставен двустранен протокол, в който за виновен бил посочен водачът на л.а. „М." с ДК № В .. ВС, като последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество. Застрахователят бил уведомен, извършил оглед и описал
увредените детайли. На 26.06.2019г. ищецът получил обезщетение в размер от
188.24лв. Ищецът поддържа, че необходимата сума за възстановяване е 812.24лв.
Моли се за уважаване на предявения частичен иск по изложените съображения и
присъждане на сторените по делото разноски, като се посочва начин на плащане -
в брой. В открито съдебно заседание искът се поддържа.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище за нередовност на исковата молба поради липса на
описание на механизма на ПТП. Оспорва се предявеният иск по основание и размер.
Оспорва се водачът на л.а. „М." с ДК № В .. ВС да е
нарушил правилата за движение и да е причинил ПТП. Признава се, че този
автомобил е бил застрахован при ответника по силата на застрахователна полица BG/30/119000238180,
както и че застрахователят е изплатил обезщетение на
ищеца от 188.24лв. Оспорва се механизма на ПТП и вината на водача на л.а. „М.“.
Оспорват се претендираните вреди, както и причинно-следствената им връзка с
ПТП. Поддържа се, че платеното обезщетение е без основание. В евентуалност се
твърди, че със заплатената сума изцяло е погасено задължението на
застрахователя. Прави се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача
на автомобила на ищеца – Р.К.. Поддържа се, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта
на МПС. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът с писмена молба
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
На основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните: че л.а. „М." с ДК № В .. ВС е бил
застрахован при ответника по силата на застрахователна полица BG/30/119000238180 към
датата на ПТП; че ответникът е изплатил по повод процесното ПТП на ищеца сумата
от 188.24лв.
Приобщено е по делото свидетелство за
регистрация на л.а. „А." модел „А 6" с ДК № В ... ВН, от което е
видно, че автомобилът е собственост на ищеца С.К.М. /л.3/.
Приет е
двустранен констативен протокол за ПТП от 20.05.2019г., съставен от водачите
Миткоо К.К., управлявал л.а. „М." с ДК № В .. ВС и Р.К., управлявала л.а. „А." модел „А 6" с
ДК № В ... ВН. Посочено е в протокола, че ПТП се е състояло в гр. Варна, „Св. Св.
Константин и Елена”, ул. 28. Съставена е схема на ПТП. Водачът М.К. е
декларирал, че е виновен за ПТП. Описани са уврежданията, настъпили по л.а. „А." модел „А 6" с
ДК № В ... ВН, а именно увредена задна броня и заден калник отдясно /л.4/.
На
05.06.2019г. е съставен опис-заключение при ответното дружество, в който като
увредени са посочени заден десен калник и задна броня /л.5/.
Ответникът
е представил по делото снимков материал, изготвен към щетата, приет на л.19-26.
Ангажирани
са от ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.К.К., който
сочи, че ПТП било сутринта, било светло. На участък, където се събират три
пътя, свидетелят ударил паркирана вдясно на платното кола. Имало един автомобил,
от който някакви хора разтоварвали и свидетелят решил да мине малко по-вдясно и
когато се изнесъл, станал ударът. Настилката била суха. Ударил се движейки се в
задната дясна част на автомобила, където се съединяват бронята и калника. Л.а. А.
бил паркиран на тротоара, не бил на платното.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебна-автотехническа експертиза /л.47-60/, при ПТП управляваният от М.К.
автомобил при преминаване покрай л.а. А. А6 го удря в заданата дясна част на
автомобила, при което детайлите на автомобила се приплъзват. За л.а. А. А6
ударът е в странична задна дясна част, като увредени са били калник заден десен
и броня задна. Установените увреждания е възможно да са причинени по степен и
вид от настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка. Общата стойност на
щетите на автомбила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на
ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието, е в размер от
721.29лв. Л.а. А. А6 е бил паркиран на ул. 28, на юг от кръстовището с ул.27,
от източната страна на платното за движение, върху банкета, успоредно спрямо
платното за движение, с предната част на автомобила, насочена в посока Юг. В
района няма поставени ограничителни знаци за пакирането. В района на
кръстовището между ул.27 и 28 и по ул.28 в посока юг от кръстовището не е
налице хоризонтална, или вертикална пътна маркировка, не са налице и пътни
знаци. Пътната настилка е асфалтова. Времето е било ясно, слънчево, с добра
видимост. Останалата част от платното за движение покрай паркиралия л.а. А. А6,
с ширина около 3м, би следвало да е останала свбодна и процесният автомобил не
би пречил на преминаването. На скицата е отбелязан друг автомобил
непосредствено преди кръстовището, който вещото лице сочи, че е възможно да се
е появил внезапно и да е принудил водачът на л.а. М. да се отклони вдясно преди
удара. Не са налице данни, че водачът на л.а. А. А 6 е допринесъл за настъпване
на произшествието. При извършения оглед, вещото лице е установило, че л.а. А.
А6 не е отремонтиран. Средната пазарна стойност на л.а. А. А6, към датата на
застрахователното събитие е в размер от 10200лв., а с намаляване на офертната
цена – 9700лв. Общата стойност за ремонт на уврежданията съгласно методика по
Наредба №24, е в размер от 289.96лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от водача на л.а. автомобил
л.а.
„М." с ДК № В .. ВС/ при твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната
сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди /включително твърдението за извършено плащане/, или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, включително възражението си, че пътният инцидент е настъпил в
резултат и на виновното и противоправно поведение на водача на автомобила на
ишеца.
Не е спорно по
делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба дата, час и
между посочените участници; че л.а. „М." с ДК № В .. ВС е бил
застрахован при ответника по силата на застрахователна полица BG/30/119000238180 към
датата на ПТП; че сумата от 188.24лв. е
заплатена от застрахователя в полза на ищеца. Няма
спор по делото и че в резултат на ПТП са настъпили именно описаните в исковата
молба щети.
Безспорно
водачът на л.а. „А." модел „А
6" с ДК № В ... ВН е лице от кръга на изрично посочените в
чл.477, ал.2 КЗ.
Твърдяният
в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на приетите
по делото писмени доказателства – същият е описан в съставения двустранен
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, чието съдържание изцяло се
подкрепя от неоспореното заключение на вещото лице по приетата автотехническа
експертиза и от показанията на свидетеля М.К., който изрично е декларирал, че
ПТП е настъпило по негова вина. Респективно, се установява, че с поведението си, водачът на л.а. „М." с ДК № В .. ВС М.К., е нарушил правилата за движение и презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не
е оборена. Направеното от ответника в срока за отговор на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не се подкрепи от събраните
по делото доказателства, в които липсват данни за поведение на водача на л.а. „А." модел „А
6" с ДК № В ... ВН, с което да е нарушил
правилата за движение по пътищата. Напротив, вещото лице сочи, че в района няма поставени ограничителни знаци за
пакирането, не е налице хоризонтална, или вертикална пътна
маркировка, не са налице и пътни знаци. Останалата
част от платното за движение покрай паркиралия л.а. А. А6, с ширина около 3м,
би следвало да е останала свободна и процесният
автомобил не би пречил на преминаването. Изложеното сочи, че автомобилът на ищеца е бил паркиран в съответствие с
нормата на чл.94, ал.2 ЗДвП. Също така, в показанията на самия свидетел К. не
се съдържат данни, които да опровергават описания в протокола за ПТП механизъм.
Макар свидетелят да излага, че до кръстовището е имало друг паркирал автомобил,
то същият няма данни в протокола да е затруднявал видимостта му. Също така от
показанията на свидетеля се изяснява, че този автомобил не се е появил
внезапно, а бил в паркирано положение, което е давало възможност на водача М.К.
да съобрази своевременно поведението си на пътя по смисъла на чл.20 ЗДвП. Още
повече, че от експертизата и показанията на водача се установи и че времето е
било ясно и настилката суха.
Настъпването
на щети по процесния л.а. „А." модел „А 6" с ДК № В ... ВН, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов
собственик не е спорно и се установява както от съставения протокол за ПТП,
опис по щетата, а така и от заключението на вещото лице, което ответникът не е
оспорил и ангажираните гласни доказателства. От същото се достига до извод и за
наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на виновния
водач.
Безспорно е по
делото изплащане на застрахователно обезщетение до размер от 188.24лв.
По отношение
размера на претенцията, съдът изцяло кредитира неоспореното заключение на
вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата
следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност
към датата на ПТП от 721.29лв.
По възражението на
ответника,
че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително застраховане, съдът намира, че следва да посочи, че в практитката си ВКС /решение
№ 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о./
се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба №
24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки нормите на чл. 2
и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната
стойност на причинената вреда /чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ /отм./, сега чл. 386,
ал. 2 КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл.
386, ал. 1 КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год.,
ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото разрешение съдът не споделя
възражението на ответника относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 10лв., като сумата бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 08.07.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне
на всички доказателства на застрахователя.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 510лв., от които 50лв. заплатена държавна такса, 360лв.
адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за проведена експертиза. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение срещу
размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е
в еднократен минимален размер по Наредба 1/2004г. съобразно размера на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, частичен иск от общо 624 лв. /шестстотин
двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: заден десен калник и задна броня на
собствения на ищеца автомобил „А." модел „А 6" с ДК № В ... ВН, вследствие на
реализирано на 20.05.2019г. ПТП в к.к.
„Св. Константин и Елена“, по вина на водача на л.а. „М." с ДК № В .. ВС, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество по силата на застрахователна полица BG/30/119000238180, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
-08.07.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
З. “З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.К.М., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Указва на ответника, че присъдената сума може да бъде
заплатена по посочения от ищеца начин – в брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: