Присъда по дело №8/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта:	7
Дата:	25 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20225100200008
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. К., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Съдия:Георги Ст. Милушев
СъдебниЮджел Зафер Шакир
заседатели:Велизара Вакрилова Добрева
Мефкюре Емин Емурла
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
и прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20225100200008 по описа за 2022 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА СТ. М. СТ., роден на **,**,**** год. в гр.К., с постоянен
адрес – гр.К., ул. „ С.“ № 15, вх.„В“, ет.6, ап.54, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на **,**,**** год. в гр.К. умишлено умъртвил
другиго – майка си Д. Д. Д. – С.а от гр.К., с ЕГН **********, поради което и
на основание чл.116 ал.1 т.3, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 15
/петнадесет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието, на основание чл.57 ал.1 т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК, от така наложеното наказание на
СТ. М. СТ., със снета по делото самоличност, ПРИСПАДА времето, през
което същият е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на
1

лице с рег. № 1947з-97/**,**,**** год., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР;
времето, през което е бил задържан за срок до 72 часа, на основание чл.64 ал.2
от НПК, считано от **,**,**** год.; както и времето, през което спрямо него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с Определение №
4/15.04.2021 год., постановено по Ч.н.дело № 81/2021 год. по описа на
Окръжен съд – К..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - дамско яке с надпис „G.“, с
бежов цвят и червеникави петна по него; нож с дървена дръжка с дължина
23.5 см; черна чехла с надпис и червеникави петна по нея; светло син сутиен с
червеникави петна; тъмно сини бикини; светло сини чорапи с черни райета, с
червеникави петна; черни дънки; черна блуза с дълъг ръкав, и мобилен
телефон „М.М. Е 7“, с поставена в него СИМ-карта на Vivacom с №
89359032300132471***, да се върнат на наследника на пострадалата Д. Д. Д.
– С.а – М. ЦВ. СТ. от гр.К., след влизане на присъдата в сила; веществените
доказателства - тъмносиньо долнище с червеникави петна; сиво горнище с
червеникави петна; чифт чорапи с черен цвят; чехли тип джапанки с черна
подметка и червен кант, и мобилен телефон „С.“ със златист цвят и
пластмасов калъф, да се върнат на подсъдимия СТ. М. СТ., със снета по
делото самоличност, след влизане на присъдата в сила; веществените
доказателства - 1 бр. нож с метално острие и черна дръжка, с червеникави
петна по него; бял хартиен плик с надпис „Кръв за ДНК изследване от СТ. М.
СТ.“; бял хартиен плик с надпис „Кръв за ДНК изследване от трупа на Д. Д. Д.
- С.а“; марля с червеникави петна; марля с червеникави петна; стърготини от
мазилка, опаковани в амбалажна хартия, и марля с червеникави петна, да се
унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност и
негодни за употреба.
ОСЪЖДА СТ. М. СТ., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР - К. направените по делото разноски, в размер на
9 271.14 лв.; както и да заплати по сметка на Окръжен съд – К. направените
по делото разноски, в размер на 612.50 лв.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
2

Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 7/25.03.2022 г. по Н.о.х.дело № 8/2022 г.

МОТИВИ: На подсъдимия СТ. М. СТ. от гр.К. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3, във вр. с чл.115 от НК - за това,
че на **,**,**** год. в гр.К. умишлено умъртвил другиго – майка си Д. Д. Д. –
С.а от гр.К..
В съдебно заседание подс.С.С. отказва да дава обяснения. В
прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, предл.1-во от НПК обяснения на подс.С.С.,
дадени по същото дело на досъдебното производство пред орган по
разследването в присъствието на защитник, подсъдимият твърди, че живеел
заедно с майка си в апартамента им в гр.К., като на **.**.**** год. вечерта
легнали с майка му да спят в неговата стая – той върху леглото, а майка му
върху матрак на пода в стаята. На **,**,**** год. сутринта се събудил около
06.30 часа и чул майка си да говори насън, като казвала, че е осиновен и
повторила това няколко пъти. След като майка му се събудила и му направила
закуска, подс.С. я попитал защо е бълнувала, че е осиновен, на което тя
реагирала нервно, казвайки му, че това не е истина, но в същото време не го
гледала в очите. Обяснява, че няколко пъти й задал този въпрос, при което
майка му се вбесила и му казала, че ако не спре да й задава този въпрос, ще го
изостави завинаги сам вкъщи. Чувайки това, подс.С. се вбесил, взел най-
големия кухненски нож от чекмедже на шкафа и я наръгал в областта на
корема. Твърди, че искал да нарани майка си с цел да я накаже, защото не му
казвала истината, а не да я убива. Майка му започнала да се бори с него, като
се опитала да премахне ножа от ръката му. Тръгнала да бяга към входната
врата, викайки: „Помощ, помощ“, като пред вратата подсъдимият я наръгал
още веднъж отзад по главата, в областта на тила. Майка му успяла да излезе
от апартамента, викайки за помощ. От съседния апартамент се показала
съседката им, която го видяла с ножа в ръка, като майка му пред съседката
казала, че подсъдимия я наръгал с ножа. Майка му успяла да избута ножа от
ръката му, който паднал между стълбището. Последните думи на майка му
към него били: „Добре, убий ме, довърши ми живота“. След това се прибрал в
апартамента, седнал на дивана в кухнята и изчакал да дойдат полицаите, за да
го приберат. Подсъдимият твърди, че към момента на инцидента имал
съмнение и допускал, че е осиновен, но понастоящем /към датата на
провеждане на разпита от органа по разследване – **.**.**** год./
категорично смятал, че не е осиновен. В последната си дума заявява, че няма
какво да каже и предоставя на съда за решението.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на подс.С.С. –
адв.Д.Ш. от АК - К., изразява становище, че от анализа на доказателствените
материали по делото се налага извода относно авторството на деянието – че
именно подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление. Развива
съображения относно установено от вещите лица от комплексната съдебно –
1

психиатрична и психологична експертиза душевно заболяване на подс.С.,
като счита, че това душевно разстройство на подсъдимия е единствената
разумна причина за моментната проява на агресия от негова страна, като
възникналия спор на подсъдимия с майка му е изиграл ролята на катализатор
на разстройството на съзнанието му. Моли при индивидуализация на
наказанието на подсъдимия С. да бъде взета под внимание ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия, с оглед и на неговото здравословно
състояние.Пледира за приложение на разпоредбите на чл.55 от НК при
налагане на наказанието на подсъдимия. Алтернативно моли на подс.С. да
бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер от 15
години „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието, на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява извършеното престъпление от обективна и субективна страна от
подсъдимия С.С. така, както е описано в обвинителния акт, поради което
моли същия да бъде признат за виновен в осъществяването му. По отношение
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия счита, че
измежду трите алтернативно предвидени в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НК
наказания, най-подходящо за подс.С.С. по вид и размер би било наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 18 години, при баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, с което биха били постигнати
целите на наказанието.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият СТ. М. СТ. е роден на **,**,**** год. в гр.К., където
живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, не е
осъждан, не работи. По местоживеене се ползва с добри характеристични
данни.
Пострадалата Д. Д. Д. – С.а, майка на подсъдимия С.С., работела като
учителка в гр.К., като двамата с подсъдимия живеели заедно в едно
домакинство в семейното жилище на С.а и съпруга й, находящо се в гр.К., на
ул.„С.“ № 15, вх.„В“, ет.6, ап.54. Съпругът на пострадалата Д. - С.а - св. М.
ЦВ. СТ., е бивш служител на МВР, като след напускане на системата заминал
да работи в чужбина - от 2017 год. в Г., а впоследствие от януари 2020 год.
работел в Ш.. Поддържал контакти със семейството си по телефона и чрез
други електронни мрежи за връзка /„Скайп“, „Вайбър“/.
Подс.С.С. бил добър ученик, завършил средното си образование с висок
успех и без да създава проблеми на родителите си в училище. Докато
семейството живеело в кв.„В.“ в гр.К. С.С. общувал с други деца в квартала,
но след преместването им в жилището на ул.“С.“ № 15 вече нямал приятели,
не излизал много навън и не играел с други деца. Така, общувайки основно с
2

майка си и живеейки само с нея, същия навършил пълнолетие, завършил
средно образование и през 2019 год. бил приет за студент в ПУ „П. Х.“ в
гр.П., специалност „Лингвистика“. Преместил се да живее самостоятелно, на
квартира в гр.П., като почти всеки уикенд майка му Д. Д. - С.а пътувала
дотам, за да му помага в домакинските дейности - перяла му, почиствала и
готвила за сина си. Подсъдимият завършил първата година от следването си в
тази специалност, но споделил с баща си, че му е много трудно и не изпитва
интерес към обучението си в тази специалност, като пожелал да се премести в
друго учебно заведение и друга специалност. Получил подкрепа от
родителите си и се преместил във ВУСИ - П., специалност „Дигитален
маркетинг“. Обучението там било в задочна форма, като едновременно с това
подсъдимият пожелал да се запише и в курс по актьорско майсторство.
Получил отново подкрепа от родителите си, както и финансови средства от
баща си. Съвсем скоро след тази промяна в обучението му, поради
настъпилата пандемична обстановка в страната подсъдимият преминал на
дистанционна форма на обучение и се прибрал при майка си в гр.К..
Продължил да живее затворено, без да общува с външни хора - съседи,
приятели, съученици, проявявал се като неагресивен, затворен в себе си
младеж, странящ от съучениците си, силно привързан към родителите си.
След като започнал висшето си образование се пристрастил към компютъра.
Съседите на сем. С.и - св. Н. С., Н. и Е. Е., познавали подс.С.С. само по
физиономия и малко име, поздравявали се, като се срещали по стълбището на
блока, но нямали допир с него и семейството му. Всички съседи определяли
сем. С.и като тихи, културни и безконфликтни хора.
На **,**,**** год. подс.С. се събудил около 06.30 часа, а майка му,
която пренощувала на матрак на пода в неговата стая, още спяла.
Подсъдимият я чул да говори насън /“бълнувала“/, че е осиновен, тя го била
осиновила, нямала истински роднини, а само съпруга й бил истински
роднина. Подсъдимият С.С. не можал да повярва на чутото и когато след
малко майка му се събудила, започнал да й задава въпроси за чутото.
Настоятелно питал майка си защо е говорила насън, че е осиновен и дали това
е вярно. Майка му Д. Д. - С.а реагирала нервно на въпросите му, не го гледала
в очите, като започнала да му приготвя закуска. Подсъдимият продължил да
пита майка си защо твърдяла насън, че е осиновен, което я ядосало и тя му
заявила, че ако продължава да задава един и същи въпрос, ще го остави
завинаги сам вкъщи. Подс.С. се ядосал от отказа на майка си да му отговори
на въпроса, взел най-големия нож от чекмеджето на кухненския шкаф и я
наръгал в корема. След това нанесъл удари с ножа в областта на главата и
лицето на майка си. Тя се опитала да избие ножа от ръката му и се
придвижила към коридора на жилището, борейки се с него. В коридора на
апартамента, пред входната врата подсъдимият наръгал майка си още веднъж
отзад по главата, в областта на тила. Пострадалата Д. Д. С.а стигнала до
входната врата и успяла да я отвори, като викала силно за помощ. В този
момент от входната врата подс.С. видял една от съседките – св.Н. С., която
3

чувайки виковете на пострадалата С.а била излязла от апартамента си и го
видяла с ножа в ръка, и на която майка му казала, че той я е наръгал с ножа.
Подсъдимият стоял до входната врата на апартамента, без да говори и без да
извършва никакви действия. Виждайки и чувайки това, св.С. се прибрала
веднага в дома си и се обадила на ЕЕН 112, откъдето й казали, че вече са
уведомени за случая. В това време пострадалата успяла да избута ножа от
ръката на подсъдимия, като той паднал между двете крила на стълбището на
площадката между петия и шестия етажи. Като чул сирените на идващата
линейка на спешна помощ, подс.С. се прибрал в апартамента и седнал в на
диван в кухнята да чака полицаите да дойдат и да го приберат.
Междувременно, същата сутрин съседите на сем. С.и от долния етаж -
св. Н. Е. и Е. Е., били в къщи, като се приготвяли за работа. Св. Н. Е. била в
банята около 07.30 часа, когато чула викове от горния етаж. Отворила
входната врата, при което виковете се усилили. На стълбището имало
пространство, откъдето имало видимост към горния етаж, на който било
жилището на сем.С.и, като св.Н. Е. тръгнала да се качвала към горния етаж. В
този момент на междуетажната площадка на стълбището отгоре паднал нож
пред нея. Отгоре се чували викове за помощ с женски глас, а от междинната
площадка св.Н. Е. видяла съседката си Д., която викала за помощ, а зад нея
бил сина й, който познавала по физиономия. Попитала какво става, а Д. й
отговорила, че сина й я е наръгал с нож и я помолила да извика помощ. Св. Н.
Е. много се изплашила, върнала се в жилището си и казала на мъжа си - св.Е.
Е., да се обади на тел. 112, като му съобщила, че съседката им Д. е наръгана с
нож и обляна в кръв, като й била казала, че сина й я е наръгал. Е. Е. веднага
набрал ЕЕН 112 и съобщил за станалото. Заедно със съпругата си се върнали
на стълбището, като на междинната площадка между пети и шести етаж
видели нож с черна дръжка и кръв по него. На 6-я етаж пред апартамента на
сем.С.и св.Е. Е. видял падналата на площадката Д. с много кръв по лицето и
косата и в безпомощно състояние. Попитал я какво е станало, но тя не можела
да говори, само издавала хъркащи звуци. Св.Е. Е. повторно набрал ЕЕН 112,
като обяснил спешността на случая. В този момент чул сирени от пристигаща
линейка и съпругата му отключила вратата на входа, която се заключвала, за
по - бърз достъп на медицинските лица. Веднага след тях пристигнали и
полицейски служители. Св. Е. Е. видял, че апартамента на сем.С.и е с
отворена входна врата, като в коридора на жилището имало множество петна
от кръв. В коридора на жилището нямало друг човек.
Медицинските лица от спешния екип оказали помощ на място на
пострадалата Д. Д. – С.а и я транспортирали с линейка в МБАЛ „Д-р Ат.Д.“
АД - гр.К., където същия ден – на **,**,**** год., тя починала.
При извършеният на **,**,**** год. оглед на местопроизшествие в
жилищната кооперация, където се намирал апартамента на подс.С.С. и
пострадалата Д. Д. - С.а – в гр.К., на ул.„С.“ № 15, вх.„В“, на площадка на
стълбището между пети и шести етаж на кооперацията бил намерен и иззет
нож с метално острие и черна дръжка /обозначен като обект № 1/. Ножът бил
4

със следните размери: обща дължина – 32.5 см, работна част - 21 см, дръжка -
около 12 см, и ширина на острието в основата - 4 см. На осмото стъпало от
стълбищното крило от площадката към 6-ти етаж била намерена и иззета
дясна чехла от чифт домашни текстилни чехли, върху която имало
червеникави петна /обозначена като обект № 2/. На стълбищната площадка на
6-ти етаж било намерено голямо петно /локва/ с червеникава течност с
размери 135 х 105 см, като от него със стерилен тампон била иззета проба,
обозначена като обект № 3. На 6 – ти етаж входната врата на ап.№ 54 била
намерена отворена. Пред прага, на пода пред апартамента била намерена
полиетиленова торбичка с надпис „Вilla“, като на пода и по торбичката имало
червеникави петна от течност. На 30 см от прага навътре в апартамента, на
пода било намерено петно с червеникава течност. Вдясно от входната врата
на апартамента бил намерен сив двукрилен гардероб, в долната част на който
били намерени червеникави петна от течност, която се стичала надолу. По
горната част на гардероба също имало по-малки петна от червеникава
течност. След гардероба, върху бялата стена на жилището имало точки -
пръски от червеникава течност. Вдясно от входа се намирала бяла
алуминиева врата за тоалетно помещение, върху външната повърхност на
която също имало пръски от червеникава течност. В лявата част на коридора,
след входа на апартамента се намирала стенна закачалка. На нея било
намерено бежово яке с надпис „G.“, върху което имало петна от червеникава
течност.
В протокол за претърсване и изземване от **,**,**** год. е отразено
приобщаването като веществени доказателства на обекти от № 1 до № 5 вкл.,
от описаните по-горе петна от червеникава течност. Като обект № 1 в този
протокол било отразено вземането на проба със сух стерилен тампон от
петното на пода пред входната врата; обект № 2 - от червеникави пръски по
мазилка на бяла стена вдясно от входната врата; бежовото дамско яке с
надпис „G.“ на закачалка в ляво от входа било иззето и отбелязано като обект
№ 3; от вътрешната страна на входната врата било намерено петно от
червеникава течност, като от него била иззета проба, отбелязана като обект №
4; от чекмедже в кухнята на ап.№ 54 бил намерен и иззет нож с дървена
дръжка с размери: обща дължина 23.5 см, работна част - 11 см и ширина 3 см,
който бил обозначен като обект № 5.
От писменото заключение на вещите лица по извършената на
досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза на труп №
16/2021 год. е видно, че при съдебномедицинското освидетелстване на трупа
на Д. Д. Д. - С.а са установени следните телесни увреждания: изразена анемия
/малокръвие/ на трупа; три порезни рани - две на лицето и една на палеца на
дясната ръка; две прободно - порезни рани - една в лявата половина на
тилната област и една по дясната странична повърхност на корема;
кръвоизлив в коремната кухина; кръвоизливи под ендокарда на сърцето; оток
на мозъка, данни за остро малокръвие. Вещите лица са дали заключение, че
смъртта на Д. Д. - С.а се дължи на остра кръвозагуба вследствие на прободно -
5

порезните наранявания по дясната странична повърхност на корема с
нараняване на черния дроб и в лявата половина на тилната област на главата.
Посочили са в заключението, че прободно - порезното нараняване в дясната
странична повърхностна корема е причинено от действието на предмет с
остър връх и един режещ ръб. Раневият канал е с дължина 12 см с посока
отпред назад, отдясно наляво и леко отгоре надолу при изправено положение
на тялото. Ширината на острието, с което е причинено нараняването е не по-
голяма от 4 см до мястото на проникването му. Прободно - порезното
нараняване в лявата половина на тилната област е причинено от действието
на предмет с остър връх и един режещ ръб. Дължината на раневия канал е 8
см. Посоката му при изправено положение на тялото е отгоре надолу.
Дължината на острието е не по - малка от 8 см, а ширината не по-голяма от 3
см до мястото на проникването. Вещите лица са отразили в заключението, че
порезните рани на лицето и на палеца на дясната ръка са получени при
действието на предмет с режещ ръб.
Дрехите, с които била облечена починалата Д. Д. - С.а били предадени с
протокол за доброволно предаване от съдебен лекар след извършения оглед
на труп и аутопсия - черна блуза с дълъг ръкав, светлосин сутиен, черни
дънки, тъмносини бикини, светлосини чорапи - всички със следи от
червеникава течност по тях, приобщени като веществени доказателства по
делото.
Дрехите, с които бил облечен подс.С.С. на **,**,**** год. при
задържането му от органите на полицията - долнище със син цвят, горнище
със сив цвят размер „3 XL“, чифт черни чорапи и чехли тип джапанки с черна
подметка и червен кант, били предадени с протокол за доброволно предаване
от подс.С..
Видно от писменото заключение на вещите лица по извършената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства - Протокол за извършена съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилирането № 21/ДНК-
237/27.04.2021 год., по представените за изследване веществени
доказателства - острие на нож с черна дръжка, чехла с черен цвят, стерилен
тампон с червеникаво вещество от петно на стълбищна площадка, пръски от
мазилка на стена, сух тампон с червеникаво вещество от петно пред входна
врата в апартамента и втори такъв от задната част на входната врата и дамско
яке с бежов цвят, е доказано наличието на човешка кръв, а по нож с дървена
дръжка не се доказва наличието на такава. Спрямо обектите, върху които
било доказано наличието на човешка кръв било приложено
идентификационно изследване по метода на фрагментарния ДНК анализ. В
резултат на това изследване бил определен ДНК - профил, който напълно
съвпадал с ДНК - профила на починалата Д. Д. Д. - С.а. Също така е
установено чрез това изследване, че починалата Д. - С.а е възможно да е
биологична майка на подс.С.С. с вероятност РР = 0,999994 при гранични
стойности от 0 до 1.
6

От Протокол за извършена експертиза за ДНК профилиране на
веществени доказателства № 21/ДНК-300 от 04.06.2021 год. се установява, че
по веществените доказателства - дрехи на подс.С.С.: синьо долнище, чифт
черни чорапи и чифт черни чехли се доказва човешка кръв, която произхожда
от пострадалата Д. Д. – С.а; а по сиво на цвят горнище се доказва човешка
кръв и смес от клетъчен материал /най – вероятно кръв и епителни клетки/,
които произхождат както от Д. Д. - С.а, така и от подс.С..
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза - Протокол за
извършена експертиза № 21/ТКХ – 119 от 11.06.2021 год., в пробата кръв,
взета от подс.С.С., не се констатира наличие на опиати /морфин/,
бензодиазепин, барбитурати, фенотиазини, кокаин, канабис /в т.ч. ТНС/,
трициклични антидепресанти, амфетамин, метадон, оксикодон, бупренорфин,
метамфетамин, екстази /MDMA/, респ. и техни метаболити, както и на други
лекарствени средства азотни бази.
От писменото заключение на вещите лица по извършената на
досъдебното производство комплексна съдебна психиатрично - психологична
експертиза се установява, че при С.С. са налице характерни прояви на
психично разстройство от типа на F43.25 – „Разстройство в адаптацията със
смесено нарушение на емоциите и поведението“. Вещите лица сочат в
заключението си, че разстройството в адаптацията със смесено нарушение на
емоциите и поведението е подвариант на рубриката F43.2* „Разстройства в
адаптацията“, които се отнасят към психичните разстройства от т.нар.
гранична област, т.е. те не са разстройства от ранг на психоза (душевна
болест), а са по-близки до разстройствата от т.нар. невротичен кръг. Вещите
лица не са намерили нарушения на когнитивните функции при подс.С.. В
момента на извършване на деянието, в което е обвинен, при С.С. не са се
намерили клинични и психологични основания за обсъждане на каквито и да
са отклонения от нормата в неговите психични възможности - като психоза,
като реакция по типа на физиологичния афект или като друго
свръхинтензивно или неадекватно преживяване, а споделените от него
преживявания очертават гневно отреагиране. Еспертите считат, че за
възникването на това състояние на С.С. следва да се обсъждат негативните
влияния на изявленията за изоставяне от страна на майка му, на
съмнението/убеждението за липса на родителска връзка с нея, на някакви
противоречия и напрежение между двамата относно сексуалната му
ориентация, като съществени остават механизмите на реален битов конфликт,
независимо от повода но възникването му, отколкото при някакви болестни
преживявания. Вещите лица са посочили в заключението си още, че към
момента на деянието - **,**,**** год., около 07:00-07:30 часа, при С.С. не са
се намерили болестни отклонения, които да са го лишавали от годността
правилно да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си. Вещите лица сочат обаче, че не бива да се пренебрегва
влиянието на съществените елементи в конфликта (изоставяне, осиновяване,
7

трансджендър), които макар и от нормално психологичното естество, при
такава личност с лимитирани възможности за справяне и при
непосредствената свързаност с жертвата, би следвало да се интерпретират
като обстоятелства, улеснили го в интензивна степен в извършване на
деянието, в което е обвинен. Твърдят, че С.С. и при инцидента, и
понастоящем, е бил и е с налична годност правилно да възприема фактите и
обстоятелствата по делото и да дава достоверни обяснения по тях, ако желае,
още повече при наличието на значими защитни елементи в поведението му.
Считат, че установената реакция на дезадаптация представлява „психичен
недостатък“ по смисъла на НПК, но тя не го лишава от такава годност, след
като не е била налице към момента на инцидента, нито е налице
понастоящем, когато на преден план изпъкват защитни елементи. В периода
на освидетелстването на подс. С. било установено „Разстройство в
адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението (F43.25)“,
което след лечение е туширано и към момента на приключване на
освидетелстването на преден план изпъквали други механизми (защитни).
Вещите лица не са намерили психични отклонения, които да го лишават от
годност да участва в наказателно производство като обвиняем. При разпита
им в съдебно заседание вещите лица заявяват, че поддържат писменото си
заключение. Обясняват, че състоянието на дезадаптация е нещо, което е
реакция след задържането на подсъдимия. Твърдят, че към момента на
извършване на деянието влияние оказва личността на подсъдимия с неговите
скромни възможности за адаптация. Обясняват още, че разстройството на
адаптацията не е разстройство на съзнанието по смисъла на НК, а е тревожно
разстройство, което попада в групата на т.нар. „гранични“ разстройства,
където се отнасят всички натрапчивости, стресови разстройства, панически
разстройство и др. Същите не са психично отклонение, което да лишава
индивида от възможността да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи. Експертите разясняват, че с оглед особеностите на
личността на подсъдимия С., при изненадващата го ситуация, той с неговия
непълноценен потенциал не е намерил най-подходящия начин за излизане от
тази ситуация и се е стигнало до едно необяснимо на пръв поглед реагиране.
Считат, че при подсъдимия няма душевна болест, няма психопатия, но има
личностови особености, които са гранични варианти на нормата.
От писмените заключения на вещото лице по извършените на
досъдебното производство съдебни химически експертизи за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози – Протокол № 51/13.04.2021 год. и Протокол №
52/13.04.2021 год., се установява, че в изследваните проби от кръвта на
подс.С. и на пострадалата Д. Д. - С.а не се доказва наличие на етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия С.С., дадени на
досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към
8

доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.4, предл.
първо от НПК, които съдът кредитира отчасти; показанията на свидетелите
М.С., Н. С., Н. Е., Е. Е., В. К. и В. К. М., дадени на досъдебното производство
пред орган по разследването, протоколите за разпит на които са прочетени по
реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, за които свидетели подсъдимият
и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит на същите свидетели, одобрено от съда с
определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло;
от писменото заключение на вещите лица доц.д-р С. С., д-р Т. Д. и д-р Н. М.
по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
на труп № 16/2020 год., писменото заключение на вещите лица Г. Т. и Н. С.а
по извършената на досъдебното производство експертиза по ДНК
профилиране на веществени доказателства – Протокол за извършена
експертиза № 21/ДНК – 237, писменото заключение на вещите лица Г. Т. и Н.
С.а по извършената на досъдебното производство експертиза по ДНК
профилиране на веществени доказателства – Протокол за извършена
експертиза № 21/ДНК – 300, писмените заключения на вещото лице С. М. по
извършените на досъдебното производство съдебни химически експертизи за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози – Протокол № 51/13.04.2021 год. и
Протокол № 52/13.04.2021 год., всички прочетени по реда на чл.373 ал.1, във
вр. с чл.283 от НПК, за които вещи лица подсъдимият и неговият защитник са
дали съгласие да не се провежда разпит, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните експертни
заключения, одобрено от съда с определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК,
на които съдът дава вяра изцяло; писменото заключение на вещото лице В. Н.
по извършената на досъдебното производство съдебна токсикохимична
експертиза - Протокол за извършена експертиза № 21/ТКХ – 119 от
11.06.2021 год., прочетено в съдебно заседание и приобщено към
доказателствата по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на
вещото лице, със съгласието на страните, което съдът кредитира изцяло; от
писменото заключение на вещите лица доц. д-р В.В., д-р П.Г. и Г.К. по
извършената на досъдебното производство Комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза, както и от разясненията
им по заключението при разпита им в хода на съдебното производство, на
които съдът дава вяра изцяло; от останалите писмени доказателства по
делото, прочетени в съдебно заседание по реда чл.283 от НПК; както и от
веществените доказателства, приобщени по делото по надлежния ред.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на
свидетелите М.С., Н. С., Н. Е., Е. Е., В. К. и В. К. М., дадени на досъдебното
производство пред орган по разследването, тъй като същите са логични,
последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с другите
доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие,
9

протокол за претърсване и изземване, протоколи за оглед на веществени
доказателства и др., както и изцяло с обясненията на подс.С., поради което не
възниква никакво съмнение в тяхната достоверност, като същите очертават
фактическата обстановка такава, каквато е приета от съда и е изложена по-
горе в мотивите.
Съдебният състав намира, че следва да бъдат кредитирани и
обясненията на подс.С.С., с които същият по същество прави пълни
самопризнания относно извършване на инкриминираното деяние по време,
място и начин, с изключение на обясненията му в частта им, с която твърди,
че не искал да убива майка си, а само да я нарани, за да я накаже за това, че не
му отговорила дали е осиновен, като по отношение на тази част на
обясненията на подс.С. съображения ще бъдат изложени по-долу в мотивите,
при обсъждане на субективната страна на деянието. Останалата част на
обясненията на подсъдимия се подкрепят както от показанията на всички
посочени по-горе свидетели, вкл. и от показанията на свидетелите С., Н. Е. и
Е. Е., които непосредствено са възприели факти от осъществяването на
изпълнителното деяние. Така, св.С. лично е възприела подс.С., който стоял в
коридора на апартамента с нож в ръка, а пострадалата Д. Д. – С.а имала кръв
по себе си и й казала, че сина й - подс.С.С., я наръгал с нож. Съответно, св.Н.
Е. установява с показанията си, че пострадалата С.а и на нея заявила, че е
наръгана с нож от сина си, като заедно със съпруга си – св.Е. Е., видели
падналия на междуетажната площадката нож с черна дръжка и с кръв по него.
От своя страна, св.Е. Е. възприел непосредствено състоянието на
пострадалата Д. Д. – С.а, която била паднала на етажната площадка, имала
кръв по лицето и косата си и била в безпомощно състояние, не можела да
говори, а само издавала хъркащи звуци. Обясненията на подс.С. С. се
подкрепят и от обективните констатации, отразени в заключенията на
вещите лица, извършили съдебномедицинската експертиза на труп /относно
броя, вида и местонахождението на телесните увреждания на пострадалата Д.
С.а, както и времето, начина и средството на причиняването им/, както и на
тези, извършили екпертизите по ДНК профилиране на веществените
доказателства /относно следите от престъплението по дрехите на подсъдимия,
яке на пострадалата, както и в апартамента им и на етажната площадка на 6-
тия етаж.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подс.СТ. М. СТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.116 ал.1 т.3, във вр. с чл.115 от НК - на **,**,**** год.
в гр.К. умишлено умъртвил другиго – майка си Д. Д. Д. – С.а от гр.К..
От обективна страна е безспорно установено от събраните по делото
доказателства, че на инкриминираните време и място – на **,**,**** год. в
гр.К. подс.С. е умъртвил Д. Д. С.а, като й нанесъл няколко удара с нож,
причинявайки й две прободно - порезни рани - една в лявата половина на
тилната област на главата и една по дясната странична повърхност на корема
с нараняване на черния дроб, предизвикали кръвоизлив в коремната кухина и
10

кръвоизлив под ендокарда на сърцето, вследствие на които е настъпила остра
кръвозагуба, довела до смъртта й. Т.е., от обективна страна подсъдимият е
извършил действия, като пряка и непосредствена последица от които е
настъпил общественоопасния резултат от деянието – смъртта на пострадалата
Д. Д. - С.а. От обективна страна по отношение на осъщественото от подс.С.
деяние е налице квалифициращото обстоятелство по смисъла на чл.116 ал.1
т.3 от НК – убийство на майка. Това е така, тъй като е установено от
заключението на вещите лица по извършената експертиза по ДНК
профилиране на веществени доказателства, че пострадалата Д. Д. С.а е
възможно да е биологична майка на подс.С.С. с вероятност РР = 0,999994 при
гранични стойности от 0 до 1, т.е квалифициращото деянието на подс.С.
обстоятелство е установено по несъмнен начин.
От субективна страна подс.С.С. е осъществил престъплението при
форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. В тази връзка съдът съобрази следното: Вината е
субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо
състояние на дееца, отразяващо субективното му отношение към
общественоопасния характер и вредните последици. При решаване на
въпроса за характеристиката на умисъла при престъпление против личността
следва да се направи комплексна оценка на всички обстоятелства за
извършеното престъпление, като бъде отчетено предшестващото поведение
на дееца и пострадалия, техните взаимоотношения, използваните средства за
извършване на престъплението, насочеността и медико-биологичните
особености на причинените на пострадалия наранявания. За да е налице
субективния състав на умишленото убийство е необходимо да бъдат доказани
факти, че деецът е искал да умъртви пострадалия /пряк умисъл/ или че
целейки друг правомерен или неправомерен резултат, е изградил в
съзнанието си представи за настъпването на смъртта на пострадалия,
съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към това /евентуален умисъл/.
При евентуалния умисъл деецът преследва една определена цел, без значение
правомерна или не, като съзнава, че от действията му има вероятност да
настъпи и друг страничен резултат, който е общественоопасен, но за да
постигне своята крайна цел, той не се отказва да извърши намисленото
деяние, а преследва докрай неговото осъществяване, съгласявайки се
/отнасяйки се с безразличие/ с настъпването на общественоопасния резултат.
От друга страна, разликата между умишленото убийство и такова, извършено
при форма на вината – непредпазливост, се състои в различното психическо
отношение на дееца към смъртния резултат, като в първия случай смъртния
изход е желана или допускана последица от дееца; докато във втория случай
смъртният изход не е целена или допускана последица, но е възможна и
предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на въздействието върху
телесната неприкосновеност на пострадалия. За формата на умисъла на дееца
следва да се съди по обективните данни, очертаващи поведението на
11

подсъдимия при извършването на деянието – начина, средствата, мястото на
въздействие върху тялото на пострадалия и др. В настоящият случай е
установено по безспорен начин, че на **,**,**** год. сутринта в обитавания
от тях апартамент е възникнал конфликт между подсъдимия и неговата майка
Д. Д. – С.а, при който подс.С. е нанесъл няколко удара в нож в областта на
главата и корема на пострадалата, от които удари на пострадалата са били
причинени прободно - порезна рана в тилната област на главата и друга
такава в дясната странична повърхност на корема с нараняване на черния
дроб, предизвикали кръвоизлив в коремната кухина и кръвоизлив под
ендокарда на сърцето, вследствие на които е настъпила остра кръвозагуба,
довела до смъртта й. Или, с оглед броя на ударите /най-малко два удара/,
средството и начина на нанасянето им /с нож/, на насоката им /в областта на
главата и корема на пострадалата, т.е. в жизненоважни области от тялото й/ и
силата на нанасяне /достатъчна за проникване на ножа в дълбочина до 12 см в
коремната област и до 8 см в тилната област на главата/, се налага извода, че
подс.С. е искал, пряко целял настъпването на общественоопасните последици
– смъртта на майка си Д. Д. - С.а. Възрастта, образованието, интелектът и
социалният опит на подсъдимия изключват възможността същия да не е
съзнавал, че от действията му по отношение на пострадалата ще настъпи
вредоносния резултат, т.е. изключват възможността този резултат да не е
целена или допускана, но възможна и предвидима последица от деянието.
Същевременно, не са налице данни по делото, от които може да се направи
извод, че целейки някакъв друг правомерен или неправомерен резултат, при
осъществяване на деянието подс.С. е изградил в съзнанието си представи за
настъпването на смъртта на пострадалата, съгласявайки се или безразлично
отнасяйки се към това, т.е. деянието да е осъществено при евентуален
умисъл. Или, съдът намира, че щом в съзнанието на подсъдимия се съдържа
представата, че нанася няколко силни, целенасочени удари с голям кухненски
нож, годен да причини смърт, в жизненоважни части от тялото на
пострадалата, каквито са главата и корема й, в резултат на което е настъпила
смъртта на последната, то е налице пряк умисъл за убийство. Именно поради
изложените съображения настоящия състав не кредитира обясненията на
подс.С. в частта им, в която твърди, че не искал да убива майка си, а искал да
я нарани, за да я накаже, тъй като не му отговорила на въпросите му дали е
осиновен. Подсъдимият С. е съзнавал и квалифициращото деянието му
обстоятелство – че убийството е на неговата биологична майка.
Във връзка със субективната страна на деянието следва да се посочи, че
е установено от заключението по извършената комплексна съдебна
психиатрична и съдебна психологична експертиза, че макар и да страда от
психично разстройство - F43.25 – „Разстройство в адаптацията със смесено
нарушение на емоциите и поведението“, същото не е от ранга на психоза
(душевна болест), а е по-близко до разстройствата от т.нар. невротичен кръг,
като вещите лица са категорични, че към момента на деянието - **,**,****
год., около 07:00-07:30 часа, при С.С. не са се намерили болестни отклонения,
12

които да са го лишавали от годността правилно да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си; както и че при
подсъдимия С. не са се намерили клинични и психологични основания за
обсъждане на каквито и да са отклонения от нормата в неговите психични
възможности - като психоза, като реакция по типа на физиологичния афект
или като друго свръхинтензивно или неадекватно преживяване, а споделените
от него преживявания очертават гневно отреагиране, дължащо се на неговите
личностови особености /които са гранични варианти на нормата/, на
негативните влияния на изявленията за изоставяне от страна на майка му, на
съмнението/убеждението за липса на родителска връзка с нея, на някакви
противоречия и напрежение между двамата относно сексуалната му
ориентация, които макар и от нормално психологичното естество, при такава
личност с лимитирани възможности за справяне и при непосредствената
свързаност с жертвата, би следвало да се интерпретират като обстоятелства,
улеснили го в интензивна степен в извършване на деянието, в което е
обвинен.
Причините и мотивите, способствали за извършване на престъплението
от подсъдимия, се свеждат до ниската му правна култура, психичното му
разстройство, личностовите му особености, незачитането на
неприкосновеността на личността и на установения правов ред.
При извършване на преценката за вида на наказанието, което следва да
бъде наложено на подс.С. за извършеното престъпление, измежду трите
алтернативни такива, предвидени в разпоредбата на чл.116 от НК, съдът
съобрази, че в случая не са налице предпоставките на чл.38 ал.1 и на чл.38а
ал.2 от НК за налагане на наказания „доживотен затвор без замяна“ или
„доживотен затвор“, тъй като осъщественото от подсъдимия С. престъпление
не е нито изключително тежко, нито такова, при което посочените в чл.36 от
НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Или, съдът
намира, че на подс.С. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“. При определяне срока на наказанието „лишаване от свобода“ на
подс.С. за извършеното престъпление, съдът съобрази смекчаващите и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, както следва: смекчаващи –
младостта му, чистото му съдебно минало, направените пълни самопризнания
и съдействието му за разкриване на обективната истина още на досъдебното
производство, добрите му характеристични данни, причините за извършване
на деянието – възникналият конфликт с майка му, психичното му
разстройство и личностови особености, допринесли за осъществяване на
престъплението, както и ниската степен на обществена опасност на дееца; и
отегчаващи – високата степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от настъпването на най-тежкия вредоносен резултат /смъртта на
пострадалата/ при наличие на квалифициращо деянието обстоятелство. С
оглед на тях, и предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, съдът намира, че на
подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание при значителен превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния размер на
13

предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание “лишаване
от свобода” за срок от 15 /петнадесет/ години. Така наложеното наказание
подс.С. следва да изтърпи ефективно, при първоначален „строг“ режим, на
основание чл.57 ал.1 т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Съдът намира, че именно такова
наказание по вид, размер и начин на изтърпяване е в пълна мяра необходимо
и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбите на
чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо
спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така наложеното наказание
„лишаване от свобода” на подс.С.С. следва да бъде приспаднато времето,
през което същият е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за
задържане на лице с рег. № 1947з-97/**,**,**** год., на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР; времето, през което е бил задържан за срок до 72 часа, на
основание чл.64 ал.2 от НПК, считано от **,**,**** год.; както и времето,
през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” с Определение № 4/15.04.2021 год., постановено по Ч.н.дело №
81/2021 год. по описа на Окръжен съд – К..
Веществените доказателства – дамско яке с надпис „G.“, с бежов цвят и
червеникави петна по него; нож с дървена дръжка с дължина 23.5 см; черна
чехла с надпис и червеникави петна по нея; светло син сутиен с червеникави
петна; тъмно сини бикини; светло сини чорапи с черни райета, с червеникави
петна; черни дънки; черна блуза с дълъг ръкав, и мобилен телефон „М.М. Е
7“, с поставена в него СИМ-карта на Vivacom с № 89359032300132471***,
следва да се върнат на наследника на пострадалата Д. Д. Д. – С.а – М. ЦВ. СТ.
от гр.К., след влизане на присъдата в сила; веществените доказателства -
тъмносиньо долнище с червеникави петна; сиво горнище с червеникави
петна; чифт чорапи с черен цвят; чехли тип джапанки с черна подметка и
червен кант, и мобилен телефон „С.“ със златист цвят и пластмасов калъф,
следва да се върнат на подсъдимия СТ. М. СТ., със снета по делото
самоличност, след влизане на присъдата в сила; а веществените доказателства
- 1 бр. нож с метално острие и черна дръжка, с червеникави петна по него;
бял хартиен плик с надпис „Кръв за ДНК изследване от СТ. М. СТ.“; бял
хартиен плик с надпис „Кръв за ДНК изследване от трупа на Д. Д. Д. - С.а“;
марля с червеникави петна; марля с червеникави петна; стърготини от
мазилка, опаковани в амбалажна хартия, и марля с червеникави петна, следва
да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност и
негодни за употреба.
При този изход на делото, и на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК,
следва подсъдимият С.С. да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– К. направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица на
досъдебното производство, в размер на 9 271.14 лв.; както и да заплати по
сметка на Окръжен съд – К. направените по делото разноски в съдебното
14

производство за възнаграждения на вещи лица, в размер на 612.50 лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН:
15

Съобщи за изтекли лични данни