№ 261
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500407 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на А.Д. К. от гр. Карлово, ул. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. С., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №391/2021г. по описа на ЧСИ Иво
Кралев, рег. №907, против постановление на съдебния изпълнител,
обективирано в съобщение изх.№4966/12.12.2021г., с което е оставил без
уважение молбата на длъжника вх. №5698/07.12.2021г. за прекратяване на
изпълнителното производство, както и против начислените със
съобщение изх. №4967/12.12.2021г. такси и разноски по изпълнителното
производство. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваните актове на съдебния изпълнител, като се иска отмяна на
постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказал прекратяване
на изпълнителното производство в частта относно вземането в размер на
371,25 лв. за вноска за издръжка за минало време с падеж м. октомври
2021г. и за вземанията за издръжка за бъдещ период поради
неизискуемостта им, както и отмяна на начислените на длъжника такси и
разноски за пощенски услуги за налагане на запор и възбрани и
преизчисляване на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
1
Ответните страни по жалбата- И.К. С., ЕГН **********, действаща
като майка и законен представител на малолетната Д.А. К., ЕГН
**********, и М.А. К., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка И.К. С., в писмено становище оспорват
жалбата и искат оставянето й без уважение.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №391/2021г. по описа на ЧСИ Иво Кралев, рег.
№907, е образувано на 04.11.2021г. по молба на взискателите И.К. С.,
ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на
малолетната Д.А. К., ЕГН **********, и М.А. К., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка И.К. С., въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№20215320100004 по описа на
Районен съд- Карлово, ІІІ гр.с., съгласно който бащата А.Д. К. следва да
заплаща на малолетното си дете Д.А. К., чрез нейната майка и законен
представител И.К. С., издръжка в размер на 150 лв. месечно, а на
непълнолетното си дете М.А. К., ЕГН **********, със съгласието на
нейната майка И.К. С., издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано
от м. октомври 2020г., като първото плащане се дължи на 15.10.2021г., а
следващите на 15- то число на съответния месец, както и издръжка за
минало време за периода от м. януари 2021г. до м. септември 2021г. за
двете деца в общ размер от 2970 лв., която следва да бъде заплатена на
равни месечни вноски от по 371,25 лв., като плащане на първата вноска
се дължи до 15.10.2021г., а останалите вноски- до 15-то число на всеки
следващ месец до изплащане на сумата. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателите са поискали извършване на справки за
банкови сметки, трудови договори и недвижимо имущество на длъжника
и налагане на запор върху банковите му сметки и трудовото му
възнаграждение, както и възбрана върху недвижимо имущество. С
допълнителна молба от 26.11.2021г. взискателите са поискали и
налагане на запор върху притежавано от длъжника моторно превозно
средство- лек автомобил „Ауди А6“, както и са овластили съдебния
2
изпълнител с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. В изпълнение на така
направените искания съдебният изпълнител е извършил съответните
справки, като с разпореждане от 26.11.2021г. е наложил запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение, върху банковата му
сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, както и върху притежаваното
от него моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди А6“, за което
са били изпратени съответните запорни съобщения. На 29.11.2021г.
съдебният изпълнител е направил и искане за вписване на възбрана върху
притежаваните от длъжника ½ идеална част от поземлен имот и
построените в него сгради. С писмена молба от 19.11.2021г. взискателите
са уведомили съдебния изпълнител, че са получили от длъжника по
посочената в съдебното решение, въз основа на което е бил издаден
изпълнителния лист, банкова сметка сумата от 700 лв., за което
съдебният изпълнител е съставил протокол за извършено разпределение.
С писмена молба по делото вх. №5698/07.12.2021г. длъжникът А.Д. К.,
чрез пълномощника си адв. А. С., е представил писмени доказателства за
заплатени съответно на 16.11.2021г. и 03.12.2021г. по банковата сметка на
взискателите суми в размер на 706 лв. и 736,50 лв. и е поискал
прекратяване на изпълнителното производство поради липсата на други
изискуеми вземания спрямо длъжника, отмяна на наложените
обезпечителни мерки, за които е изложил доводи, че са несъразмерни на
размера на дълга, както и намаляване на начислените такси до тези за
образуване на изпълнителното дело, изпращане на покана за доброволно
изпълнение и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С
обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в
съобщение изх.№4966/12.12.2021г., съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство.
Жалбата срещу постановлението е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да
обжалва отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или
приключи принудителното изпълнение. В случая с подадената по делото
молба длъжникът е представил писмени доказателства, които според него
установяват заплащане на всички задължения по изпълнителното дело, и
е поискал прекратяване на делото и вдигане на наложените обезпечения
3
Тъй като по това искане е постановен отказ на съдебния изпълнител, то
същият подлежи на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Жалбата
е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Направеното в жалбата искане е за отмяна на обжалваното
постановление в частта му, с която е отказано прекратяване на
изпълнителното производство за вземането в размер на 371,25 лв. за
вноска за издръжка за минало време с падеж м. октомври 2021г. и за
вземанията за издръжка за бъдещ период поради неизискуемостта им.
Разгледана по същество, жалбата с така направеното искане е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на делото, а
съгласно ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В
случая изпълнителното дело е било образувано за принудително
изпълнение на ежемесечно задължение за издръжка, дължима от родител
на две ненавършили пълнолетие деца за периода от 01.10.2021г. до
навършване на пълнолетие на децата, както и на сумата от 2970 лв.,
представляваща издръжка за минало време за двете деца. Съгласно
представените по делото изпълнителен лист и решение на Районен съд-
Карлово по гр.д.№20215320100004 както текущата издръжка за децата за
м. октомври 2021г. в общ размер от 350 лв., така и първата вноска от
издръжката за минало време в размер на 371,25 лв., е следвало да бъдат
заплатени в срок до 15.10.2021г. По делото не са били ангажирани
доказателства длъжникът да е заплатил в така определения срок
посочените задължения, поради което на 04.11.2021г. е било образувано
процесното изпълнително дело. Едва след образуване на делото- на
16.11.2021г. същият е заплатил на взискателите сумата от 706 лв., която е
недостатъчна за пълно погасяване на задълженията му с падеж
15.10.2021г., като към посочената дата вече е настъпил и падежът на
задължението за издръжка за м ноември 2021г., както и втората вноска
от издръжката за минало време. При това положение няма основание за
4
приложение на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото
липсват плащания, извършени преди образуване на изпълнителното
дело, а извършените след образуване на делото плащания следва да
бъдат отчетени от съдебния изпълнител при принудителното изпълнение
на задълженията, но същите не са предвидени в разпоредбата на чл.433
от ГПК като основание за прекратяването му. Предвид горното искането
в жалбата за прекратяване на изпълнителното дело за вземането в размер
на 371,25 лв. за вноска за издръжка за минало време с падеж м.
октомври 2021г. поради заплащането на посоченото вземане не може да
бъде уважено. Неоснователно е и искането за прекратяване на делото за
вземанията за издръжка за бъдещ период поради неизискуемостта им.
Процесното изпълнително дело е образувано за принудително
изпълнение на задължения за издръжка на ненавършили пълнолетие деца,
чиято изискуемост настъпва ежемесечно, като издръжката се дължи до
навършване на пълнолетие от децата. По аргумент от разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК заплащането на дължимата издръжка за текущия
месец и липсата на искане от взискателя за принудителното й събиране
не е основание за прекратяване или приключване на изпълнителното
производство, тъй като в следващия месец би могла да възникне
необходимост от принудително изпълнение. При това положение, за да
е налице основание за приключване на изпълнителното производство
съгласно чл.433, ал.2 от ГПК, длъжникът следва да заплати дължимата от
него издръжка за периода до навършване на пълнолетие на децата, като
не съществуват пречки това да стане и авансово. При липса на такова
изпълнение и след като същият е допуснал неизпълнение и е дал повод
за образуване на изпълнителното дело последното не може да бъде
прекратено, освен ако взискателят поиска това /чл.433, ал.1, т.2 от ГПК/.
Предвид горното липсват основания за прекратяване на изпълнителното
производство, поради което обжалваният в настоящото производство отказ
на съдебния изпълнител е законосъобразен и жалбата срещу него следва
да се остави без уважение.
По жалбата срещу начислените такси и разноски:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
5
изпълнението.
Начислените на длъжника разноски по изпълнението са подробно
описани по основание и размер във връченото му съобщение изх.
№4967/12.12.2021г. С жалбата са изложени доводи, че начислените такси
и разноски за налагане на запори и възбрани не се дължат, тъй като
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия
са несъразмерни на размера на задължението. Тези доводи са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК наложените от
съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като се отчитат
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Според настоящия състав на съда при отчитане на посочените в
тази разпоредба обстоятелства не може да се направи извод за явна
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи, което да обоснове недължимост на направените
за тях такси и разноски. Предмет на принудително изпълнение са
вземания за издръжка за две ненавършили пълнолетие деца в размери
съответно от 180 лв. и 170 лв. месечно, като издръжката на детето М. ще
бъде дължима за периода от 01.10.2021г. до навършване на пълнолетие на
03.11.2023г. или общо за 25 месеца в размер на 4500 лв., а издръжката
на детето Д. ще бъде дължима до 02.11.2028г. или общо за 85 месеца в
размер на 14450 лв. Предмет на принудително изпълнение е и вземане за
издръжка за минало време в размер на 2970 лв., с което общият размер на
подлежащите на принудително изпълнение вземания, без таксите и
разноските по изпълнението, е 21920 лв. За обезпечаване и събиране на
посочените вземания са били наложени запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, от което с оглед размера му са започнали
удръжки само за текущата издръжка в размер на 350 лв. месечно, запор
върху банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, по която
видно от постъпилия отговор от банката няма наличност, запор върху
моторно превозно средство със застрахователна стойност от 1000 лв., за
което в отговора на жалбата се твърди, че е съпружеска имуществена
6
общност, както и възбрана върху недвижими имоти на длъжника с
данъчна оценка от 34296,20 лв. Според настоящия състав на съда с оглед
данните по изпълнителното дело така предприетите обезпечителни мерки
са необходими за събиране на вземанията на взискателите. Действително
към настоящия момент вземането за текуща издръжка може се изпълнява
от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но
това състояние би могло да продължи само докато длъжникът
продължава да работи по трудово правоотношение. Размерът на
трудовото му възнаграждение обаче не е достатъчен за погасяване на
задълженията за издръжка за минало време, поради което и в случай на
необходимост от принудително изпълнение на последните би се наложило
насочването му върху друго имущество на длъжника. В запорираната
банкова сметка на длъжника се е оказало, че няма наличности, а
запорираното моторно превозно средство е с ниска стойност,
недостатъчна да покрие изцяло размера на дълга за минало време. При
това положение единствената възможност за обезпечаване и събиране на
последния, както и на таксите и разноските по изпълнението, е чрез
налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, върху
които би се насочило изпълнението и за вземането за текуща издръжка
в случай, че трудовото правоотношение на длъжника се прекрати. От
изложеното дотук се налага изводът, че към момента на извършване на
изпълнителните действия същите са били необходими за реализиране на
вземането на взискателите, поради което в случая няма основание за
прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.3 от ГПК, според която
длъжникът не дължи разноските за изпълнителни способи, които не са
приложени. Посочената разпоредба не следва да бъде тълкувана
буквално, тъй като подобно тълкуване до голяма степен би парализирало
възможността за ефективно принудително изпълнение, а съобразно целта
й и във връзка с останалите разпоредби на ГПК. Разумното й тълкуване
налага да се приеме, че същата има предвид налагане на обезпечителни
мерки и извършване на изпълнителни действия, които на съответния
етап от изпълнителното производство не са били необходими за
реализиране на вземането на взискателя, който би могъл успешно да го
осъществи и без прилагане на същите. В настоящия случай обаче няма
основание да се приеме, че вземанията на взискателите биха могли да
7
бъдат удовлетворени без извършване на съответните изпълнителни
действия. Длъжникът не е изпълнявал в срок задълженията си и е дал
повод за образуване на изпълнителното дело, като е предприел действия
по доброволно изпълнение едва след налагането на съответните
обезпечителни мерки. Предвид горното се налага изводът, че наложените
запори и възбрана са били необходими за принудителното изпълнение,
тъй като при неизвършването им вземанията на взискателите биха
останали необезпечени, поради което и съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от
ГПК дължимите за тях такси и разноски следва да бъдат събрани от
длъжника. Общият размер на същите е съобразен с разпоредбата на
чл.73а от ГПК.
Неоснователни са и доводите в жалбата за неправилно определяне
на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Към датата на връчването на
длъжника на съобщение изх. №4967/12.12.2021г., в което са посочени
начислените такси и разноски по изпълнителното производство, предмет
на събиране по същото са били вземания на взискателя М.А. К., ЕГН
**********, в общ размер от 1096,89 лв., и вземания на взискателя Д.А.
К., ЕГН **********, в общ размер от 1066,89 лв., включващи текуща
издръжка за октомври, ноември и декември 2021г., както и три вноски от
издръжката за минало време. При това положение посочените в
съобщението суми от 109,34 лв.- такса по т.26 за вземането на М. и
105,74 лв.- такса по т.26 за вземането на Д. са правилно определени. Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че таксата по т.26
не следвало да се събира върху доброволно заплатените от него суми.
Доколкото плащането им е станало след образуването и при наличието
на висящо изпълнително дело, по което са били наложени обезпечителни
мерки, то доброволно платените суми също се считат за събрани по
изпълнителното дело и върху тях се дължи таксата по т.26. По така
изложените съображения жалбата е неоснователна и в частта й за
начислените такси и разноски по изпълнението, поради което следва да
се остави без уважение и в тази й част.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №5987/30.12.2021г. на А.Д. К.
от гр. Карлово, ул. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А.
С., в качеството му на длъжник по изпълнително дело №391/2021г. по
описа на ЧСИ Иво Кралев, рег. №907, против постановление на
съдебния изпълнител, обективирано в съобщение изх.№4966/12.12.2021г., с
което е оставил без уважение молбата на длъжника вх. №5698/07.12.2021г.
за прекратяване на изпълнителното производство за вземането в размер
на 371,25 лв. за вноска за издръжка за минало време с падеж м.
октомври 2021г. и за вземанията за издръжка за бъдещ период поради
неизискуемостта им, както и против начислените със съобщение изх.
№4967/12.12.2021г. такси и разноски по изпълнителното производство за
налагане на запори и възбрана и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9