Присъда по дело №4436/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 107
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20215330204436
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 107
гр. ....., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
и прокурора Елк. В. К.
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20215330204436 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ПЛ. Т. АН., роден на ..... год. в гр. ....., живущ
в гр. ....., б., български гражданин, със средно образование, работещ,
разведен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че 12.06.2021 г. гр.
....., около 02:00 часа, е влязъл в чуждо жилище – частен дом на бул. „..... №
138, ет. 2, ап. 4 в гр. ....., собственост на Д. АЛ. ДЖ., като е употребил за това
специално техническо средство /отвертка/, като деянието е извършено нощем,
поради което и на основание чл.170 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия ПЛ. Т. АН. наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия ПЛ. Т. АН. наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на
1
ЗМВР за 24 часа на 17.06.2021г. като един ден задържане се счита за един ден
лишаване от свобода.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. джобен сгъваем нож, 1
бр. чип за входна врата син на цвят, 1 бр. метален предмет тип „отвертка“ с
два края и пластмасова свързваща част – на съхранение при домакина на ІІІ
РУ на МВР гр. ..... ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.


Съдия при Районен съд – .....: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 107/18.05.2022г. по НОХД № 4437/2021г. по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимият ПЛ. Т. АН. за това, че на 12.06.2021г. гр. ..... около 02:00 часа, е
влязъл в чуждо жилище – частен дом на бул. „Б.“ № 138, ет. 2, ап. 4 в гр. .....
собственост на Д. АЛ. ДЖ., като е употребил за това специално техническо
средство /отвертка/, като деянието е извършено нощем – престъпление по
чл.170 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде определено и наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на три години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият ПЛ. Т. АН. не се признава за виновен, дава обяснения по
случая. Защитникът на същия – адв. Г. моли подзащитният и да бъде
оправдан.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият ПЛ. Т. АН. е роден на ..... год. в гр. ..... живущ в гр. ..... .....,
български гражданин, със средно образование, работещ, разведен, осъждан,
ЕГН **********.
Свидетелят Д.Д. притежавал собствено жилище в гр. ..... бул. „Б.“ № 138
ет. 2 ап. 4. В жилището живеели всички от семейството на свид. Д.Д. - жената
с която живеел съпружески М.М., дъщерите им, сина му С.Д., неговата
съпруга С.А., както и тяхното дете. Входната врата на жилището била
блиндирана, като от външната страна имало монтирана дръжка – „топка“.
Механизмът на бравата предпоставял при влизане в апартамента входната
врата да се отключва посредством ключ, а когато ползвателите на жилището
излизали от него единствено затваряли входната врата, което било
достатъчно да се задейства заключващия механизъм. Жилището се намирало
на втория жилищен етаж в сградата. Входната врата към жилищната сграда
винаги била в заключено положение чрез нарочно изградена заключваща
система, като при необходимост от влизане във входа живущите я
отключвали, като ползвали електронен чип.
Сградата била шестетажна и имала асансьор, който бил пригоден за
ползване посредством нарочно изградена система за отключване на
съответните бутони за конкретния етаж, четеца за отключването на която бил
монтиран на таблото с бутоните в асансьора. Системата за ползване на
бутоните в асансьора се отключвала посредством същия чип, чрез който се
отключвала и входната врата към жилищната сграда.
На 11.06.2021г. свидетелите Д.Д., М.М., С.А. и трите й деца се
1
намирали в жилището. Вечерта те легнали да спят. На 11/12.06.2021г. подс. А.
отишъл в гр. Пловдив бул. „Б.“ № 138. Около 02.00ч. той се придвижил и
влязъл в жилищния вход на сградата, находяща се на посочения адрес, като се
качил на ет. 2 пред апартамент 4 – пред дома на свид. Д.Д.. С помощта на
метален предмет, който носел - тип „отвертка“ с два края и пластмасова
свързваща част, той преодолял заключващия механизъм на входната врата и
след като успял да я отвори, влязъл в коридора на жилището на. В същото
време около 02.00 часа на 12.06.2021г. свид. С.А. станала от сън, за да отиде
до банята. Докато вървяла към помещението, видяла че в коридора на
апартамента през входната врата е проникнал П.А.. В ръката си държал
„шило“ и бил с шапка на главата. Силно изненадана от присъствието на
непознатия в жилището им, свид. С.А. започнала силно за пищи. От нейните
викове се събудили свидетелите Д.Д. и М.М., които се втурнали в коридора.
Изненадан от техните реакции подсъдимият се насочил първоначално към
свид. М.М., като посегнал да я удари. Виждайки това свид. Д.Д., за да я
защити, ударил А., който загубил равновесие, паднал на пода, като изпуснал
металния предмет, с който отворил ключалката на входната врата и който все
още държал. В настъпилата суматоха подсъдимият успял да се изправи и на
бегом напуснал жилището. Свид. Д.Д. успокоил свидетелките М. и А., след
което отишъл да потърси сина си С.Д., който бил в кафене до жилищния
блок. Съобщил му за случая, поради което свид. С.Д. веднага подал сигнал на
тел. 112. Във връзка с подадения сигнал на място бил изпратен дежурен
автопатрул при ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив в състав от полицейските
служители Т. и М.. След пристигането си те провели беседа със свидетелите и
извършили обход на района, но подс. А. бил напуснал произшествието и не
бил установен от органите на полицията.
На 16.06.2021г. вечерта свид. С.Д. излязъл да се види с приятели. В
жилището на свид. Д.Д. останали той, свид. М.М., дъщерите им и свид. С.А.,
както и детето й. Около 00.20ч. на 17.06.2021г. свид. Д.Д. гледал телевизия,
когато при него дошли свидетелките М.М. и С.А.. Двете силно изплашени му
казали, че са чули звук от външната страна на входната врата, наподобяващ
на „човъркане“ с предмет в ключалката. Двете изразили предположение, че
някой възнамерява да влезе в жилището им. Тогава свид. Д.Д. се приближил
внимателно към входната врата. След като се ослушал установил, че
действително от външната страна на вратата има някой, който се опитва да я
отвори. След като установил това, той хванал дръжката на вратата и я
дръпнал рязко. Когато отворил входната врата, видял пред себе си обв. А.,
който стоял приведен и държал предмет в ръката си, който бил насочен към
нивото, където се намирала ключалката на входната врата. Още преди свид.
Д.Д. да предприеме нещо, виждайки го, А. побягнал нагоре по стълбището на
входа. Свид. Д.Д. извикал след него да спре. Към неговите викове се
присъединили и свидетелките М.М. и С.А.. Тъй като всички били много
изплашени от поредната ситуация, свид. С.А. се обадила по телефона на свид.
С.Д., съобщила му за случая и го помолила веднага да се прибере.
2
Последният много скоро се озовал пред домът им. След като отново му
обяснили какво се е случило, свид. С.Д., заедно със свидетелките М.М. и С.А.
тръгнали нагоре по стълбището на кооперацията. В един момент чули, че
асансьора се задвижва, като шума се чувал от шестия етаж на блока. Тъй като
свидетелите вече се били качили до петия етаж, С.Д. застанал пред асансьора
и когато видял, че кабинката се изравнява с етажа, дръпнал рязко вратата, тъй
като знаел, че по този начин може да му спре движението. След като
асансьора спрял на петия етаж, свид. С. Д. отворил вратата и установил, че
вътре в кабинката е подс. А.. Той го попитал какво прави в блока им, при
което А. не дал смислено обяснение. Тогава свид. С.Д. го приканил да тръгне
с него надолу по стълбите, за да изяснят ситуацията. Когато стигнали на
стълбищната площадка на втория етаж, С.Д. се обадил на тел. 112 и съобщил
за случая. Във връзка с подадения сигнал на място се отзовали полицейски
служители от ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив – Д. М., Б. ДР. и ИЛ. Д.. След като
провели беседа с лицата, те отвели А. в районното управление за изясняване
на случая. Там с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на
полицейски служител при ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив намиращите се в него
1бр. джобен сгъваем нож, 1бр. чип за входна врата син на цвят, както и 1бр.
контактен ключ за лек автомобил. С протокол за доброволно предаване от
17.06.2021г. /л. 40/ свид. Д.Д. предал по досъдебното производство предмета,
който е изпуснал подс. А., когато проникнал в жилището му на 12.06.2021г.,
представляващ 1 бр. метален предмет тип „отвертка“ с два края и пластмасова
свързваща част.
С изготвения по делото следствен експеримент е било установено, че
предадения от подс. А. 1бр. чип за входна врата син на цвят, отключва
заключващото устройство на входната врата на жилищния блок, в който
живее свид. Д.Д. в гр. Пловдив бул. „Б.“ № 138, както и може да се използва
за стартиране на движението на асансьора.
Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите Д. АЛ. ДЖ., СВ. Н. АВР., М. Г. М., С. Д.
ДЖ., К. Д. ЯН., ХР. АЛ. Д., Д.М. М., Д.А.И. И.М Д., Б.И Д.. Гореописаните
факти и обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, протоколи за доброволно предаване, разписки, протокол за
разпознаване на лице и предмети, протокол за следствен експеримент,
протокол за оглед на ВД, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, приложени по дознанието.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели като ги
счита за логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и
допълващи се помежду си, в съответствие с останалите доказателства по
делото. Всички те описват подробно обстоятелствата преди, по време и след
случая, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали
очевидци. В тази връзка всички те описват обстоятелствата, свързани с
присъствието на подсъдимия в дома на пострадалия на двете посочени в
3
началото на настоящите мотиви дати и неговото напускане, както и
последващото му задържане от органите на полицията. Още повече, че
заявеното от пострадалия и членовете на неговото семейство, макар да
изхождат от лица, заинтересовани от изхода на делото, се характеризират с
подреденост, последователност при излагане на главните факти и
обстоятелства при неколкократните им разпити, като освен това се подкрепят
както помежду си, така и от напълно обективни други доказателства –
протоколите за оглед на местопроизшествие и ВД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият ПЛ. Т. АН. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
12.06.2021г. гр. ..... около 02:00 часа, е влязъл в чуждо жилище – частен дом
на бул. „Б.“ № 138, ет. 2, ап. 4 в гр. ..... собственост на Д. АЛ. ДЖ., като е
употребил за това специално техническо средство /отвертка/, като деянието е
извършено нощем.
Съгласно трайно установената съдебна теория и практика предмет на
престъплението по чл.170 от НК е чуждо жилище. Последното следва да се
оцени като помещение, което се обитава постоянно или временно от едно
лице или от повече такива за живеене. Същото е чуждо, тъй като деецът не
живее в него на правно основание, без значение чия е собствеността на
същото. Друг важен елемент е установяване волята на пострадалия, като е
необходимо той ясно и недвусмислено да е обективирал волята си в
жилището му да не се влиза, както изрично спрямо субекта на деянието, така
и чрез обичайни конклудентни действия – заключване на вратата на
жилището. Изпълнителното деяние се характеризира със своята двуактност-
необходимо е деецът да влезе в чуждо жилище, като преди това употреби
сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба или специални технически
средства и други. Не на последно мчясто се приема, ч(е извършване на деяние
по ал.2 на чл.170 от НК е налице, когато то е реализирано в тъмната част на
денонощието.
С оглед изложеното настоящият състав намира за изцяло неоснователни
доводите на защитата относно липсата на доказателства за извършено
престъпление от страна на подс. А.. Както вече се посочи, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
напълно доказано извършеното престъпление и неговият автор – именно
подсъдимият. В тази връзка обстоятелството, че свид. Д. и членовете на
неговото семейство в проведените съдебни заседание не могат да са
категорични за това дали именно подсъдимият е влязъл в жилището им, по
никакъв начин не се отразява на стройната система от доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство. Именно в него е извършено
разпознаване на П.А. от Д.Д., С.А., М.М., С.Д.. Нещо повече – първите трима
категорично заявяват, че не само това е лицето, което на 16.06.2021г. се е
опитал да влезе в дома им, а и че на 12.06.2021г. са го заварили в коридора на
жилището си.
4
На следващо място изводите за доказаност на вмененото във вина на
подсъдимия престъпление не се разколебават от заявеното от свид. Я.
относно това, че на датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в
домът й. В тази връзка същата единствено посочва две дати – 12 –
16.06.2021г., за които е била категорична, че е прекарала вечерта и нощта с
А., без да може да наведе каквито и да било други подробности. Освен това
твърденията й се опровергават категорично от напълно обективни
доказателства по делото, а именно приобщеният видеозапис от камери за
наблюдение, които извън всякакво съмнение около полунощ на
16/17.06.2021г. поставят подс. А. далеч от дома на посочената свидетелка, а
именно в района на бул. „Б.“ в гр. Пловдив.
Не на последно място като опит за реализиране на защитна позиция по
делото следва да се възприемат показанията на свид. Д., но от същите отново
не може да се изведе, че А. се е намирал на друго място, а не на
местопрестъплението. Особено като се има предвид, че се касае за датата
16.06.2021г., когато всъщност среща на подсъдимия и свидетеля не се е
състояла, а Д. не може да каже къде е бил А. същата вечер. Същевременно,
обаче, заявява, че след няколко дни самият подсъдим му е съобщил, че е бил
нападнат и по него е имало следи от насилие.
От особено съществено значение в случая е и обстоятелството, че при
задържането на подсъдимия на 16.06.2021г. у него са били открити предмети,
пряко свързващи го с местопрестъплението – чип за входна врата, син на
цвят, за който след проведен следствен експеримент категорично е
установено, че служи за отваряне на входната врата на блока именно на свид.
Д.н, както и за задействане на асансьорната уредба на същата сграда.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А.
умишлено, при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. А. е съзнавал, че прониква в чуждо жилище – това на свид. Д., без
негово съгласие и като нарушава неговата неприкосновеност по един от
предвидените в ал.1 на чл.170 от НК начини - като е употребил за това
специално техническо средство /отвертка/.
С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия ПЛ. Т. АН. като
такова по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на
дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.54 от НК. Според
настоящия състав именно с това наказание биха се постигнали
горепосочените цели, визирани в чл. 36 от Наказателния кодекс. При
индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
5
отговорността на дееца обстоятелства. Като такива се очертават невисоката
стойност на отнетите вещи, тежкото семейно положение на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват предходните осъждания
на дееца, въпреки настъпилата реабилитация. С оглед на изложеното съдът
намира, че най-справедливо е на ПЛ. Т. АН. да бъде наложено наказание от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед размера на определеното наказание „лишаване от свобода“,
предвид настъпилата реабилитация относно предходните осъждания на
подсъдимия преди извършване на деянието, както и за поправянето и
превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното
наказание една година „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде
изтърпяно от същия реално. От една страна наистина наказанието по вид и
размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, но подсъдимият е
осъждан, като съдът намира, че не е налице и третата предпоставка за
отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост -
личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и
превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се
отчитат и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново
обосновава извод за положително осъществяване на поправителното
въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към
това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно
значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от
НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието.
Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати
при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на
подсъдимия А., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното на ПЛ. Т. АН. наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок
от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Според състава именно отлагането на изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода” би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които не биха се достигнали с
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита като пълноценен негов член.
Видно от материалите по делото подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР непосредствено след установяването му пред дома на Д. на
6
16.06.2021г. Поради това и на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК от
така наложеното на подсъдимия ПЛ. Т. АН. наказание една година лишаване
от свобода следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 17.06.2021г. като един ден задържане
се счита за един ден лишаване от свобода.
Иззетите и приложени по делото веществени доказателства-1 бр.
джобен сгъваем нож, 1 бр. чип за входна врата син на цвят, 1 бр. метален
предмет тип „отвертка“ с два края и пластмасова свързваща част – на
съхранение при домакина на ІІІ РУ на МВР гр. Пловдив следва ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна
сила.
В хода на досъдебното и съдебното производство не са били направени
разноски.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред и на неприкосновеността на чуждото
жилище.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7