Мотиви по Н.О.Х.Д.№5209/2019г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство 1358/2019г.
по описа на 04 РУ - СДВР (пр.пр.№18398/2019г. по описа на СГП) срещу Г.Х.С. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Срещу подсъдимия Г.Х.С. е повдигнато обвинение за това,
че че на 28.07.2019г. около 17,25 часа в гр.София, жк.„Гоце Делчев“, на кръстовището на
бул.„Гоце Делчев” и ул.„*********отнел чужди движими вещи - чантичка за носене
през рамо на стойност 21,00лв. /двадесет и един лева/ и съдържащите се в нея: лична карта - без
стойност, златен пръстен с тегло 10,00грама и инкрустиран с бели камъчета, на
стойност 680,00лв. /шестстотин и осемдесет лева/, паричната сума в размер на 700,00лв. /седемстотин лева/, сгъваем ключ с дистанционно за централно
отключване и заключване на автомобил на стойност 650,00лв.
/шестстотин и петдесет лева/ -
всички вещи на обща стойност 2051,00лв. /две хиляди петдесет и един лева/ от
владението на Г.М.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - срязал презрамката на чантичката, след което я издърпал от
ръцете на С., като грабежа представлява опасен рецидив - С. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно с присъда №351/20.11.2013г. СГС,
НО, 26 с-в по НОХД№3152/2013г.
в сила от 06.12.2013г. го признава за виновен и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б„б“ от НК го осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и определя първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, като с определение по
ЧНД№2482/2015г., в сила от
18.11.2015г.,
СГС, НО, 16 с-в му налага едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД№12304/11г. на СРС, НОХД№3152/13г. на СГС и НОХД№4444/12г. на СГС, а именно
5 /пет/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като
изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на пострадалата,
заключенията на експертизите, в частност съдебно-оценителната експертиза, протокола
за извършено разпознаване от пострадалото лице. Предлага при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия С., съдът да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, вкл. това, че на предходния ден също е
извършил престъпление, което увеличава обещствената му опасност. В този смисъл
за справедливо намира наказание от 9
/девет/ години „Лишаване от свобода“,
след редукцията на което на осн. чл.58а,
ал.1 от НК подсъдимият да търпи 6
/шест/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
Намира приетия за съвместно разглеждане гр.иск за основателен, поради което и
пледира съда да го уважи изцяло.
Повереникът на гр.ищец –
адв.М. - САК се солидаризира с аргументите на представителя на обвинението,
обосноваващи осъждане на С.. Също приема наличие на достатъчно събрани на
досъдебното производство доказателства, доказващи вината на подсъдимия, което
налага и осъждането му. Поддържа гражданско-правната си претенция.
Конституираната
в процеса като гр.ищец пострадала Г.С. се солидаризира със становището на повереника
си за уважаване на гр.иск.
Надлежно
назначеният служебен защитник на подсъдимия от досъдебното производство - адв.В. подкрепя
становището на подзащитния си за протичане производството по реда на чл.371,
т.2 от НПК. В
защитната си реч, моли, при постановяване на присъдата и определяне размера на
наказанието, съдът да определи наказанието
в близък до минималния за това престъпление размер. Солидаризира се и с
виждането на прокурора за уважаване на гр.иск.
Подсъдимият Г.Х.С. не дава обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение в съдебно заседание. Направил е изрично искане
за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/, и
по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите,
така както са отразени от СГП в обвинителния акт като запознат с правните
последици на това особено производство, отказва да се събират други
доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на
това, съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК. В правото си на лична защита подсъдимият
С. изразява
съжаление за случилото се като в предоставената му последна дума моли за
налагане на по-ниско по размер наказание.
СЪДЪТ след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Г.Х.С. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с адрес по местоживеене:***, с начално образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********,
осъждан.
На
28.07.2019г. пострадалата Г.С. ***, на кръстовището на бул.„Гоце Делчев” и ул.„*********,
на сергията за плодове и зеленчуци, на която работела като продавач.
Около 17.25 часа
на посочената дата и след като подредила стоката на сергията, св.С. седнала зад
сергията на стол с облегалка, без да се облегне, леко приведена напред. Времето
било много горещо и в близост до сергията нямало хора.
Св.С. държала
чантичка за носене през рамо, в която се намирали личната й карта, златен
пръстен с тегло 10,00гр. и инкрустиран с бели камъчета, паричната сума от
700,00лв. /седемстотин лева/, сгъваем ключ с дистанционно за централно
отключване и заключване на автомобил. С. била преметнала презрамката на
чантичката през врата си, която била провиснала и долепена до областта между
кръста и средата на дясното й бедро.
В този момент подсъдимият
Г.С. приближил до гърба на пострадалата С., навел се и
протегнал ръцете си от двете страни на тялото й, посягайки към чантичката. Св.С.
видяла ръцете на подсъдимия и инстинктивно хванала чантичката си и я натиснала
в скута си, след което видяла профила на лицето му, който бил непознат за нея и
стиснала по-силно чантичката. С неустановен по делото инструмент, С. срязал презрамката на чантичката в областта зад врата
на св.С., посегнал към чантичката и я хванал. Св.С. се изправила и застанала
срещу подсъдимия, двамата държали чантичката и няколко секунди всеки я дърпал
към себе си. В един момент подсъдимият С. дръпнал много рязко
чантичката и я издърпал от ръцете на пострадалата, взел чантичката и
съдържащите се в нея вещи и побягнал.
Св.С. възприела лицевите
характеристики на С. като по-късно
при извършено на 16.08.2019г. разпознаване разпознала в него извършителя на
престъплението спрямо себе си.
Така описаното престъпление
било извършено от С. след като бил
осъждан за тежко умишлено
престъпление на наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което
не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно с присъда №351/20.11.2013г. СГС,
НО, 26 с-в по НОХД№3152/2013г.
в сила от 06.12.2013г. го признава за виновен и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б„б“ от НК го осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и определя първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, като с определение по
ЧНД№2482/2015г., в сила от
18.11.2015г.,
СГС, НО, 16 с-в му налага едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД№12304/11г. на СРС, НОХД№3152/13г. на СГС и НОХД№4444/12г. на СГС, а именно
5 /пет/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Видно от заключението на
назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата
стойност на отнетите от владението на С. чантичка за носене през рамо, златен
пръстен с тегло 10,00гр., инкрустиран с бели камъчета, паричната сума размер на
700,00лв. /седемстотин лева/, сгъваем ключ с дистанционно за централно
отключване и заключване на автомобил е 2051,00лв. /две хиляди петдесет и един
лева/.
По
доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните гласни доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направеното от подсъдимия С. самопризнание
по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на
пострадалата Г.С. (л.26-27, л.28, л.31 и л.39-41 от досъдебното производство).
Предвид характера на
извършване на престъплението и липсата на очевидци, логична е и липсата на
други преки гласни доказателствени средства, освен показанията на св.Г.С.. Въпреки това
изложеното от нея не страда от непоследователност, еднозначност и нелогичност.
Такива не биха могли на собствено основание да бъдат изведени от качеството на
гр.ищец на св.С.. Ето защо съставът на първоинстанционния съд няма основания да
се съмнява в добросъвестността на заявеното от пострадалата. На първо място
показанията й, въз основа на които съдът изгради горната фактология, се
съотнасят с направеното признание на фактите от страна на подсъдимия, а на
следващо кореспондират и с отразеното в протокола за разпознаване.
Не може да се
игнорира и обстоятелството, че показанията на свидетелката са дадени в
сравнително най-близък времеви отрязък от извършване на деянието, когато
спомените за случилото се са най-ярки, а възможността от привнасяне на други
факти – най-малка. Твърденията на св.С. са изключително детайлни, подредени и
поради това кредитируеми и поставими в основата на изводите на съда за участие
на подсъдимия С. във вмененото му
престъпление. Следва да се подчертае, че пострадалото лице е разпитвано
неколкократно относно различни обстоятелства относно извършеното спрямо него
престъпление, като във всичките му разпити хронологията е последователна и ясна
и не се различава съществено, а внася определени детайли във връзка с
разследването – начина на възприемане на подсъдимия, снабдяването с
вещественото доказателства – нож, разговорите с наркозависими лица с оглед
установяване извършителя на
престъплението и др.
Не са напълно
встрани от доказателствената съвкупност и показанията на св.Венцислав Димитров (л.29 от досъдебното
производство), които
ведно с приобщените по делото протокол за доброволно предаване на нож, макар и
по косвен начин, насочват към начина на отчуждаване на отнетия по-рано от св.С.
вещи.
Като
допринасящо за изясняване авторството на процесното деяние, градският съд
намира и удостовереното посредством протокола за разпознаване на лице от 16.08.2019г.
процесуално-следствено действие (л.43-44 от досъдебното производство), видно от
съдържанието на което пострадалата Г.С. категорично е разпознала в С.
лицето, което е отнело, използвайки сила, инкриминираните от обвинението нейни
вещи. При това разпознаване са спазени условията и процедурата за провеждането
му, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено
преди самото разпознаване е извършен разпит на пострадалото лице, приключил в
час, предхождащ самото разпознаване. По време на него пострадалата е посочила
извършителя на престъплението спрямо нея по идентични с тези на С. признаци. Разпознаването е извършено
в присъствието на две поемни лица, които са удостоверили с подписите си
законосъобразното провеждане и резултатите от това процесуално-следствено
действие, които освен това са и надлежно разпитани – св.М.Б.(л.37 от досъдебното производство) и св.Г.П.(л.38 от досъдебното производство). Подсъдимият С. е представен за разпознаване заедно
с още три други лица със сходна визия на приложените снимки /същият е отказал да участва в разпознаване на
живо/, което потвърждава неговата доказателствена стойност и липсата на
основания за допуснати процесуални нарушения при изготвянето му. Поради това
следва да бъдат възприети като напълно кредитируеми показанията на двете поемни
лица, тъй като в случая отразяват напълно вярно извършените
процесуално-следствени действия от разследващите, съмнения в каквато насока
липсват по делото.
Самопризнанието
на подсъдимия С., дадено пред съда,
при спазването на предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира със
съдържанието на протокола за доброволно предаване от св.Г.С. (л.83 от досъдебното производство), за който има данни да е на
подсъдимия, или поне изводимо от показанията на св.В.Д.заложен билет №39409
относно златния накит на св.С..
Констатация за обремененото
съдебно минало на подсъдимия съдът направи въз основа на приложените и приети
по делото като писмени доказателства - справка за съдимост (л.60-74 от
досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното
следствие (л.14-30 от
съдебното производство).
Съдът
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-оценителна експертиза (л.46-48 от досъдебното производство), съгласно
която общата стойност на инкриминираните вещи е 2051,00лв. /две хиляди петдесет
и един лева/.
С оглед
безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му обсъждане е
ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373,
ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят).
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Г.Х.С. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4,
вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК, тъй като на 28.07.2019г. около 17,25 часа в гр.София, жк.„Гоце Делчев“, на кръстовището на
бул.„Гоце Делчев” и ул.„*********отнел чужди движими вещи - чантичка за носене
през рамо на стойност 21,00лв. /двадесет и един лева/ и съдържащите се в нея: лична карта - без
стойност, златен пръстен с тегло 10,00грама и инкрустиран с бели камъчета, на
стойност 680,00лв. /шестстотин и осемдесет лева/, паричната сума в размер на 700,00лв. /седемстотин лева/, сгъваем ключ с дистанционно за централно
отключване и заключване на автомобил на стойност 650,00лв.
/шестстотин и петдесет лева/ -
всички вещи на обща стойност 2051,00лв. /две хиляди петдесет и един лева/ от
владението на Г.М.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила - срязал презрамката на чантичката, след което я издърпал от
ръцете на С..
Непосредствен обект на престъпно деяние, за
което е повдигнато обвинение на С. са обществените отношения по
необезпокояваното осъществяване правото на собственост, владение или държане в
най-широк смисъл върху движими вещи, както и телесната неприкосновеност на
гражданите, доколкото тя се засяга с цел отнемане владението на дадена вещ.
Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от другиго с цел да бъде
противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. То е
съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и принудата.
Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на владелеца е
средство за отнемане на чуждата вещ. Тя трябва да бъде извършена, за да е
възможно отнемане на вещта. Между нея и отнемането трябва да има пряка причинна
връзка. За осъществяване на престъпното си намерение по отнемане на движимите
вещи, отнемащият по необходимост следва да използва сила и или заплашване, посредством
които да придобие фактическата власт върху инкриминираните вещи. По
смисъла на наказателното право насилието не е нещо друго, а физическа принуда
на едно лице върху друго. От своя страна, принудата представлява налагането на
една воля върху друга противостстояща й воля. Употребата на сила като обективен
признак на престъплението грабеж означава физическо въздействие на дееца,
насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на друго лице.
В конкретния
казус безспорно процесните вещи са чужди движими вещи по заложеното от
законодателя определение в чл.110 от ЗС, за вземането на които не е получено
надлежно съгласие или разрешение от собственика им – в случая св.Г.С..
Инкриминираните
вещи подсъдимият С. е отнел като е употребил принуда /сила/. По отношение
на пострадалата Г.С. принудата има физически характер и се изразява в срязване презрамката на чантичката, издърпване от ръцете й, в резултат на
което свидетелката е загубила владението върху чантата си. Последователността
на действията на С. разкрива, че
упражнената сила е с цел да се отнеме вещта от свидетелката, т.е. тя обективно
улеснява посегателството върху правото на собственост и е послужила като
средство за осигуряване на собствено владение върху нея. Налице е прекъсване на
досегашната фактическа власт и установяване на трайна такава от страна на
дееца. Подсъдимият избягал от местопрестъплението с инкриминираните вещи,
поради което и съдът прецени, че в случая е налице довършено престъпление.
Между използваната
противоправно принуда и прекъсването на фактическата власт върху вещите,
собственост на пострадалата С. е налице функционална връзка, като силата е
използвана с цел създаване на условия за отнемане на предмета на престъпно
посегателство.
В заключение изпълнението на действията по отнемане на движимата вещ и използваната принуда е реализирано от нападателя С., който
пряко е участвал в изпълнителното деяние на престъплението.
Съдът намира,
че откъм субективна страна
подсъдимият Г.С. е реализирал елементите, които правят деятелността
му престъпна по смисъла на чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият С. е наказателноотговорно лице,
без данни изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или
такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. Интелектуалният
момент на умисъла на подсъдимия е включвал представите както, че процесните
движими вещи – чанта с намиращите се в нея вещи се намират във владението на св.Г.С.,
предвид местонахождението им /в дамската чанта през кръста й/, че същите са
чужди и не му се следват, така също и че жертвата не е съгласна да ги предаде
доброволно. Във волево отношение, деецът е желаел да отнеме собствените на
пострадалата движими вещи, чрез употреба на принуда с цел сломяване на
съпротивата на пострадалата.
От своя страна подсъдимият С., видно
материалите по делото, е извършил престъплението след като е след като е
бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно:
- с присъда №351/20.11.2013г. СГС, НО, 26-ти с-в по НОХД№3152/2013г. в сила от 06.12.2013г. го признава за
виновен и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б„б“ от НК го осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и определя първоначален „строг“ режим за изтърпяването му, като с определение по
ЧНД№2482/2015г., в сила от
18.11.2015г.,
СГС, НО, 16 с-в му налага едно общо най-тежко наказание измежду наложените по
НОХД№12304/11г. на СРС, НОХД№3152/13г. на СГС и НОХД№4444/12г. на СГС, а именно
5 /пет/ години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Престъплението,
за което беше осъден подсъдимият С.
е осъществено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК, което обосновава
правилната му правна квалификация в обвинителния акт по чл.29, ал.1, б.„а” от
НК.
С оглед
изложеното, съдът намира за доказано, че с горната си престъпна дейност
подсъдимият Г.Х.С. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат
за виновен за извършеното от него престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Само за отбелязване е, че
според настоящия съдебен състав, правната квалификация, по която е следвало да
бъде предаден на съд подсъдимия е трябвало да обхване и б.“б“ от чл.29, ал.1 от НК, но последното може да бъде само предмет на констатация, тъй като спрямо С. няма повдигнато такова обвинение.
По
наказанието:
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството
пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят
еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение
постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в
рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на
чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК,
съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца.
Както сега,
така и датата на извършване на деянието, нормата на чл.199, ал.1,
т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от
5 /пет/ до 15 /петнадесет/ години като съдът може да постанови и „Конфискация“ до 1/2 от имуществото на виновния.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата му възраст и
изразеното съжаление
за постъпката. Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли
останалите осъждания на лицето, различни от обосноваващите настоящата правна
квалификация, безцеремонното и брутално извършване на грабежа в светлата част
от денонощието спрямо сама жена. Няма как да бъде пренебрегнат и обективния
факт, че грабежът е извършен само ден, след като подсъдимият е извършил
аналогично престъпление спрямо друга жена, за което с определение от 16.10.2019г. е одобрено споразумение
за прекратяване на наказателното производство по НОХД№3873/2019г. от настоящия съдебен състав на СГС за престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, макар и
осъждането да не е било факт към датата на извършване на настоящето
престъпление, но е в условията на реална съвкупност с него.
В тази насока на мисли
първостепенният съд счита, че в случая не могат да намерят приложение
разпоредбите на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото съдът е задължен да приложи
чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-лекото по вид
наказание, само когато направи
фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които
само за себе си не може да се оцени като изключително, на следващо място
- правен извод, че и най-лекото
наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително
по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за
този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице
едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, в никакъв случай не би определил някое от тях
като изключително или всички вкупом като многобройни.
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест
на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде
определено към средния размер при условията на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4,
вр. чл.371, т.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца. Намаляването на това наказание с
изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК като „бонус” дава като краен
резултат налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.
Градският съд
в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия С. наказание ще окаже нужния възпиращ
ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват този
вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и
специална превенция по чл.36 от НК.
Предпоставките по чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК
С
оглед данните за датата, на която е извършено престъплението по настоящето дело
спрямо подсъдимия С. /28.07.2019г./
и датата, на която е влязъл в сила спрямо него съдебния акт по НОХД№3873/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в /16.10.2019г./, градският съд счете,
че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне
на едно общо най-тежко наказание на осъдения С. измежду двете осъждания,
а именно „Лишаване от свобода” за срок от на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ/, което се явява наказанието, наложено от СГС по
настоящето дело.
Първостепенният съд е на становище, че са
налице основания за приложението на чл.24 от НК спрямо наложеното на осъдения С.
общо най-тежко наказание, макар и да се касае само за две престъпления в
условията на реална съвкупност, които категорично характеризират подсъдимия
като личност със завишена степен на обществена опасност, именно заради това е
наложително приложение на чл.24 от НК. Касае се за две еднотипни като начин на
извършване престъпления срещу собствеността, но засягащи в сериозна степен и
личността на гражданите – квалифицирани състави на престъплението по чл.198,
ал.1 от НК. Нещо повече, и двете престъпления са извършени в рамките на два
последователни дни, срещу две жени, през светлата част на денонощието, чрез
употреба на по-укоримата форма на принуда – сила. Предметът на престъплението и
по двете деяния е на сериозна стойност, значително надвишаваща минималната работна
заплата за страната към визирания период, което насочва към това, че
подсъдимият е превърнал извършването именно на тези престъпления в свой начин
за задоволяване на потребностите си и за снабдяване със средства.
Отделно от това, следва да се подчертае, че
подсъдимият С. е осъждан общо осем пъти за престъпления главно срещу
собствеността, но и засягащи личността на гражданите. Касае се за дългогодишна
престъпна дейност, превърнала го в сериозен криминогенен фактор, решил именно
по този начин да задоволява битовите си потребности, вместо да полага
обществено-полезен труд, както останалите граждани. Подсъдимият С. е
изтърпявал и наказание „Лишаване от свобода“ ефективно, но същото не го е възпряло
по никакъв начин да изпълнява обичайните си задължения на гражданин, а напротив
е довело до градиране на престъпната им дейност.
Съдът все пак прецени и
възможността за евентуална бъдеща ресоциализация на осъденото лице, което би
било невъзможно при едно по-трайно пребиваване в местата за лишаване от
свобода, в каквато насока е и виждането, заложено в Препоръка
№22 от 2003 година на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Ето
защо едно по-дълготрайно изолиране на С. в
местата за лишаване от свобода според настоящия съдебен състав би довело до
пълна десоциализация и невъзможност от полагане на общественополезен труд,
който би действал най-превъзпитателно спрямо тях. Ето защо на тази изходна
база, СГС прецени, че определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия С. следва да бъде увеличено с 1 /една/
година. като определеното общо най-тежко наказание бъде общо 6 /ШЕСТ/ ГОДИНИ.
Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“
от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание при подсъдимото лице.
Съдът изпълни служебното си
задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето, през
което подсъдимия С. е бил задържан с
Постановление на прокурор за срок от 72 часа - от
31.07.2019г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” - от 02.08.2019г. по Н.О.Х.Д.№3873/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в. По настоящето производство,
данни подсъдимият да е задържан няма, в потвърждение на което е и справката от
ГДИН. Още повече, че към момента на привличането си като обвиняем, С. вече е изтърпял наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца, наложено
му по НОХД№3873/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в.
Съдът
приложи и разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК спрямо подсъдимия като приспадна
времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ по Н.О.Х.Д.№3873/2019г. по описа на СГС, НО,
5-ти с-в.
Съдът постанови
най-благоприятния за подсъдимия начин за групиране на наказанията и съобрази,
че при така направената кумулация на наказанията, подсъдимият С. ще търпи наказание за най-кратък
срок и като отчете целите, заложени от законодателя в чл.36 от НК и
разпоредбата на чл.24 от с.к.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане граждански
иск, настоящият състав е на следното становище:
Искът е с правно основание
чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (Попр. ДВ., бр.2 от
03.01.1950г., изм). Същият е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предвид своевременното му подаване лично лице, което
твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което притежава
процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански
ищец. С оглед съставомерността на деянието по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК,
съдът счете, че са доказани
общите предпоставки на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда, противоправно
поведение (нарушен е запретът на нормата на чл.198, ал.1, пр.1 от НК,
вр. чл.45 от ЗЗД),
причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в
пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия С.) и вина, която, както беше
изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за
ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия С.,
доколкото св.С. е
претърпяла имуществени вреди от извършеното престъпно деяние, явяващо се
деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова
последица, предвид на което искът е основателен.
По отношение размера на приетия граждански иск, съдът счита, че искът следва да
бъде уважен изцяло, така както е предявен за сумата от 2051,00лв. /две хиляди петдесет и един лева/. Горното обстоятелство е категорично
установено по делото, изследването на доказателствения материал по делото и
направени изводи, въз основа на него от страна на съда и експертното заключение
на съдебно-оценителната експертиза.
Акцесорната материално-правна
претенция /по чл.86 от ЗЗД/ на гражданския ищец за присъждане законната лихва
върху присъдените по-горе суми за репарация на претърпените от него
неимуществени вреди от датата на увреждането /28.07.2019г./ до окончателното изплащане
на сумите също е основателна.
Деликвентът, в случаят подсъдимият С., е в забава, считано от
датата на извършване на деянието, дало основание за ангажиране на гражданската
му отговорност за непозволено увреждане.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.
беше осъден да заплати
по сметка на МВР разноските в досъдебното
производство в размер на 100,80лв. /сто лева и осемдесет стотинки/, както и държавна такса в размер на 82,04лв.
/осемдесет и два лева и четири стотинки/ върху уважения размер на гражданския иск. Предвид вида
и характера на развилото се производство пред първата инстанция, няма направени
разноски.
Отделно от това на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия С. да заплати държавна такса в размер на по 5,00лв.
/пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист с оглед обезпечаване
събирането на посочените суми.
Вещественото
доказателство - сгъваем нож - запечатан в полиетиленов плик с
бял хартиен лист с надпис: „Предадено на 29.07.2019г. от Г.М.С., по ДП
1358/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР - 1бр. сгъваем нож с кафява дръжка,
гр.София, 29.07.2019г., приел: инсп. К. Е.“ и подпис на приемащия - на осн.
чл.53, ал.1, б.“а“ от НК следва да бъде отнето в полза на държавата,
доколкото има сериозни основания да се предполага, че е средство за извършване
на престъплението, поне изводимо от показанията на пострадалата, св.Димитров и
протокола за доброволно предаване.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................