РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Габрово , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20214200600029 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимата Д. К. Ш. от
гр. Трявна, депозирана чрез служебния й защитник адв. П.П. от АК - Габрово, срещу
присъда № 2 от 14.01.2021 г. по НЧХД № 86/2020 г. по описа на Районен съд – Трявна.
С обжалваната присъда състав на Районен съд – Трявна е признал подсъдимата
Д. К. Ш. от гр. Трявна за виновна в това, че на 29.09.2020 г., в гр. Трявна, на ул. „А.“ №
**, пред магазин „**“, причинила лека телесна повреда на Д. Ж. К. от гр. Трявна,
изразяваща се в множество охлузвания по лицето – отдясно на гърба на носа, отляво на
носа и по лявата буза и над горната устна, под долната устна и по лявата ушна мида,
слабо зачервяване и болезненост в лявата теменна област на главата, довели до
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимата Д. К. Ш. е осъдена да заплати на частната
тъжителка Д. Ж. К. от гр. Трявна сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Гражданският иск е отхвърлен в останалата му част
– до размера на сумата от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
С обжалваната присъда подсъдимата Д. К. Ш. е осъдена да заплати държавна
1
такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и да заплати на
тъжителката Д. Ж. К. направени по делото разноски в размер на сумата от 512 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че постановената присъда противоречи на
закона, не е обоснована и не е справедлива. Заявява се, че подсъдимата Ш. е действала
при крайна необходимост, защитавайки интересите на малолетния си племенник,
който бил държан на ръце от сестра й. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана по обвинението, както и да се отхвърли гражданския иск.
Подсъдимата Д.Ш., редовно призована, не се явява в съдебното заседание при
разглеждане на делото пред въззивния съд. Същата се представлява от служебен
защитник – адв. П.П.. Защитникът поддържа жалбата, а по съществото на делото се
придържа към искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подзащитната му да бъде оправдана и да се отхвърли гражданския иск.
Частната тъжителка Д.К., редовно призована, не се явява в съдебното заседание
пред тази инстанция. Представлява се от договорен повереник – адв. М.Р..
Повереникът оспорва жалбата, като счита, че присъдата на районния съд следва да се
потвърди изцяло.
Настоящият въззивен състав разгледа депозираната въззивна жалба, взе
предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 НПК.
Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от Д. Ж. К. от гр.
Трявна против подсъдимата Д. К. Ш. от същия град, в която се излагат фактически
твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо нея е извършено
престъпление против личността – причинена лека телесна повреда. С тъжбата е
предявен и граждански иск против подсъдимата Ш., с който се претендира
обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска 3000 лева.
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимата Д.Ш.; показанията на свидетелите Р. Ж. К., Х. Х.в Х. и Д.
К. К.; писмените доказателства – медицинско направление от 29.09.2020 г. на ЦСМП –
Габрово, филиал Трявна и съдебномедицинско удостоверение от 30.09.2020 г., както и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Въззивният съд, след собствен
2
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Подсъдимата Д. К. Ш. е родена на ** г. в гр. Б.. Живее в гр. Трявна. Същата е с
начално образование, не е осъждана, не е омъжена и не работи.
Подсъдимата Ш. и свидетелката Д. К. К. са сестри. Частната тъжителка Д. Ж.
К. и свидетелката Р. Ж. К. също са сестри. Всички се познавали.
На 29.09.2020 г., около 08.00 часа сутринта, тъжителката и сестра й завели
децата си на детска градина, след което отишли пред магазин „***“, намиращ се на ул.
„А.“ № ** в гр. Трявна. По същото време там се намирал и свидетелят Х. Х., който
чакал да дойдат да го вземат за работа. Свидетелят познавал тъжителката, подсъдимата
и сестрите им. В един момент от съседна улица се задали подсъдимата и сестра й.
Когато стигнали до магазин „***“, между тъжителката Д.К. и сестрата на подсъдимата
- Д. К., възникнал спор, в който се намесила и подсъдимата Д.Ш.. Същата започнала да
блъска и дърпа за косата пострадалата. В момент, в който тъжителката била с гръб към
Ш., последната успяла да я събори на земята, отново блъскайки я и дърпайки за косата.
Тъжителка К. паднала и се ударила, при което потекла кръв по лицето й. В този момент
се намесили свидетелят Х. и други, намиращи се в близост мъже, като успели да
отдръпнат подсъдимата и сестра й от пострадалата. Малко след това тъжителката и
сестра й Р. К. си тръгнали.
На следващия ден – 30.09.2020 г., Д.К. посетила МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
АД, където, след лекарски преглед, й било издадено съдебномедицинско
удостоверение №127/30.09.2020 г. Според удостоверението, при прегледа на
пострадалата са констатирани следните увреждания: множество охлузвани по лицето –
отдясно на носа, отляво на носа и по лявата буза и над горната устна, под долната
устна и по лявата ушна мида; слабо зачервяване и болезненост в лявата теменна област;
оплаквания от болки по главата и в шията. Прието е, че получените увреждания могат
да се причинени по времето и начина, съобщен от пострадалата.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Я.К., се установява, че при инцидента на 29.09.2020 г. Д.К. е получил
следните увреждания: множество охлузвания по лицето – отдясно на гърба на носа,
отляво на носа и по лявата буза и над горната устна, под долната устна и по лявата
ушна мида, слабо зачервяване и болезненост в лявата теменна област на главата.
Според вещото лице, тези увреждания са довели до причиняване на болка и страдание
3
без разстройство на здравето, без трайни увреждания. По механизъм на получаване,
охлузванията на лицето и лявата ушна мида отговарят да са причинени при одраскване
с нокти. Зачервяването в лявата теменна област на главата може да се дължи на лека
травма – удар, натиск, триене. Няма видими следи от скубане на косата – зони с
липсващо окосмяване и възпаление. Периодът на възстановяване от описаните
увреждания /охлузвания/ е 10-14 дни.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Съдът
е анализирал обясненията на подсъдимата Ш., подкрепяни от показанията на сестра й –
свидетелката Д. К., като правилно не ги е възприел за достоверни. При така събраните
по делото доказателства – показанията на свидетелката Р. К., обсъдени съвкупно с
показанията на свидетеля Х. Хараламбов и съпоставени с данните от
съдебномедицинското удостоверение и заключението на експертизата, правилно е
прието за доказано по несъмнен начин, че на посочените в тъжбата време и място
подсъдимата Ш. е извършила действия против телесната неприкосновеност на
пострадалата, като я блъскала и дърпала за косата, вследствие на което тъжителката
паднала на земята, което е довело до каузалния резултат – причиняване на посочените
в експертизата увреждания.
Във въззивната жалба формално се излага твърдението, че деянието е
извършено при крайна необходимост, като наред с това немотивирано е намесен и
института на неизбежната отбрана. Виждането на защитата за наличие на крайна
необходимост или неизбежна отбрана не се конкретизира и в съдебно заседание.
Въззивният съд счита, че по делото не се установят обстоятелства, които да изключват
обществената опасност на деянието. Единствено в обясненията на подсъдимата и
показанията на нейната сестра се съдържат твърдения, според които пострадалата е
упражнила физическо насилие спрямо свидетелката Д. К., като същевременно се
отрича каквато и да е съпричастност на подсъдимото лице за причиняване на телесните
увреждания на тъжителката. Както се посочи и по-горе, обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелката Д. К. се приемат за недостоверни, тъй като очевидно
противоречат на цялата останала доказателствена съвкупност. Не е налице основание
да се счете, че пострадалата е нападнала подсъдимата. В показанията си свидетелят Х.
добросъвестно възпроизвежда възприятията си, сред които липсват такива за
упражнено от страна на пострадалата насилие спрямо подсъдимата или нейни близки.
Не е налице и медицинска документация, която да сочи на причинени увреждания на
подсъдимото лице или нейни близки.
4
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимата Д.Ш. е
осъществила от обективна и от субективна страна признаците от престъпния състав по
чл. 130, ал. 2 от НК, след като на 29.09.2020 г., в гр. Трявна, на ул. „А.“ № **, пред
магазин „***“, причинила лека телесна повреда на Д. Ж. К. от гр. Трявна, изразяваща
се в множество охлузвания по лицето – отдясно на гърба на носа, отляво на носа и по
лявата буза и над горната устна, под долната устна и по лявата ушна мида, слабо
зачервяване и болезненост в лявата теменна област на главата, довели до причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето. Правилни са изводите на районния
съд, че от субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл на вината, тъй
като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в причиняване на
телесни увреждания, и е искала настъпването на тези последици.
Съответен на материалния закон е изводът, че по отношение на подсъдимата
Д.Ш. са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация; подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност; няма причинени от деянието съставомерни имуществени вреди.
С присъдата на подсъдимата Ш. е наложено административно наказание глоба
в минимален размер от 1000 лева. При индивидуализация на наказанието правилно е
отдадена тежест на данните за социалния статус, имотното състояние и материално
положение на подсъдимото лице. Недопустима е корекция на наказанието чрез
определяне му в размер под минималния.
В гражданско-осъдителната част присъдата е обжалвана само от подсъдимата с
искане за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на гражданския иск. Липсва
съответна жалба от частния тъжител, поради което компетентността на въззивния съд
се свежда до възможност да потвърди или да намали размера на присъденото
обезщетение.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимата е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение, което обуславя основателността на гражданския иск. След
анализ на относимите към тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата
съдебна инстанция не намери основания да приеме, че присъденото обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева е завишено. Правилно
районният съд е отчел вида и естеството на причинените здравословни увреждания,
5
претърпените болки и страдания, ежедневните житейски неудобства и лишения,
наложени по време на оздравително-възстановителния процес и неговата
продължителност.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимата Ш. да заплати на частния тъжител Д.К. направените от нея
разноски по водене на делото в общ размер от 512 лева (12 лв. д.т. за образуване на
производството, 300 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева разходи за изготвяне
на експертизата).
Правилно подсъдимата е осъдена да заплати 50 лв. държавна такса върху
размера на уважения граждански иск.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 14.01.2021 г. по НЧХД № 86/2021 г. по
описа на Районен съд - Трявна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6