№ 940
гр. Бургас, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202658 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от С.К. в качество на ET „****“, ЕИК *** чрез
адв. П.Х. против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за
пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на ET „****“ ЕИК
*** на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЕФ като се
оспорва компетентността на органа, издал ЕФ, липсвало ясно описание на нарушението, не
било ясно дали няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Нарушението
било установено с устройство като не била ясна неговата годност, не било точно посочено
мястото на нарушението, било налице разминаване между описание на нарушението и
изписаната правна квалификация, нарушение не било и доказано. Позовава се на Регламент
за изпълнение 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. и счита, че не са изследвани
всички факти и обстоятелства и неправилно била ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Моли за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание не изпраща представител, депозирана е писмена молба, с която
се поддържа жалбата, прави възражение за погасителна давност, счита, че е недопустимо
1
издаването на ЕФ, не било доказано нарушение, липсвало яснота относно описание и
посочена като нарушена правна норма, не били представени доказателства за изправност на
техническото средство, позовава се на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019г. моли за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски.
Наказващия орган, редовно призован, се представлява от юрк. К. Д., която оспорва
жалбата, моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски като депозира подробно
писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На ET „****“ ЕИК *** е издаден ЕФ за това, че на 01.03.2021г. в 13:13 ч. на път А-1
км.357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа
било установено движение на ППС – *** с регистрационен номер ***, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
в община Бургас, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
A-1 км. 357+949.
Установено е, че ползвател на ППС, е жалбоподателят ET „****“ ЕИК ***.
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на ET „****“ ЕИК *** на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото.
От правна страна съдът намира следното:
Наказващият орган е ангажирал отговорността на ET „****“ ЕИК *** за нарушение с
правна квалификация по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
2
Съдебният състав не споделя възражението за некомпетентност на органа издал ЕФ
като Електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10,
ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а,
ал.3 ЗДвП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП със
задължителни реквизити. Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера
на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по
образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ЕФ се издава по образец, в който няма реквизит дата на съставяне, нито са
приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН отнасящи се за съставянето на актове за
установяване на административни нарушения и издаване на НП (така Решение № 515 от
20.04.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г.; Решение № 73 от 18.03.2022 г. на
АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2022 г.). В чл. 34 от ЗАНН са уредени хипотези на
срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1
година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на
АУАН), които обаче не могат да намерят приложение в конкретния случай, тъй като ЕФ
представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП,
поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на
АУАН, нито тези за издаване на НП. Датата на нарушение е 01.03.2021г. и към момента не е
изтекла абсолютна давност.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е недопустимо издаването на
ЕФ, тъй като макар в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане
единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
препраща чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3-3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е посочено „електронни
3
фишове за нарушения по чл.179, ал.3- ал.3в“, сред които се включва и настоящото
нарушение по чл.179, ал.3б. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика
или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, да се
освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация. /така Решение № 643 от 10.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2023 г. на XV
състав на Административен съд – Варна; Решение № 1174 от 21.06.2023 г. по к. адм. н. д. №
1113 /2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 937 от
30.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 843 / 2023 г. на XIV състав на Административен съд - Варна;
Решение № 4726/13.07.2023 г. по КНАХД № 5078/2023 г. по описа на АССГ; Решение 352
от 28.10.2022г. по АНД 1081/2022г. на Районен съд - Шумен. Решение №356/02.11.2022г. на
РС-Шумен по анд№1076/2022г.; Решение №8/08.02.2023г. на АдмС- Шумен по
канд№1/2023г.; Решение на АдмС - Шумен №43/23.03.2023г. по канд№36/2023г. Решение на
АдмС-Шумен №44/23.03.2023г. по канд№35/2023г.; Решение №1352/26.10.2022г. на АдмС -
Варна по к.а.н.д.2035/2022г. и пр./. Допълнителен аргумент е и новата разпоредба на чл.
189ж, ал. 8 ЗДвП, която предвижда, че електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 -
3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по
реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква „а”, т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.
Ясно е посочено мястото на нарушението път А-1 км.357+949, с посока намаляващ
километър с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.357+949.Пътят е
включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние.
От представената справка се установява, че ET „****“ ЕИК *** е ползвател на ППС с
обща технически допустима максимална маса 19000, поради което на основание чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи тол такса. Когато
горепосоченото ППС се движи в състав от ППС, с теглено ремарке, общата технически
допустима максимална маса е 40000. В този случай и при налични общо 5 броя оси,
дължимата тол такса се определя съгласно Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на
МС от 2019г., изменена с Постановление № 24/20.02.2020г. на МС в сила към датата на
нарушението, която в случая не е била платена изцяло.
Съгласно чл. 187а, ал. 3 ЗДвП когато в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си съгласно чл.187а,ал.4 от ЗДвП,
„Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по аз. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване
на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
4
управление на моторно превозно средство“. Декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП
няма данни да се е постъпвала, поради което и отговорността е за ползвателя.
В случая ясно е посочено, че дължимата такса не е платена изцяло и не се касае за
неяснота при описание на нарушението.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за
измерванията и възраженията на жалбоподателя относно техническата неизправност на
техническото средство не са основателни. Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП
отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Няма данни да се касае за технически проблем в работата на техническото средство,
нито относно автентичността на снимковия материал.
В случая са изготвени доклад и снимки за това, че ППС се е движило в пътен участък,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, тол секция 10032 без данни за валидна
маршрутна карта или валидна декларация за преминаването като задължение на
жалбоподателя е да осигури функционирането на бордовото устройство през цялото време
на движение на ППС и след като не са били предадени данни означава, че той не е положил
дължимата грижа и е допуснал ППС да се движи по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа без да се увери, че бордовото устройство, монтирано в ППС е изправно,
включено е правилно захранването и че е с пълна батерия, което е и условие да се предават
данните и по този начин е допуснал движението му без да е платена дължимата за
преминаването през сегмента такса.
Относно позоваването на чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., следва да се има предвид, че с чл. 189ж, ал. 2 ЗДвП по
нормативен път е установена възможност за адресата на електронния фиш в 14-дневен срок
от получаването му да заплати компенсаторна такса по чл. 10 ал. 2 ЗП, в който случай на
основание чл. 189ж ал. 3 т. 1 ЗДвП електронният фиш се анулира. След като е получил
електронния фиш, жалбоподателят няма данни да се е възползвал от тази възможност,
5
поради което е неоснователно и позоваването му на посочения член от Регламента.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че безспорно се установи, че към датата на
установяване на нарушението – 01.03.2021г. в 13:13 ч. на път А-1 км. 357+949, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа било установено
движение на ППС – *** с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална
маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, изцяло не била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през контролно
устройство №10032 позиционирано на път А-1 км. 357+949 /попадащ в общ. Бургас/. Налице
е осъществен състав на административно нарушение и същото е доказано, поради което и
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Санкцията, определена от АНО, е във фиксиран от законодателя размер, поради което
не подлежи на преценка от съда и не може да бъде допълнително намалявана.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от
този вид, няма данни за заплащане на дължимата за преминаване такса и не е оправдано
прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което издаденият ЕФ
следва да се потвърди изцяло.
Съдът дължи произнасяне по разноските и тъй като АНО е бил защитаван от
юрисконсулт и е депозирано искане за присъждане на възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
6
от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на ET „****“, ЕИК *** на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ET „****“ ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата в размер на 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението от страните, пред
Административен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7