Р Е Ш Е Н И Е   №89

 

гр. Силистра, 18.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд,  гражданско  отделение  в     откритото    заседание

проведено на                четиринадесети     септември                                             през

две             хиляди   и           осемнадесетата        година              в                   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ

                                                                      

                                                                                  1.  ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                   2. КРЕМЕНА КРАЕВА

 

при     участието      на       съдебния        секретар      Мирена Стефанова   и        в

присъствието        на        прокурора                                                                    ,  като

разгледа  докладваното  от   Т. Василева  в.гр.    дело  № 109/2018     г.  по    описа

 на    СОС     и     за     да     се        произнесе,         взе       в     предвид     следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, В.С.Ц., чрез процесуалния й представител адв. Т., срещу Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частите, в които са отхвърлени предявените от ищцата осъдителни искове срещу „Диагностично-консултативен център 1 – Силистра“ ЕООД за заплащане на сумата над 1820,32 лв. до пълния претендиран размер от 1896,32 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. август 2016г., за сумата над 10 921,91 лв. до пълния претендиран размер от 11 377,92 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и за сумата над 13 216,38 лв. до пълния претендиран размер от 14 394,84 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Счита, че решението е неправилно, като твърди, че трудовото й възнаграждение се изчислява на база  40 % от извършените медицински дейности  по договор с РЗОК (за м. август 2016 г. в размер на 3404 лв.) и от личния й лекарски принос за постъпленията в касата на дружеството от извършени платени медицински услуги (през м. август 2016 г. в размер на 1336,80 лв.), поради което брутният му размер за м. август 2016 г. достигал сумата от 1896,32 лв. Претендира законна лихва върху горните обезщетения, считано от 01.10.2016 г. до 06.02.2017 г. в размер на 978,27 лв., законна лихва върху същите и върху трудовото възнаграждение от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.В съдебно заседание пред тази инстанция, чрез процесуален представител,  поддържа жалбата и развитите в нея доводи

Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от ответника в първоинстанционното производство„Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД,чрез процесуалния му представител адв. Н. ***,  който счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а освен това и  необосновано, в частта, с която частично са уважени предявените от ищцата кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД. Счита същото за неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна, като исковите претенции бъдат отхвърлени . В с.з. пред тази инстанция, чрез процесуален представител, поддържа развитите в жалбата доводи.

Ищцата В.С.Ц. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, подадена от „Диагностично-консултативен център 1 – Силистра“ ЕООД, който поддържа и в с.з. пред тази инстанция, и  с който изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение

ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени  от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.

 Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцата В.Ц., чрез процесуален представител, против „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД, като претендира да и заплати  трудово възнаграждение за м. август 2016 г. в размер на 1473,45 лв. (чийто брутен размер възлиза на сумата от 1896,32 лв.), полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в общ размер от 11377,92 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 167 дни  неползван отпуск в размер на 14394,84 лв. Претендира също законна лихва върху горните обезщетения, считано от 01.10.2016 г. до 06.02.2017 г. в размер на 978,27 лв., законна лихва върху същите и върху трудовото възнаграждение от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД, както с настоящата жалба, предявена от него, така и пред районния съд, поддържа становище, че   БТВ на ищцата за м. август 2016 г. възлиза на сумата от 1275,08 лв. и то е формирано на база приходите от РЗОК за м. август 2016 г., които според него  възлизат на сумата от 3066,95 лв., а не 3404 лв. както твърди ищцата. Счита, че не следва да и се зачитат реализирани  30 бр. изследвания по направление високо специализирана медицинска дейност, тъй като  за същото тримесечие й били отпуснати 18 бр. изследвания, 9 от които били изразходени през м. юли 2016 г., поради което  ответникът счита, че през този месец тя би могла да изразходи максимум 9 направления, което и формира различните  по – ниски по  размер на приходи по РЗОК  в сравнение с твърдените от ищцата. Оспорва и  личният  лекарски принос на ищцата от извършени платени медицински услуги, като твърди, че  не съответства на посочения в исковата молба, тъй като внесената в дружеството сума от 1215 лв. по това перо има за цел единствено  да повиши размера на БТВ на ищцата за конкретния месец, тъй като  за предходни месеци сумата за платени услуги не е надвишавала 75 лв., както и че сумата от 1215 лв. за м. август 2016 г. не е внесена равномерно, а на вноски, направени през интервал от няколко секунди. Ето защо,  определя  БТВ на ищцата за м. август 2016 г. в размер на 1 275,08 лв. и на тази база обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се определи на сумата от 7650,48 лв.

Ответникът по исковите претенция оспорва и претендирания от ищцата размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, като твърди, че за периода от 2004 г. – 2009 г., за който се отнася неползвания отпуск, ищцата имала право на 30, а не 32 дни платен годишен отпуск, въз основа на сключени  от нея договор за възлагане на управление от 28.12.2005 г., допълнително споразумение към него от 22.12.2008 г. и договор за възлагане на управление от 14.02.2014 г., съгласно които,  при прекратяване на трудовото правоотношение й се заплаща обезщетение за неползван отпуск за не повече от една година. В тази връзка, прави възражение за погасяване по давност на платения годишен отпуск за периода от 2004 г. – 2009 г. и счита, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 347,76 лв. или най – много 753,48 лв. при 13 дни неползван отпуск за 2009 г. Счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени до посочените в писмения отговор размери, а искът за присъждане на обезщетение за забава – изцяло, тъй като забавата не била допусната по вина на работодателя с оглед на това, че трудовото възнаграждение от 1275,08 лв.,  е начислено и ищцата е могла да го получи още през м. септември 2016 г., но не е сторила това. Претендира направените по делото разноски.

Съгласно представените по делото доказателства пред районния съд, които страните не оспорват, до 01.10.2016 г. са били обвързани в трудово правоотношение, като по   трудов договор от 02.01.2001 г., ищцата е била назначена  в ответното дружество на длъжност „лекар - невролог и електрофизиология – електромиография“ за неопределен срок от време. С допълнително споразумение от 13.07.2016 г. към договора основното и трудово  възнаграждение било фиксирано на сумата от 420 лв., като били уговорени е допълнителни възнаграждения  за продължителна работа, което към момента на подписване на споразумението възлизало на 30,40 %, и 40 % от брутния размер на личния лекарски принос, в т.ч. основно месечно трудово възнаграждение (т.е. 40 % от брутния размер на личния лекарски принос, но не по – малко от сбора на предходните две възнаграждения съгласно еднопосочните становища на страните по този въпрос). Със заповед № 5 от 31.08.2016 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено по нейна молба след отправяне на писмено предизвестие. С разпореждане  № Ра – 1759 от 16.06.2015 г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Силистра и била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Според ищцата Ц., което не се оспорва и от ответната страна, брутното и трудово възнаграждение като висш медицински специалист – лекар невролог, съгласно Правилата да организация на работната заплата и допълнително споразумение от 13.07.2016 г. към трудов договор №1/02.01.2001 г., се формира от два показателя: 1. Извършените медицински дейности, реализирани по договор с РЗОК и 2. От личния и лекарски принос за постъпленията в касата на дружеството от извършените платени медицински услуги в размер на 40 % от тях. Спорна е базата върху , която се  формира възнаграждението, с оглед възраженията на ответника, посочени по – горе, относно броя на реализирани  изследвания по направление високо специализирана медицинска дейност, както и по отношение на личният  лекарски принос на ищцата от извършени платени медицински услуги.

Пред районния съд е приета по делото ССЕ, която въз основа на доказателставата по делото,  както и  отчета на ищцата за извършена специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с РЗОК за м. август 2016 г., на чиято база експертизата е изготвена, установява, че  общите приходи на ответното дружество от осъществените от нея медицински дейности по договор с РЗОК възлизат на сумата от 3404 лв., като тези  приходи са диференцирани в 6 направления,  първите пет от които касаят дейности, чието коректно отразяване като вид и стойност ответникът не оспорва. По отношение на приходите на дружеството от високоспециализирани медицински дейности – електромиография, районният съд е приел, че приходите от посочените в отчета на ищцата медицински дейности по договор с РЗОК - 30 бр. изследвания електромиография, следва да се вземат предвид в пълен размер като част от базата за определяне на трудовото й възнаграждение, тъй като няма съмнение ,че са изпълнени именно от нея и лечебното заведение е реализирало финансови постъпления от тях. Установено е, че  дружеството – работодател не е нарушило  регулативните стандарти за тримесечието юли – септември 2016 г., поради което формалното ограничение в броя на полагащите се на ищцата изследвания не  свежда базата за определяне на трудовото й възнаграждение до параметрите на това ограничение, когато то е  реално надхвърлено, тъй като трудовият й договор обвързва възнаграждението единствено с лекарския й принос за здравното заведение и тъй като този принос е формирал приходи за дружеството, без да обуслови налагането на санкции от РЗОК, т.е. той има реално финансово измерение. Сам работодателят във въззивната си жалба пред тази инстанция признава, че не е наложена санкция на дружеството, но според него то е  резултат от коригирания отчет на ищцата от негова страна, т.е. тези изследвания (извършени от ищцата в повече от регулативните стандарти) изобщо не са заплатени от здравната каса и за това няма спор, тъй като дори ищцата е запозната с коригираният й отчет. Въззивната инстанция счита, че няма основание да се вземат предвид доводите на дружеството, че сумата от 1215 лв. за платени услуги  е внесена единствено с цел да повиши размера на БТВ на ищцата за конкретния месец, която, според него, е драстично по – висока от предходните и месечни възнаграждения и цели да и осигури по – висок размер на дължимите обезщетения при напускане. Ищцата  е изложила доводи, които не са оборени от дружеството, че е реализирала по – висок месечен оборот, поради освободеното и от участие в ТЕЛК работно време през процесния месец, което възлиза на 16 часа общо, както и че не е възнамерявала да напуска, а е била провокирана от конфликти и напрежение между нея и управителя на дружеството и решението и да напусне възникнало спонтанно и под влияние на огорчението и от създалата се ситуация.

 Другото спорно перо при формиране възнаграждението на ищцата -постъпленията в касата на дружеството от извършени от нея платени медицински услуги,не е коментирано в жалбата на дружеството, поради което и съдът в тази инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, базирани на събраните по делото доказателства и изготвената пред първата инстанция СТЕ,че  лекарският принос на ищцата от  платени медицински дейности следва да се фиксира на сумата от 1146,80 лв., формирана от 1025 лв. от платени услуги, 34,80 лв.  от участие в ЛКК – обща и 87 лв. – от участие в ЛКК – неврология, като от общата сумата на платените услуги се изключи стойността на изследването от 30.08.3016 г., тъй като такова не е съхранено в базата данни на електромиографския апарат, както и останалите суми постъпили в касата на дружеството съгласно отчета на касовия апарат, за които не са ангажирани доказателства, че са внесени като стойност на конкретна осъществена от ищцата медицинска услуга. В жалбата на ищцата се прави възражение, че отхвърлената част от претендираното от нея брутно трудово възнаграждение, а именно стойността на  медицински услуги като потребителски такси, такси за издаване на мед. удостоверения и болнични листи, останали недоказани с изрични медицински документи, поради липсата на ред и възможност за това, но за тях са представени касови бонове и стойността е включена в касовия  и отчет. Така или иначе, дори и да се дължи на лоша организация в документооборота на медицинското дружество, фактът, че претенцията в отхвърлената част е недоказана, се признава и от самата ищца, поради което и няма основание жалбата и да бъде уважена само на база на изготвения от нея касов отчет.

Предвид гореизложените обстоятелства,  лекарският принос на ищцата за приходите на  „ДКЦ – 1 Силистра” ЕООД от договор с РЗОК и от платени услуги възлиза на сумата от 4550,80 лв., а на тази база възнаграждението й за м. август 2016 г. е в размер  на 1820,32 лв., до който е и уважена исковата претенция по това перо. Направено е възражение от дръжеството в жалбата пред тази инстанция, че присъденото месечно възнаграждение би следвало да е брутно, т.е. от него следва да бъдат приспаднати дължимите осигуровки и данъци. В тази връзка следва да се посочи, че това не ощетява ответника, тъй като дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство, което по аналогия означава, че при доброволно изпълнение на работодателя, те следва да бъдат удържани от него при изплащане на сумата. В този см. Вж. Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК.

 На основание чл. 222, ал. 3 КТ ищцата претендира  обезщетение  при прекратяване на трудовото и правоотношение, поради придобито  право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на  брутното и трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия и стаж. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ неговият размер се определя на база последното брутно трудово възнаграждение, получено от нея  за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Тук спорни въпроси няма, тъй като въз основа на определеното БТВ на ищцата за м. август 2016 г., в размер на 1820,32 лв., самото обезщетение възлиза на сумата от 10921,91 лв., до който размер предявеният иск е уважен от районния съд. Неговият размер е спорен във въззивното производство , доколкото е спорен размера на БТВ на ищцата за последния месец от трудовото и правоотношение, който вече беше коментиран по – горе.

Последната искова претенция е основана на чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Според ищцата,  към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение неизползваният й платен годишен отпуск е в размер на 167 дни, формирани от полагащия й се отпуск за периода 2004 – 2009 г.  Големият брой неползвани дни отпуск идват от факта, че в периода , за който претендира обезщетение за неползван отпуск е имала сключени паралелно два трудови договора. Пред районния съд са  представени договор за възлагане на управление  от 28.12.2005 г., допълнително споразумение към него от 22.12.2008 г. и  договор за възлагане на управление от 14.02.2014 г., от които е видно, че по силата на тези договори в периода на тяхното действие ищцата е заемала длъжността „управител“ на  „ДКЦ – 1 Силистра” ЕООД и е имала право на 30 дни платен годишен отпуск като такъв. Ползваните дни като отпуск са били именно на база този трудов договор, с малки изключения по  трудовия и договор като лекар. Понастоящем, с предявения от ищцата иск по чл. 224, ал. 1 КТ , тя претендира  правото й на обезщетение за неползвания от нея отпуск по трудовото й правоотношение като лекар, което е съществувало паралелно с правоотношението по договорите за възлагане на управление, поради  което счита, че отпускът, ползван от нея в качеството на управител, не би следвало да се приспада от отпуска, полагащ й се като лекар - невролог. Ответното дружество прави възражения както пред районния съд, така и в настоящата жалба, че трудовият договор на ищцата и договорът за възлагане на управление  от 28.12.2005 г. не са действали паралелно, тъй като това не било допустимо съгласно чл. 22, ал. 1, т. 10 от Наредбата за условията и реда за упражняване на правата на собственост на Община Силистра в търговски дружества с общинско участие в капитала и за участие на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел. Съществуващата забрана, обаче, не поражда автоматична недействителност на който и да е от трудовите договори на ищцата, тъй като КТ, за разлика от ЗЗД, разпорежда в чл.74 от същия, че недействителността се обявява от съда след предявяване на иск, но не съществува в правния мир като юридически факт, без санкцията на съдебен орган. Ето защо,  в конкретния случай е безспорно  фактическото съществуване на две трудови правоотношения, което, според въззивната инстанция, обаче, не води автоматично до извода, че е имала право на отпуск за всяко едно от двете по отделно, от което тя се възползва. Такава хипотеза е немислима, въпреки съществуването на две трудови правоотношения успоредно, тъй като управленската длъжност и функции не се осъществяват в различни работни часове от  тези, в които се упражнява професията на невролог от ищцата. Вярно е, че управлението не изисква фиксиране на работно място, продължителност на работния ден и почивки и че то дава възможност успоредно с него да се осъществяват функции и по друго правоотношение – в случая лекарска дейност, без да се пречи на качеството на изпълнението на задълженията и по двете. Именно, поради едновременното изпълняване и на двете трудови функции, то и правото на почивка по тях трябва да се ползва едновременно. Следва да се отбележи, че правото на отпуск е закрепено като основно право в чл. 48, а5 от Конституцията на РБългария и неговата социална функция е възстановяване на силите и запазване на здравето на работниците и служителите. В тази връзка в практиката е залегнало разбирането, че ползването на платен годишен отпуск при наличие на две трудови правоотношения следва да става едновременно, въпреки, че няма норма, която да регулира законово такова правило. В случая, ищцата не оспорва, че когато е ползвала отпуск като управител е преустановявала и трудовата си дейност като лекар за същия период. Ето защо, да и се присъди обезщетение по чл. 224 от КТ за дните, в които, макар и без изрично оформена документация по КТ, е ползвала отпуск  по трудовото правоотношение, предмет на настоящото дело, би било нарушение на тази разпоредба и на практика би довело до неоснователно обогатяване на същата. В тази хипотеза е уместно да се вземе предвид разпоредбата на чл. 5, изр. първо от ГПК, съгласно който „Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум“, като в случая счита, че поради липса на изрична норма, регулираща ползването на отпуск по две трудови правоотношения, общия разум предпоставя да се счита, че той се ползва едновременно. Съдът умишлено избягва позоваването на ал. 2 от чл. 5 на ГПК, защото моралът и добрите нрави, за съжаление, се   възприемат като  архаични и партийни категории за голяма част от членовете на обществото ни, нямащи място в правораздаването. При това положение исковата претенция за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 167 дни на база последното БТВ на ищцата , следва да бъде уважена за 114  дни, което в паричен еквивалент възлиза на 9021,96 лв. и което според настоящата част е основателния размер на иска по чл .224 КТ, поради което жалбата на дружеството в тази част следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение по отношение на това обезщетение в  размер по – висок от 9021,96 лв. и исковата претенция бъде отхвърлена в тази част. Съдът счита за основателен довода,  че Наредбата, на която ответникът се позовава, е приета немалък период след сключването на договора за управление (на 30.09.2009 г.), така че и самата тя не би могла да регламентира изискванията, на които следва да отговаря управителя на търговско дружество с общински капитал към момента, в който на ищцата е била възложена тази функция, което пък , от друга страна, обуславя, че ищцата, при сключване на договора с Общината като  управител, не би могла да има недобросъвестно поведение, защото не е съществувала забрана да има друго правоотношение. Не следва  и да се коментират други клаузи на договора за назначаване на ищцата като управител относно давността на неползвания отпуск например, тъй като този договор не е предмет на настоящото дело.

Въззивните жалби на ищцата и дружеството съдържа оплаквания и по определения размер на обезщетението за забава върху полагащите се на ищцата обезщетения за периода от 01.10.2016 г. до 06.02.2017 г., като първата  счита, че началната дата следва да е 01.10.2016 г., а дружеството счита, че следва да се намали размера му, тъй като на същата е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 7653 лева (шест брутни работни заплати от по 1275,50 лева), което тя отказвала да си получи. Съвсем коректно районният съд е обосновал началния момент на задължението за това обезщетение - 06.10.2016 г., тъй като на този ден до ответника е достигнала жалба на ищцата, входирана под № 302 от 06.10.2016 г., която съдържа искане за заплащане на спорните обезщетения в размерите, в които ищцата счита, че същите й се дължат.Именно поради спорността на дължимите суми, ищцата не е приела плащане в по – малък размер, но това не освобождава ответника от задължение да и заплати обезщетението за забава върху полагащите се на ищцата обезщетения до признатите от съда размери за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г.  Що се касае до размера на присъденото обезщетение, предвид частичното уважаване на жалбата на дружеството по отношение исковата претенция по чл. 224 КТ, то размерът на обезщетението по чл. 86, ал.1 възлиза на 823,65 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено над тази сума.

С оглед на гореизложеното , ОС счита, че предявената от В.Ц.  въззивна жалба е неоснователна, а тази, която е предявена от „Диагностично-консултативен център 1 – Силистра“ ЕООД  е основателна в частта, касаеща исковата претенция по чл. 224 КТ, до размера посочен – горе и съответно по отношение претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД, върху която рефлектира намаляването на сумата за обезщетение за неползван отпуск. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК *********, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** сумата по – висока от 9021,96лв до уважената претенция  от  10921,91 лв. , представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане, като вместо това същата бъде отхвърлена в тази и част. Следва да бъде отменено решение и в частта,  с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК *********, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** сумата по – висока от 823,65 лв до  826,37 лв.  , представляваща обезщетение за забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ  и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г., като вместо това искането по чл. 86,ал.1 ЗЗД бъде отхвърлено в тази част. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и частичната основателност на  жалбата на „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК *********, съобразно размера на отхвърлената и уважената част от претенциите по жалбите и направените разноски пред тази инстанция,съдът счита, че В.Ц.  следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 165,57 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата му.

 

Водим от горното ОС

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, сума по – висока от 9021,96 / девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв. , представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г., до окончателното ѝ плащане, като вместо това

ОТХВЪРЛЯ  предявения от В.Ц. иск против Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2017 г. в тази и част -  от 9021,96 / девет хиляди и двадесет и дени лева и деветдесет и шест стотинки/ лв. до 10921,91/ десет хиляди деветстотин двадесети един лв. и 91 ст. /лв.

ОТМЕНЯ Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, е ОСЪДЕНО да заплати на В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, сума по – висока от 823,65 лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ до  826,37 лв./ осемстотин двадесет и шест лв. и 37 ст./, представляваща обезщетение за забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ  и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г., като вместо това

ОТХВЪРЛЯ  искането на В.Ц. против Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* за заплащане обезщетение за забава, начислено върху присъдените обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ  и по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 07.10.2016 г. до 06.02.2017 г. в  тази му част - от 823,65 лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ до  826,37 лв./ осемстотин двадесет и шест лв. и 37 ст./

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 19.02.2018г., постановено по гр.д. № 206/2017г. по описа на Районен съд – Силистра, в останалата му част.

ОСЪЖДА  В.С.Ц. - Великова с ЕГН ********** ***, да заплати на „Диагностично – консултативен център – 1 Силистра” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Д-р Анастас Янков“ № 2, представлявано от Данчо Костадинов, сумата от  165,57 лв. / сто шестдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ , представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата на дружеството.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 28.09.2018 г., от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.