№ 253
гр. К., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100919 по описа за 2022 година
Предявен е иск от В. В. С., ЕГН ********** от гр. К. против Т. АЛ. С., ЕГН
********** от гр. К., с правно основание в чл. 49 и сл. СК.
В исковата си молба ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански
брак на ***** г. в гр. П., имали една дъщеря Д.В. С., навършила пълнолетие.
В миналото отношенията им били добри. Заживели съвместно в дома на
родителите й, а от 2007 г. заживели в дома на неговите родители в гр. К., ул.
„******* След смъртта на майка му, брат му и баща му дарили техните ¼
ид.части от имота, а през 2001 г. баща му прехвърлил останалата част от
имота.
Сочи, че от около 10 години живеели с ответницата на един адрес, но не
поддържали отношения. Къщата била голяма, не се интересували един от
друг и счита, че бракът им е лишен от смисъл и съдържание.
По време на брака имали придобити недвижимо имущество – ½ ид.част от
къща с двор в гр. К., ул. „******* придобили и две МПС: лек автомобил
„*********“, рег. № ****** и лек автомобил „*** , рег. № *****. Той пълзвал
автомобилите, съпругата му нямала шофьорска книжка.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко
и непоправимо разстроен, семейното жилище: къща в гр. К., ул. „*******да
предостави за ползване на двамата, а двата автомобила, придобити по време
на брака, да останат в негово ползване. Моли след прекратяването на брака,
ответницата да носи предбрачното си име Г.. Не желае съдът да се произная
относно вината за разтрогването на брака.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Сочи, че на ****** г. се родила дъщеря, която към момента е пълнолетна. От
момента на раждането й заживели в дома на родителите на ищеца, което
1
продължило до 2001 г., когато започнали дострояване и надстрояване на
съществуващата жилищна сграда в имота. Строителството продължило до
2007 г.,като през изминалите 6 години живеели под наем и при нейните
родители. Двамата с ищеца били изцяло ангажирани извън работата си в
строежа и обзавеждането на жилището, влагали всичките си парични средства
в изграждане на новия дом. От 2007 г.до момента двамата с ищеца живеели
на първия жилищен етаж, тъй като на вторият етаж все още имало
недовършено строителство.От първият жилищен етаж двамата с ищеца
притежавали общо 1/2 ид.част и целия втори жилищен етаж, придобити при
условията на съпружеска имуществена общност. По време на брака
придобили чрез покупко-продажба 2 бр. леки автомобила.
Твърди, че имали общо домакинство, общи интереси, контакти, приятели.Не
били на лице обстоятелства, които да са влошили отношенията им, да са ги
отчуждили, да са направили съвместното им съжителство нетърпимо.
Оспорва искането на ищеца след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Г., като моли съда да го остави без уважение. С
това име била известна в обществото и всичките й официално документи
били с името С.. Изрично заявява, че желае да запазе фамилията С..
По отношение ползването на семейното жилище в гр.К. ул."******* прави
искане да й се предостави за ползване. Ако ищецът счита, че след развода ще
продължат да живеят така, както са живели до момента, не възразява
ползването на жилището да бъде предоставено общо на двамата, по равно в
равни дялове. Нямала друго жилище или имот, на който да построи жилище-
това било единственото ми жилище.
В производството по чл.49 ал.1 от СК съдът не можел да се произнесе на кой
от двамата съпрузи ще предостави ползването на моторните превозни
средства, поради което това искане следвало да се остави без разглеждане
респ.без уважение.Тези превозни средства били съпружеска имуществена
общност и евентуално биха били предмет на делба след прекратяване на брака
им.
Не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Предлага на ищеца
развода да приключи по взаимно съгласие, за което заявява, че е готова да
приложи вариант на споразумение.
Преди насроченото открито съдебно заседание по делото е депозирано
споразумение по чл. 51 от СК. Иска се от съда производството по делото,
образувано по исков ред, да премине към производство за прекратване на
брака чрез развод по взаимно съгласие.
В съдебно заседание страните се явяват лично и поддържат подписаното
споразумение по чл. 51 от СК, изразяват взаимното си непоколебимо
съгласие за прекратяване брака при условията на чл. 50 от СК, като молят
съда да утвърди постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, поради което
съдът постанови на осн. чл.321, ал.5 ГПК преминаване към производство за
развод по взаимно съгласие.
Съдът, след като се увери в сериозното и непоколебимо съгласие на
съпрузите за прекратяването на брака и че споразумението отговаря на
изискванията на чл.51 от СК, което урежда всички последици от развода –
лични и имуществени отношения, ползване на семейното жилище, както и
фамилното име на жената, намира, че молбата следва да бъде уважена.
Разноските по делото за окончателна държавна такса се поемат от всеки от
съпрузите така, както са направени.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв.
2
платима по сметка на РС-К. по равно от страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ***** г. в гр. П. граждански брак между В. В.
С., ЕГН ********** с адрес гр. К. ул. „***** и Т. АЛ. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „*****, с развод по взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, както следва:
Въпросът за местоживеене на децата, упражняване на родителските права,
издръжка и режим на лични контакти не следва да се третира, тъй като от
брака си страните имат едно родено дете, навършило пълнолетие.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се гр. К. ул.
„*****, на двамата съпрузи по равно.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата да носи брачното
си фамилно име – С..
Страните нямат лични влогове и/или спестявания.
Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** с адрес гр. К. ул. „***** да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.
(двадесет лева и нула стотинки.
ОСЪЖДА Т. АЛ. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „***** да заплати
в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.
(двадесет лева и нула стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3