№ 608
гр. Дупница, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101701 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Д. М. и
А. Б. Д., действащ лично и със съгласието на баща си Б.Л. Д. обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
с които се иска осъждането на ответниците да заплатят /Д. Д. М. – 1/4 и А. Б. Д. – 3/4/
следните суми: сума в размер от 1086.88 лева – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.07.2020 год. до 30.04.2023год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Овча купел“, бл. 509, вх. В, ет. 8, ап. 92, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 26.25 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 год. до 30.04.2023год., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
сума в общ размер от 84.72 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до
17.01.2024г. и сума в общ размер от 4.34 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 17.01.2024г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на
периода за който се дължи. Претендира разноски.
1
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника А. Б. Д., с който признава по основание и размер
предявените искове като същевременно твърди, че в срока за депозиране на отговор е
заплатил всички дължими суми.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Д. Д. М., чрез назначения по делото особен
представител, с който признава по основание и размер предявените искове.
Същевременно счита, че са налице основанията по чл. 78, ал. 2 ГПК и не следва да
бъдат присъждани разноски в тежест на ответника, доколкото не е станал причина за
завеждане на делото.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен
установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с
ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството
потребител за ответниците – собственик или ползвател, изпълнение на задължението
за доставка на топлоенергия за процесния период и за разпределение на топлинна
енергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по
предоставената услуга в посочения размер. Ответниците носят тежест за насрещно
доказване по тези факти.
С изготвения по делото доклад /л. 30, стр. 2/ настоящият състав е отделил като
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
всички предпоставки от фактическия състав на предявените искове. Същевременно с
протоколно определение от 22.11.2024г. /л. 50 /съдът е отделил като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че на 18.04.2024г. ответникът А. Б. Д. е заплатил всички
претендирани по отношение на него суми, както следва: сума в размер от 815.16 лева –
главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.07.2020 год. до 30.04.2023год. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, бл. 509, вх. В, ет. 8, ап.
92, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/
до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 19.68 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 год. до 30.04.2023год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 63.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.01.2024г. и сума в общ размер
от 3.25 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
2
периода от 16.10.2021г. до 17.01.2024г., както и сумата от 37.50 лева – държавна такса.
Видно от датата на извършеното плащане /18.04.2024г./ се установява, че
същото се е осъществило след датата на депозиране на ИМ.
Предвид извършеното плащане в хода на процеса, съдът счита, че по
отношение на ответника А. Б. Д. следва да отхвърли предявените обективно
съединени искове. Извършеното плащане е обстоятелство, което следва да се вземе
предвид, на основание разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. С оглед изложеното така
предявените искове спрямо този ответник следва да се отхвърлят не поради
неоснователност и недоказаност, а поради плащане, извършено в хода на процеса.
По отношение на ответника Д. Д. М., исковете се явяват основателни и
доказани и същите следва да се уважат изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и доколкото ответниците с поведението си са станали
повод за завеждане на делото, право на разноски възниква за ищеца. На основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ответниците следва да заплатят в полза на ищеца сумата от
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение /ответникът Д. – сумата от 37.50 лева и
ответникът М. – сумата от 12.50 лева/, а ответникът Д. Д. М. следва да заплати и
сумата от 12.50 лева – държавна такса, както и сумата от 420.00 лева – възнаграждение
за особен представител.
Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, поради следните съображения: посочената
разпоредба изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: признание на иска
и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Първата предпоставка
действително е налице, но втората предпоставка не е налице, като в тази връзка следва
да се изложат следните съображения: съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, който се изготвят от
предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за
заявено възражение от ответниците по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира
приетите ОУ да са обвързващи и за ответниците.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. След изтичането на посочения срок
купувачът по договора – потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение
за забава съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай падежът на всяко от
задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на
3
месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория
месен, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението
започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в
забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
С оглед гореизложените съображения и доколкото ответниците, съобразно
публично известните ОУ на ищцовото дружество са били наясно кога е настъпила
изискуемостта на вземанията, съдът счита, че с процесуалното си бездействие,
изразяващо се в незаплащане на сумите преди датата на депозиране на исковата молба
ответниците са станали повод за завеждане на делото, поради което не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.
Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
следните суми: сума в размер от 271.72 лева – главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.07.2020 год. до 30.04.2023год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Овча купел“, бл. 509, вх. В, ет. 8, ап. 92, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 6.56 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 год. до 30.04.2023год., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 26.01.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
сума в общ размер от 21.18 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до
17.01.2024г. и сума в общ размер от 1.08 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021г. до 17.01.2024г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 445.00 лева – разноски за производството
пред РС – Дупница.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. Б. Д., с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си Б.Л. Д., с адрес: гр. ***
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.150 от ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати следните суми: сума в размер от
815.16 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.07.2020 год. до
30.04.2023год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл.
509, вх. В, ет. 8, ап. 92, ведно със законната лихва върху сумата за периода от
26.01.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 19.68 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 год.
до 30.04.2023год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 26.01.2024г.
4
/датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 63.54
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.01.2024г. и сума в общ
размер от 3.25 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.10.2021г. до 17.01.2024г., поради плащане, извършено в хода на
процеса.
ОСЪЖДА А. Б. Д., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
баща си Б.Л. Д., с адрес: гр. *** да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сума
в размер от 37.50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5