Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен, 28.10.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ В. ПЕТРОВА - СВЕТИЕВА
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 730 по
описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.
49 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Р.М.Р. твърди, че на 05.01.2021 година управлявал собствения си лек автомобил марка
„Фолскваген", модел "Тигуана” с peг. № СН 7485 АТ в гр.Сливен и около
18:45 часа, при движение по бул. "Стефан Караджа“, в близост до офис на
куриерска фирма „СПИДИ", управляваното от негоМПС, преминава през счупена
и пропаднала необезопасена шахта на пътното платно. Вследствие на удара в
дупката са нанесени щети на автомобила, а именно: спукана предна лява гума.
Твърди, че разходът за подмяната на повредената гума бил в размер на 264.00
лева, съгласно фактура № 2519/07.01.2021 година.
От представения Протокол за ПТП № 1758630 от 05.01.2021 година от СПП при
ОДМВР - Сливен е видно, че причината за ПТП е наличието на неравност /дупка/ на
пътното платно и че отговорността за наличието, неотстраняването, необезопасяването
и несигнализирането на същата е на Община Сливен и оторизираните от нея за
поддръжка на пътната настилка върху пътищата от градската мрежа лица, а това ангажира
отговорността на Община Сливен за възстановяване на заплатените от собственика
на пострадалия автомобил суми за настъпилите и отстранени след ремонт вреди на
лекия автомобил.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдена Община Сливен
да заплати на ищецът сумата 264,00 лева, представляваща обезщетение за щети,
причинени на ищеца в резултат на управление на МПС, преминало през счупена и
пропаднала необезопасена шахта на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заплащане на фактурата на 07.01.2021
година до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който
искът се оспорва, както по основание, така и по размер и се иска отхвърлянето
му като неоснователен и недоказан. Излага се, че посочената в исковата молба
шахта е видимата и завършваща част от водоснабдителната и канализационна
система в гр. Сливен. Общината не е собственик и не поддържа водоснабдителните
и канализационни системи. Това задължение е вменено на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, поради което ответната Община не носи
отговорност за щетите, причинени на автомобила в следствие на удар в шахта.
Исковете се считат за неоснователни, тъй като на собственика на МПС не са
причинени вреди в резултат на описаното ПТП. Оспорват се твърденията, изложени
в исковата молба относно механизма на процесното произшествие, причинно -
следствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди, изцяло размера
на вредите, които се претендират, както и факта, че същите са настъпили. Счита
се, че водачът не е възприел препятствието на пътя поради разсеяност или поради
несъобразена скорост, както и, че претендираните средства са завишени. Описаните
в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищцата не
отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото.
Ответната страна оспорва твърдението, че вредата на автомобила е настъпила
вследствие на преминаване през неравност на пътното платно - необезопасена
шахта, че твърдените вреди са настъпили именно от описаното ПТП. Счита се , че
реализираното транспортно произшествие се дължи до голяма степен на движението
на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача.
В условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в
размер на 95 %, тъй като същият с управлявал превозното средство в нарушение с
правилника за движение но пътищата, с несъобразена скорост и при липса на
достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да избегне
канализационната шахта и с преминал през нея. Претендират се разноски. В съдебно заседание, ищецът представляван от пълномощник
е заявил, че поддържа исковата молба. Изразено е писмено становище, съгласно
което се претендира за уважаване на исковете изцяло и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен,
редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който
моли за отхвърляне предявените с исковата молба искове. Претендира за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на третото лице помагач моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни
и недоказани, по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Намира, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като дори ида се приеме, че
ищецът може би се е движил с позволената за пътния участник скорост, то същата
е била несъобразена, след като водъчът не е могъл да избегне препятствие на пътя. Прави
възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2021 година в гр. Сливен, около 18:45 часа, при движение по бул.
"Стефан Караджа“, в близост до офис на куриерска фирма „СПИДИ" ищецът Р.М.Р., управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Фолскваген", модел "Тигуана” с peг. № СН 7485 АТ,
преминал през счупена и пропаднала необезопасена шахта на пътното платно.
Настъпва ПТП, като вследствие на удара са нанесени щети на автомобила, а
именно: спукана предна лява гума. Разходът за подмяната на повредената гума
е в размер на 264.00 лева, съгласно фактура
№ 2519/07.01.2021 година.
Видно от Протокол за ПТП № 1758630 от 05.01.2021 година от СПП при ОДМВР -
Сливен причината за настъпване на ПТП е наличието на неравност /дупка/ на
пътното платно. Препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и
вертикална маркировка. От техническа гледна точка пътя е всяка земна
повърхност, предназначена за движение на пътни превозни средства. Според вещото
лице, изготвило съдебно техническата експертиза
е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила
и механизмът на възникване на произшествието. Водачът на автомобилът е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или при намаляване
на скоростта за преминаване с безопасна
скорост през нея.
Съгласно извършената
калкулация стойността на нанесените щети на лек автомобил марка
„Фолскваген", модел "Тигуана” с peг. № СН 7485 АТ са в общ размер на
240.20 лева.
Ищецът депозирал исковата
си молба на 19.02.2021 година, въз основа на която е образувано настоящото
дело.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
безпротиворечиви. Взе предвид и експертното заключение, което не е
оспорено от страните и представено от вещо лице, в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 264,00 лева,
представляваща обезщетение за щети, причинени в резултат на управление на МПС,
преминало през счупена и пропаднала необезопасена шахта на пътното платно е
допустим, а разгледан по същество е доказан по основание и размер
до сумата 240.20 лева, до който следва да се уважи, а в останалата част, за
разликата над уважения до пълния претендиран размер да се отхвърли като
неоснователен.
Според чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им
на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.)
Когато отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на
неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение
за осъществяване на действие, относимо към разглеждания казус, то в основанието
на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени
от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В
настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбите на
чл. 8, ал. 1, 2 и 3 ЗП - пътищата са публична и частна собственост.
Републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Общинските пътища
са публична общинска собственост. Според ал. 5 собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.
В чл. 19, ал. 1, т.1,
приложима в настоящия казус, е регламентирано, че републиканските пътища се
управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", а според т. 2
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини.
Под управление според
нормата на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП се разбира и организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата.
Чл. 3, ал. 2 от Наредба №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата,изд. от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 91 от
20.11.2012 г.предвижда поддържането на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии да се осъществява по взаимна договореност между АПИ и
общините при условията и по реда,определени в Правилника за прилагане на Закона
за пътищата.
Основните дейности за
текущо поддържане и текущ ремонт на елементите в обхвата на пътя и на пътните
съоръжения и принадлежности са описани в приложение № 2 /чл. 10, ал. 4 от
наредбата/.
Според т. 1.3.14 от
приложение № 2 към чл. 10, ал. 4 1.3.14.
към основните видове работи за текущо поддържане и ремонт на пътните съоръжения
спадат и ремонти на съоръжение за събиране и ревизиране на вода (напречни
отводнители, водоприемни и събирателни шахти) - почистване на втока (вкл.
водоприемните шахти) от наносни почви, растителни и други материали, попаднали
в обхвата на напречното му сечение, които затрудняват функционирането му,
възстановяване и/или подмяна на решетката на водоприемната шахта,
възстановяване и/или подмяна на слегнали,пропаднали или повредени елементи от
тръбопровода, възстановяване и/или ремонт на повредени челни стени и прагове
при оттока на отводнителя.
Това води до възникване на
отговорността на ответника като възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като обективно е допуснал наличието на неравност на пътното платно,
сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не е
отремонтирал или обезопасил. Отговорността на ответника, като гаранционно - обезпечителна,
е обективна: независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за
действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на
възложената работа. Ответникът носи отговорност и заради това, че е длъжен да
осигури безопасността на движението по пътищата, в което имплицитно се включва
задължението да обозначи и сигнализира всяко възможно препятствие /чл. 167, ал.
1 ЗДвП/. Установената шахта на пътното платно представлява точно „препятствие
на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ДР на ППЗДв.П, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото тя не
е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. От друга страна, в ЗДвП не съществува разпоредба, която да
задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по
пътното платно, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не
го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него
автомобил.
Не се доказаха при
условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното -
по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането
на МПС- то в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, който
механизъм се установява от събраните по делото доказателства в това число и от
експертното заключение. Всичко изложено до тук и предвид неангажирани по делото
доказателства за поведение на увреденото лице, което да стои в причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, изключва извода за наличие на съпричиняване.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че предвид обстоятелството, че ревизионните
шахти, каквато е шахтата, през която е преминал автомобила, управляван от
ищеца, са собственост на потребителите на В и К услуги, изграждат се и се
поддържат от В и К операторите, като не може да се ангажира
отговорността ответника в процесния случай. Поддържането на пътя е
регламентирано в чл.47, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата и
то включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Системните грижи предполагат полагането от страна
на ответника на превенция за нормалната експлоатация на пътя, включително
огледи за неговата надежност и моментно състояние, а не само инцидентна
поддръжка вследствие на подадени сигнали за неизправности по пътя. Процесната
ревизионна шахта представлява „пътно съоръжение" по смисъла на §1, т.З от
ДР на ЗП, поради което е основен елемент на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата и задължението за поддръжка в добро техническо състояние на
пътя от страна ответника включва и находящите се в неговите граници
пътни съоръжения каквито са шахтите, а в случай на повреди,
неравности и др. препятствия - да се осигурят необходимите условия за
безопасното им ползване по предназначение.
Самото ПТП
е настъпило на територията на града и ответната Община Сливен носи отговорност
за причинени вреди от недостатъци на общинските пътища и улици, които като
собственик е длъжна да поддържа. Проявеното бездействие на служителите на
ответната Община Сливен, натоварени да отстраняват повреди се проявава като бездействие
в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП ,тъй като не са
сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му, при което е налице противоправно поведение. Безспорно е
установена настъпилата вреда и причино-следствената връзка между пропадналата
шахта и причинените вреди по автомобила,което предполага основателност на
предявеният иск по отношение на този ответник. От изготвената съдебно –
техническа експертиза се установява, че
размерът на вредите, изчислени по експертна оценка възлиза на сумата 240,20
лева. Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът
е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди. При това положение исковата претенция следва да се уважи до размер на
сумата 240,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащане
на фактурата на 07.01.2021 година до окончателното изплащане на задължението.За горницата до претендирания от ищеца размер искът
следва да бъде отхвърлен.
И двете страни са претендирали
присъждане на разноски. По правилата на процеса такива им се следват съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции.
С оглед изхода на процеса следва на ищеца
да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е основателно. За осъдителния
иск е заплатена сумата 400 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и
правна сложност на делото и следва да се намали на 300 лева. Този размер се
залага при изчисляване на следващите се на ищеца разноски, като на основание
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна сумата 432.18 лева, представляваща направени разноски по делото,
изчислени по съразмерност и след зачитане основателността на възражението по
чл. 78 , ал. 4 от ГПК.
При съблюдаване на коментираните правила за определяне на размера на
присъжданите разноски се изчислява, че на ответника, съобразно отхвърлената
част от исковете разноски в размер на 38,31 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК ********* с
адрес: от гр.Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Р. с ЕГН ********** ***, сумата 240.20 лева / двеста и четиридесет лева
и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за щети, причинени на ищеца в
резултат на управление на МПС, преминало през счупена и пропаднала
необезопасена шахта на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заплащане на фактурата на 07.01.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 432.18 лева /четиристотин тридесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща разноски
по делото, съобразно уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.М.Р. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК ********* с
адрес: от гр.Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1 сумата 38,31 лева /тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки / представляваща
разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението е постановено при
участие в процеса на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, в качеството на трето лице-помагач на
страната на ответника ОБЩИНА СЛИВЕН .
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: