№ 31579
гр. София, 04.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110164312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Б. чрез Е. А. К., в която се прави искане за
изменение/допълване на решение № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено
по делото, в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което
ответникът е имал качеството на длъжник. Моли съда да измени/ допълни решението си в
частта за разноските за ответника в заповедното производство, като прави искане такива да
му бъдат присъдени по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Не претендира разноски в производството
по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от „..........“ ЕАД, в
който излага, че разноски в заповедното производство не се дължат, евентуално, че следва
да се присъди минимална сума за подаване на възражение. Не претендира разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от „..........“ ЕАД в която се прави искане за изменение на решение
№ 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за разноските за
адвоката на ответницата, като сочи, че възнаграждението, присъдено в хипотезата на чл. 38
ЗАдв. е прекомерно и прави искане същото да бъде намалено.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от Е. А. К. чрез
адвокат, в който оспорва искането на ищеца за намаляване на разноските, присъдени в полза
на адвоката.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдията-докладчик намира следното:
Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими, като депозирана от легитимирано лице,
в законоустановения срок. Разгледана по същество молбата на адв. Б. се явява неоснователна
по следните съображения:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на
исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно
и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на длъжника. При условие, че се е
развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет установяване на
вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е
възразил, разноски за подаване на възражение не се дължат. Възражението е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
1
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението
си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК
би била аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо
(Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС ). Освен
това следва да се отбележи, че адвокатите, представлявали ответника, който е имал
качеството и на длъжник в заповедното производство, са двама, като в полза на
представителя в исковото производство е присъдено възнаграждение. Същевременно
действията по попълване на възражение по чл. 414 от ГПК по утвърден по образец в
заповедното производство по Част Пета на ГПК (Изпълнително производство) не са от
фактическа и правна сложност.
С оглед изложеното, не е налице основание за ревизиране на преценката на
решаващия състав, че разноски за подаване на възражение не се дължат, след като във
връзка с оспорените вземания се е развило исково производство и съществуването им се е
установило в него.
По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени в полза на адвокатите на ответницата в заповедното производство е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Възражението на ищеца „..........“ ЕАД, поддържано в молбата от 20.06.2024 г., че
разноските за адвокат в исковото производство са прекомерни, съдът счита за основателно,
тъй като възнаграждението, което е присъдено на адвоката, представлявал страната в
исковото производство – Михаил Любомиров, изчислено въз основа на минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед цената на исковете, без да се прилага нормата на чл.
2, ал. 5 от Наредбата и да се добавя съответната сума по чл. 7, ал. 9 от същата наредба за
защита по дело с повече от две съдебни заседания, по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
възлиза на 581,17 лева. Ето защо присъдената сума от 1042,50 лева при приложение на чл. 2,
ал. 5 и чл. 7, ал. 9 от Наредбата необосновано надвишава посочения минимум, до който
според настоящия състав на съда възнаграждението следва да се намали с оглед принципа на
пропорционалност (по арг. от Решение по С-438/2022 от 25.01.2024 г. и Определение № 29
от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г. на ВКС).
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 27.06.2024 г. на адв. К. И. Б., за изменение
на решение № 10656 от 04.06.2024 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, в частта за
разноските за адвокат, представлявал ответника Е. А. К. в производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което ответникът е имал
качеството на длъжник.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, решението № 10656 от 04.06.2024 г. на
СРС, III ГО, 87, постановено по гр.дело № 64312/2022 г., в частта за разноските, присъдени в
полза на адв. М. Л. Л., в следния смисъл:
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, а заплати на адв. М. Л. Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 581,17 лева – разноски в производството
пред СРС, вместо присъдените с решението 1042,50 лева.
2
Определението е постановено при участието на „.........“ ЕООД, ЕИК .........., като
трето лице помагач на страната на „..........” ЕАД, ЕИК ..........
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страната пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3