РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливница, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100126 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от АТ. ТР. Г.,
АНК. ТР. ЯН. и Д. ТР. СТ. срещу община Драгоман, с който ищците
претендират да бъде признато за установено спрямо ответника, че са
собственици на следния недвижим имот: дворно място с площ 1691 кв.м.,
съставляващо проектен имот с идентификатор 35479.2.387, при съседи: ПИ с
идентификатор 35479.2.400, ПИ с идентификатор 35479.2.315, ПИ с
идентификатор 35479.2.388, ПИ с идентификатор 35479.2.389, който имот е
заснет като част от имот с идентификатор 35479.2.316, с площ 3456 кв.м.,
представляващ изоставена орна земя, частна общинска собственост като земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, на основание наследство и давностно владение.
В исковата молба е изложено, че наследодателите на ищците са
притежавали дворно място с площ от около 2000 кв.м. в с. Калотина, община
Драгоман, махала „Балан“, при съседи: от две страни път, наследници на Е. С.
и наследници на П. И.. Отразено, е че бащата на ищците е закупил имота
около 1965 г. През 1978-79-та г. родителите им са построили три сгради в
имота - жилищна сграда от 35 кв.м. и две стопански постройки от 30 кв.м. и
18 кв.м. От 1979 г. до смъртта си през 1997 г. и 2002 г. наследодателите на
ищците са живяли в жилищната сграда и са ползвали непрекъснато
стопанските постройки и дворното място. С нотариален акт № 183, том I,
1
дело № 389 от 28.05.1992 г. на Сливнишки районен съд родителите на ищците
са признати за собственици на гореописания имот на основание давностно
владение. Ищците заявяват, че имотът е ограден с трайно материализирана
ограда, която не е местена до настоящия момент, същият е електрифициран и
водоснабден. Посочват, че двете ищци са живяли в имота за кратък период от
време, но след след смъртта на майка им през 2002 година, имотът се ползва и
владее от ищеца Д. ТР. СТ.. Изтъкват, че родителите им, а и те самите не са
заявявали имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като той винаги е
бил дворно място и не е имал статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. Ищците посочват, че наскоро установили, че имотът е записан като
част от имот с идентификатор 35479.2.316 с площ от 3456 кв.м., с
предназначение изоставена орна земя, собственост на община Драгоман като
земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Считат, че отбелязването на имота като земя по чл. 19
от ЗСПЗЗ се явява неправомерно, тъй като те са собственици на имота. Това
поражда правния интерес от предявяване на иска за признаване на правото им
на собственост по отношение на ответната община на основание наследство и
давностно владение.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответната
община е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който
признава предявения иск като основателен. Твърди се в писмения отговор, че
ищците разполагат с доказателства, установяващи придобиването на правото
на собственост върху процесния имот чрез някой от посочените в чл.77 ЗС
способи. Отразено е, че при извършено служебно проучване действително
претендираният от ищците имот с проектен идентификатор 35479.2.387 се
явява част от по-голям имот с идентификатор 35479.2.316, находящ се в
землището на с.Калотина, община Драгоман. Имотът е ограден и в него са
изградени описаните постройки. Ответната община изтъква, че на нейната
територия са налице множество случаи, в които Комисията към ОСЗ е
включила частни имоти, собственост на граждани в списъка със земите по
чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, като това се дължало на бездействието на собствениците
да изключат земите си от списъка по чл.19 ЗСПЗЗ в сроковете за иницииране
на тези процедури, които понастоящем са изтекли. При тези съображения
ответната община признава иска за основателен. Моли с оглед направеното
признание на иска, на ищеца да не бъдат присъждани разноски.
В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че те са собственици на
процесния имот.
В съдебно заседание ответната община се представлява от адв. И. М.,
2
който поддържа писмения отговор и направеното признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
От удостоверение за наследници № АО - 91 / 04.02.2021 г., издадено от
община Драгоман, се установява, че ищците са законни наследници на Т. С.
П., починал на 19.07.1997 г. и М. С. П., починала на 23.05.2002 г.
С нотариален акт № 183/28.05.1992 г., том I н.д. № 389 / 1992 г. Трифун
С. П. и М. С. П. са признати за собственици на основание давностно владение
на следния недвижим имот, намиращ се в землището на с. Калотина,
Софийска област, местн. „БАЛАН“: дворно място от около 2 000 кв.м. при
съседи: от север и юг - път, от изток – наследници на Е. С. и от запад –
наследници на П. И..
От представените по делото скица № 68 от 23.02.1995 г. и скица –
проект с № 15-1170124 от 16.02.2020 г. е видно, че имотът е при граници така,
както са описани в исковата молба и е отразено, че собственици са Т.С. П. и
М. С. П..
От показанията на свидетеля В.М.В. се установява, че ищеците са
наследили от своите родители имот с площ от около 2 дка в с. Калотина,
местн. „Балан“, който се намира между пътя и ж.п. линията. Св. В. посочва,
че имотът е ограден, електприфициран и водоснабден и в него се намират две
стопански и една жилищна сгради. Свидетелят твърди, че имотът се е ползвал
от родителите на ищците, а след смъртта им и от самите ищци,
преимуществено от Д.С.. Свидетелят заявява, че имотът не е бил внасян в
ТКЗС.
При горните факти съдът прие следното от правна страна:
Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване
правото на собственост върху дворно място с площ 1691 кв.м., съставляващо
проектен имот с идентификатор 35479.2.387, при съседи: ПИ с
идентификатор 35479.2.400, ПИ с идентификатор 35479.2.315, ПИ с
идентификатор 35479.2.388, ПИ с идентификатор 35479.2.389, който имот е
заснет като част от имот с идентификатор 35479.2.316, с площ 3456 кв.м.,
представляващ изоставена орна земя, частна общинска собственост като земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, на основание наследство и давностно владение. Съдебно
предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото
3
на собственост към настоящия момент.
При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да
проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на
собственост върху вещта, предмет на претенцията му - притежанието на
правото на собственост предполага придобиването му по първичен или
производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В
настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително
установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот по
отношение на ответника, тъй като част от последния бил актуван като
собственост на община Драгоман, поради попадането му в земи по чл.19
ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на
изключителна собственост върху определен ин недвижим имот е в
зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10
години или повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при
демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи
на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С
осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост
владения обект. В конкретния случай с оглед въведените от ищците в
исковата молба твърдения, те следва да докажат, че са упражнявали в период
от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че
са демонстрирали по отношение на трети лица поведение на пълноправни
собственици, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражняват
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
В настоящата хипотеза правото на собственост на ищеца върху
процесния имот не се оспорва от ответника и предвид заявеното признание на
иска от ответника, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал. 1
и 2 от ГПК за постановяване на решение, което се основава на признанието на
иска.
Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи
4
произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на Община Драгоман, представлявана от кмета А. И., че АТ. ТР.
Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. .........., ..........., с ЕГН **********, с адрес
в гр. В......... и Д. ТР. СТ., с ЕГН **********, с адрес в с. К. С.о.,
представлявани от адв. Г. от АК – гр. Разград, са собственици на основание
наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим
имот: дворно място с площ 1691 кв.м., съставляващо проектен имот с
идентификатор 35479.2.387, при съседи: ПИ с идентификатор 35479.2.400,
ПИ с идентификатор 35479.2.315, ПИ с идентификатор 35479.2.388, ПИ с
идентификатор 35479.2.389, който имот е заснет като част от имот с
идентификатор 35479.2.316, с площ 3456 кв.м., представляващ изоставена
орна земя, частна общинска собственост като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5