Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Стара Загора, 20.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н.дело
№ 336 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл.
211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара
Загора против Решение № 48/ 26.09.2023
г., постановено по АНД № 184/ 2022 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с
което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ № 96/ 25.10.2022
г., с наложено на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово административно наказание
– имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незакосъобразност на решението,
като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът
оспорва изводите на съда, че административнонаказателното обвинение е неясно формулирано и не е доказано. Счита ги
за противоречиви с оглед съдържанието на констативния протокол от проверката.
Поддържа, че комин № 2 с височина 150м работил в нарушение на условие 9.2.4 от Комплексното разрешително /КР/
№ 40-Н2/2021г. Намира записванията в журнала на дружеството относно горещото
разпалване на енергиен котел /ЕК/ № 2 с мазут за съмнителни и опровергани при
извършената проверка. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е
направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него НП № 96/ 25.10.2022г.
Ответникът – „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово чрез
процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. В
представена писмена защита обосновава, че съдът правилно с оглед събраните по
делото доказателства е приел за недоказано, че на 04.09.2022г дружеството е
експлоатирало Комин № 2 с височина 150м в нарушение на условие 9.2.4 от комплексното разрешително №
40-Н2/2021г., а това е станало при анормален режим на работа, допустим съгласно
условие 6.17 от КР. Моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна. По изложените в решението на районния съд мотиви
предлага същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 96/ 25.10.2022г,
издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 96/ 07.10.2022
г., с което на „БРИКЕЛ“ ЕАД на основание чл. 164, ал.
1 от ЗООС е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 123в,
т. 2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че БРИКЕЛ“
ЕАД гр. Гълъбово на 04 септември 2022г., на площадката си в гр. Гълъбово е допуснало експлоатация Условие 9.2.4
от КР № 40-Н2/2021г, което разрешава експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с
височина 150м само при анормални условия на работа, съгласно Условие 6.17 при
спазване на Условие 9.2.8, 9.2.9 и
9.2.8.1. В хода на проверката е установено, че в експлоатация са ЕК № 2 и № 5
като по данни от журнала, воден в зала „щит“ в 16.00ч ЕК № 2 е погасен поради
липса на мелници, в 16.05ч този котел е разпален на мазут, но в РИОСВ Стара
Загора няма данни за разпалването. На място в зала „щит“ е констатирано по
мониторинговия дисплей на ЕК № 2, че в работен режим са две мелнични системи
към него, което не би било възможно в период на разпалване/погасяване на котела
на мазут.
За да отмени обжалваното НП, Районен съд Гълъбово
обосновава, че то не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не е доказано вмененото нарушение на чл. 123в, т.2 ЗООС. Според съда нито
в АУАН, нито в НП е отразено въз основа на какви доказателства е направена
констатацията, че разпалване на ЕК към момента на проверката няма въпреки
описването им в журнала на зала „щит“ /командна зала/. Приема, че за констатациите на свидетелката
Грозева, съставила констативния протокол и АУАН, няма ангажирани доказателства,
а самите констатации са в противоречие с отразяванията в дневниците, водени в
зала „щит“, които се подписват от няколко лица и удостоверяват кога, как и
какво се е случило в централата.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора
намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за
неизпълнение на Условие 9.2.4 от КР № 40-Н2/2021г, което разрешава на оператора експлоатацията на съществуващ Комин
№ 2 с височина 150м при анормални условия на работа, съгласно Условие 6.17, при спазване на Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1. В Условие 6.17 е
дадена дефиниция на „анормални режими на работа“, а именно : 1. периодите на
пускане и спиране на инсталацията и 2. При аварии на пречиствателните
съоръжения при спазване на изискванията на чл.22 от Наредбата за норми на
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации /приета с ПМС № 354
от 28.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г/.
Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1 касаят уведомяване на РИОСВ при авария или
спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице
надвишаване на НДЕ.
С оглед тази нормативна уредба
касационният състав не споделя извода на районния съд за формална
незаконосъобразност на НП. В решението не
са посочени конкретни реквизити, които не отговарят на изискванията на
закона. Противоправното деяние е описано с всички негови съставомерни елементи
и е отразено как са констатирани. Всъщност критиката на първоинстанционния съд
е насочена към липсата на посочени доказателства, потвърждаващи нарушението, но
в случая органът е обсъдил всички събрани такива, затова евентуалният им
недостиг е относим към материалната законосъобразност на НП.
По съществото на спора правилно е прието, че не е безспорно доказано
извършването на вмененото административно нарушение. Обвинението за
експлоатация на Комин № 2 в разрез с изискванията на Условие 9.2.4 от КР се
базира на липса на предпоставките за анормален режим на работа, при които само
е допустимо функционирането му. Според ответното дружество разпалването на ЕК2 на
мазут представлява част от пускането на инсталацията и с оглед на това попада в
хипотезата на Условие 6.17, при която експлоатирането на комина е разрешено от
Условие 9.2.4. В обжалваното НП не е приет за осъществен процес
по разпалване, което е обосновано с констатирана на монитор в зала „щит“ работа
на две мелнични системи към ЕК 2, без обаче в протокола от проверката да е отбелязано
часовото време на констатацията. Работата на мелничните системи по мнението на
актосъставителя не е възможна при период на разпалване на ЕК 2 на мазут. В
обратен смисъл са записванията в журнала, воден в зала „щит“, от които е видно,
че в 16.05ч този котел е разпален на мазут. При тези данни, като е кредитирал с
доверие записванията в журнала, съдът е направил обоснован правен извод, че
няма извършено нарушение, мотивиран с липса на потвърждаващи противоправното
поведение доказателства. Съответно на закона и съдебната практика е становището
му, че тежестта на доказване на фактическите констатации, обуславящи
съставомерност на деяние по повдигнатото обвинение, е възложена на
административнонаказващия орган. Той е длъжен да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят търсената отговорност.
В случая санкциониращият орган не е
установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на
административнонаказателния състав по чл. 123в, т.2 от ЗООС. Предвид
специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия,
както и събраните без възражения писмени доказателства /извадки от журнала,
воден в зала „щит“ на 04.09.2022г/ за обосноваване на административнонаказателното
обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните
обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно
дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния
технически въпрос. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, а
оспорване на записванията в журнала се прави едва с касационната жалба. Затова
в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил
извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради
недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно
основание за отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно.
С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на
Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са
налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което
обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/ 26.09.2023 г., постановено по АНД № 184/
2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.