О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 175 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, във вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.Т., против Разпореждане № 32/27.01.2020 г. по
ч.гр.дело № 36/2020 г. на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против З.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***,
за следните парични вземания: сумата 221,24 лв. – главница до погасяване на
паричния заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на
вземането; сумата 21,86 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2018 г. до 19.01.2019 г.; сумата 71,00 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи; сумата 71,00 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 110,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране; сумата 8,13 лв. – законна лихва за периода от 20.01.2019 г. –
13.12.2019 г.; сумата 25,00 лв. – държавна такса и сумата 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В
жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва се, че
първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречки по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за всички
суми, предмет на задължението, като е счел, че законът не е дал алтернативни
възможности на съда за част от вземането да издаде заповед, а за друга да
отхвърли искането. Твърди се, че съдът е следвало да откаже издаването на
заповед за изпълнение за конкретните искания, за които е достигнал до
заключението, че се основават на неравноправни клаузи, а именно неустойка и
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, а доколкото клаузите
за главница, договорна лихва и законна лихва не са с неравноправен характер, не
би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение за същите.
Алтернативно
се навеждат доводи за неправилност на заключението на първоинстанционния съд,
че претендираните вземания се основават на клаузи с неравноправен характер.
Изтъква се, че процесният договор за паричен заем не е сключен при общи
условия, а при индивидуално уговорени между страните, като не се установява
волята на страните при сключване на договора да е била различна от отразената в
съставения писмен документ.
Посочва
се, че претендираната неустойка е за неизпълнение на поето от заемателя
договорно задължение за представяне в срок на обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Изтъква се, че ако длъжникът беше изпълнил поетото договорно
задължение, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял вреди, поради
което е налице фактическият състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД за валидно възникване
на неустоечно задължение. Сочи се, че неустойката не е нищожна, тъй като не
излиза извън присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Жалбоподателят счита, че при определянето ѝ не са нарушени
добрите нрави, тъй като следва да бъде отчетена свободата на договаряне,
равнопоставеността на страните, функциите на неустойката, както и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неустойката, за да не се
превърне тя в средство на неоснователно обогатяване. Намира, че дори и съдът да
приеме, че неустойката е прекомерна, това не я прави нищожна, а следва да бъде
намален нейния размер.
В
жалбата се посочва, че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задълженията са следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и
са такси за допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо
съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично ги
изключва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Навеждат
се доводи, че и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена
съгласно принципа на свобода на договарянето, както и че начисляването ѝ
също е допустимо съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Иска
се от съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да издаде заповед
за изпълнение за всички претендирани суми със заявлението по чл. 410 ГПК.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Производството
пред Районен съд – Оряхово е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника З.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В
т. 9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания:
сумата 221,24 лв. – главница; сумата 21,86 лв. – договорна лихва за периода 23.07.2018
г. – 19.01.2019 г.; сумата 71,00 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; сумата 71,00 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 110,00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 8,13 лв. – законна лихва
за периода 20.01.2019 г. – 13.12.2019 г. Претендира се и присъждане на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от задължение по Договор за паричен заем № 5449406/23.06.2018
г.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането в т. 12 от заявлението се сочи,
че на 23.06.2018 г. З.С.И., като
заемател, е сключил Договор за паричен заем № 5449406 с „Вива кредит” ООД, като
заемодател. На 01.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., по силата на който
„Вива кредит” ООД е прехвърлило вземанията си по договора на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД,
за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД на 02.08.2019 г. Твърди се,
че заемодателят е изпълнил задължението си по договора като е предоставил на
заемателя сума от 300,00 лева, а клиентът е поел задължение за връщане на
заетата сума за срок от 7 месеца, ведно с дължимата договорна лихва от 41,60 лв.
Посочва се, че при подаване на документите за отпускане на заема З.И. е поискал
допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, като се е съгласил да
заплати за това такса във фиксиран в договора размер от 124,25 лв., като към
настоящият момент заемателят дължи сума в размер на 71,00 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на документи. Съгласно клаузите на договора, заемателят
е поел задължение в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на
заемодателя обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, което
задължение не е изпълнил и съгласно договора му е начислена неустойка в размер
на 124,25 лв. за периода от 27.06.2018 г. – третия ден след усвояване на
заемната сума, до 19.01.2019 г. – падежа на договора. Сочи се, че съгласно
договора и Тарифа на „Вива кредит” ООД при забава на плащането на погасителна
вноска заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения, представляващи направени разходи за изпращане на
смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения, а при настъпване на дълготрайна забава следва
предприемане на действия, включващи ангажиране на дейността на служител, който
осъществява дейността по събиране на вземането, като общият размер на
начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 145,00 лв. Твърди се, че
по договора за паричен заем длъжникът е извършвал плащания в общ размер на
240,00 лв., като е следвало да изплати целия заем на 19.01.2019 г., последната
падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението длъжникът не изпълнява
виновно задълженията си по договора, поради което дължи и обезщетение за забава
върху непогасената главница в размер на 8,13 лв., както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Към
заявлението са приложени описаните в него Договор за паричен заем № 5449406/23.06.2018 г. и Тарифа на „Вива
кредит” ООД.
С
Разпореждане № 32/27.01.2020 г. районният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани от заявителя суми,
като е
приел, че искането по отношение на претенцията на заявителя за заплащане на
неустойка, на такса за експресно разглеждане на документи и на разходи и такси
за извънсъдебно събиране, се основава на неравноправни клаузи съгласно нормата
на чл. 143 ГПК, поради което следва да бъде отхвърлено. Намерил е и че искането
следва да се отхвърли и по отношение на главницата и останалите акцесорни
вземания, тъй като предоставеният заем е в размер на 300,00 лв., дължимата
договорна лихва е в размер на 41,60 лв., а длъжникът е внесъл сума в размер на
240,00 лв., която не е усвоена само и единствено за покриването на дължимите
главница и лихва, а и за останалите претенции, които се основават на
неравноправни клаузи в договора. Приел е и че въпросът дали дадена клауза е
неравноправна, подлежи на обсъждане и доказване от страните, като в тази връзка
следва да се даде възможност на същите при условията на състезателно начало и
събиране на доказателства да обсъдят констатациите на съда, като последният не
може в случая да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл. 410 ГПК съдът
следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми
или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден
на районния съд; за съответствие на заявлението с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5
ГПК.
В
конкретния случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно чл. 103, във вр. с чл. 104,
т. 4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и
описание на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право.
При извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът
има регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
в частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК въвежда задължение за заповедния съд
да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това,
следователно обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване
на заповед по реда на чл. 410 ГПК обхваща валидността на основанието за
издаване на заповед за изпълнение в случаите, когато искането се основава на
потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия
или обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл. 143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал. 2 на посочената разпоредба са изброени
хипотези, при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това
изброяване не е изчерпателно.
В конкретния случай искането за издаване заповед за
изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит, по който на
длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени
дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
По същество настоящата инстанция намира, че
извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи в договора за
кредит е правилна, но само за част от претендираните от дружеството-заявител
суми. Настоящият съдебен
състав приема, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от договора,
касаещи следните спорни пред въззивната инстанция вземания, поради следните
съображения:
По отношение на таксата за експресно разглеждане на
документи: В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от договора е предвидено, че за извършената
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер на 124,25 лв., която да се заплати разсрочено, като
се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски. Като взема предвид, че отпуснатата
в заем парична сума е 300,00 лв., а таксата за разглеждане на документите се
равнява на почти половината от този размер, макар и вследствие на извършените
от длъжника плащания да се претендира такава от заявителя в размер на 71,00 лв.,
настоящият съдебен състав намира, че така постигнатата договорка поражда
съмнение за неравноправност, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между задължението на търговеца и правото на
потребителя. Вероятността за неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да
бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на произтичащото от същата
вземане, а доводите на жалбоподателя, че таксата е допустима съгласно чл. 10а,
ал. 1 ЗПК могат да бъдат наведени и обсъдени в производството по предявен иск
за тази сума.
По отношение на договорката за заплащане на неустойка: В чл. 5,
ал. 1 от договора заемателят е поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на
заемната сума да предостави обезпечение на задълженията си чрез осигуряване на
поръчител, който да отговаря на конкретно посочени в договора изисквания, или
да внесе банкова гаранция. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер
на 124,25 лв., която да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски. Настоящият съдебен
състав намира, че тези уговорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение
на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка – размерът на
същата се равнява на почти половината от заетата сума, макар и вследствие на
извършените от длъжника плащания да се претендира такава от заявителя в размер
на 71,00 лв. Наведените в жалбата доводи относно правната същност на
неустойката, нейните функции и наличието на всеки елементи от фактическия
състав за възникване на неустоечно задължение следва да бъдат обсъждани в
исково производство при евентуално предявяване на иск за тази сума.
По отношение на претендираните такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения: В заявлението се сочи единствено, че сумата
от 145,00 лв., която вследствие
на извършените от длъжника плащания се претендира от заявителя в размер на
110,00лв., е определена съгласно Тарифа на „Вива
кредит” ООД. В договора липсва конкретна уговорка относно дължимостта на такива
такси и разходи, а се сочи най-общо, че при неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят има право да предприеме
всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което може да
доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на
заемателя – чл. 9, ал. 1 от договора. В тази клауза липсва дори и препращане
към Тарифа като средство за определяне на дължимите суми за извънсъдебно
събиране при неизпълнение на задълженията по договора. Настоящият съдебен
състав намира, че посочените договорки пораждат съмнение за неравноправност, тъй
като не отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата
на яснота относно размера на дължимите суми не позволява на потребителя да
прецени икономическите последствия от сключването на договора – чл. 143, ал. 2,
т. 19 ЗЗП. От друга страна, едностранното приемане на Тарифа от страна на
кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща
необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения – чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП. Липсват данни тази Тарифа да е била приложена към договора за
потребителски кредит. Декларирането на заемателя, че е запознат със същата,
която се намира на видно място в търговския обект и на интернет страницата на
дружеството, на този етап не е достатъчно, за да бъде направен извод, че на
потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора – чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че за посочените по-горе договорки относно таксата за експресно
разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения може да
бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи
относно тези вземания, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на
заповед за изпълнението им. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл. 146 ЗЗП, то в
рамките на исково производство, след изслушване становище на ответника и
събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно
валидността на посочените клаузи от потребителския договор. При предявяването на искове за тези суми
могат да наведени изложените в жалбата доводи във връзка с начина на сключване
на договора, неговия предмет, еквивалентността на престациите и пр. Също в
рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи
са нищожни и на друго основание, а именно – поради противоречие с императивни
разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на
потребителски кредити.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 71,00
лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 71,00 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение и 110,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Като е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези суми,
районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част.
Изложеното не се отнася до претендираните
от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сума от 221,24
лв. – главница по процесния договор за заем, която е част от договорената
главница по заема в размер на 300,00 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. – датата на
подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането; сума от 21,86 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2018
г. до 19.01.2019 г. и сума от 8,13 лв. – законна лихва за периода от 20.01.2019 г. –
13.12.2019 г.
Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се основава вземането
на кредитора за заплащане на главница и възнаградителна лихва. По своята
същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидена в закона – чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗПК. Ето защо, наличието на клауза в
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие
с изискванията за добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в
конкретния случай води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, следва да се отбележи, че на този етап от
развитието на производството не може да бъде направен такъв извод. Следва да се
отбележи, че уговореният ГПР, в който се включва и ГЛП, не надвишава
определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Предвид гореизложеното, по отношение на сумата от 221,24 лв. – главница по процесния
договор за заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата от 21,86 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2018
г. до 19.01.2019 г. и сумата от 8,13 лв. – законна лихва за периода от 20.01.2019 г. –
13.12.2019 г., обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за тези
парични вземания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, която е обща и намира приложение и в
заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника,
съразмерно с уважената част от иска. При този изход на правния спор на заявителя
следва на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да се присъдят сторените пред заповедния
съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100,00 лв.,
като възнаграждението за защита от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК се
определя от съда съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и съобразно фактическата и правна сложност на делото. В случая, приемайки жалбата за частично основателна и
намирайки, че заповедта за изпълнение е следвало да бъде издадена за част от
вземанията, настоящият съдебен състав счита, че заявителят има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за производството по
издаването ѝ съобразно уважената част от заявеното вземане в размер на 12,48 лв. – държавна такса и 49,92 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 32/27.01.2020 г. по ч.гр.дело № 36/2020
г. на Районен съд – Оряхово, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против З.С.И. за сумата от 221,24 лв. – главница до погасяване на паричния заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на
вземането;
сумата от 21,86 лв. – договорна лихва за
периода от 23.07.2018 г. до 19.01.2019 г. и сумата от 8,13 лв. – законна лихва за периода от 20.01.2019 г. – 13.12.2019 г., както и в частта за
съдебните разноски в заповедното производство и ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против З.С.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***, за сумата от 221,24 лв. – главница до
погасяване на паричния заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата от 21,86 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2018
г. до 19.01.2019 г. и сумата от 8,13 лв. –
законна лихва за периода от 20.01.2019 г. – 13.12.2019 г., както и за сторените разноски в размер на 12,48 лв. – държавна такса и 49,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32/27.01.2020 г. по ч.гр.дело № 36/2020
г. на Районен съд – Оряхово в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против З.С.И., за следните парични вземания: сумата от 71,00
лв. – такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 71,00 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение и сумата от 110,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.