Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА С.
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 3652 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №
15252/23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 37254/2013 г. по описа на СРС, 30-ти
състав, са отхвърлени предявените от Л.И.М. и К.Р.Н. срещу „Б.т.к.“ ЕАД („БТК“ ЕАД) искове с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях по
2500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 27.12.2011 г.
– 05.09.2013 г., изразяващи се в необходимостта от извършване на ежедневни
справки при ответното дружество, стрес, изразходвани нерви, страх, че
ответникът ще заведе дело срещу тях и ще се наложи да понесат нови разходи и
нерви, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.12.2011 г., до
окончателното изплащане. Ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество и
разноски в размер на 530 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищците
чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. В. са подали въззивна
жалба срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се твърди, че
първоинстанционният съд не е взел предвид събрани по делото и неоспорени от
насрещната страна доказателства като не е обсъдил изобщо релевантни писмени и
гласни доказателства, които доказват основателността на исковите претенции.
Оспорва се изводът на районния съд, че при наличие на упълномощаване на
пълномощника не могат да бъдат причинени вреди като се поддържа, че съдебната
практика не само не отрича такава възможност, а дори предоставя възможност за
солидарно осъждане на причинителя на вредата и възложителя на работата, при
извършване на която е пострадало увреденото лице. Посочва се, че неправилно
съдът е приел, че К.Н. предявява чужди права. Според жалбоподателите не е
вярно, че условията по двата процесни договора са почти едни и същи. Смятат, че
има различия в цената и услугите и зависи от потребителя дали да се съгласи с
различните условия. Твърдят, че наличието на вреда се доказва от
съдебно-медицинската експертиза и от разпита на свидетелите, за които липсва
основание да не бъдат кредитирани. Поддържат, че всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД са доказани при условията на пълно и главно
доказване, като първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства,
които не е обсъдил при постановяване на решението си, в това число и получено
от ищците писмо от „Е.М.“ ООД, което е предизвикало обоснован страх и
притеснение, че въпреки извършения от тяхна страна отказ от договора, ще се
стигне до неправилното им осъждане. С оглед на това се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат
уважени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „БТК“ ЕАД чрез надлежно упълномощен процесуален
представител юрисконсултР.Р., в който се поддържа, че поради допуснат
технически пропуск за периода 11.01.2012 г. до 20.08.2012 г. услугите са били
реално предоставяни и ползвани съгласно оферираните условия и съответно
таксувани по новия тарифен план, който практически е със същата месечна цена. В
този смисъл не е настъпила съществена промяна в правоотношението, която да е
причинила на ищците непреодолими затруднения в сравнение с предходното
положение по действащия договор. Посочва се, че по отношение на К.Н. липсват
безспорни доказателства за причините за здравословните му проблеми, а по
отношение на Л.М. липсват доказателства за влошаване на здравословното
състояние. Освен това се поддържа, че дружеството не е извършвало каквито и да
е действия лично към К.Н. и неговото имущество като дори да има някаква връзка
с претендираните последици, тя е косвена. С оглед на това се иска обжалваното
решение да бъде потвърдено. В случай че въззивната жалба бъде уважена и
претендираното адвокатско възнаграждение е над установения в Наредба № 1/2004
г. минимум, се прави възражение за прекомерност. Моли ищците да бъдат задължени
да посочат банкова сметка ***о.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба е частично основателна
по следните съображения:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа страна следното.
Между страните не се спори, че на 14.11.2007 г. ищцата Л.И.М.
и ответното дружество са сключили договор № 1-2UTFMU за клиентски
номер 12028495001, ADSL пакет ”BTC 2048 безкрай“. С нотариално заверено пълномощно от
29.09.2008 г. Л.М. е упълномощила втория ищец К.Р.Н. да извършва всякакви
правни действия от нейно име и да я представлява пред всички лица,
организации учреждения в страната и
извън нея. Нотариално заверено пълномощно с аналогично съдържание ищцата е
подписала и на 04.10.2012 г.
Между страните не се спори и че след телефонен разговор
на 27.12.2011 г., проведен между К.Н. в качеството му на пълномощник на Л.М. и
представител на "БТК" ЕАД, на 09.01.2012 г. К.Н. е получил по куриер
проект на договор с нови условия, които не съответствали на условията, които
той и служителят на ответното дружество били обсъждали по телефона. На същата
дата ищецът се е свързал по телефона с отдел „Обслужване на клиенти“ и е
заявил, че желае да продължи да се прилага предишният тарифен план, действал от
2007 г. Съдържанието на проведения разговор се установява от приетото заключение
на съдебно-техническата експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано като пълно и обективно изготвено, като ответното
дружество не оспорва, че с телефонния разговор на 09.01.2012 г. ищецът К.Н. е
заявил, че не желае да сключи нов договор при новите предложени му условия.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което не е оспорено от страните и след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирано, се установява, че използваният от ищцата М. в периода
15.12.2009 г. – 11.01.2012 г. тарифен план е пакет Vivacom Trio с месечен
абонамент 40 лв. с ДДС и включва: 3600 минути за телефонния пост за селищни,
междуселищни разговори и такива към мрежи от Първа международна група; за
интернет услугата – максимална скорост на download 10 Mbps; 3600
включени минути за мобилната услуга за разговори към Vivacom мобилната
мрежа и 3600 минути на месец за разговори към фиксирания телефон от пакета. В
посочения период месечният абонамент на пакетната услуга и потреблението на
ползвания телефонен пост са тарифирани към клиентски номер 12028495001, а
потреблението на мобилната карта е тарифирано към клиентски номер 5605637, като
към 11.01.2012 г. дължимите суми към клиентски номер 5605637 са 13, 95 лв. с
ДДС за периода 22.07.2011 г. – 11.01.2012 г. Вещото лице е установило, че на
11.01.2012 г. във връзка със сключена сделка от разстояние ответното дружество
е започнало да прилага абонаментен план Vivacom Trio – Fix+Net+Mobi с месечна
такса 31, 80 лв. с ДДС, като отчитането на всички суми е започнало да се
осъществява към номер *******1. Новият план включва: 3600 минути към
фиксираната мрежа на Vivacom и 30 минути разговори към други фиксирани и мобилни
оператори в страната за телефонния пост; за интернет услугата – максимална
скорост на download
10 Mbps; 60 минути за разговори към мобилната мрежа на Vivacom, 90 минути за
разговори към фиксирани мрежи и 30 минути за разговори към други мобилни мрежи.
Вещото лице посочва, че на 21.08.2012 г. договорът от разстояние е анулиран и
към услугата са започнали да се прилагат предишните условия, действали до
11.01.2012 г.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, както и от представените с исковата молба месечни сметки се
установява, че на името на ищцата Л.М. има три клиентски номера: 5368273,
12028495001 и 5605637. По клиентски номер 5605637 за периода 22.12.2011 г. –
21.02.2013 г. е издадена само една фактура от дата 22.01.2012 г. за сумата от
2, 45 лв., представляваща лихви без ДДС. Общият размер на начислените суми по
процесния клиентски номер 12028495001 в периода 27.12.2011 г. – 15.02.2013 г. е
43, 88 лв., като по него са издадени четири кредитни известия, както следва: от
02.02.2012 г. по фактура № 7636/22.01.2012 г. за сумата от 24 лв.; от
22.06.2012 г. за сумата от 2, 05 лв. за периода 20.06.2012 г. – 21.06.2012 г.;
от 28.08.2012 г. по фактура № 8962/22.03.2012 г.; фактура № 3517/22.08.2012 г.
за сумата от 254, 63 лв., представляваща сбор от 123, 10 лв. неустойка, 6, 65
лв. лихва и 124, 88 лв. стойност на услуги и от 15.02.2013 г. по фактура №
1794/22.02.2012 г. за сумата от 39, 52 лв.
От приложеното към исковата молба извлечение от сметка
на л. 15 – л. 19 се установява, че в периода м. юни 2011 г. – м. декември 2011
г. К.Н. е заплащал по 40 лв. на месец на ответното дружество, а на 24.01.2012
г. е заплатил сумата от 59, 65 лв.
На 30.03.2012 г. ответното дружество е изпратило до К.Н.
отговор във връзка с негово писмо, което не е приложено по делото, с което са
го уведомили, че в телефонния разговор, проведен на 27.12.2011 г., той е заявил
съгласие за сключване на договор за абонаментен план Vivacom Trio – Fix+Net+Mobi. Според
специалните условия на „Сделка от разстояние“ ищецът имал право да се откаже от
услугата в седемдневен срок чрез позвъняване на тел. 123. След изтичане на
седемдневния срок договорът се смятал за сключен.
От приложеното на л. 36 писмо от Комисията за защита на
потребителите до К.Н. изх. № Ц-00-2581/27.08.2012 г. се установява, че в
отговор на подадена от ищеца жалба е извършена проверка, която е установила, че
по време на телефонното обаждане на 27.12.2011 г. К.Н. е приел оферта за пакет Trio с абонаментна
такса 31, 80 лв. и допълнителна услуга за мобилната карта +VIVA minutes, с която се
запазват включените 3600 минути време за разговори, която е с месечен абонамент
8, 90 лв. общата стойност на месечната цена за услугите е 40, 70 лв. При извършената
проверка е констатирано, че ищецът е получил писмо с информация за сключената
сделка от разстояние на 09.01.2012 г. и още на същия ден се е свързал по
телефона с отдел „Обслужване на клиенти“, за да заяви отказ от офертата. Според
заявеното от дружеството в хода на проверката поради технически причини към
момента на провеждане на телефонния разговор не е била налична коректна
информация за договора в системите на Vivacom и не е можело отказът да бъде
незабавно отразен. В отговора на КЗП е посочено, че от страна на ответното
дружество са предприети съответни действия и ще бъдат възстановени предишните
условия по договора, както и ще бъде преизчислена сметката за съответния период.
С писмо изх. № Ц-00-2581/25.09.2012 г. КЗП е информирала
К.Н., че с протокол № 34/13.09.2012 г. от заседание на КЗП е взето решение, че
„БТК“ ЕАД използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП
като предлага сключване на договор за продажба от разстояние при едни параметри
на услугата, а впоследствие предоставя на потребителите писмена информация,
която съдържа различни параметри от договорените по време на телефонния
разговор.
На 21.11.2012 г. К.Н. е подал заявление за клиентско
оплакване до „БТК“ ЕАД, с което се оплаква във връзка с това, че на същата дата
служители на дружеството са отхвърлили заявлението му за отказ от тарифен план
с номер на договора **********/28.12.2011 г. В заявлението се твърди, че в
няколко телефонни разговора служители на дружеството са му обяснили, че за да
бъде прекратен договорът, трябва да заплати сумата от 106, 51 лв. Въпреки
заплащането на тази сума, заявлението за отхвърляне на договора е било
отхвърлено с довода, че по същия клиентски номер има ново задължение в размер
на 128 лв., което представлявало неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
На 21.12.2012 г. К.Н. в качеството му на пълномощник на Л.М.
е подал заявление за закриване на номер ******** по клиентски номер 5368273.
Със заявление вх. № 13-03243 от 23.01.2013 г. до „БТК“
ЕАД Л.М. чрез пълномощника си К.Н. информират дружеството, че въпреки
указанията на КЗП за коригиране на начислената сума, то продължава да начислява
недължими суми и е изпратило две фактури за един и същ период на различна
стойност, а именно фактура № ********** на стойност 130, 89 лв. и фактура № **********
на стойност 294, 17 лв. във връзка с това ищците отправят запитване въз основа
на кой договор се начисляват тези суми, по какъв начин са изпълнени указанията
на КЗП, защо договорът не е прекратен въпреки подаването на предизвестие, както
и настоява да му се изготви подробна разбивка на задълженията за лихва и
главница.
С писмо от 07.02.2013 г., приложено на л. 44 по делото,
ответното дружество е информирало ищеца, че услугата за телефонен пост ********
е закрита на 21.12.2012 г. при спазено 30-дневно предизвестие от дата
21.11.2012 г. и че дружеството е извършило корекция на начислени суми за
неустойка за фиксирани услуги, която е отбелязана в кредитно известие №
********** от 05.02.2013 г. на стойност 269, 87 лв.
С писмо от 15.02.2013 г., приложено на л. 45 по делото,
ответното дружество е информирало ищеца, че на 21.12.2012 г. са закрити
телефонен пост ******** и интернет услуга към него съгласно подадено 30-дневно
предизвестие за закриване на услугата. Същевременно за частта от пакетната
услуга, отнасяща се до мобилен номер ********** няма подадено заявление за
промяна на услугата. В случай че не бъде посетен магазин на ответното дружество
за подаване на заявление, номерът ще бъде закрит поради закриването на
останалата част от пакета, като към момента на изпращане на писмото мобилният
номер е ограничен поради неплащане. В писмото е посочено, че по клиентски номер
12028495001 Л.М. дължи заплащане на сумата от 91, 37 лв. остатък от месечни
абонаменти и лихви за неплащане в периода 22.03.2012 г. – 21.11.2012 г. след
извършени корекции по тарифирането; сумата от 25, 36 лв. по клиентски номер
5368273 остатък по неплатени задължения по фактура от 22.11.2012 г. и сумата от
13, 95 лв. по клиентски номер 5605637 в резултат от потребление за номер
********** и лихви в периода 22.08.2011 г. – 22.01.2012 г. В писмото е
отбелязано още, че последното регистрирано плащане по всички клиентски номера е
от дата 21.11.2012 г. в размер на 106, 51 лв.
Ищцата Л.М. чрез К.Н. е изпратила ново писмо до „БТК“
ЕАД на 15.04.2013 г. с вх. № 13-14389, в което е изразено недоволство от
получения отговор и се настоява за отговор на нови въпроси, подробно изложени в
писмото във връзка с кредитното известие и прекратяването на договора.
Ответното дружество е отговорило с писмо от 08.04.2013 г., приложено на л. 54,с
което е дало повторно разяснения за задълженията по трите клиентски номера на
ищцата. Към отговора са приложени издадените три броя кредитни известия.
По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение
на изискуемо задължение към „БТК М.“ ЕООД изх. № *********/09.04.2013 г. за
сумата от 91, 37 лв. от „Е.М.“ ООД до ищцата Л.М. (л. 57). Приети са и
документи, представени от Комисията за защита на потребителите във връзка с
подадена от ищеца жалба вх. № Ц-00-2581/06.08.2012 г., сред които е протокол №
34/2012 г., в т. 27 от който е взето решение, че ответното дружество използва
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.
Приети са три амбулаторни листа и рецепта, издадени на
ищеца К.Н., от които се установява, че на 13.03.2012 г. К.Н. е бил прегледан от
д-р В.С.с оплаквания от упорито безсъние, тревожност, вътрешно напрежение,
липса на желание за работа и главоболие. Поставена му е диагноза „депресивен
епизод“ и са му изписани две лекарства: “Deanxit” и “Atarax”. На 04.12.2012
г. ищецът отново е посетил д-р С. със същите оплаквания. Тя му е поставила
същата диагноза и му е предписала „Seroxat”. На същата дата ищецът е бил
прегледан и от д-р Г.В., която му е поставила диагноза „дистимия“ и му е
предписала „Оропрам“ и „Флунаксол“. На 18.12.2012 г. ищецът за трети път е
посетил д-р С. със същите оплаквания, като му е поставена предишната диагноза и
му е изписано същото лекарство.
От заключението на приетата и неоспорена съдебно-психиатрична
експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че ищецът К.Н. не страда от психично разстройство към момента на
изготвяне на заключението. Вещото лице е посочило, че при него е бил налице
депресивен епизод, характеризиращ се с депресивно състояние, тревожност,
безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, невъзможност
за планиране на бъдещето и нарушаване извършването на ежедневните дейности,
като това състояние би могло да бъде предизвикано вследствие стрес. Според
вещото лице предписаните лекарства „Сероксат“, „Оропрам“ и „Деанксит“ са
подходящи за поставената диагноза и описаните симптоми.
Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели
– П. Н. и П.Ц., от показанията на които се установява, че през 2012 г.
свидетелите са разбрали от ищеца К.Н. за проблем с ответното дружество.
Свидетелят Н. разказва, че ищецът започнал постоянно да звъни по телефона и да
„изпада в някакви истерии“, докато говорел с представители на ответното
дружество във връзка с това, че „те не искали да му откажат договора, който той
не е подписал“. Ищецът станал видимо изнервен, при най-малкия повод се дразнел,
започвал да вика и да се кара, като преди това не е бил такъв. Ядосвал се,
защото от ответното дружество "са го излъгали" и му начисляват такси
и задължения. Започнал да носи със себе си и да пие лекарства, за които
обяснявал, че са успокоителни, предписани му от лекари. Според свидетеля
стресът, който ищецът изживял в този период, се дължал на проблемите с
ответното дружество, тъй като преди това не е споменавал да има здравословни
проблеми. Когато свидетелят посещавал дома на ищеца и станело дума за
процесните събития, ищецът почервенявал от яд, а майка му плачела и разказвала,
че няма средства, с които да покрива задълженията си. Свидетелят разказва още,
че ищецът на два пъти го е молил да му даде пари назаем, за да покрива
задълженията си към ответното дружество.
Свидетелят Ц. разказва, че заради проблема с ответното
дружество ищецът К.Н. станал по-нервен и притеснен, започнал да ходи на
изследвания, тъй като състоянието му било "лабилно", а преди това не
е имал здравословни проблеми. Свидетелят разказва, че ищцата Л.М. също се
притеснявала от това, че към ответното дружество се натрупвали задължения.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира, че предявеният от Л.М. иск за обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от служители на ответното дружество, изразяващи се в стрес, изразходвани нерви и страх, че ответникът ще
заведе дело срещу нея и ще се наложи да понесе нови разходи и нерви, е
основателен. Съгласно Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква
за лицето, което е възложило работа другиму, когато лицето, на което
е възложена работата, причини вреди чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата. Следователно за да бъде основателен предявеният иск,
следва да бъдат доказани следните матриалноправни предпоставки: 1)
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние,
вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В разглеждания случай не се спори, че на 27.12.2011 г.
служител на ответното дружеството е предложил на ищеца К.Н. в качеството му на
пълномощник на ищцата Л.М. да сключи от нейно име с "БТК" ЕАД договор
за мобилни услуги от разстояние по смисъла на чл. 48 и следващите от Закона за
защита на потребителите, следователно налице е възлагане на работа от ответното
дружество на съответния служител. Не се спори и че след като е получил хартиен
екземпляр от предложения договор, на 09.01.2012 г. К.Н. незабавно се е свързал
по телефона с представител на ответното дружество. Чрез него ищцата е упражнила
правото да се откаже от сключения договор от разстояние без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това в седемдневения срок
по чл. 55, ал. 1 ЗЗП в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 61 от
25.07.2014 г., приложима към датата на извършения отказ. Не е спорно и
обстоятелството, че въпреки извършения отказ ответното дружество е прилагало спрямо
ищцата тарифата на новия договор, който макар да е с почти същата месечна
абонаментна такса като предишния - 40, 70 лв. вместо 40 лв., съдържа по-малък
брой минути за мобилната услуга, както е посочено в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на л. 99 от първоинстанционното дело.
По делото не са ангажирани доказателства за причината
към процесното правоотношение да бъдат прилагани новите условия въпреки
извършения отказ, като от представената кореспонденция с Комисията за защита на
потребителите се установява, че в хода на извършената от комисията проверка
ответното дружество е поддържало тезата, че това се дължи на техническа грешка
в системата. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответното дружество е било да обори тази законова презумпция. Доказателства в
този смисъл не са ангажирани, поради което натоящият съдебен състав приема, че
този елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД също е налице.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че след извършения на 09.01.2012 г. отказ по
процесното правоотношение са издадени няколко фактури, от които три са на стойност
значително по-висока от стойността на фактурите, издавани дотогава, видно от
представеното банково извлечение в размер на 40 лв., колкото е била и цената на
месечния абонаментен план, прилаган до 28.12.2011 г. Издадените фактури са на
стойности 59, 65 лв. от дата 22.01.2012 г., 73, 73 лв. от дата 22.02.2012 г. и
124, 79 лв. от дата 22.03.2012 г., като тези по-високи стойности вероятно се
дължат на констатираното по-горе обстоятелство, че новият тарифен план,
прилаган неправомерно от ответното дружество, съдържа по-малко на брой минути
за мобилната услуга.
От представената кореспонденция между ищеца К.Н. в
качеството му на пълномощник на Л.М. и ответното дружество се установява, че
въпреки негово писмо до "БТК" ЕАД от 29.03.2012 г., с което той е
уведомил за проблем с таксуването, дружеството е продължило да прилага спрямо Л.М.
условията на тарифния план, от който тя се е отказала и не е взело предвид
извършения отказ (виж писмото на л. 33). Едва след извършената проверка от КЗП,
в хода на която е установено, че дружеството прилага нелоялна търговска
практика при склюването на договори от разстояние, "БТК" ЕАД е издало
кредитни известия за погрешно начислените суми. По изложените съображения
неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба, че не е настъпила
съществена промяна в правоотношението между страните в сравнение с предходния
договор. Промяната е видна при сравнение на условията по двата тарифни плана и
се е отразила в получените от ищцата три сметки, посочени по-горе, които са
били на по-висока стойност в сравнение със сметките, получавани при условията
на предишния тарифен план.
От показанията на свидетелите Н. и Ц. се установява, че
вследствие на проблемите с ответното дружество се наблюдавала промяна у Л.М..
Свидетелят Н. твърди, че когато гостувал у тях, ищцата плачела и разказвала, че
няма средства, с които да покрива задълженията си, а според свидетеля Ц. тя се
притеснявала от това, че се натрупвали задължения към дружеството. От
свидетелските показания е видно, че Л.М. е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснение, нерви и страх от евентуално принудително
изпълнение за събиране на неправилно начислените суми. Налице е и причинна
връзка между претърпените неимуществени вреди и поведението на служителите на
ответното дружество, тъй като посочените вреди не биха настъпили, ако
извършеният от пълномощника на ищцата Л.М. отказ беше надлежно регистриран.
По изложените съображения въззивният съд приема, че по
делото е доказано, че ищцата Л.М. е претърпяла неимуществени вреди вследствие
поведението на служители на ответното дружество, които не са регистрирали
извършения чрез нейния пълномощник К.Н. отказ и са продължили да прилагат
условията на договора от разстояние, от който ищцата се е отказала. Предявеният
иск е основателен за периода от 09.01.2012 г. (извършването на отказ от
сключения договор от разстояние) до месец 28.08.2012 г., когато е издадено
последното кредитно известие за погрешно начислените суми по процесния договор.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от кореспонденцията с ответното
дружество в периода след месец август 2012 г. и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на името на Л.М. има и
партида с номер 5368273, по която дружеството е издавало фактури и е
претендирало плащане, но тя не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. По отношение приетата на л. 57 покана за доброволно изпълнение,
въззивният съд установи, че с нея се претендира заплащане на задължение в
размер на 91, 37 лв., която сума съвпада със задължението по клиентски номер
12028495001, за която в писмо от 15.02.2013 г. на л. 45 ответното дружество
твърди, че представлява остатък от месечни абонаменти и лихви за неплащане в
периода 22.03.2012 г. – 21.11.2012 г., след извършване на съответните корекции
и издаване на кредитни известия. По делото не са ангажирани доказателства за
основанието и периода, за които се претендира тази сума, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е доказано дали сума в такъв размер се
дължи от ищцата или не, следователно не може да се направи извод, че поради
неоснователното й претендиране тя е претърпяла някакви неимуществени вреди и
към датата на получаване на поканата за доброволно плащане от 09.04.2013 г.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение в
конкретния случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е
търпяла неимуществените вреди в един сравнително дълъг период от време от
09.01.2012 г. до 28.08.2012 г., като въпреки многократните усилия и жалби от
пълномощника на ищцата, неправилно начислените суми са коригирани едва след
намесата на Комисията за защита на потребителите. С оглед на това въззивният
съд намира, че обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от 28.08.2012 г.
(датата, на която са се осъществили всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане) е справедливо за претърпените от ищцата Л.М. неимуществени
вреди, като претенцията е неоснователна за разликата до пълния предявен размер
от 2500 лв.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното от
първоинстанционния съд, че поради упълномощаването на К.Н. от Л.М., той не може
да претърпи вреда поради прекъсване на причинно-следствената връзка, тъй като
по презумпция при упълномощаването вредата настъпва за представлявания. В
разглеждания случай К.Н. е действал от името и за сметка на Л.М., поради което
всички права и задължения в отношенията с ответното дружество възникват и се
прекратяват за нея, а не за него. Следователно, тъй като ищцата е абонат на
ответното дружество, заплащането на съответните суми се претендира от нея, с
оглед на което е съществувала опасност от принудително събиране на недължими
суми единствено за Л.М., не и за К.Н.. Усилията и времето, които пълномощникът
отделя за изпълнение на съответните действия, за които е упълномощен, са част
от вътрешните отношения с упълномощителя. За тях той получава или не
възнаграждение от упълномощителя в зависимост от уговорката помежду им, но не
може да претендира обезщетение от третите лица.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният от Л.М. иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен за сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди в периода 09.01.2012 г. – 28.08.2012 г., която претенция следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва от 28.08.2012 г., когато са се осъществили всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. В останалата част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата Л.М. разноски за първоинстанционното производство
в размер на 330 лв. пропорционално на уважената част от предявения иск (като
общият размер на всички направени от ищцата разноски е 825 лв., което се
равнява на половината от направените общо от двамата ищци, а именно 800 лв.
платено адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, по 100 лв. държавна такса за всеки от тях, 200 лв. депозит за
съдебно-психиатрична експертиза, 100 лв. депозит за съдебно-техническа
експертиза и 150 лв. депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза).
Поради частичното уважаване на предявената от ищцата претенция обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която Л.М. е осъдена да плати на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за разликата над 159 лв. до
присъдения с решението размер от 265 лв. (което е половината от цялото
юрисконсултско възнаграждение, присъдено с първоинстанционното решение в размер
на 530 лв.).
Пред въззивния съд ищците са направили разноски в общ
размер на 900 лв. (800 лв. общо платено адвокатско възнаграждение и по 50 лв.
държавна такса) или по 450 лв. за всеки от тях. С отговора на въззивната жалба
ответното дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай че уговореното е над установения в Наредба № 1 от 2004
г. минимален размер. Това възражение е неоснователно, тъй като уговореното
възнаграждение в размер на по 400 лв. за всеки от ищците е под минималния
размер, определен съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба,
който е 405 лв. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на Л.М. разноски за въззивното производство в размер на 180 лв.
пропорционално на уважената част от предявения иск. С оглед изхода на спора ищецът
К.Н. няма право на разноски за въззивното производство.
Въззивният съд приема, че с оглед извършените от
процесуалния представител на ответното дружество процесуалния действия във
въззивното производство, които се изразяват единствено в подаване на отговор на
въззивната жалба, дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство следва да бъде определено в размер на 100 лв. (минималният
предвиден в чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ) или по 50 лв.
за защита срещу всеки от двамата ищци. С оглед на това Л.М. следва да бъде
осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер
на 30 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявения от нея иск, а ищецът
К.Н. следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №
15252/23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 37254/2013 г. по описа на СРС,
30-ти състав, в частта, с която предявеният от Л.И.М. срещу „Б.т.к.“
ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
периода 09.01.2012 г. – 28.08.2012 г., както и в частта, с която Л.И.М. е
осъдена да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство
за разликата над 159 лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 265
лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2012 г., която
сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, притеснение, нерви и страх от евентуално принудително изпълнение за
събиране на неправилно начислените суми, в периода 09.01.2012 г. – 28.08.2012
г. вследствие неотразяване на извършения от К.Н. в качеството му на пълномощник
на Л.М. на 09.01.2012 г. отказ от сключен договор от разстояние.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
15252/23.01.2017 г., постановено по гр.д. № 37254/2013 г. по описа на СРС,
30-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА
„Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за първоинстанционното производство в размер на 330 лв., както и
разноски за въззивното производство в размер на 180 лв., пропорционално на
уважената част от предявения от ищцата иск.
ОСЪЖДА
Л.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 30 лв., пропорционално
на отхвърлената част от предявения от ищцата иск.
ОСЪЖДА
К.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв., пропорционално
на отхвърлената част от предявения от ищеца иск.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.