Определение по дело №1183/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 974
Дата: 8 ноември 2018 г.
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20183100601183
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………     /                          гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО САВОВ

                                                                                РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 1183 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по протест на прокурор от РП- Девня срещу определение №184/25.09.2018г. на РС- Девня, 4 състав по ЧНД №281/2018г., с което е отменено постановление на РП- Девня за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 2198/2017г. по описа на У МВР- Вълчи дол.  В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт  бил неправилен и постановен в нарушение на чл.243ал.6т.3 от НПК, тъй като не било дадено нито едно указание относно прилагането на закона. Изтъква се, че в определението липсвали мотиви в коя част актът на ДРП бил немотивиран и необоснован, както и в коя част не съответствал на доказателствата по делото, нито пък какви точно действия съдът считал, че било необходимо да бъдат извършени. Навеждат се доводи за обоснованост на постановлението, тъй като изводите в него почивали на доказателствения материал, събран в хода на разследването, докато изводът на съда бил основан на твърденията на тъжителя в жалбата му. Предвид изложеното моли настоящата инстанция да отмени определението на ДРС,  тъй като в случая бил налице абсолютно негоден опит, който бил ненаказуем, поради което следвало да се потвърди постановлението на ДРП.

Въззивният съд, счита протестът за допустим, подаден в срок от надлежна страна, като по същество  същият се явява неоснователен. 

         Първоинстанционния съд е приел за установено, че наказателното производство е било образувано по повод възникнал на 14.12.2017г. палеж по задната стена на къщата на пострадалия Д.Й., находяща се в гр. Вълчи дол. Прието е, че в хода на разследването са установени причината за пожара/ умишлен палеж/, предизвикан посредством лесно запалима течност – бензин, разкрит бил и извършителят на деянието, както и причините и мотивите за осъществяването му. Установено било и че пожарът бил загасен от пострадалия и негов приятел. За да отмени постановлението първоинстанционният съд е приел, че не е налице абсолютно негоден опит за палеж, като е изложил съображенията си за това.

         Въззивният съд счита определението, с което е отменено постановлението на ДРП за прекратяване на наказателното производство по ДП  № 2198/2017г. по описа на У МВР- Вълчи дол по същество за правилно,  поради което следва да бъде потвърдено.

        Настоящият състав на съда счита, че фактическата обстановка по  делото е изяснена в пълнота относно времето, мястото и начина на извършване на деянието. Действително от доказателствата по делото се установява, че Левент Исмаил е залял стената на къщата на пострадалия с лесно запалима течност- бензин, след което подпалил имота. Безспорно установено е по делото, че когато пострадалият и св. Байчев излезли навън, имотът е горял, след което предприели действия по загасяването му. За съставомерността на деянието по чл.330ал.1 от НК не се изисква да е налице реална опасност пожарът да се разпростре върху други имоти, както и да са причинени значителни имуществени вреди. Същото се счита довършено щом обектът на запалване е започнал да гори със собствен огън/ самостоятелно/, като е без значение дали са причинени вреди и в какъв размер са те. Предвид горното за съставомерността на деянието следва да бъде установено дали запаленото имущество е на значителна стойност, така както визира нормата на чл.330ал.1 от НК. За да е налице абсолютно негоден опит, както е приело държавното обвинение, е необходимо деянието да е насочено срещу несъществуващ непосредствен обект, използваните средства да са такива, че с тях не може да се причини престъпният резултат, а така също и деянието да не е от естество да увреди обекта. В случая използваната от Исмаил ЛЗТ – бензин не е негодно средство/ още по- малко пък с оглед неговото количество/ , тъй като то би било такова ако въобще не е от естество да създаде каквато и да е реална опасност за причиняване на целения съставомерен резултат, поради което е налице реално застрашаване на обекта. При относително негодния опит средството е в състояние принципно да предизвика целения общественоопасен резултат, но само в конкретния случай той не е настъпил. В настоящият казус, правилно първоинстанционния съд е приел, че използваното от Исмаил средство е годно такова да причини съставомерен резултат, което следва от естеството му, а не от количеството му, още повече, че имотът е бил запален. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че деянието е насочено към реално съществуващ обект. Обстоятелството, че според вещото лице, запалената стена и бетонна пътека били от негорим материал не прави обекта негоден, тъй като той би бил такъв, ако не е реално съществуващ, а така също и ако деянието не е от естество да увреди изобщо обекта, поради което и опитът в случая би се явил ненаказуем. Действително, в доказателствата по делото- в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, са налице данни, че пожарът е възникнал и върху по- ниската постройка, която е била с дървен гредоред. В протокола за оглед са посочени размерите на пораженията по тази постройка, но не и височината й, за да се прецени дали огънят е достигнал до дървената конструкция, така както твърди пострадалия. В тази връзка настоящата инстанция счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна с оглед твърдението в жалбата, че огънят е горял самостоятелно и довършеността на деянието. Пострадалият твърди в жалбата,  че на измазаната стена, която е горяла е имала поставена топлоизолация, която е представлявала горивен материал, както и че част от самия гредоред на сайванта се бил запалил. В тази връзка следва да бъдат повторно разпитани свидетелите Й. и Байчев, които непосредствено след деянието са загасили пожара. Техният разпит е схематичен и повърхностен и не съдържа информация относно тези обстоятелства, за да се прецени достоверността на твърденията в жалбата на пострадалия. Извод за горното не би могъл да се направи и от заключението по назначената допълнителна съдебно- пожаротехническа експертиза, тъй като в същата се съдържат само отговори на поставените въпроси, без да става ясно по какъв начин вещото лице е достигнало до този извод, а  именно, че стената, която е горяла е тухлена и негорима- дали въз основа на оглед на самата сграда или въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие, за да се приеме, че не е съществувала възможност запалените сгради да горят със собствен огън, а така също и да е създадена реална опасност пожарът да се разпространи и върху други имоти и настъпване на щети на значителна стойност. Не става ясно от експертизите и дали изводът за негоримост на материала е съобразен с твърдението на пострадалия в жалбата за наличието на поставена топлоизолация, и дали това обстоятелство би променило извода да наличие на  опит или довършено престъпление. С оглед горното настоящата инстанция намира, че определението на ДРС е правилно и законосъобразно относно извода липсата на абсолютно негоден опит. Действително по делото не са налице доказателства, така както се сочи и в протеста относно обстоятелството, че огънят е достигнал гредореда на по- ниската постройка, освен твърденията в жалбата на пострадалия, които първоинстанционния съд е приел за достоверни. При положение, че се установи, че запаленото имущество е горяло със собствен огън, така както твърди пострадалия в жалбата/деянието би било довършено/, а ако не е, то за да е налице опит следва да бъде установено и дали посоченият в нормата на чл.330алл.1 от НК имот е на значителна стойност, което не е сторено на ДП.  

        Настоящата инстанция счита, че ДРС е дал указания след отмяна какви да са действията на държавното обвинение, а именно да изготви обвинителен акт или да продължи действията по разследването ако счете, че такива са необходими, както е посочено по- горе.

         С оглед горното, определението на ДРС, с което е отменено  постановлението на ДРП за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено, като следва да бъде установено дали запаления имот е на значителна стойност и дали в конкретната ситуация той е горял със собствен огън с оглед твърденията в жалбата и преценка дали деянието е довършено или останало във фазата на опита.  

 

Воден от горното и на основание чл.243 ал.7 от НПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №184/25.09.2018г.  по ЧНД №281/ 2018г. на ДРС, 4 състав,  с което е отменено постановлението на ДРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 2198/2017г. по описа на  У МВР – Вълчи дол.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.