РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 09.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Йовка Панайотова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12662 по описа
за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Х.С., с която срещу М.Г.2.
ЕООД са предявени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 30000.00 лева представляваща предоставена в заем сума през
м.март 2017 г. с извършени два броя банкови преводи, съответно на 21.03.2017 г.
и на 23.03.2017 г. Поддържа твърдения, че с нотариална покана рег.№ 4779, том
3, акт № 54 на нотариус С.К.с рег.№ 526 на НК на РБ с район на действие –
района на СРС връчена на 02.08.2017 г.е отправил искане за връщане на дадената
в заем сума. Претендира законна лихва върху задължението от подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението и сторените по делото
разноски.
Поддържа твърдения, че e
предоставила на дружеството в заем сумата 30000.00 лв. преведена, както следва:
на 21.03.2017 г. сумата 20000.00 лв. и на 23.03.2017 г. сумата 10000.00 лв. При
разговор за управителя на дружеството получил отказ да й бъде върната сумата.
Изпратила наториална покана, чрез нотариус С.К.с
рег.№ 526 на НК на РБългария, връчена на 02.08.2017
г.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да
върне сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно погасяване на задълженията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява следното становище по иска:
Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва превода на сумите на
посочените дати по банков път. Оспорва основанието, на което е заплатена
посочената сума. Поддържа, че сумата е била заплатена от ищеца по договор за
покупко-продажба на стоки, които не са били получени от ищцата в мястото на
доставка в гр.Плевен от фирмата куриер, чрез които били изпратени на 27.06.2017
г. С уведомление от 06.07.2017 г. ищцата била поканена в тридневен срок от
получаването му да посети посочения адрес в гр.София, за да получи стоките,
които е закупила. В противен случай продавачът /ответник/ ще счита договора за
продажба за развален. Въпреки това ищцата не се явила да получи стоката, която
имала характер на сезонна стока – дрехи колекция пролет-лято 2017 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
В производството страните не спорят и се установява от представените
платежни нареждания на И.Х.С. от 21.03.2017 г. и от 23.03.2017 г., че същата е
наредила извършване на паричен превод съответно на сумите 20000.00 лв. и
10000.00 лв., чрез УниКредит Булбанк АД в полза на М.Г.2. ЕООД с посочено
основание за извършените преводи „договор за заем“. Установява се, чрез
месечните извлечения представени в производството, че сумите са постъпили по
сметка на дружеството ответник, по което страните не спорят.
Чрез представената нотариална покана рег. № 4779/30.06.2017 г. на нотариус
С.К.с район на действие – района на СРС с рег.№ 526 на НК на РБългария се установява, че ищцата е поискала връщане на
сумата в срок от една седмица, считано от получаване на поканата. Според
извършеното отбелязване същата е била връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК – чрез
залепване на уведомлението извършено на 02.08.2017 г.
В производството страните спорят за основанието за
предаване, съответно получаване на сумите. По изложени от ищеца фактически
твърдения основание за имущественото разместване е сключен договор за заем за
сумата 30000.00 лв.
Чрез представените в производството стокова разписка №
**********/27.06.2017 г., фактура № **********/26.06.2017 г. издадена от М.Г.2.
ЕООД в полза на И.Х.С., приемо-предавателен протокол от 26.06.2017 г., стокова
разписка от 26.06.2017 г., товарителница от 27.06.2017 г. от Еконт, разписка от
Еконт за неуспешно предаване на пратка, справка – декларация по ЗДДС, дневник
за покупко-продажбите на М.Г.2. ЕООД, уведомление от 06.07.2017 г. изпратено
чрез Български пощи и показанията на свидетеля Д.К.Л.се установява, че ищцата е
закупувала дрехи от ответника за магазина си в гр.Плевен в периода 2011-2017 г.
Чрез показанията на свидетеля Л.се установява, че в периода 2011 г.-2012 г. И.С.
пазарувала от фирма М.Г.2. ЕООД дрехи на едро за магазина си в гр. Плевен
първоначално, чрез фирмата Гранде, след това, чрез друга нейна фирма, а накрая
като физическо лице. През м.март 2017 г. С. поръчала лично дрехи на едро-колекция
пролет-лято в Сити център София, като договорката била да заплати предварително
сумата на ответника преди изпращане на поръчката за Италия. Последното било сторено в края на м.март, тъй
като тя забавила плащането с превод. През м.юни стоката пристигнала и била
изпратена за гр.Плевен с Еконт. По това време вече И. била затворила магазина
си в гр.Плевен и разбрали, че го е отдала под наем. Стоката обаче била върната
като неполучена и от личния и адрес. Стоката била съхранявана в складовете на
дружеството, тъй като И. не я получила. Нейната майка отказала да я получи с
мотив, че И. е извън страната.
Чрез показанията на свидетеля Н.Д.Б.се установява, че И.С. е имала
магазин за дрехи в гр.Плевен. Установява се, че през м.януари 2017 г. между С.
и Р.бил проведен разговор за предоставяне на заем –средства за бизнес от
първата на втората. В разговора било споменато, че по съвет на адв.С. /близък на свидетеля Борисов отношенията следва да
бъдат оформени с договор за заем или поне в платежното нареждане да бъде
отразено, че е заем.
Чрез констатациите на приетата в производството ССчЕ
се установява, че в счетоводството на дружеството – ответник е редовно
осчетоводена фактура № **********/26.06.2017 г. издадена от М.Г.2. ЕООД в полза
на И.Х.С. на стойност 30000.00 лв. с посочено основание – продажба на стоки.
Същата била отразена редовно в дневника за продажбите за м.06.2017 г. подаден в
НАП и в месечната справка –декларация по ЗДДС. Счетоводството на дружеството е
водено редовно, според експерта.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи
бъдат предадени на заемателя. С оглед предходното, по иска по чл. 240 от ЗЗД за
връщане на заетата сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения
юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или
даването на сумата със задължаването на ответника да я върне.
В настоящето производство, съдът намира че не бе установено по
категоричен и несъмнен начин, че предаването на сумата 30000.00 лв. от ищеца на
ответника е било извършено именно в изпълнение на сключен договор за заем,
каквито фактически твърдения и доводи са били изложени в процеса от страна на
ищеца.
С Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., ІV г.о.,
ГК, съдът е приел, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз
основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с
погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор /например парична вноска по договор за гражданско дружество/
и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от
самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се
презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението,
когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на
други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на
задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение
да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената
тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени
средства. В същата насока са и решения на други състави на ВКС, произнесени по
реда на чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010
г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ
г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о. и др.
Настоящият състав възприема изцяло така изразеното становище по
цитираните решения на касационната инстанция и намира че в производството не бе
установено наличие на заемно правоотношение между страните, по силата на което
ищцата като заемодател е предала на ответника, като заемател сумата 30000.00
лв., която сума е следвало да бъде върната след покана. Съставените платежни
нареждания от ищцата с посочено основание „договор за заем“ като частни
свидетелстващи документи не обвързват съда с материална доказателствена сила.
Доколкото не съдържат изявление за неизгодни за ищцата факти, същите не
обвързват съда да приеме, че основанието за предаването, респ. получаването на сумите е именно посоченото по
договор за заем.
Напротив, чрез събраните в производството доказателства се установи, че в
периода 2011-2017 г. страните са имали други облигационни отношения свързани
със сключваните между тях договори за покупко-продажба на стоки на едро, които
са били продавани в магазина на ищцата в гр.Плевен.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договора за
заем е реален договор. Реален е договора, чийто фактически състав включва освен
съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо,
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния.
В този смисъл, съдът намира, че претенцията по чл.240, ал.1 ЗЗД се явява неоснователна и същата следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в общ размер на 1900.00 лв. съобразно
приложения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И.Х.С., ЕГН ********** с адрес
гр.Плевен, ж.к.******, чрез адв.А.С. със съдебен
адрес ***, срещу М.Г.2. ЕООД, ***, иск с правно основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
30000.00 лева представляваща предоставена в заем сума през м.март 2017 г. с
извършени два броя банкови преводи, съответно на 21.03.2017 г. и на 23.03.2017
г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.Х.С., ЕГН ********** с адрес гр.Плевен, ж.к.******, чрез адв.А.С. със съдебен адрес ***, да заплати на М.Г.2. ЕООД, ***,
сумата 1900.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: