№ 387
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 64469/30.06.2021 г. на длъжника по
изпълнението "З.А.Д. ОЗК - З." АД срещу Постановление от 15.06.2021 г. по
изпълнително дело № 20218510401592 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата
на ЧСИ, Район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и 2 вр.чл.7, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. - 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 150 лв. за
процесуално представителство по делото, както и определения по делото
размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят "З.А.Д. ОЗК - З." АД счита, че присъденото в полза на
взискателя по изпълнителното делото адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Поддържа, че единствено се дължи адв.възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело, като в случая е неприложима разборедбата на чл.10, т.2 от Наредбата,
доколкото липсва активно процесуално поведение на процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело, предвид последвалото
плащане на целия дълг по изпълнителния лист от длъжника в срока за
1
доброволно изпълнение. Възразява срещу размера на определената от ЧСИ
такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Искането към
съда е да отмени обжалваното постановление.
Взискателят ЗД Б.И." АД не ангажира становище.
Частният съдебен изпълнител ЧСИ М.П., чийто действия се обжалват, е
изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, които са в смисъл, че разноските
се дължат в определения от него размер, поради което не са налице
основания за отмяна на обжалваното Постановление.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е и частично основателна, като съображенията на
настоящия състав са следните:
Изпълнително дело № 20218510401592 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ, е образувано по изпълнителен лист от 26.10.2020 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 518762 от 29.10.2018 г. по гр.
д. № 22102/2018 г. на СРС, ГО, 33 състав, по което длъжникът "З.А.Д. ОЗК -
З." АД е осъден да заплати на взискателя ЗД Б.И." АД 1 203.42 лв. главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.04.2018 г. до изплащане
на вземането , както и разноски в размер на 464.39 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил на съдебният изпълнител да извърши
изпълнителните действия по делото, като е поискал и да бъдат събрани от
ЧСИ и разноските в изпълнителното производство в размер на 350.00 лв.
договорено и платено изцяло и вброй адв. възнаграждение на пълномощника
на взискателя адв.Гочев, съобразно Договор за правна защита и съдействие от
10.05.2021 г.
Длъжникът "З.А.Д. ОЗК - З." АД е узнал за размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното
производство, с получаване на Поканата за доброволно изпълнение на
09.06.2021г.
В двуседмичния срок за доброволно изпълнение - на 23.06.2021 г.
длъжникът по изпълнението "З.А.Д. ОЗК - З." АД е наредил и превел на
съдебния изпълнител по така образуваното изп. дело № 20218510401592
сумата от 2 763.10 лв. - сумата по ПДИ - видно от приложеното по делото
платежно нареждане на л.26.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК,
поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в
2
която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния
изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация
на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и
събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и
в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси,
други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се
заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл.78, ал.1
ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом
длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той
дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от
заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както
разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и
съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Фактът, че плащането е
извършено в срока за доброволно изпълнение, не освобождава длъжника от
отговорността за разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да
регламентира изключение от принципа, посочен по-горе, прогласен с
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разпоребата на т. 6 от т.
26 "Забележки" от ТТРЗЧСИ, която предвиждаше, че " върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира", бе обявена за нищожна с Решение № 13014 от 02.12.2015 г. по
адм. д. № 4389/2015 г. на 5 членен състав на ВАС. В същия смисъл е и
формираната задължителна съдебна практика, израз на която е Решение №
640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието,
че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, при които изпълнителното производство бъде
прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК, с изключение на
хипотезата на прекратяване поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е платил след предявяване
от взискателя на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител - аргумент от
чл. 426, ал. 1 от ГПК. Изключение от този принцип се съдържа единствено в
чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не
събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение. Напротив, в случаите, когато изплнението се извършва от частен
3
съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение.
Правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева,
съгласно предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния
размер на адв.възнаграждения. Неправилно, обаче, съдебният изпълнител е
приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.10, т.2 от
ГПК, доколкото по делото не са били предприети никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на присъденото с листа парично
притезание, предвид последвалото в срока за доброволно изпълнение
плащане от длъжника. При това положение направеното от длъжника
възражение като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски следва да бъдат намалени от 350 лв. на 200 лв.
Неоснователна е жалбата на длъжника по изпълнението востаналата й
част, насочена срещу определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ. Определеният от ЧСИ в атакуваното постановление размер на
дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 182.05 лв., видно от
издадената сметка № ********** от 24.06.2021 г. Съгласно т.26, б. "в" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане от 1000 лв. до 10 000 лв. се
събира пропорционална такса върху събраната сума, която е в размер на 100
лв. + (плюс) 8 на сто върху разликата над 1000 лв. В случая събраната сума е в
размер на 2061.26 лв. и включва главница в размер на 1203.42 лв., лихви в
размер на 393.45 лв. и разноски по листа в размер на 464.39 лв. Изчислена по
посочения в т.26 от Тарифата начин, таксата възлиза на 184.90 лв. (при
събрани 182.05 лв.).
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на
ЧСИ по определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението
следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата
200 лв. - разноски за адвикатско възнаграждение, а в останалата част
жалбанта следва да бъде оставена без уважение, като неосноватена.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на З.А.Д. "ОЗК - З." АД - длъжник по
изпълнението, Постановлението от 15.06.2021 г. по изпълнително дело №
20218510401592 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на
действие СГС, в ЧАСТТА му относно възложените на длъжника разноски по
изпълнението за дължимо на взискателя ЗД Б.И." АС адвокатско
възнаграждение над сумата 200 лв. до признатите от ЧСИ разноски от 350 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.А.Д. "ОЗК - З." АД срещу Постановление от
4
15.06.2021 г. по изпълнително дело № 20218510401592 на ЧСИ М.П. рег. №
851 на КЧСИ, в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5