Решение по дело №1821/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1812
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20191100901821
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

Гр. София, 15.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ: Татяна Костадинова

като разгледа т.д. № 1821/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.

            Образувано е по жалба на „Б.и.к.“ АД срещу отказ № 20190530153255-2/02.09.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно лицата, чрез които се осъществява контрол върху него. Отказът е мотивиран с това, че посоченото в заявлението обстоятелство относно липсата на физически лица, които да изпълняват условията и да попадат в дефиницията по § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗМИП, не подлежи на вписване. Не е извършено вписване на декларираните данни относно юридическите лица, чрез които се осъществява контрол.

            Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗМИП - юридическото лице, чрез което се осъществява контрол, е публично дружество и поради това неговите действителни собственици се разкриват по друг ред. Ето защо счита, че няма действителни собственици по смисъла на ЗМИП, които да бъдат посочени в съответната графа в заявлението, и именно този факт е удостоверен от него в заявлението. Ето защо счита, че предмет на вписване са само данните относно юридическите лица, чрез които се осъществява пряк и непряк контрол.

            Съдът намира следното:

            Обемът на понятието „действителни собственици“ е дефиниран в § 2 от ДР ЗМИП - за действителен собственик се счита лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар.

Видно е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които „в крайна сметка“ (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции, търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм – съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Щом за публичното дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по реда на ЗМИП, то не е налице и изискване за посочване на физическите лица-акционери в публичното дружество, когато то е посочено като дружество, чрез което се осъществява контрол върху заявителя. Следователно, когато заявителят е посочил, че се контролира косвено от публично дружество, какъвто характер има „Б.Х.К.“ АД, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни данни на конкретни физически лица – те се обявяват по друг ред. Това обаче означава, че в Търговския регистър подлежат на вписване данните относно юридическите лица, чрез които се осъществява пряк и непряк контрол и няма основание това вписване да бъде отказано. Видно от образеца на заявление Б7 за вписване на действителни собственици, в същото се съдържа изрична графа за деклариране на данните относно юридическите лица, чрез които се осъществява пряк или непряк контрол. В настоящия случай жалбоподателят е декларирал именно тези обстоятелства и те е следвало да бъдат вписани (както това е извършено при вписване на юридическото лице, осъществяващо контрол върхуБ.И.-Р.А.АД). Не подлежи на вписване единствено изявлението, че „няма действителни собственици“, но жалбоподателят не е и заявил изрично искане за вписване на такъв факт – той следва логично от попълването на образеца само в частта относно юридическите лица, осъществяващи контрол, който позитивен факт следва да бъде вписан.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Б.и.к.“ АД отказ № 20190530153255-2/02.09.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните в декларация и в заявление обр. Б7 данни относно юридическите лица, чрез които се осъществява пряк и непряк контрол, и УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише декларираните съгласно заявление обр. Б7, част №, графа 537 и 538 данни.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                СЪДИЯ: