РЕШЕНИЕ
№. 813
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 737 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Бибтекс – А“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Карловско шосе, сграда
***, представлявано от А. Б. Б. , чрез адвокат В.К., срещу решение № 255 от 31.01.2022
г., постановено по а.н.д № 5580 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив IV – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 84/01.12.2020г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
за нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл.156 ал.1 вр.
чл.113 ал.3 от ЗУО.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
дружеството за неизпълнение на дадени от контролните органи предписания, тъй
като същите не са били редовно връчени на негов законен представител или
пълномощник. Сочи се, че не са спазени законоустановените изисквания за
съставяне, съдържание и връзване на административните актове. Не бил изяснен
въпросът, с оглед осъществяваната от дружеството търговска дейност, явява ли се
въобще то адресат на упражнената контролна дейност по спазване изискванията на
Закона за управление на отпадъците. Поддържа се, че вмененото на дружеството
деяние не е доказано от обективна и субективна страна. Не било дадено описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, нито било изяснено по
какви данни е установено от контролните органи. Липсвала и ясна правна
квалификация на установеното нарушение, поради което било налице нарушение на
правилата по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Като резултат от
допуснатите съществени процесуални нарушения било ограничено правото на защита
на оспорващия, поради което били налице основния за отмяна на обжалваното
съдебно решение и издаденото наказателно постановление. Претендира се
присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
3. Ответникът – РИОСВ
– Пловдив, в отговор
на касационната жалба и чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. ,
поддържа становище, че оспорването е неоснователно и моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Твърди, че даденото на дружеството предписание от
контролните органи при РИОСВ – Пловдив
не обжалвано и е влязло в сила, поради което неизпълнението му дава
фактическите и правни основания за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Иска се
присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 84/01.12.2020г. на Директора на РИОСВ -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 45 от 22.06.2018
г., съставен от Н. С. К. – на длъжност старши
експерт при РИОСВ – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 27.04.2018г. от длъжностни лица при
РИОСВ - Пловдив била извършена проверка на „Бибтекс –
А“ ЕООД, което осъществявало търговия на едро с текстил. Повод за проверката
бил получен в РИОСВ - Пловдив e-mail от Министерство
на околната среда и водите с вх. № 478/20.02.2018г. относно списък на лицата,
членове на „Екобулпак“ АД, които не са подавали към
организацията справки-декларации за пуснатите от тях опаковани стоки, внесени
на пазара за 2017г., както и не са заплащали възнаграждение към организацията.
По време на проверката било констатирано, че дружеството предлага на вътрешния
пазар на Република България дамаски внос от Турция, Полша и Египет, опаковани в
хартиени и пластмасови опаковки. В тази връзка проверяващите поискали да им
бъдат представени месечни справки - декларации, изготвени съгласно Приложение №
15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова
такса /НОРРЗПТ/ за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г., както и документи, удостоверяващи заплащането на продуктова такса.
По време на проверката такива не били представени от дружеството -
жалбоподател, поради което със съставения за резултатите от проверката
Констативен протокол № 0007257/27.04.2018г. на дружеството било дадено
предписание. С предписанието бил определен срок до 04.05.2018г. дружеството да
представи в РИОСВ - Пловдив месечни справки-декларации, изготвени съгласно
Приложение № 15 от НОРРЗПТ за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г., както и документи, удостоверяващи заплащането на продуктовата
такса.
Видно от съдържанието на
констативен протокол № 0007257/27.04.2018г. същият бил съставен в присъствието
на Я. Д. И. – главен технически секретар при „Бибтекс
– А“ ЕООД, която го подписал и получила без възражения на 27.04.2018г.
На 09.05.2018г. бил
извършен последващ контрол във връзка с даденото предписание чрез справка в
деловодната програма на РИОСВ - Пловдив, която установила, че даденото на „Бибтекс – А“ ЕООД предписание не било изпълнено, тъй като
дружеството не представило в срок до 04.05.2018г. в РИОСВ - Пловдив месечни
справки декларации, изготвени съгласно Приложение № 15 от НОРРЗПТ за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г., както и документи,
удостоверяващи заплащането на продуктовата такса.
Бездействието на
дружеството било квалифицирано като нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО, за което с писмо изх. №
0-1755/12.06.2018г. до управителя на дружеството била изпратена покана за съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.
На посочените в покана
ден и място в РИОСВ - Пловдив не се явил законен или упълномощен представител
на дружеството, поради което в негово отсъствие на 22.06.2018г. бил съставен
АУАН № 45/22.06.2018г. за извършено на 05.05.2018г.
от „Бибтекс – А“ ЕООД нарушение на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО.
След предприети неуспешни
действия по връчване на АУАН, производство срещу дружеството - жалбоподател
било спряно със Заповед № РД-242/14.09.2018г. на Директора на РИОСВ - Пловдив.
На 28.10.2020г. актът
бил връчен на управителя на дружеството, който в законоустановения срок
депозирал писмени възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които заявил, че
не му е известно на дружеството да е давано предписанието, за което се твърди
да не е изпълнено.
На 11.11.2020г. със Заповед № РД-275/11.11.2020г.
на Директора на РИОСВ - Пловдив административнонаказателното производство срещу
„Бибтекс – А“ ЕООД било възобновено.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 156, ал. 1 във вр.
чл. 113, ал. 3 от ЗУО (ДВ бр.
53/13.07.2012г.) наложил на дружеството – нарушител имуществена санкция в
размер на 5000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
От фактическа страна безспорно се установява, че към датата на съставяне
на АУАН предписанието по констативен протокол № 0007257/27.04.2018г. не е
изпълнено от дружеството, няма данни да е изпълнено и до издаване на НП.
Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗУО предвижда изрично компетентност за директора
на РИОСВ или оправомощените от него длъжностни лица
да упражняват контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на
условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на
съответната РИОСВ. За изпълнение на тези си функции контролните орани са
снабдени с правомощието по ал. 3 – въз основа на констатирани нарушения при
извършена проверка да дават задължителни
предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за
установяване на административни нарушения. В случая именно неизпълнението на
дадените по посочения ред предписания на дружеството обективира
състава на нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че липсват доказателства
за редовно връчване на предписанието. Каза се, според данните в констативен
протокол № 0007257/27.04.2018г. същият е получен от служител на дружеството,
без отразени възражения. Правилото на чл. 18, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодек
предвижда в производствата по издаване на индивидуални административни
актове гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по
реда на Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването
на съобщения на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва
имената и длъжността на получателя. Тоест в случая по силата на закона е
предвидена възможност юридическите лица да бъдат представлявани от техните
служители или работници, при наличие на изразено от тях съгласие да поучат
издадения административен акт. Условие за редовност на това процесуално
действие е за нуждите на връчването да бъдат
удостоверени имената и длъжността на получателя. В случая това изискване
е спазено. Жалбоподателят не отрича фактът, че лицето получило и подписало
констативния протокол е било негов служител. При това положение като адресат на
даденото предписание за търговеца е възникнало и задължението да го изпълни в срок като предостави пред
контролните органи изисканите документи и данни.
Ирелевантни за съставомерността на конкретното деяние са въпросите относно
дейността на дружеството, вида на внесените стоки и въобще наличието на
задължение да прилага правилата на Наредбата за определяне на реда и размера за
заплащане на продуктова такса за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. Тези въпроси третират по същество законосъобразността на
издадения индивидуален административен акт и могат да намерят отговор
единствено в производство по неговото съдебно оспорване. В рамките на настоящия
съдебен контрол е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол за
законосъобразност върху издадения административен акт. Релевантни
за настоящия спор са фактите, че дружеството - жалбоподател е адресат на
задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, което редовно му е съобщено,
както и че в дадения му срок не е изпълнило същото. Именно това са относимите фактически основания, които обосновават
приложението на предвидената в чл. 156, ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаното
поведение е било конкретно, с ясно зададени параметри и естество на
необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и съответен
краен срок.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсват данни как е
било установено неизпълнението. Фактът на неизпълнение не се отрича от самия нарушител.
Съответно на това обстоятелство контролните органи са посочили в АУАН, че след
служебна справка в деловодната система на администрацията не се установява
дружеството да е представило в срок изисканите документи и данни. Като
отрицателен факт това обстоятелство не подлежи на доказване, а следва да бъде
оборено от нарушителя, в случай че твърди нещо различно. При липсата на
доказателства в подкрепа на предприети от задълженото лице действия по
изпълнение на предписанието, правилно и законосъобразно е прието, че в указания му срок същото не е
изпълнено.
Дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието кореспондира
напълно с релевантните за съставомерността му
фактически основания, чието наличие е безспорно доказано, поради което правото
на защита на нарушителя не се явява засегнато.
Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание
по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, за което се
налага имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева. В случая наказанието е наложено в минимален размер и не
подлежи на допълнителна корекция от съда.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 31.01.2022 г.,
постановено по а.н.д № 5580 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив IV –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Бибтекс – А“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, Карловско шосе, сграда ***, представлявано от
А. Б. Б. да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Пловдив, сумата от общо 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.