Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

 

 

при участието на секретаря Виктория И.а и на прокурор Стоил Томов, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 3700 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 19.06.2018 год. по НОХД № 7035/17 год. на СРС,НО,108 състав,подс.Х.М.Р. е признат за виновен в това,че в неустановен момент в периода от неустановен час на 01.04.2012 год. до 07.27 ч. на 02.04.2012 год. в гр.София,от павилион за бързо хранене №4,находящ се на бул.”Черни връх”,пазар „Хладилника” отнел чужди движими вещи,собственост на ЕТ”Ф.-Р.И.”-касов апарат,марка „Датекс”,модел „DP 35 KL” на стойност 380 лв.,мобилен телефон „Самсунг Е 1081Т” ,нов със зарядно устройство и последни четири цифри на ИМЕЙ номера 6294 на стойност 44 лв. и парична сума в размер на 700 лв.,всичко на обща стойност 1124 лв. от владението на Р.К.И.,без негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,поради което и на основание чл.194,ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

Приспаднато е времето на предварителното му задържане- на 0Осъден е да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна.Твърди се,че съдът е игнорирал част от доказателства,а други не е допуснал и така е достигнал до неправилни изводи за осъществен състав на престъпление,а всъщност се касае за имуществен спор за размера на полагания от подсъдимия труд като майстор,продавач и фактически неформален търговски пълномощник на едноличния търговец и св.И..Искането е за отмяна на присъдата и неговото оправдаване.

В допълнение към въззивната жалба защитникът излага,че съдът не е намерил за необходимо да подложи на доказателствен анализ едно от най-съществените обстоятелства за правилното решаване на делото,а именно оплакването на св.И. за присвояване от подсъдимия на 700 лв. от оборота на заведението.Твърди,че изобщо не е бил установен начина,по който е водено счетоводството на едноличния търговец,как е била образувана инкриминираната сума,как е бил установен нейния размер при положение,че извън неубедителните показания на св.И. иЕ.,документи не са представени.В този смисъл поддържа,че ако сумата от 700 лв.представлява сбор от дневните продажби,е трябвало да се установи дали от нея са били приспаднати разноските от плащанията на външни доставчици,за дневната надница на касиера на павилиона,дали в нея се включва полагащата ,но неразпределена част на подсъдимия за положения от него труд,което не е установено.Изразява се недоволство от интерпретацията на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия и направените въз основа на същата правни изводи.

Счита,че се касае за неуредени гражданско-правни отношения между подсъдимия и Р.И. по повод на размера на заплащането на труда.Твърди,че касовият апарат не е присвоен,а повреден под напора на чувството на обида и унижение на подсъдимия от страна на собственика И.,а по отношение на мобилния телефон е установено,че същият е бил употребяван и на ниска стойност,от което следва,че деянието може да бъде преквалифицирано като малозначително и поради неговата явна малозначителност не представлява обществена опасност,респ.престъпление,още повече,че стойността на вещите може да бъде възстановена в един исков процес.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Акцентира и на моралната страна на присъдата предвид неяснотата подсъдимия при какви обстоятелства е бил нает на работа,в какво трудово правоотношение е или граждански договор,като нито е осигуряван,нито е получавал определено възнаграждение.Твърди,че той е бил един обезправен роб и е бил манипулиран,както и заплашван,че ако си потърси правата,ще бъде съобщено в полицията,за да бъде екстрадиран,като за последното са ангажирали и правозащитни организации.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна,тъй като установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства,а видът и размера на наложеното наказание отговарят на степента на обществена опасност на дееца.Пледира присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В своя защита подсъдимият излага,че познава свидетелите от двадесет години,от както се е установил в България и са били партньори.Поддържа,че е взел парите,защото са били лично негови.

В последната си дума не се признава за виновен.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,като фактите са приети от съда след анализ на събраните доказателства,а материалният закон е приложен правилно спрямо осъществените от подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са намерили отговор възраженията на защитата по време на делото,обсъдени са противоречията и непълнотите в доказателствения материал,като мотивите отговарят на изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.Липсват неясноти или противоречия относно формираното вътрешно убеждение на първоинстанционния съд ,а отправеният упрек ,че присъдата е изградена при непълнота на доказателствата,е неоснователен.

За да приеме фактическата обстановка по делото,районният съд е събрал всички необходими и достъпни доказателства и доказателствени средства,като е изслушал обясненията на подсъдимия,разпитал е свидетелите,които имат отношение към случая,приобщил е писмените доказателства и доказателствени средства,както и приетите по делото експертизи.Посочената доказателствена съвкупност е подложена на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и първата инстанция е достигнала до фактическа обстановка,която се споделя и от въззивния съд,доколкото отговаря на изискванията на чл.13 от НП

При направения собствен доказателствен анализ и съобразявайки процесуалното развитие на делото и възраженията,направени от защитата,настоящия състав намери,че липсват основания да се приеме различна фактическа обстановка,като фактите са следните:

Подсъдимият е ирански гражданин,живущ ***.През 2012 год.,на 27.03. същия започнал работа при св.И. иЕ.,с които се познавал и които развивали дейност в павилион за бързи закуски,стопанисван от ЕТ”Ф.-Р.И.”,управител на който бил И..Павилионът се намирал в гр.София,бул.”Черни връх”,пазар „******.Подсъдимият трябвало да прави дюнери и сандвичи с дневно възнаграждение в твърдо определен размер-75 лв.Освен него в павилиона работела и касиерката С.К.,която приемала парите за продаваните сандвичи и работела на касов апарат „Датекс”.В случаите,когато тя била заета,подсъдимият също приемал пари при продажба и работел с касовия апарат.Св.И. бил оставил в павилиона и телефон „Самсунг”  ведно със зарядно,за да може да бъде ползван за служебни цели.Подсъдимият имал ключ за павилиона,като той го отварял и затварял.Дневното възнаграждение получавал всяка вечер от св.И. илиЕ.,а когато те не били в обекта,Р. си го удържал от оборота.Последният не бил доволен от това възнаграждение ,в резултат на което в периода от неустановен час на 01.04.2012 год. до 07.27 ч. на 02.04.2012 год. отишъл в павилиона,взел парите от предходния ден в размер на 700 лв.,касовият апарат и мобилния телефон със зарядното устройство.В яда си счупил  касовия апарат и го изхвърлил,а на 03.04.2012 год. заложил мобилния телефон ведно със зарядното в заложна къща „Д.”ЕООД в гр.София.След като взел описаните вещи и пари позвънил на св.Е.и му казал,че в павилиона е извършена кражба.Последният пристигнал на място и след като установил липсващите вещи и пари ,подал заявление до 04-то РУ СДВР.Установил също така,че вратата не е разбита и не е влизано с взлом,но видял отворен прозорец.Подсъдимият се обадил и на св.И.,на който казал,че павилиона е разбит и са отнети парите,касовия апарат и телефона,вследствие на което свидетелят се обадил на тел.112 и след това също отишъл на място,където междувременно били пристигнали от полицията.Впоследствие подсъдимият му признал,че той е взел парите,които е изиграл,а апарата е счупил и по-късно му върнал сумата от 500 лв.

От оценителната експертиза се установява,че стойността на касовия апарат е в размер на 380 лв.,а на телефона и зарядното е в размер на 44 лв.

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия ,от показанията на св.В.,Р.,Р.,В.,Е.,И.,протокол за оглед на местопроизшествие,протокол за доброволно предаване,заложен билет от 03.04.2012 год.,свидетелство за регистрация на фискално устройство и сервизно обслужване,гаранционна карта,СОЕ и допълнителна такава,справка за съдимост на подсъдимия.

Така от показанията на св.И. иЕ. се установяват фактите и обстоятелствата около стопанисването на павилиона,наемането на подсъдимия, разпределението на работата и договореното възнаграждение,както и наличието на инкриминираните вещи,сведения за които се съдържат и в обясненията на самия подсъдим.

По отношение отнемането на инкриминираните вещи са налице обясненията на последния,с които признава,че ги е отнел, воден от чувството,че е бил ощетен от двамата свидетели относно определеното му възнаграждение,като парите задържал,касовия апарат счупил и изхвърлил,а телефона заложил в заложна къща.Спор относно така заявеното от подсъдимия няма,като в тази насока следва да се отбележи,че е еднопосочна доказателствената съвкупност предвид показанията на св.И.,Е.,В. и Райчев,пред когото признал за извършената кражба,като основния спор е досежно размера на инкриминираната сума и естеството на отношенията между Р. и св.И. иЕ..

В отговор на изтъкнатото от защитата следва да се отбележи,че от показанията на св.И.,дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство,приобщени посредством процесуалната техника на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1 от НК се установява,че оборотът от деня,предхождащ кражбата е бил в размер на 700 лв.,в която насока са и показанията на св.Е.,който не фиксира точен размер,но си спомня,че сумата е била между 500 и 700 лв.Самият подсъдим твърди,че сумата от оборота е била 700 лв.-800 лв.

Налице са съществени противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели за същността на отношенията между тях,които рефлектират,според защитата,върху съставомерността на деянието,за което подсъдимия е предаден на съд.

Последният поддържа в обясненията си,че е бил съдружник на двамата свидетели,но тъй като нямал разрешение за пребиваване в страна,уговорката била само устна.Уговорили се на по-късен етап,след като има яснота какъв е оборотът,да се разберат как ще се разделя печалбата,до който момент Р. нямал уговорено възнаграждение.След като работата потръгнала,Р. неколкократно  настоявал пред двамата свидетели да се разберат за печалбата,но те отлагали,което породило съмнения у него,че искат да го отстранят.Едновременно с това заявява,че след около месец вече не искал да работи с тях и извършил деянието,тъй като те не искали да му платят,както се били уговорили отначало,а искали да му дадат някаква нищожна сума.

Така заявеното от подсъдимия съдържа съществено вътрешно противоречие,което дава основание и на настоящия съдебен състав да приеме,че твърденията му представляват средство за защита,а не доказателствено средство,което да послужи за изграждане на фактически изводи.Като се има предвид,че подсъдимият първоначално твърди,че не са имали договорка за възнаграждението,което да получава,а малко след това заявява,че свидетелите не са искали да му платят уговореното отначало възнаграждение,дискредитира обясненията му в тази част,още повече,че същите се опровергават от еднопосочните показания на св.И. иЕ.,че от самото начало на отношенията между тях единствената уговорка е била да работи срещу 75 лв. дневна надница.Обясненията на подсъдимия не намират подкрепа и в показанията на св.Р.,в които се съдържат сведения за постигната договорка между подсъдимия и св.И. иЕ.,по силата на която да им плаща наем за обекта,а каквото остане от дейността му да бъде за него,което обаче влиза в противоречие с твърденията на подсъдимия,че са имали уговорка да делят печалбата,като освен това следва да се изтъкне,че в показанията на св.Р. се наблюдава смесване на спомена за отношенията на подсъдимия със свидетелите по повод на конкретния обект и тези по повод на обект в кв.”Надежда”,което объркване ги прави ненадеждни.

С оглед на горното съдът счита,че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в резултат на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,като съдът е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност и е достигнал до верни фактически изводи.

 Като последица от така изложената фактическа обстановка правилен и законосъобразен се явява правния извод на районния съд,че от обективна и субективна страна през инкриминирания период и място подс.Р.  е отнел от владението на св.И. инкриминираните вещи на обща стойност 1124 лв.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,тъй като подсъдимият е съзнавал,че отнема чужди движими вещи и установява своя фактическа власт върху тях,разпореждайки се в свой интерес.

Несъстоятелна е тезата на защитата за наличие на гражданско-правни отношения,които изключват умисъла за извършване на престъплението,тъй като не се установи от нито един доказателствен източник,че е съществувало съдружие между подсъдимия и св.И. иЕ.,което да създаде у него субективната увереност,че има право да свои инкриминираните вещи на това основание.

Наказанието е индивидуализирано правилно,като съдът е отчел всички значими за определяне на отговорността обстоятелства-чистото му съдебно минало,възстановяване на част от отнетата сума и периодът на разглеждане на наказателното производство като смекчаващи такива,а като отегчаващо стойността на отнетите вещи,и при превес на първите от тях е определил лишаване от свобода за срок от осем месеца,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като е преценил,че са налице предпоставките за това.

Въззивният съд счита ,че наказанието е определено в съответствие с установените по делото обстоятелства и при правилно приложение на закона.Тук следва да се имат предвид и ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца,подбудите и мотивите за извършване на престъплението,които се коренят в недоволството на подсъдимия от размера на възнаграждението,което получава за положения труд.

Правилно съдът е приложил института на условното осъждане,като се има предвид,че подсъдимия е неосъждан,наложеното наказание е под три години и за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му от обществото.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.06.2018 год. по НОХД № 7035/17 год. на СРС,НО,108 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.