Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 10484 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Г.М.Д. против ЗАД „А.“ гр.София осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 25 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.03.2016г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 11.03.2016г. по ул.Самоковско шосе с посока на движение от гр.София към гр.Самоков ПТП между л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******, управляван от С.П.и т.а.Мерцедес с ДК № ******, управляван от Р.С.М., причинено виновно от водача на първото превозно средство. Ищецът бил пътник в товарния автомобил и от произшествието получил травматични увреждания: мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние, контузия на главата придружена с разкъсно-контузна рана челно вляво; изкълчване на медиалната колатералтна връзка на ляво коляно и контузия на дясното рамо. Непосредствено след произшествието постъпил в болнично заведение, където осъществена хирургична обработка на раната на главата, извършени прегледи и проведено консервативно лечение. След изписването на 14.03.2016г. продължил лечението в домашни условия с предписан щадящ режим и прием на медикаменти. Поради продължаващите болки в коляното и дясното рамо му били предписани лекарства, а поради главоболието започнал да страна от безсъние, станал нервен, неспокоен, избухлив, започнал да забравя и не можел да се концентрира, постоянно чувствал умора. Движенията му били затруднени, ограничени и болезнени, което предизвикало затруднения в ежедневието, включително и повлияло на възможността му да полага труд и реализира доходи за собствената си издръжка и тази на семейството. Твърди претърпените болки и страдания да съставляват неимуществени вреди, чието репариране претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач. Предявил пред ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с изплащане на сумата 4500лв., която счита за несъответна на действително претърпените вреди, които оценява на 30 000лв. и в този смисъл претендира осъждането му за сумата 25 500лв. Претендира и законната лихва от деня на увреждането и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска с доводи, че платеното извънсъдебно обезщетение е съразмерно на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, а заявения с исковата молба размер е прекомерно завишен. Твърди при произшествието ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, поради което навежда на съпричиняване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По делото не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на С.П.като водач на л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******. Договорът е сключен на 26.06.2015г., а произшествието настъпило на 11.03.2016г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.

Страните не спорят относно настъпилото на 11.03.2016г. пътно-транспортно произшествие между л.а.Фолксваген Пасат, управляван от С.П.и т.а.Мерцедес с ДК № ******, управляван от Р.С.М., в който ищецът бил пътник.

Относно механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило по делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Р.М.и заключение на вещо лице по САТЕ. Видно от същите л.а. Фолксваген Пасат се движил в посока към гр.София, а т.а.Мердецес в обратната посока към гр.Самоков. Времето било мрачно, ръмял дъжд и платното за движене мокро. На десен завой, считано в посока към гр.София, в района при язовирната стена на язовир „Искър“, л.а. Фолксваген Пасат, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с насрещно движещият се т.а.Мерцедес. Според експертното заключение причините за произшествието са от субективен характер, а именно водачът на л.а.Фолксваген Пасат не контролирал непрекъснато автомобила, при което последният навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато това не било безопасно за него и другия участник в движението. Този механизъм и причини за ПТП не са и оспорени от ответника. Предвид това съдът приема за установено осъществяването от водача на лекия автомобил на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди.

Не е спорно, че ищецът бил пътник в товарния автомобил на предна дясна седалка. Превозното средство било оборудвано с триточкови инерционни предпазни колани на предните места в кабината. Вещите лица по изслушаната и неоспорена от страните СМЕ сочат, че вследствие удара и развилите се от него мощни инерционни сили, тялото на ищеца внезапно се придвижило в предна посока с последвал удар в главата, от който получил тежко мекотъканно нараняване от типа „скалп“ на лявата челна област от счупеното стъкло. Това движение в предна посока сочи недвусмислено, че към момента на ПТП тялото на ищеца е било свободно подвижно в купето и е понасяло удари в детайли от него. Предвид липсата на наранявания и белези в областта на тялото в посока от дясното рамо към левия хълбок, които биха показателни за поставен предпазен колан, вещите лица категорично дават заключение, че в конкретния случай ищецът е бил без поставен такъв. Сочат още, че ако е бил с обезопасителен колан пак би получил наранявания, но от други и най-вероятно в областта на корема, гърдите и шийна травма.

Предвид горното съдът приема за установено към момента на ПТП ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Този принос с оглед механизма на произшествието и съпоставката с поведението на водача на лекия автомобил съдът определя на 10 %, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали дължимото обезщетение.

По делото не е спорно, че въз основа извънсъдебна претенция на ищеца ответникът платил обезщетение за неимуществени вреди от 4500лв. Спори се дали този размер е съответен на действително претърпените вреди.

 От събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/  и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана от типа „скалп“ на лявата челна област на главата; мозъчно сътресение; контузия и разтежение на вътрешната колатерална връзка на лявото коляно; контузия на дясното коляно. По своя вид и тежест са водели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болки и страдания. Твърдението за изпадане в безсъзнание на ищеца не е подкрепено с доказателства. В тази връзка разпитаният св.Михайлов сочи, че ищецът бил неадекватен и не можел да говори, но не дава сведения да е изгубил съзнание. Вещите лица сочат, че в медицинските документи не се съдържат такива данни, а при постъпването си в болницата сам съобщил, че ударил главата си и счупил предното стъкло с нея. В болницата била извършена първична хирургична обработка на раната на главната, хемостаза, шев и превръзка. По отношение нараняванията на коляното и рамото не са установени счупвания, поради което приложено противо-възпалително и обезболяващо лечение с медикаменти. След гладко протекъл следоперативен и болничен период на 14.03.2016г. бил изписан с продължаващо лечение в домашни условия, предписан режим и лекарства и назначени контролни прегледи. Впоследствие ищецът провел 9бр. контролни прегледи без да са налице данни за усложнения. Общият лечебен и възстановителен период от черепно-мозъчната травма продължил около 20-30 дни,      а контузиите на лявото коляно и дясно рамо са наложили провеждане на временно обездвижване и обезболяващо лечение за срок около 2 месеца. В този период ищецът е търпял болки и страдания, най-интензивни в първите 2-3 седмици, след това периодични, а по-късно със спорадичен характер с прием на обезболяващи средства. Вещите лица сочат, че понастоящем ищецът е с възстановено здраве, придвижва се самостоятелно без помощни средства, движенията в крайниците са възстановени в пълен обем и запазена мускулна маса, без данни за усложнения и остатъчни негативни последици, освен едва забележим белег на главата, представляващ козметичен дефект.  

При горното съдът намира за безспорно установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки  и страдания       , които се намират в причинно-следствена връзка с деликта. При съобразяване механизма на произшествието, вида, характера и тежестта на получените травматични увреждания, сравнително краткия възстановителен период, съпроводен и последван от пълно оздравяване без остатъчни негативни явления, съдът приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД сумата от 12 000лв.

Този размер следва да се намали със сумата 1200 лв. /10%/ съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, а от получената сума 10 800лв. да се приспадне извънсъдебно платеното /4500лв./, поради което искът се явява основателен за сумата 6300лв., до който размер следва да се уважи.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищецът е увреден от ПТП настъпило на 11.03.2016г. и съобразно горното ответникът, в качеството  на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законна лихва до окончателното изплащане. Ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя на 11.04.2016г. /стр.24-25/ с последвало плащане от последния на сумата 4500лв. на 18.07.2016г. С исковата молба не търси законна лихва за платената част, а само за сумата, предмет на предявения иск от дата 11.07.2016г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало в процеса законна лихва следва да се присъди от 11.07.2016г. до изплащането.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на ДТ за предявения иск за разликата от 50лв. до пълния дължим размер, както и от разноски съгласно определение от 03.07.2017г. по ч.гр.д.№ 94/2017г. по описа на САС.

В производството по делото е направил разноски от 65лв., поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати сумата 16.06лв. съобразно уважената част от иска.

Ищецът е представляван от адвокат  при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.М.Д. –САК адвокатско възнаграждение от 319.94лв. с оглед уважената част на иска, изчислено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът е направил разноски от 600лв. за депозити за вещи лица и представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение в съответствие с чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за плащането на правната помощ съдът определя на 100лв. или общо разноски 700лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част ищецът дължи на ответника разноски от 527.06лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 202лв. и сумата 98.82лв. за платени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата 300.92лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, партер, сумата от 6300лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 11.03.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******, ведно със законната лихва от 11.07.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 25 500лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София да заплати на Г.М.Д., ЕГН **********, от гр.Самоков, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 16.06лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати на адв.М.Д.-САК с адрес ***, партер,  адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 319.94лв.

ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН **********, от гр.Самоков, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 527.06лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 300.92лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: