Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80
гр. Враца, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 17.02.2021
г. /седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 327 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Мездра, представлявана от
кмета И.А., против Решение
№ РД-02-14-387/27.05.2020г. на Директора на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството и Ръководител на Националния орган на Програма Интеррег V-А
Румъния – България 2014-2020 за налагане на финансова корекция в размер на
20 579,79 лева с ДДС, представляваща 25 % от допустимите разходи,
финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор №
97-00-26/14.05.2019г.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на
административния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния представител * Х. П., поддържа жалбата.
Ответникът – Ръководител на Националния орган на
Програма Интеррег V-А Румъния – България 2014-2020, чрез пълномощника ** Л.Л., в представен по делото писмен
отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспореното
решение за законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка представените по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Община Мездра е бенефициер по
сключен договор с МРРБ за предоставяне на национално съфинансиране по Програма
за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014-2020 г. с
№ РД-02-29-416 от 02.11.2018 г. Договорът касае предоставяне от НО на община Мездра
на безвъзмездно финансиране по програма за трансгранично сътрудничество
ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014-2020 за изпълнение на проект „Welcome
to the middle ages“ /
„Добре дошли в средновековието“. Общият размер на бюджета по проекта е 495 103,46
евро, като размерът на безвъзмездната финансова помощ от ЕФРР е 214 055,80
евро или 85%, размерът на националното съфинансиране е 32 735,44 евро или
13%, а собствен
принос на бенефициера е 5 039,12 евро или 2 %.
Въз основа на този договор, Община
Мездра е стартирала процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание
по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Предметът на поръчката е „Организиране
на събития по проект ROBG 452 „Добре дошли в средновековието“,
Договор № 106579/19.09.2018г., финансиран по програма INTERREG
V-A Румъния –
България“. На 16.05.2019 г. в Регистъра на обществените поръчки е публикувано
обявление за обществена поръчка с цитирания предмет.
За участие в процедурата са
подадени две оферти, като една от тях е отстранена. Подписан е договор № 97-00-26/14.05.2019 г. с
избрания за изпълнител К. „Т. – О.“ ДЗЗД на стойност 70 000,00 лв. без
ДДС/ 84 000,00 лв. с ДДС.
Извършена е проверка от външен
експерт за спазване на правилата на ЗОП при възлагане на поръчката и сключване
на договора между Община Мездра и „Т. – О.“ ДЗЗД. В изготвено уведомление за
съмнение за нередност/измама с изх. № Н209-ПНК/15.08.2019г., респ. вх. №
99-00-3-178/15.08.2019 г. (л. 89-95 от адм. преписка) са отразени констатациите
на проверяващия, според който в случая е налице незаконосъобразна методика за
оценка на офертите (необективни и неясни изисквания и критерии). От фактическа
страна е посочено, че утвърждавайки методиката за оценка на офертите
възложителят е определил оценяването да се извърши по критерий „оптимално
съотношение качество – цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП като е предвиден
Технически показател с относителна тежест на показателя 60 т. (с подпоказатели
„Капацитет на персонала – 30 т. и „Организация на персонала“ – 30 т.) и
финансов показател „Предлагана цена“ с относителната тежест 40 т.
Според посоченото в Методиката за
оценка на офертите по отношение на подпоказател „Организация на персонала“, за
да получи максимума от 30 т., в предложената организация трябва да са налице
четири обстоятелства, второто от които е: „2. Предложени са допълнителни
(повече от един) експерти извън изискуемите, като са разписани техните функции
и отговорности, които се различават от функциите и отговорностите на основните
експерти. Представен и обоснован е реалния принос на допълнително предложените
експерти за изпълнението на конкретни дейности и на поръчката като цяло.“
Проверяващият е приел, че формулираният
подпоказател не е свързан пряко с предмета на обществената поръчка, доколкото
чрез него се допуска да се оферират дейности /функции/ отговорности извън
заложените в техническите спецификации. По този начин се създавала неяснота в
участниците относно това какъв конкретно „реален принос“ би следвало да
осигурят допълнително предложените експерти (повече от един), извън
изискванията на техническата спецификация, за да получат максимален брой точки
по подпоказателя. Решението дали предложените допълнителни експерти имат
„реален принос“ за изпълнението на конкретни дейности и на поръчката като цяло
било оставено изцяло на субективната оценка на членовете на комисията,
доколкото няма дефиниция на понятието „реален принос“. Заложените в Методиката
необективни и неясни изисквания и критерии, според експерта, са довели до
невъзможност за избор на икономически най – изгодна оферта, респективно на
оптимално съотношение цена/качество. Така формулираната Методика необосновано е
ограничила участието на лицата в процедурата и е имала разубеждаващ ефект по
отношение на потенциалните кандидати. По този начин е нарушена разпоредбата на
чл. 70, ал. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, което
представлява нередност, имаща финансов ефект по т. 9 от Приложение № 1 към чл.
2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).
Оформеният от експерта сигнал за
нередност е предоставен на Община Мездра, която е подала възражение вх. № на
МРРБ 99-00-3-177(1)/23.08.2019 г., с което оспорва констатациите на експерта
като излага подробни доводи в подкрепа на виждането си, че не е налице
извършено нарушение.
Независимо от възражението, до
кмета на общината е отправено писмо изх. № 99-00-3-178(1)/10.04.2020 г. (л.
32-38 от преписката), с което общината е уведомена, че е налице сигнал за
нередност, ведно с намерение на НО да наложи финансова корекция в размер на
20 579,79 лв. с ДДС или 25 % от
допустимите разходи по Договор № 97-00-26/14.05.2019г. с избрания за изпълнител
„Т. – О.“ ДЗЗД. Общината е отправила възражение вх. № на МРРБ
99-00-3-178(2)/29.04.2020 г.) – л. 27-31 от адм. преписка, с което отново
възразява срещу констатациите на експерта, излагайки доводи за липса на
извършено нарушение.
Приемайки възраженията на Община Мездра
за неоснователни, ръководителят на НО на Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния
България 2014-2020 е издал оспореното пред настоящата инстанция Решение №
РД-02-14-387/27.05.2020 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 вр. с
параграф 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ вр. параграф 1, т. 2 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на ЗУСЕСИФ и параграф 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“
и параграф 2, т. 2.3, б. А“, т. 1 от Меморандума за изпълнение договорености
между държавите – членки, участващи в програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014-2020 (ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016г.)
и въз основа на раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от Заповед
№ РД-02-14-191/26.02.2019г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на бенефициента Община Мездра е
определена финансова корекция в размер на 20 579,79 (двадесет хиляди
петстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и девет ст.) лева с ДДС,
представляваща 25% от стойността на разходите, признати за допустими за
финансиране по договор № 97-00-26/14.05.2019 г. с изпълнител „Травел Общество“ ДЗЗД.
Решението е
мотивирано с констатирано нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 7, т.
1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП, представляващо формулиране на незаконосъобразна
методика за оценка на офертите при възлагане на обществената поръчка, квалифицирано като нередност по см. на т.
9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, изм.
с ПМС № 202 от 15.08.2019г.
Към административната преписка е приложена
заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството /л. 96 – 97/,
с която на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 т. 1 и т.
10 и ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, приет с ПМС № 171 от 16.08.2017г.
и на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор, е оправомощена
Д. Г.– ** за ръководител на Националния орган по програмата за
сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, от надлежен
правен субект с право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред
компетентния съд, в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен административен
акт. Съображенията за това са следните:
Решението е постановено от
оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Оспореният акт
е издаден от ръководителя на Националния орган по програмата за сътрудничество
„Интеррег V-А Румъния – България“. Това е програма за трансгранично
сътрудничество, съфинансирана от Европейския съюз със средства от Европейския
фонд за регионално развитие, осъществявана на регионално ниво. Съгласно § 5, т.
4 от ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско териториално
сътрудничество при извършване на финансови корекции доколкото друго не е
предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените
междудържавни договори. Със закон, приет от 43-то Народно събрание на
11.02.2016 г. е ратифициран Меморандума за изпълнение
– договорености между държавите членки, участващи в програмата за
сътрудничество "ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България", подписан за
Република България на 23 септември 2015 г. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 16
от 26.02.2016 г. и е в сила от 26.02.2016 г.
С Меморандума за изпълнение -
договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество
„Интеррег V-А Румъния – България“ (Меморандума), националният орган,
съответстващ на Управляващия орган, с координираща роля за територията на
България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между
функциите на националния орган - т. 3, б. „к“, е и предотвратяването,
откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в Р. България. Съгласно
т. 2.3. от Меморандума, б. „А“. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ, т. 1. „Всяка страна членка
носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите,
разположени на нейна територия. Страната членка налага финансови корекции във
връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите или
програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата сума
на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата.
Съгласно т. 4 от правомощията на Националния орган той гарантира, че е създаден
ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите
средства по програмата. С оглед на така действащата нормативна уредба - правото
на Европейския съюз, международния договор и националното право, Националният
орган е компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициера.
Освен, че НО е компетентен да
определи финансова корекция, с оглед на задължението му по Меморандума и на
разпоредбата на § 5 от ЗУСЕСИФ, именно по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде
осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за
разглеждане на жалба досежно отпускането на средства от програмата. Доколкото в
Меморандума няма дефиниция на нередност, а по отношение на финансовите корекции
за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандума препраща
към Регламент № 1303/2013 г., следва да се приеме, че за целите на Програмата
„Интеррег V-А Румъния – България“, нередността ще има съдържание идентично с
това по чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 от
ЗУСЕСИФ.
При издаване на оспореното решение са спазени
изискванията на чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ за мотивирана писмена форма с
обсъждане на възраженията от бенефициера. Решението отговоря и на общите
изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа имената и
длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаване и ясно формирано волеизявление на органа.
Решението е издадено при спазване на
процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Преди издаване на решението
органът е дал възможност на бенефициера да представи писмени възражения по
установените нарушения при осъществения контрол за законосъобразност на
обществената поръчка, както и по основателността и размера на финансовата
корекция. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, решението е
издадено от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая,
събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на засегнатото
лице за участие и защита. Последното е реализирано чрез изпращане на възражение
вх. № на
МРРБ 99-00-3-178(2)/29.04.2020 г.). Решението е издадено в срока по чл. 73, ал.
3 от ЗУСЕСИФ – един месец от представяне на възражението.
Оспореният акт е съответен на материалния закон.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, Управляващите органи провеждат процедури по администриране на
нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Според ал. 2 от същия член, процедурата по администриране на нередност започва
по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай процедурата по администриране на нередност е започнала по
сигнал за нередност. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ,
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция на основание нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В конкретния случай не е
спорно, че Община Мездра е възложител по реда на ЗОП и на основание чл. 49, ал.
2, т. 1 от ЗУСЕСИФ следва при определяне на външен изпълнител да прилага именно
реда за възлагане на обществени поръчки, към който препраща цитираната
разпоредба.
Съгласно чл. 143 т. 1 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година, държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. Дефиницията за нередност е дадена в чл. 2,
т. 36 от цитирания Регламент, според която това е всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Чл. 2, т. 37 определя като „икономически
оператор“ всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в
изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с
изключение на държава - членка, която упражнява правомощията си като публичен
орган. Доколкото в случая община Мездра участва като бенефициер в изпълнението
на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, същата несъмнено
се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013г. В този смисъл
първият елемент от фактическия състав на „нередността“ е налице.
Вторият елемент е действие или
бездействие, което води до нарушението на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагане. В тежест на
административният орган, с оглед разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК, е да
докаже, че има нарушения на правото на ЕС или националното законодателство,
извършени от жалбоподателя по проведената процедура за възлагане на обществена
поръчка.
Третият елемент от фактическия
състав на „нередността“ се изразява в настъпила вреда за общия бюджет на
Европейския съюз или такава, която би могла да настъпи. Необходимо е да е
налице и причинна връзка между извършеното нарушение и настъпването на вредата,
респ. такава вреда, която би могла да настъпи. Фактическият състав на
„нередността“ следва да бъде доказан и обоснован от административния орган в
проведеното административното производство по определяне и налагане на
финансовата корекция.
По отношение на втория елемент –
действие или бездействие, което води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, настоящият
съдебен състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена
само на някое от лимитативно посочените правни основания, като в случая се
твърди това по т. 9, посочена и като правно основание за издаване на оспореното
решение. Органът е приел, че са допуснати нарушения на ЗОП, изразяващи се в
незаконосъобразна методика за оценка, утвърдена от Възложителя, като ги е
квалифицирал като нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
нередностите по т. 9 се „посочват“ в акт на Министерския съвет, какъвто акт е
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление на
Министерски съвет № 57 от 28.03.2017 г. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е
регламентирано, че нередностите по чл. 1, т. 1, както и приложимите процентни
показатели на финансови корекции за тях са посочени в Приложение № 1. В ал. 3 (предишна
ал. 2) на чл. 2 е уредено, че приложимите процентни показатели на финансови
корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в
приложение № 2. За нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 2, 8 и 10 от ЗУСЕСИФ се
прилага диференциалният метод. В т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата е посочено, че е налице нередност при „използване на основания за
отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за
изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават
достъпа на кандидатите или участниците“. Описани са нарушенията, които
представляват този вид нередност, като в буква „а“ са посочени случаите, при
които „нередността се отнася до критерии или условия, които не са
дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до
ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната
процедура за възлагане на обществена поръчка. Такива са например следните
случаи: минималните изисквания за възможностите на кандидатите/участниците са
свързани с предмета на поръчката, но не са пропорционални; използвани са
критерии за подбор като показатели за оценка на офертите; изискан е конкретен
модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или
услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или
производство, без да са добавени думите „или еквивалент“, с изключение на
случаите, когато такива изисквания са свързани с несъществена част от предмета
на поръчката и влиянието върху бюджета на ЕС е само формално (без действително
или потенциално финансово влияние)“. Процентният показател на финансовата
корекция е 25 на сто. Именно в посочения подзаконов нормативен акт се съдържат
приложимите материалноправни разпоредби за определянето на едно действие или
бездействие като нарушение, респективно нередност за целите на налаганите
финансови корекции.
В оспореното Решение № РД-02-14-387/27.05.2020
г. Ръководителят на Националния орган на програмата е приел, че е допуснато
нарушение от страна на възложителя по чл. 2, ал. 1, чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал.
7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП.
Настоящият състав на съда споделя становището
на административния орган относно Методиката за оценка на офертите. В тази
връзка правилно е посочено, че определянето на показателите за оценка при
възлагане на обществени поръчки е част от оперативната самостоятелност на
възложителя, но методиката трябва да бъде ясна и предвидима. При възлагане на
обществени поръчки възложителите следва да прилагат принципите, посочени в чл.
2 от ЗОП, като гарантират равнопоставеност и недопускане на дискриминация,
свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. В настоящия
случай Ръководителят на НО е установил, че при утвърждаване на методиката от
възложителя са нарушени принципите на равнопоставеност и на свободна
конкуренция.
Съгласно методиката като технически
показател е заложен показателят „Организация на персонала“. Възложителят е
определил, че за да получи максимума от 30 точки в предложената от участника
организация трябва да са налице четири обстоятелства, второто от които е:
„Предложени са допълнителни (повече от един) експерти извън изискуемите, като
са разписани техните функции и отговорностите на основните експерти. Представен
и обоснован е реалния принос на допълнително предложените експерти за
изпълнението на конкретни дейности и на поръчката като цяло“. Националният
орган е приел, че формулираното изискване за получаване на максимален брой
точки за надграждане минималните изисквания на възложителя и кумулативно
наличие на четири изброени в методиката обстоятелства, доколкото чрез
подпоказателя се допуска да се оферират дейности/функции/отговорности извън
заложените в техническите спецификации, води до неяснота и субективност от
страна на комисията за оценка. Посочено е, че за оценяване с по-малък брой
точки – например с 20 т., офертата следва да отговаря на условието да надгражда
минималните изисквания, посочени в Техническата спецификация, като се предложи
един допълнителен експерт, извън изискуемите, като са разписани неговите
функции и отговорности, които се различават от функциите и отговорностите на
основните експерти. Правилен е изводът на административния орган, че с така
заложеното изискване оферти с различно качество ще получат еднаква оценка,
което не съответства на изискването на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП за сравнение
и обективно оценяване на техническите предложения. Посоченото изискване създава
неяснота в участниците какъв конкретно „реален принос“ би следвало да осигурят
допълнително предложените експерти извън изискванията на техническата
спецификация, така че да получат максимален брой точки по подпоказателя.
Липсата на дефиниция на понятието „реален принос“ оставя изцяло на субективната
оценка на членовете на комисията решението дали предложените допълнително
експерти имат такъв за изпълнението на поръчката.
Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗОП
показателите не
трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална
конкуренция, като съобразно чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 б. „б“ начинът на
оценка трябва да
дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта,
в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации;
да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите
предложения в офертите, както и да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на
оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията
с конкретна стойност чрез експертна оценка.
В конкретния случай утвърдената
методика за оценяване на подадените в процедурата по възлагане на обществената
поръчка оферти не осигурява съпоставимост между отделните оферти, което
препятства възможността за избор на тази от тях, която в най-висока степен
удовлетворява изискванията на възложителя, доколкото именно тези изисквания са
неясни.
Изложеното води до извода за наличие
на нарушение на националното право, което доказва и вторият елемент от
дефиницията за нередност.
Досежно третия елемент – настъпила
вреда за общия бюджет на Европейския съюз или такава, която би могла да настъпи
и причинна връзка между извършеното нарушение и настъпването на вредата, съдът намира,
че този елемент от фактическия състав на нередността е налице за констатираното
от НО нарушение. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ,
попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, националният
законодател приема, че не е възможно да бъде определено количественото
изражение на финансовите последици, поради което е определен процентен
показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Законодателят е приел
наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени
визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко
нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите
последици. Тези нарушения са с потенциална възможност за нанасяне на вреда на
бюджета на ЕС с оглед на това, че се свързват с накърняване на основни принципи
при разходването на финансови средства. Допуснатите нарушения при обявяване на
обществената поръчка намаляват броя на кандидатите, които биха участвали в
процедурата, а максимално широкият кръг участници е предпоставка за постигане
на възможно най-благоприятни финансови резултати за възложителя и бюджета.
Размерът на финансовата корекция е
определен от органа съобразно фиксирания в Наредбата за посочване на нередности
процентен показател – 25% от стойността на допустимите разходи по проекта, финансирани
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като от стойността на
договора е изваден собствения принос на бенефициера от 2 %.
Предвид изложеното, съдът намира оспореното
решение за законосъобразен административен акт, а подадената жалба – за неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, в качеството на юридическото лице, в
чиято структура е административният орган, издал акта, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Искането за присъждане
на направените разноски по извършване на превод на документи е неоснователно,
тъй като съгласно чл. 14, ал. 1 от АПК производствата по този кодекс се водят
на български език, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба документите,
представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на
български език, което е задължение на лицето, представило същите.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Враца
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Мездра, представлявана от кмета И.А., против Решение № РД-02-14-387/27.05.2020г. на Директора
на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган на
Програма Интеррег V-А Румъния – България 2014-2020 за
налагане на финансова корекция в размер на 20 579,79 лева с ДДС,
представляваща 25 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове по Договор № 97-00-26/14.05.2019г.
ОСЪЖДА Община Мездра да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100,00 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разноски в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: