РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана З. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20205200100627 по описа за 2020 година
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за вреди от незаконното обвинение на ищеца Г. Д. З.,
ЕГН **********, в престъпление, по отношение на което наказателното производство е
било прекратено.
Първият иск е с цена 40 000 лв. и предмет – обезщетение за неимуществени вреди, а
другите два са за обезщетения за имуществени вреди, съответно в размер на 100 лв. - за
направени разноски в наказателното производство и 3 773,04 лв. – пропуснати ползи от
законната лихва върху сумата,внесена като парична гаранция по наложената му мярка за
неотклонение.
Исковете са предявени против Прокуратурата на Република България и се основават
на твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 215, ал.2 във вр. ал.1 от НК
/вещно укривателство в големи размери на поставени под специален режим вещи –
паметници на културата/, след което производството срещу него е било прекратено поради
„недоказаност на обвинението“. Привличането му като обвиняем станало на 23.10.2007 г., а
прекратяването на наказателното производство срещу него и останалите обвиняеми – на
17.04.2015 г. с Постановление на РП-Пазарджик. В хода на същото било повдигнато и
обвинение за по-тежко престъпление – за образуване и ръководене на организирана
престъпна група по чл. 321, ал.1 от НК, а в последствие – конкретизирано като такова по .
215, ал.2, т.1 и 2 , но във вр. чл.20,ал.2 НК, а наказателното производство за престъпление
по чл. 321,ал.1 НК – прекратено на 22.12.2010 г.
На 23.10.2007 г. Прокуратурата постановила задържането на ищеца за 72 часа, а с
определение на съда от 26.10.2007 г. му била определена постоянна мярка да неотклонение
задържане под стража, в качеството на обвиняем за посоченото престъпление. Изменението
на мярката от първоинстанционния съд от декември 2007 г. било отменено от въззивната
инстанция и ищецът останал задържан до 14.06.2008 г., когато мярката била изменена от
Прокуратурата в парична гаранция и гаранцията съответно – внесена от неговата съпруга.
Други ограничения и мерки, които ищецът твърди, са му налагани по време на
1
висящото наказателно производство са: забрана за напускане пределите на Република Б.,
считано от 14.05.2008 г., отнемане на законно притежаваното оръжие и изземване на 120
000 долара като веществено доказателство, чието връщане станало физически на 12.01.2015
г. на основание Постановление от 08.01.2015 г. Отнемането на парите му причинило
унижение и сериозни финансови затруднения, а забраната да напуска страната ограничила
свободното му придвижване и осуетила много планове на ищеца.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение за продължителен период от
7 години и половина, от които за 2 години и 9 месеца – за две тежки умишлени
престъпления, били накърнени честта и достойнството му. Тези обвинения го унизили и
огорчили,подронили самоуважението му и привлякли вниманието на обществеността върху
него.Създали му стрес и напрегнатост за дълъг период от време.
В резултат от това и 8 месечния престой в ареста се влошило здравословното му
състояние В ареста изживял тежки хипертонични кризи, наложили викане на спешна
помощ, а цял един месец от срока на задържането прекарал в болница.
В последствие след изменението на мярката в по-лека търпял непрекъснат
дискомфорт, поради необходимостта да се съобразява с ограниченията,произтичащи от
наложената парична гаранция.
Наложило се да отдели време за участие в различни процедури и организиране на
защитата си, както и да участва в множество процесуални действие през годините.
Третиран бил като престъпник, а хората, които разбрали за обвинението, се
отдръпнали от него. Обвиненията намерили сериозно отражение най-вече в местната, но и в
централната преса и в интернет.
Освен това ищецът твърди, че имал притеснения за отражението на обвинението
върху близките му, най-вече – върху съпругата и детето му, което тогава било на 10
години.Чувствал се безпомощен и изключително много се смущавал, че обвиненията и
престоят в ареста пречели на бизнеса и издръжката на семейството.
В заключение отбелязва, че негативните последици върху него от воденото
наказателно производство продължили да съществуват и след прекратяването му, като не
били отшумели и до сега, като счита, че за всички неимуществени вреди му се дължи
обезщетение в размер на 40 000 лв.
Имуществените вреди определя на 100 лв. – платено възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие и 3 773,04 лв. – законната лихва върху внесената парична
гаранция в размер на 5 000 лв. за периода от внасянето й на14.06.2008 г. до 17.04.2015 г.,
когато гаранцията била отменена.
Обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди се претендират заедно със
законната лихва от 17.04.2015 г. до окончателното плащане. Началния момент е датата на
прекратяване на наказателното производство по незаконното обвинение. .
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
Прокуратурата на Република България от първоначално сезирания Софийски градски съда и
постъпил писмен отговор, изготвен и подписан от прокурор от Софийска градска
прокуратура, за когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да
участва в процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба
от страна на ответника следва да се счита за надлежно упражнено и не са налага повторно
връчване на книжата и даване на нов срок, след изпращане на делото по подсъдност. За
първото съдебно заседание обаче, освен да се призове ответника по своето седалище в
гр.София, ще следва да бъде уведомена съответната Окръжна прокуратура – Пазарджик,
която да изпрати прокурор за участие при разглеждане на делото, съгласно специалната
разпоредба на ЗОДОВ.
Възраженията , които се правят срещу основателността на исковете в подадения
2
отговор на исковата молба са следните:
1.За липса на причинно-следствена връзка между описваните в исковата молба вреди
и незаконното обвинение.
2.Постановлението за възобновяване и прекратяване на наказателното производство
от 17.04.2015 г. не било обжалвано пред съответния съд и съответно – не било
стабилизирано или поне – не били представени доказателство за това.
3.Мярката за неотклонение била взета с актове на съдилищата, поради което дори в
процесния период да са търпени вреди от нея, то те не били само в резултат на актове и
действия на органи на Прокуратурата.
4.Срещу ищеца било водено освен процесното наказателно производство още три
такива, две от които – по същото време, поради което не можело да се направи
разграничение дали твръдяните вреди са в причинно следствена връзка именно с него или с
останалите производства срещу З..
5.Не били представени доказателства за наложената мярка за процесуална принуда –
забрана за напускане на страната,нито за конкретните обстоятелства, с които се свързват
претърпени вреди във връзка с тази мярка.
6.Нямало доказателства за отнемане на оръжието му, а и тази мярка била в
компетентността на друг орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност.
7.В средствата за масова информация не се съдържали изявления на органи на
Прокуратурата по повод обвинението на ищеца, а ответникът не отговарял за действията на
трети лица.
8.Ищецът не можел да претендира вреди, изразяващи се в негативните последици на
обвинението за негови близки, а само за такива, които пряко е претърпял лично в пряка и
непосредствена връзка с обвинението.
9.Продължителността на производството срещу ищеца се дължала на фактическата и
правна сложност на делото и на поведението на участниците в него – обвиняем, свидетели,
вещи лица.
Това възражение бе конкретизирано от участващия в производството прокурор в
първото съдебно заседание, който заяви, че са изготвяни множество експертизи он голям
брой вещи лица8от 5 до 7 научни сътрудници от Националния исторически музей, които са
изследвали над 85 000 бр. вещи, предмет на обвинението. Това било причина за
продължителността на досъдебното производство, както и поведението на друг обвиняем –
Г.П., който не се явил пред разследващите отговори след получаване на две призовки –
на 27.11.2013 г. и 02.01.2014 г., поради което производството било спряно за периода от
07.04.2014 г. до 17.04.2015 г., когато било окончателно прекратено. Не се посочиха
действия или бездействия на самия ищец, с които Прокуратурата да твърди,че той е
допринесъл за причиняване на вредите или поне - за увеличение на размера им.
10.Претендираният размер на обезщетението да неимуществени вреди бил завишен, в
нарушение на чл. 52 ЗЗД.
11.Налице била изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви,
считано от датата на прекратяване на наказателното производство, което е станало на
17.05.2015 г. Чл. 111 ЗЗД предвиждал 3-годишна давност за вземанията за лихви, а исковата
молба била подадена на 21.04.2020 г.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за
безспорно установено следното:
Безспорно е установено, че ищецът З. е бил привлечена като обвиняем първоначално
на 23.10.2007 г. за престъпление по чл. 215, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а в последствие, с
3
Постановление от 24.03.2008 г. към това обвинение и прибавено и друго – по чл.321, ал.1 от
НК за организиране и ръководене на престъпна група, като производството по второто е
било прекратено още на 22.12.2010 г., но предварителното производство по първото е
продължило до 17.04.2015 г. Прекратено с постановление на РП-Пазарджик от същата дата,
без данни да е било проверявано и съответно – отменяно и потвърждавано от горестоящата
прокуратура. Същото се отнася и за предходното постановление за частично прекратяване
на наказателното производство.
Следователно безспорно се касае незаконно обвинение по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, което е било повдигнато по отношение на ищеца за двете посочени престъпления,
като наказателното производство е било прекратено без внасяне на обвинителен акт и
образуване на съдебно такова. И двете обвинения са за тежки умишлени престъпления, като
продължителността на производството за организиране и ръководене на престъпна група е
била 2 години и половина, а за вещно укривателство на вещи под специален режим – 7
години и 8 месеца.
През този период наказателното производство е било спряно за срок от 1 година,
поради невъзможността да се извършват процесуални-следствени действия по отношение на
друг обвиняем, който не е явявал след редовното връчване на две поредни призовки.
Делото е било с фактическа и правна сложност, предвид предмета на вещното
укривателство, в което е бил обвинен ищеца. Става дума за огромен брой вещи под
специален надзор от различни видове /старинни монети, културни ценности и др., като сред
иззетите като веществени доказателства вещи е имало и множество фалшификати/. Това е
наложило събирането на множество доказателства, в това число – експертизи от
специалисти в областта на нумизматиката, археологическите и културните ценности, като
намирането на съответните специалисти и изготвянето на заключенията им е изисквало
време, по-дълго от обичайното за разследване на вещно укривателство.
Прокуратурата обаче не твърди и не доказа виновно поведение на самия обвиняем,
което да е допринесло за увеличаване срока на предварителното производство и по този
начин – за увеличаване на претърпените от него вреди във връзка с незаконното обвинение.
За това на ищеца следва да се присъди пълния размер на обезщетението за
неимуществени вреди, който ще се определи като справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
като вземат предвид на първо място: тежестта на двете обвинения и продължителността на
наказателното производство, посочени по-горе, но и множество други обстоятелства,
установени в хода на процеса:
Ищецът З. е бил обвинен в извършването на престъплението „вещно укривателство“,
когато е бил на 30 г., семеен, с дете на 10-годишна възраст. В началото на наказателното
производство е бил задържан за срок от 8 месеца. Едновременно с това му е било иззета
сума от 120 000 долара, която му е била върната едва в началото на 2015 г. Още докато е бил
ареста му е била наложена мярка „забрана за напускане пределите на Република България“.
В своята съвкупност мерките „задържане под стража“ и забрана за напускане на
страната, както и изземването на значителна на стойност сума, за довели ищеца до
невъзможност да осигурява издръжката на семейството си за един много дълъг период от
време. Двете свидетелки – З. и А. потвърдиха изложеното в исковата молба: че задържането
и забраната за напускане на страна осуетили бизнес-плановете на ищеца, който се занимавал
с внос на коли от чужбина и продажбата им Б., както и че в резултат от това у него са се
появили чувство за непълноценност и самосъжаление, които го измъчват и до сега, според
техните твърдения.
Освен това, свидетелките установиха, че обвинението срещу ищеца предизвикало
широк обществен отзвук в град П. по две причини:
Първо, задържането му станало по демонстративен начин на публично място. Видели
го много хора, които се впечатлили и дълго след това разказвали и на други какво се е
случило. Видяното ги навеждало на мисълта, че е извършил някакво тежко престъпление и
4
поради това лесно повярвали, че е виновен, макар още да не е осъден.
На второ място за разпространението на информацията, че ищецът е обвинен в тежко
престъпление, допринесли и множеството публикации в медиите, по повод на
наказателното производство, за които по делото има доказателства. Изявленията за тях не
винаги са били давани от представител на Прокуратурата, но това не е толкова съществено,
колкото факта, че поводът за тях е било самото незаконно по същността си обвинение, във
връзка с което се претендира обезщетение.
В този смисъл срамът и неудобството, които ищецът е изпитвал от коментарите и
изобщо от реакциите на съгражданите си, породени от видяното при ареста му и от
прочетеното по повод на обвинението, без съмнение следва да се причислят към
негативните последици за неговата личност, които са в пряка и непосредствена причинна
връзка със самота обвинение.
Продължилото повече от 7 г. и 8 месеца наказателно производство само по себе си и
факта, задържането под стража и изземването на значителна парична сума, създали огромни
притеснения за ищеца и цялото му семейство, според показанията на свидетелите. Тревогите
на ищеца не свършили с освобождаването му от ареста, а под въздействие на преживяното
той изпитвал силно безпокойство и в къщи – държал вратите отворени, нямам самочувствие,
не искал да излиза, не контактувал с приятели, спрял да се занимава с любимия си спорт
„джудо“ и се отказал от намеренията си да създаде детска спорта школа. Всичко това по
преценка на съпругата му – св. З. било последица от преживяното в ареста и изобщо – във
връзка с незаконното обвинение.
Пак според нейните показания, съпругът й се променил до такава степен, че тя не
можела вече на разчита за нищо на него. Няколко пъти посещавала адвокат, с намерение да
поиска развод, но в крайна сметка решили на останат заедно „заради детето“. В последствие
пък забременяла и имали и второ дете. Сега ищецът работел по няколко часа в сервиза на
нейните родители, с тях общувал нормално, но с клиенти не комуникирал. Причината била,
доколкото става ясно от показанията й, че „той не взимал участие“ в разговорите с клиенти.
Съдът счита, че не може да се установи пряка причинна връзка между незаконното
обвинение и продължаващото от страна на ищеца и до сега пасивно социално поведение.
Предвид възрастта му и изминалия период от време – повече от 12 години след като е бил в
ареста и 6 години, от както е прекратено наказателното производство, той би могъл да
намери начин и мотивация, както да създаде планираната школа по джудо, така и да започне
друга работа или поне да е по-активен и пълноценен, работейки в семейния сервиз и
грижейки се за семейството си. Поведението му, описвано от свидетелките, би следвало да
се приеме по-скоро като личен избор, а не като наложено от обстоятелства, които са в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение.
Вярно е, че свидетелките споменават за „депресия“, „антидепресанти“ и посещения
при психиатри.Но липсват каквито и да било писмени доказателства, изходящи от
специалист-психиатър, в които да има спомената някаква диагноза. Нито е установено
какви грижи е положил ищеца, за преодоляване на депресивните състояния, ако е имало
такива. „Ходихме на психиатри“. „Той ги пиеше - стрезан, разни рецепти“ – това са
показанията на съпругата му, от които не става ясно нито кога е започнал, нито приключил
ли е да посещава психиатър и да пие лекарства ищеца и което е най-съществено, каква е
преценката на специалиста за състоянието му – дали се е подобрило, влошило или е без
промяна. Дори да се приеме, че престоят в ареста и обвинението като цяло, са дали
негативно отражение върху психиката на ищеца, което е обяснимо и логично да се
предположи, не може въз основа на показанията на св. А. /“Той е депресиран за мен.“/ и тези
на съпругата, да се прави извод за степента на засягане на психиката му, за трайността на
това състояние, а още по-малко – за причинна връзка между непълноценния начин на
живот, който те се опитват да внушат, че води, и незаконното обвинение.
Двете свидетелки дават твърде общи и неубедителни показания за това, че
обвинението повлияло на отношенията на ищеца с негови приятели. Използват в
5
показанията си изрази като: „приятели се отдръпнаха“, „всички се отдръпнаха“ , без да
спомената конкретни хора, без да опишат какви и колко близки са били отношенията им с
ищеца преди това и какво се е случило след обвинението, за да се направи извод, че в
резултата от него отношенията им са охладнели или напълно са преустановени. За това не
може да се приеме за доказано твърдението за претърпени вреди от такова едно промяна в
доверието към ищеца у наистина близки за него хора /приятели/ и в отношенията помежду
им.
Установи се, че по време на предстоя в ареста се е влошило здравословното
състояние на ищеца, който получил хемороиди и хипертонични кризи, а след като излязъл
от там – пропушил. Зле са му повлияли не само ограниченията, произтичащи от самото
задържане, но и изключително лошите и унизителни условия, при които е пребивавал в
ареста. Без съмнението вредите от мярката за неотклонение, следва да се причислят към
подлежащите на репариране по чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, след като наказателното производство
е било прекратено.Следва да се вземе предвид, установено от свидетелките, че са виждали
при посещенията и непосредствено след освобождаването „бял като платно“, плачещ
продължително, гушнал детето си, а със съпругата си споделял и за желанието да се
самоубие, защото не издържа условията в ареста. Тормозели го не лошите битови условия и
физическите страдания, но и това, че в ареста влизали и излизали „убийци, наркомани,
пласьори“, а той продължавал да бъде задържан за дълъг период, без да има образувано
съдебно производство. Тези показания на св. З. установяват отношението на ищеца към
тежката мярка за неотклонение като много несправедлива спрямо него, което без съмнение
следва да се вземе предвид при определяне интензитета на преживените от него страдания
във връзка с незаконното обвинение.
Забрана за напускане пределите на страната, която се установи, че е била наложена на
ищеца с Постановление от 14.08.2008 г. също е едно ограничение в резултат от незаконното
обвинение, за чието изтърпяване от ищеца му се дължи обезщетение. Става дума за
ограничаване на едно от и основните човешки права – това на свободно придвижване,
неоснователно засегнато в случая, като последица от незаконното обвинение, за което във
всички случаи се дължи обезщетение. В конкретния вредите за ищеца са били по-големи от
обичайните, защото според свидетелските показания работа и основния му източник на
доходи преди това са били свързани с чести пътувания в чужбина – за да внася автомобили,
които да продава в Б. Невъзможността да го прави се е отразила на самочувствието му и го е
карала да се чувства неспособен да се грижи за издръжката на семейството си.
Вземайки предвид в тяхната съвкупност обсъдените по-горе обстоятелства, от
значение за определяне размера на обезщетението, съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение от 30 000 лв. за всички неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Това общо обезщетение следва да се присъди на осн. чл.2 , ал.1,т. 3 от ЗОДОВ, като за
разликата до 40 000 лв. предявения иск за вреди от незаконното обвинение следва бъде
отхвърлен.
Върху присъденото обезщетение в размер на 30 000 лв. за вреди от незаконното
обвинение е възникнало и задължение за заплащане на лихви от датата на прекратяване на
наказателното производство, т. е. от 17.04.2015 г. , но вземането на ищеца е погасено по
давност за периода от тази начална дата до 15.04.2017 г. Към момента на предявяване на
исковата молба, което е станало по пощата на 16.04.2020 г. е била изтекла 3-годишната
давност, предвидена на в чл. 111 ,б.“в“ ЗЗД по отношение на лихвите, дължими за
посочения период, в който смисъл има изрично възражение от ответника и претенцията за
лихви следва да бъде уважена, считано от 16.04.2017 г. до окончателното плащане.
По предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв.:
Правното основание на този иск за имуществени вреди отново е чл. 2,ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ и е доказано в конкретния случай, тъй като ищецът е представил доказателства за
заплатените разноски за ангажиране адвокатска защита във връзка с незаконното обвинение
в посочения размер /л.150 от гр. д. № 3584/20 г. на СГС/, а те безспорно съставляват
имуществени вреди, в пряка причинна връзка с него.
6
По предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 773,04
лв.:
Искът се основава на обстоятелствата, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи, под формата на лихви, които би могъл да получи като доход върху
сумата от 5 000 лв., внесена като гаранция по наложената му мярка за неотклонение, считано
от 23.10.2007 г. до 17.04.2015 г. По делото има безспорни доказателства да налагането на
мярката, внасянето и освобождаването на гаранцията в определения размер от 5 000 лв.
Свидетелските показания са принадлежност на тази сума лично на самия ищец. Задържането
на сумата като парична гаранция по повод на едно незаконно обвинение, без съмнение е
основание да се приеме, че собственикът на паричните средства е претърпял вреди,
съизмерими с доходите /лихвите/, които би получил, ако би разполагал със сумата през
съответния период.
На осн. чл. 162 от ГПК размерът на обезщетението за пропуснати ползи следва да
бъде определен на сумата от 3 773, 04 лв., като преценката на съда за това бе направена въз
основа на приложената от ищеца справка за направени изчисления с помощта на
Калкулатор.БГ /л. 171 от делото на СГС/, като взе предвид, че при въвеждане на данните
коректно са посочени сумата, началото и края на периода.
Ето защо сумата от 3 773, 04 лв. следва да бъде присъдена като обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, заедно със законната лихва за периода, за която
вземането не е погасено по давност – от 16.04.2017 г. до окончателното плащане.
На осн. чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на Република България
следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете
направени разноски по делото, които са общо 4 220 лв.
С оглед съотношението между размера на предявените и уважени искове ответникът
дължи разноски до размера от 3 258, 13 лв.
Следва да се отбележи, че направеното от участващия в производството прокурор
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
неоснователно, като се вземе предвид броя и цената на исковете и фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от
ЗОДОВ в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ на ищеца Г. Д. З., ЕГН , за
обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното наказателно
производство е прекратено окончателно с Постановление от 17.04.2015 г. по ДП №
96/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-Пазарджик, заедно със законната лихва върху размера на
присъденото обезщетение, считано от 16.04.2017 г. до окончателното му плащане,
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното обвинение за разликата от 30 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
7
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетения за имуществени вреди на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от
ЗОДОВ във връзка със същото незаконно обвинение: 100 лв. – разходи за адвокатска
защита за наказателното производство и 3 773,04 лв. – пропуснати ползи, под формата на
лихви върху сумата от 5 000 лв., внесена като парична гаранция по наложената мярка за
неотклонение за периода от 23.10.2007 г. до 17.04.2015 г., заедно със законната лихва върху
размера на обезщетенията, считано от 16.04.2017 г. до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди за периода от 17.04.20015 г. до 15.04.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г. Д. З., ЕГН , разноски по делото в размер на 3 258,
13 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него от всяка от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8