№ 209
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500485 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№7894/11.08.2021г., подадена по пощата на
09.08.2021г. от М. АНГ. Г. против Определение №408 от 28.06.2021г.,
постановено по гр.дело №1400/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита
обжалваното определение за незаконосъобразно, поради това, че делото не е
подсъдно на Окръжен съд-Пловдив, тъй като ответник по делото е самият О.с.
- П. – работодател на съдията-докладчик, който следвало да го изпрати на
Апелативен съд-Пловдив като по-горна инстанция за определяне на равен по
степен съд за разглеждането му, с което настоява да е налице грубо погазване
на закона, отказ от правосъдие и нарушаване на Европейското право.
Претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за
продължаване на процесуалните действия по него с указания да бъде
изпратено на Апелативен съд-Пловдив за определяне на друг равен по степен
съд, който да го гледа.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от
ГПК, прекратително определение, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжен съд-Пловдив е сезиран с искова молба вх.№3191/01.06.2021г.
на М.А. Г. - Д. срещу П.о.с. с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и
посредством нея са предявени като частични искове за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер, посочен в заглавната
част като цена на иска от 324500лв., а в петитума от 29500лв., частично от
3500000лв., и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер,
посочен в заглавната част като цена на иска от 190000лв., а в петитума от
10000лв., частично от 500000лв., ведно със законната лихва от 23.07.2020г.
В исковата молба е посочено, че срещу П.о.с. били заведени искови
молби в СГС и СРС, но те изчезнали при положение, че още преди повече от
седем месеца следвало да бъдат прехвърлени по подсъдност на Пловдивски
окръжен съд, поради което ищецът се принудила да заведе настоящата искова
молба директно в ПОС срещу ПОС.
С оглед на тези данни в исковата молба, с Разпореждане №442 от
03.06.2021г. окръжният съд е постановил да се изискат справки от СРС и от
СГС относно наличието на образувани и висящи дела между настоящите
страни с посочване на етапа на производството и изпращане на копие от
исковата молба.
В отговор е постъпило писмо вх.№4781/23.06.2021г. от Софийски
градски съд, според което в този съд е разпределена искова молба вх.
№92987/16.09.2020г., по която е образувано гр.дело №9779/2020г. със страни:
М.А. Г. - Д. срещу П.о.с., с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, като делото
било на етап проверка редовността на исковата молба. С писмото е изпратен и
заверен препис от исковата молба, видно от който е, че предявените
посредством нея претенции се основават на същите обстоятелства, които са
основание и за настоящите, като заявеният петитум е за заплащане на
2
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 29500лв.,
частично от 3500000лв., и на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 29500лв., частично от 500000лв., ведно със законната лихва
от 23.07.2020г.
С обжалваното Определение №408 от 28.06.2021г. окръжният съд е
приел, че настоящото дело и висящото пред СГС дело са между едни и същи
страни, на едно и също основание и за същото искане, по които решаващи
съображения и на основание чл.126 от ГПК е постановил прекратяване на
производството по настоящото дело като по-късно образувано.
След постановяване на определението е постъпило писмо вх.
№5817/09.07.2021г. от Софийски градски съд, според което пред този съд
между същите страни има образувано гр.дело №7075/2021г., което е
прекратено и изпратено на Софийски апелативен съд с Определение от
05.07.2021г. за определяне на компетентния съд. Приложена е разпечатка от
електронната папка по делото, според данните в която, с Определение
№914/05.07.2021г. производството по цитираното дело е прекратено и е
повдигнат пред Софийски апелативен съд спор по чл.122 от ГПК за
подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд на гр.дело
№44556/2020г. на СРС, образувано по искова молба вх.
№9005833/16.09.2020г., подадена от М.А. Г. - Д., преобразувано в гр.дело
№17075/2021г. на СГС.
При справка в ЕПЕП се установява, че с Определение №104 от
22.03.2021г. Софийският районен съд е прекратил производството по
образуваното пред него по искова молба на М.А. Г. - Д. против П.о.с. за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди с посочен в петитума
размер от 29500лв. като част от 3500000лв. и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000лв. като част от 500000лв. гр.дело
№44556/2020г. и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд.
С Определение №914 от 05.07.2021г. Софийски градски съд е приел, че в
титулната част на исковата молба е посочено да са предявени частични искове
за обезщетение за имуществени вреди с цена от 24500лв. като част от
претенция от 3500000лв. и за обезщетение за неимуществени вреди с цена от
10000лв. като част от претенция от 500000лв., а в петитума е посочено по
3
частичния иск за обезщетение за имуществени вреди размерът на претенцията
да е 29500лв., неправилно възприет от районния съд като обуславящ
подсъдността преди да е отстранено противоречието между посочената цена
на иска и съдържанието на петитума чрез оставяне на исковата молба без
движение, по които решаващи съображения е прекратил производството по
образуваното гр.дело №7075/2021г. и е повдигнал спора за подсъдност.
Постъпило е и писмо вх.№6426/19.07.2021г. на Софийски районен съд,
според което към 13.07.2021г. не са открити данни за висящи искови
производства с ищец М.А. Г. - Д. и ответник О.с. - П..
Настоящата инстанция намира, че сезираният с исковата молба съд
следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по
правилата на родовата и местната /в случаите, в които служебно следи за
спазването й/ подсъдност е компетентен да разгледа предявените посредством
нея искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта на
производството, и при извод за надлежното му сезиране съобразно тях да
прецени дали съдията-докладчик, на когото делото е разпределено, може да
участва в неговото разглеждане от гледна точка основанията за отвод по
чл.22,ал.1 от ГПК. От разглеждане на делото се отстраняват съдиите от съда,
на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност,
за които е налице някое от основанията по чл.22,ал.1 от ГПК, препятстващи
възможността им да участват в разглеждане на делото. Едва когато поради
отвод на всички съдии от съответния съд разглеждането на делото стане
невъзможно, същото се изпраща за разглеждане в друг равен съд от
горестоящият нему на основание чл.23,ал.3 от ГПК. Посоченото основание за
определяне на друг равен по степен съд в случая не е било налице, тъй като
съдиите от състава на сезирания Окръжен съд-Пловдив не са отстранени от
разглеждането на делото, поради което доводите в частната жалба във връзка
с обжалваното определение за изпращане на делото на Апелативен съд-
Пловдив като по-горна инстанция за определяне на друг равен по степен съд
са неоснователни. Постановяването на съдебния акт от съдия, за когото е
съществувало основание по чл.22,ал.1 от ГПК за отстраняване от
разглеждането на делото, не обосновава нищожност или недопустимост на
4
този акт, а би рефлектирало върху правилността му в случай, че поради
предубедеността на съдията се е достигнало до противоправен краен резултат.
Следва в тази връзка да се има предвид, че в настоящото производство по
частната жалба съдът действа в условията на пълен въззив без да е ограничен
от оплакванията в нея и е длъжен служебно да провери всички правно
релевантни факти, за да осигури прилагането на процесуалния закон, с което
би било отстранено евентуално допуснатото от първата инстанция
процесуално нарушение.
По същество е установено от фактическа страна, че на 16.09.2020г.
настоящият ищец М. АНГ. Г. е подала срещу настоящия ответник О.с. - П. две
искови молба, едната от които пред Софийски градски съд, а другата пред
Софийски районен съд. Посредством тях ищецът е предявила частични искове
за обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди в частични
размери съответно от по 29500лв. по първата и от 24500/29500лв. и 10000лв.
по втората, от общо дължими 3500000лв. за имуществени вреди и 500000лв.
за неимуществени вреди. Сумите по образуваното пред СГС дело са
претендирани въз основа на обстоятелства, формиращи основанието на
исковете, идентични на изложените в настоящата искова молба. Правилно в
този смисъл с обжалваното определение е прието двете дела да се водят
между едни и същи страни и на едно и също основание. Това се отнася и до
предявените първоначално пред СРС искове, по отношение на които е
повдигнат спор за подсъдност. По трите дела исковете са предявени като
частични и се претендират вземания, произтичащи от едно и също право.
Посочените в петитума на трите искови молби части от вземанията, които се
претендират, са идентични по размер, с изключение заявеният за обезщетение
за неимуществени вреди от 29500лв. пред СГС и от 10000лв. пред СРС и пред
ПОС. В тази връзка разпоредбата на чл.126,ал.1 от ГПК предвижда като
изключение, че не се прекратява служебно от съда делото за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Със задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение
№3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не
е налице процесуална пречка по смисъла на чл.126 от ГПК за допустимост на
последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото
5
основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано
заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до
различни части от вземането, като за целта е необходимо в първоначалната
искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а
в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга
част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. Ако с
последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е
предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е
висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл.126 от ГПК и
производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено. В
случая в първоначално подадените на една и съща дата пред СГС и пред СРС
искови молби изрично е посочено, че се претендират частично обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди. В настоящата искова молба пред
Окръжен съд-Пловдив претенциите отново са частични. В нея не е посочено,
че те са за друга, различна от вече предявената пред СГС и пред СРС, част от
вземанията. Напротив, посочено е, че ищецът е била принудена да подаде
настоящата искова молба директно в ПОС срещу ПОС, тъй като заведените
от нея пред СГС и СРС искови молби били изчезнали и не били прехвърлени
по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. Това изявление недвусмислено
сочи, че с настоящата искова молба се предявява същата част от вземанията,
която вече е била предявена, поради което производството по сега
предявените последващи частични искове правилно като резултат е
прекратено с обжалваното определение и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №408 от 28.06.2021г., постановено по
гр.дело №1400/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е
прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7