№ 1808
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В. Н. ЙОРДАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110202243 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес /адрес/, чрез адв. Н. В. – Адвокатска колегия Търговище, срещу
Наказателно постановление № BG08052022/5800/P8-886/25.10.2022 г.,
издадено от Директора на Националното тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и
осемстотин лева/.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на
административно-наказателното производство множество съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в
акта, така и в наказателното постановление липсва каквото и да е отразяване
1
относно авторството на процесното нарушение. И в двата акта единствено се
сочи, че жалбоподателят е бил водач на МПС по време на извършване на
проверката, но не и при извършване на нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Оттук следва, че авторството на деянието се крепи на
предположение, което е недопустимо в административно-наказателното
производство. На следващо място, макар и да не се споменава в НП,
процесното МПС, с което е бил осъществен превозът е собственост на „Е.Л.“
ЕООД. Налице е договор с предплатен баланс между посоченото дружество и
„Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на услуга за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време. При
движението на процесното ППС по посочения участък същото е имало
налично и включено бордово устройство, което е отговаряло на техническите
изисквания за целите на тол таксуването. От приложена разпечатка –
детайлна справка по датата на пътуването се установява, че от бордовото
устройство са били подавани тол данни и отчитани тол такси, което означава,
че водачът, който и да е бил той, е изпълнил задълженията си по установяне
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. На
следващо място според жалбоподателя и АУАН, и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН по чл.42, респ. чл.57 от с.з., доколкото в тях не е
посочена разпоредбата, която се счита за нарушена. Единствено е отразена
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
В условията на алтернативност жалбоподателят излага становище за
наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директор на Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована, не изпраща
представител и не релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
BG08052022/5800/P8-886 от 08.05.2022 г., съставен от Д. Д. А. на длъжност
2
„инспектор“ в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при
„Териториална дирекция „ТД Митница София“, е установено, че на
08.05.2022 г. в 13:26 часа на граничен контролно-пропускателен пункт
„Кулата“ контролните органи от териториалното поделение на Агенция
„Митници“ са установили движещото се в направление „излизане“ от
територията на Република България пътно превозно средство – влекач, марка
и модел „Скания Р 440“ с рег. № ХХХХХХ, с обща техническа допустима
максимална маса над 3,5 тона /над 12 т./, оси ......, управлявано от
жалбоподателя С. Д. Д. с ЕГН **********.
След извършена проверка било установено, че горепосоченото ППС с
рег. № ХХХХХХ попада в категорията на пътни превозни средства, за които е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/. В 18:35 часа на 27.04.2022 г. часа горепосоченото ППС било засечено да
се движи по път А-6, км.60+705, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за него не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път А-6, отсечка 60+705, Чепинци, за
който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис
/доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС,
неговата табела с регистрационен номер, дата, час и място на движение по
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местоположението на техническото средство /контролно устройство с
идентификационен № 10192/ - част от системата.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
В хода на извършената проверка, на 08.05.2022 г. жалбоподателят е
заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119.00 лева.
Въз основа на горепосочения АУАН, е издадено процесното
наказателно постановление № BG08052022/5800/P8-886/25.10.2022 г., на
3
Директора на Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя С. Д. Д. с ЕГН
**********, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетеля Д. Д. А., както и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и
нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
АУАН е съставен от оправомощено лице, в присъствието на свидетел.
Така съставения АУАН отговаря на императивните изисквания относно
съдържанието на същия, заложени в чл. 42 от ЗАНН. Актосъставителят е
спазил срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от нарушителя, като в 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по
смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в
производството писмени доказателства. Налице е припокриване на
установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП,
с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт.
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда,
че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
4
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Съобразно възприетата от съда фактическа обстановка, в настоящия
случай не може да се направи категоричен извод относно авторството на
процесното административно нарушение. Безспорно се установява, че в 13:26
часа на 08.05.2022 г. на граничния контролно-пропускателен пункт „Кулата“
контролните органи от териториалното поделение на Агенция „Митници“ са
осъществили проверка на пътно превозно средство – влекач марка и модел
„Скания Р 440“ с рег. № ХХХХХХ, с обща техническа допустима максимална
маса над 12 тона, което е било управлявано от жалбоподателя С. Д. Д..
Подобен факт обаче по никакъв начин не може да обоснове твърдението, че
на 27.04.2022 г. в 18:35 часа, при преминаването му по път А-6, км 60+705,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, същото ППС е било
управлявано отново от жалб.С. Д.. Същественото в случая е хронологичното
несъответствие между двете събития – превозното средство е установено на
изходящия граничен пункт цели 11 дни след неговото заснемане със
съответното контролно устройство, и то на локация със значителна
пространствена отдалеченост спрямо въпросния ГКПП.
Представеното с жалбата свидетелство за регистрация безспорно
доказва, че процесното МПС е собственост на търговско дружество „Е.Л.“
ЕООД. При наличието на подобно обстоятелство, личността на
жалбоподателя не може категорично да се асоциира с дейността по
управление на превозното средство към конкретния момент, тъй като
предоставянето на ползването върху съответното ППС в случая би могло да
бъде реализирано спрямо всеки от служителите на дружеството.
По този начин не може безспорно да се приеме, че водачът, който е
управлявал процесното ППС на датата на проверката, е същият, който е
извършил въпросното нарушение. По делото не са налице доказателства в
подкрепа на това, че на 27.04.2022 г. товарният автомобил е спиран за
проверка от контролните органи или по друг начин е установен водачът на
същия към тази дата. Ето защо наказващият орган, чиято е доказателствената
5
тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по
необходимия несъмнен начин, че именно санкционираното лице е
управлявало процесното ППС и на 27.04.2022 г.
Необходимо е било, преди съставянето на АУАН или преди издаването
на наказателното постановление /арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните
длъжностни лица да съберат доказателства, които по достатъчно категоричен
начин да обосноват авторството на процесното нарушение като установят
самоличността на неговия извършител. В този смисъл настоящият състав
счита, че административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства,
които в нужната степен да установяват, че на посочената в АУАН и в
наказателното постановление дата именно жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение.
По силата на на чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство, не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Съвместният прочит на нормите на чл. 102, ал.
2 ЗДвП и чл.179, ал.3 от с. з. налага недвусмисления извод, че понятието
водач в хипотезата на чл.179, ал.3 изисква на първо място да се установи кой
е собственикът на МПС и той да даде обяснение кой го е управлявал на
посочената дата, каквато възможност законът предоставя. След което следва
да се премине към установяване на действителния водач на превозното
средство, ако той е различен от собственика/в случая – от представляващия
ЮЛ/. От своя страна АНО изобщо не е събрал доказателства кой е бил водач
на ППС – товарен влекач на датата, на която е установено нарушението. В
тази връзка и с АУАН, и с НП не е установено по катогеричен начин най-
същественото за ангажиране административно-наказателната отговорност
обстоятелство, а именно – кой е извършителят на нарушението. Фактът, че
наказаното лице не е възразило, че то е управлявало превозното средство не
поражда презумпция в негова вреда. Задължение на административно-
наказващият орган е да установи извършителят на нарушението, за да може
да му наложи наказание.
С оглед изхода на делото, и направеното изрично искане от
6
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща заплатено от последния адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело
(съгласно приложения на л.10 от делото договор за правна защита и
съдействие от 25.01.2023 г.), което отговаря на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
BG08052022/5800/P8-886/25.10.2022 г., издадено от Директора на
Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя С. Д. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес /адрес/, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
жалбоподателя С. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес /адрес/, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7