Разпореждане по дело №114/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3058
Дата: 22 март 2017 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20175220100114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 22.03.2017г., в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.д. №114 по описа на съда за 2017 год., прие следното:

Произнасянето е по редовността на исковата молба.

Ищецът е изложил обстоятелства, водещи до извод за две различни материалноправни основания на претендираното вземане, което не позволява да се направи преценка дали вземането по исковата молба съответства на това по издадената заповед за изпълнение.

 В издадената заповед за изпълнение въз основа на акта за начет сумата се претендира като получена недобросъвестно от ответника без правно основание, т.е. по чл.21, ал.3 от ЗДФИ. В исковата молба обаче липсват твърдения за наличието на умишлена противоправно причинена вреда от отчетническа дейност на трето лице, в резултат на чийто действия ответникът е получил без правно основание исковата сумата. Не са посочени и данни за причинителя на вредата. Такива са налице в акта за начет, но следва да фигурират и в исковата молба с оглед изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.

От друга страна, на много места в исковата молба се твърди, че като не е изпълнил задължението си на общински съветник да инициира съответните изменения в ПОРОбСОА, касаещи възнаграждението на съветниците, ответникът съзнателно е създал условия за получаването на възнаграждение в завишен размер, от където са произтекли имуществените вреди по акта за начет. Следователно се излагат обстоятелства за виновно и противоправно поведение на ответника, стоящо в причинна връзка с настъпилите щети, което представлява претенция за пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Изводът се подкрепя и от факта, че се претендира заплащането на лихва по чл.26 от ЗДФИ – от момента на настъпване на вредата, която се дължи само от причинителите на вредата.

Допустимостта на иска по чл.422 ГПК зависи от наличието на пълна идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и описаното в исковата молба. С оглед невъзможността към момента да се извърши преценка за идентичността на двете вземания, на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба.

Затова на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И  :

            УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изложи всички обстоятелства, от които произтича вземането, като посочи налице ли е вреда за проверената организация, причинена виновно от противоправни действия на отчетник или на лице, разпоредило или допуснало извършването на незаконни плащания, размера на вредата, данни за причинителя на вредата и дали това е ответникът или той е трето лице, получило нещо без прано основание в резултат от действията на причинителя на вредата, както и размерът на полученото без правно основание.

УКАЗВА, че при неизпълнение на горепосочените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: