Р Е Ш Е Н И Е
22.11.2016 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2016 Град В.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – В.П. трети състав
На
27 (двадесет и седми) октомври Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско
дело
номер 348 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата
си молба, ищецът Т.Д.М. твърди, че с ответницата Д.В.М. са съпрузи от 09.08.2007
година. От брака си имали родено едно дете – Д., родена на *** година.
Съпрузите заживели в дома на М. ***, като отглеждали още едно дете – В., роден
на *** година. Съвместният им живот протичал нормално и в разбирателство. Постепенно
обаче, между съпрузите започнали да възникват скандали, като ответницата често
отсъствала от дома и злоупотребявала с алкохол. Преди около три години същата напуснала
семейното жилище и населеното място. Оттогава М. напълно се дезинтересирала
от семейството си, като не осъществявала никакъв контакт и с децата си. Т.М.
моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответницата; да му бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Д.; да бъде определен режим на лични отношения на майката
с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и
един месец през лятото, когато бащата не е в отпуск; ответницата да бъде осъдена
да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба – 07.07.2016 г.; семейното жилище да бъде
предоставено за ползване на ищеца; да бъде възстановено предбрачното фамилно
име на ответницата – Д.; ответницата да бъде осъдена да плати на детето си Д. и
издръжка за минало време – за периода 07.07.2015 г. – 06.07.2016 г., както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.
В същия срок, назначеният й особен представител подава отговор на исковата
молба, в който сочи, че претенцията за развод е допустима и основателна, с
изключение за искането за възстановяване на фамилното име на ответницата, което
носела преди сключването на брака. Същият потвърждава това становище в съдебно
заседание.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: страните са съпрузи от 09.08.2007 г., когато с акт
№ 0002/09.08.2007 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община
В.П. сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете: Д. Т.Д.,
родена на *** г. (според удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на
акт за раждане № 0067/21.04.2005 г. съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община В. П.). Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.С.
(сестра на ищеца) и М. М. (брат на ищеца) излагат, че страните заживели
съвместно преди около 16-17 години, като се установили в с. Имренчево, обл. Шумен.
Същите имали родени две деца, като първото от тях – В., не бил припознат от
баща си. Съвместният им живот протичал нормално и в разбирателство. Постепенно,
между тях възникнали противоречия, тъй като ответницата редовно употребявала
алкохол и не полагала грижи за децата. Преди около три години същата напуснала
семейното жилище. Оттогава, М. напълно се дезинтересирала
от семейството си, като не осъществила нито един контакт със съпруга си и с
децата си.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях от преди около три години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва
да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: редовната употреба на алкохол, самоволното
напускане на семейното жилище от страна на ответницата и пълното й дезинтересиране от семейните и родителските й задължения са
довели до разстройството на брака. С оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има изключително ответницата.
Досежно родителските права: страните имат родено
от брака си едно, ненавършило пълнолетие дете – Д., понастоящем на 11 години.
Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла между родителите му, детето,
заедно с по-големия си брат останали да живеят при ищеца, като той, подпомаган
активно от роднините си, полагал непосредствените грижи за тяхното отглеждане и
възпитание. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на детето
предявява единствено ищецът.
В
служебно изискания от съда социален доклад,
изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. П. се
изтъква, че ищецът живее заедно с децата в самостоятелна къща, находяща се в с.
Имренчево при много добри битови условия. И двете деца редовно посещавали
училище.
Предвид
всичко гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло
ответницата, както и поради установеното конкретно нейно противобрачно
поведение,
и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът
намира, че родителските права по
отношение на детето следва да бъдат предоставени на ищеца – Т.М..
С
оглед събраните по делото доказателства
съдът счита, че на ответницата следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето Д.
всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 16,00
часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато ищецът не
е в платен годишен отпуск.
По отношение издръжката на детето: ищецът претендира такава в размер на 150,00
лв. месечно. Декларира, че получава месечен доход в размер на 500,00 лева. Ответницата не
представя доказателства за получаваните от нея доходи. Същата е в трудоспособна
възраст, като не са налице доказателства за намалена нейна работоспособност.
Ето защо, съдът приема, че М. може да реализира месечен доход, равняващ се на
минималната работна заплата, установена за страната. Не се събраха
доказателства за наличието на алиментни задължения на
страните към други ненавършили пълнолетие деца. В същото време, се доказа, че М.
полага грижи и за детето В., понастоящем на 15 години. Издръжката на детето
следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2016 г.,
до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени
от възрастта му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя
необходима обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 260 лв., от които
майката следва да заплаща по 150 лв. месечно. Останалата част от сумите, до
пълния размер, следва да се поеме от бащата, който полага и непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява
къща, находяща се в с. Имренчево, обл. Шумен, ул. „Дунав” № 2 и е съпружеска
имуществена общност. Доказа се по делото, че от момента на настъпилата
фактическа раздяла ответницата напуснала семейното жилище, а също и че оттогава
и понастоящем в него живее ищецът, заедно с двете деца. Предвид изложеното и
предвид обстоятелството, че родителските права по отношение на детето от брака
се предоставят на бащата, съдът счита, че семейното жилище следва да се
предостави за ползване на ищеца, като се констатира, че ответницата го е
напуснала.
Относно фамилното име на ответницата:
ищецът отправя искане да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име
преди брака. С цитираната норма, законодателят, за разлика от отменените
разпоредби на СК /1985 г./, въвежда принципа на запазване на фамилното име.
Тоест, ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не
заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия.
Съгласието, респ. противопоставянето на съпруга-първоначален титуляр на името,
е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи
неговото име. Предвид всичко изложеното, след прекратяването на брака ответницата
следва да продължи да носи фамилното име
– М..
Досежно претенцията с правно основание чл.
149 от СК: предвид обстоятелството, че в предмета на
настоящото производство, на основание чл. 59, ал. 2 от СК е включено определянето
на първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт
по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла отпреди около три
години, както и че ответницата през този период не е предоставяла средства за
издръжка на детето, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания
законов текст. Предвид горното, М., като родител, следва да бъде осъдена да
заплати на детето си Д. и издръжка за минало време, за времето от 07.07.2015 г.
до 06.07.2016 г. (включително). Съдът, като съобрази установените по-горе
обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на детето,
определя обща месечна издръжка за този период за детето Д. в размер на 200 лв.,
от които майката следва да заплати по 100 лв. месечно, а останалата част следва
да остане в тежест на бащата.
По
делото, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, следва да бъде определена
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която предвид
вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва
да се възложи върху ответницата като виновен съпруг.
Ответницата,
на основание чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК, следва да заплати държавни такси в
общ размер 266,00 лв. – сборът на държавните такси върху всеки от размерите на отделно
определените издръжки.
На
осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 1225,00 лева.
На основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 09.08.2007 г., с акт № 0002
от 09.08.2007 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община
В.П., обл. Шумен между Т.Д.М. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат: адв. Г.И. *** и Д.В.М.
с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има Д.В.М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Д.
Т.Д.
с ЕГН ********** на Т.Д.М., като определя режим на лични
отношения на майката Д.В.М. *** и трета седмица от месеца от 10,00 часа в
събота до 16,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Д.В.М. ДА ЗАПЛАЩА на детето си Д. Т.Д., чрез неговия родител и законен
представител Т.Д.М., ИЗДРЪЖКА в размер
на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) МЕСЕЧНО, считано от 07.07.2016 г. до
настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище
– къща, находяща се в с. Имренчево, обл. Шумен, ул. „Дунав” № 2 – съпружеска
имуществена общност, на Т.Д.М., като КОНСТАТИРА, че Д.В.М. го
е напуснала.
Д.В.М. ЗАПАЗВА фамилното име – М..
ОСЪЖДА
Д.В.М. да заплати, на основание чл. 149
от СК, на малолетното си дете Д. Т.Д., чрез неговия родител и законен
представител Т.Д.М., месечна издръжка за периода от 07.07.2015 г., до 06.07.2016
г., вкл., в размер на 100,00 лв. (сто лева), ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдените издръжки.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.В.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС
сума в размер на 30,00 (тридесет) лв., представляваща държавната такса при
решаване на делото.
ОСЪЖДА
Д.В.М. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавна такса в общ размер 266,00 лв.
(двеста шестдесет и шест лева) – върху размерите на отделно определените
издръжки.
На основание чл.
329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.В.М. да
заплати на Т.Д.М. направените разноски по делото в размер на 1225,00 лв.
(хиляда двеста двадесет и пет лева).
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На
основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо
гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата
на ВПРС без мотивите.
Районен съдия: