РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Монтана, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17 от 14.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2331 по
описа за 2023 г. Районен съд-Лом е признал за установено по отношение на Т.
И. М., че дължи на „ххххх“ ЕАД, сумата от 849,75 лв., от които главница
715,14 лв., договорна лихва за периода 15.06.2018 г. – 16.08.2018 г. в размер на
98,20 лв., обезщетение за забава – 36,41 лв. за периода 15.06.2018 г. -17.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 01.02.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
184/2019 г. по описа на ЛРС.
С решението Т. М. е осъдена да заплати на „ххххх“ ЕАД направените в
производството разноски в размер на 875,00 лв., от които 350,00 лв. за
процесуално представителство, 400,00 лв. – за особен представител, 125,00 лв.
– доплатена ДТ, както и разноските по ч.гр.д. № 184/2019 г. на РС гр. Лом, в
размер на 175,00 лв., от които 150,00 лв. за процесуално представителство и
1
25,00 лв. за държавна такса.
Така постановеното решение е обжалвано от Т. М., чрез особен
представител адв. Д. Ц., с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че длъжникът не е редовно уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 ЗЗД за извършената цесия, тъй като исковата молба е връчена на особения
представител, чиято представителна власт не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания. Съобразно
това счита, че договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника,
поради което моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „ххххх“ ЕАД, чрез своя пълномощник юрк. Боряна Димова, с който същата
се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на
решението, като се изтъква, че уведомлението за цесията не касае строго
лични субективни права на длъжника, съответно няма пречка това действие да
бъде прието от особения представител. Моли за потвърждаване на решението
и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, Ломският районен съд приел, че между
страните е налице валидна облигационна връзка, съгласно сключен Договор за
паричен заем, като от доказателствата се установявало, че ищецът е
правоприемник на първоначалния кредитор, а ответникът е редовно уведомен
за извършената цесия от ищеца-цесионер въз основа на получен от назначения
му особения представител препис от исковата молба. Съдът приел, че
исковите претенции са доказани, поради което са уважени изцяло.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 12.03.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит, съгласно
2
който кредиторът хххххх ЕАД е предоставил на потребителя Т. И. Колева
сумата в размер 689 лева за закупуване на стока. По делото е приложена
фактура, от която е видно, че Т. К е закупила от хххх“ ЕАД телевизор на
стойност 689 лева.
На 31.08.2018 г. между хххххх ЕАД и „ххххх“ ЕАД е сключен Рамков
договор за продажба на вземания, като страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърля регулярно, на всеки три-шест месеца, на купувача
своите вземания по договори за потребителски кредит с физически лица-
потребители.
На 01.02.2019 г. кредиторът хххххх ЕАД е подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Т. Колева
за дължимо вземане по договор за потребителски кредит. До длъжника е
пратена покана за доброволно изпълнение, като на 21.11.2019 г. служител при
ЧСИ Мая Иванова, на основание чл. 47 ГПК, е залепил уведомление на
входната врата на длъжника.
На 31.08.2021 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на
вземания хххххх е прехвърлил на „ххххх“ процесното вземане. Видно от
приложението остатъкът от дължимата сума към 02.08.2021 г. възлиза на
1347,86 лева.
С разпореждане от 24.10.2023 г. Ломският районен съд е указал на
заявителя, че предвид извършеното връчване по реда на чл. 47 ГПК, същият
следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
В законоустановения срок „ххххх“ е предявила искова молба срещу
длъжника Т. Колева /понастоящем с фамилия М./. Към исковата молба е
представено и пълномощно, съгласно което хххххх упълномощава „ххххх“ да
уведоми от името на банката всички длъжници по всички вземания,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, които банката е
цедирала съгласно Рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г. и
Приложение № 1 към него. Приложено е и Уведомително писмо за
извършената цесия, адресирано до длъжника Т. М..
Предвид извършено връчване на исковата молба по реда на чл. 47 ГПК,
районният съд е назначил на М. особен представител, които на 25.07.2024 г. е
получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
3
приема следното:
В конкретния случай уважаването на предявените искове е обусловено от
доказването на облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит, настъпването на изискуемост, както и уведомяване на
длъжника за извършена между първоначалния кредитор и трето лице цесия.
От приложените писмени доказателства несъмнено се установява, че
между хххххх и Т. М. е сключен договор за потребителски кредит. Сумата по
кредита е изцяло усвоена от М., но няма данни същата да е погасила
задължението си към кредитора.
По делото не е спорно, че кредиторът е цедирал своето вземане на
„ххххх“ ЕАД. Спори се единствено дали длъжникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. В тази връзка разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД гласи, че
прехвърляне на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В случая цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяването от негово име. Съдебната практика допуска подобно
упълномощаване, като се приема, че то не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). Уведомлението за цесията е
приложено към исковата молба и е връчено на особения представител на
длъжника. В тази връзка МОС намира, че законът не въвежда ограничения в
представителната власт на особения представител, извън тези по чл. 29, ал. 5
ГПК. Следователно, всички правни последици от връчването на исковата
молба на особения представител възникват за представлявания.
Уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД следва да се счита за надлежно извършено и когато съобщението за
цесията е връчено на особения представител на длъжника (така Определение
№ 3038 от 20.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1929/2024 г., II т. о., ТК и
Определение № 1176 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г., II т. о.,
ТК).
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземането е породило действие спрямо длъжника. Доколкото последният не е
изпълнил задължението си по процесния договор, исковите претенции
правилно са уважени от районния съд, което налага и потвърждаване на
4
решението му.
С оглед изхода на делото, предвид искането на въззиваемия, Т. М.
следва да бъде осъдена да заплати на „ххххх“ ЕАД сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Определеният
минимален размер на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 14.01.2025 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 2331/2023 г., по описа на същия съд като правилно.
ОСЪЖДА Т. И. М. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
да заплати на „ххххх“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С , бул. „Дхххх № ххх офис - сграда Л , ет. ххх офисхх, сумата
от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5