Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Русе, 14 юли 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 12 юли 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова к.н.а.х.д. №165 по описа за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид :
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе против решение № 273/13.04.2023г.
по АНД № 73/2023г. по описа на Районен съд-Русе, с което е отменено наказателно
постановление № 18-2200051/03.11.2022 год. на
същия административно-наказващ орган. С наказателното постановление на „МОМТРЕЙД
РУСЕ 2” ЕООД е било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1,
вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния закон. Решаващият съд не бил съобразил, че санкционния
акт не страда от пороците досежно задължителното съдържание, което следва да
има съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Според касатора в НП правилно е посочена нарушената
разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002г.,
а не както е приела въззивната инстанция - на чл. 62, ал. 3 от КТ. Неправилно районният
съд приел, че неточно е приложена и санкционната норма на чл. 414, ал. 1, вр.
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда за този вид нарушение. Всичко това довело решаващият
съдебен състав до погрешните правни изводи за уважаване на жалбата и отмяна на
наказателното постановление.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба ангажира писмено становище за неоснователност
на касационната жалба. В съдебна зала то се поддържа от адвокат-пълномощника на
„МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД. Не се претендират разноски.
Представителят на прокуратурата счита, че решението на въззивния съд е
постановено при нарушение на материалния закон. Предлага да бъде отменено, а наказателно
постановление-потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Независимо, че в производството пред
районния съд е участвала ненадлежна страна - Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Русе, а не АНО – директорът на ДИТ, както изисква разпоредбата на чл.61, ал.1
от ЗАНН, в настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 208 и сл. по
глава XII от Административно-процесуалния кодекс, директорът на ДИТ-Русе има
право на жалба. Съгласно чл.210, ал.2 от АПК, право на касационно оспорване на
първоинстанционното /в случая въззивното/ решение имат и „Лицата, спрямо
които решението има сила, … когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са
участвали в делото“. Налице е неблагоприятен резултат – с решение №
272/13.04.2023г. по а.н.д № 70/2023г. по описа на Районен съд-Русе е отменено
наказателно постановление № 18-2200054/03.11.2022 год. на директора на ДИТ.
Затова и последният, в качеството си на АНО предвид цитираната разпоредба има
право на касационна жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното решение е атакуваното пред него наказателно
постановление , с което директорът на ДИТ
Русе наложил на „МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса
на труда административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Наказателното постановление било издадено след съставен от служител при ДИТ
акт за установяване на административно нарушение срещу приетото за нарушител дружество.
Причината за започване на административно-наказателно производство - извършена на 23.08.2022г. в сградата на дирекцията проверка
по документи от служители на ДИТ по спазване на трудовото законодателство от
„МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД. При нея се установило, че дружеството, в качеството му
на работодател е командировал работничката Мариана Кънчева за периода 05.01.2022г. до 04.07.2022г. в
Германия с допълнително споразумение от 04.01.2022г.
към трудов договор № 038/01.07.2019 г.,
на основание чл.121а КТ, вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата. В предвидения тридневен
срок обаче не било подадена в ТД на НАП уведомление за изменението на трудовия договор.
Това деяние е прието за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ. След съставянето на АУАН е депозирано уведомлението
пред НАП и АНО на 03.11.2023г. издал и
оспореното пред РРС наказателно постановление № 18-2200051/03.11.2022 год., с наложено на дружеството със
санкционния акт на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на
труда административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Директорът на ДИТ е приложил привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от
Кодекса на труда, определяща случая като маловажен, тъй като преценил че са
налице условията за това.
При така установената фактическа обстановка, със
своето решение Русенският районен съд е приел, че не били налице допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила и норми, но бил нарушен материалния закон. След анализ на
деянието и приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че
нарушението не е на чл. 3, ал. 1, т. 1,
б. "б" от Наредба № 5/29.12.2002г., а на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Съответно, санкционната разпоредба за това административно нарушение е следвало
да бъде не чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, а чл.414,
ал.3. С такива мотиви е отменил наказателното постановление.
Решението на районния съд е недопустимо. То е постановено при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед
неправилното конституиране на страната – ответник във въззивното производство,
което в случая е довело до участие на ненадлежна
страна в процеса.
Съгласно нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“.
Според казаното в Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, т.1 – „Надлежната въззиваема
страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона
за административните нарушения и наказания е наказващият орган“. То е
издадено по повод противоречива практика на съдилищата след изменение на чл.61,
ал.1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
В конкретния случай наказателно постановление
е издадено от директора на ДИТ – Русе. Следователно директорът е следвало да
бъде конституиран и да участва в производството пред РРС като АНО.
Видно обаче от въззивното дело е, че като
ответник е участвало учреждението – ДИТ, независимо, че с разпореждането си VII наказателен състав при РРС е посочил изрично – да се
призове АНО, т.е. директорът на ДИТ-Русе.
От списък на призованите лица се установява,
че призовка е била изпратена на директора на Д „Инспекция по труда“ – Русе -
АНО. Пълномощното по делото е подписано от директора на ДИТ-Русе, но за
представляване на ДИТ – Русе по а.н.д. №70/2023г., а не на директора. В
протокола от проведеното о.с.з. на
въззивната инстанция, председателят на VII наказателен състав при РРС сочи, че
като страна се явява Държавна Инспекция по труда – Русе, чиито представил
приема и за редовно упълномощен.
При това положение, при разглеждане на делото
от въззивната инстанция ответна страна е била ДИТ-Русе /или Държавна Инспекция по труда – Русе /, но не и
директорът на учреждението, който е АНО издал НП
При така посоченото е налице нарушение на законовото
правило на чл.61, ал.1 от ЗАНН и задължителното за прилагане от съдилищата
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. №
5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Цялото
производство е протекло по отношение на ДИТ, учреждението прието от съда като
АНО
Районният съд е допуснал събирането на
доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна
страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушено е правото
на участие на надлежния за спора ответник – директорът на ДИТ - Русе, което
опорочава постановения съдебен акт.
Проверяваното решение е недопустимо. Като
такова то следва да бъде обезсилено, съобразно т.2 от Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. Делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, при което като ответник по жалбата да
се конституира, призове и участва директорът на ДИТ – Русе. При участие на процесуален представител да се
обърне внимание на неговото надлежно упълномощаване – да представлява директора
на ДИТ-Русе, а не Дирекцията.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 272/13.04.2023г. по АНД № 70/2023г. по
описа на Районен съд-Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Русе. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.