Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1109 17.10.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми октомври Година 2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №03384 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “КР Транспорт”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Позитано“, бл.15, ет.1, офис 3, срещу „Пелетисимо“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Бл. Гебрев“, бл.37, вх.В, ап.46, с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 3178,34лв., представляваща неплатена главница по фактура №***., издадена от ищеца по договор за търговска продажба и ремонт на резервни части, сумата от 278,07лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 08.07.2017г.- 18.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-21.05.2018г. до окончателното плащане на сумата
-сумата от 211,80лв., представляваща неплатена главница по фактура №***., издадена от ищеца по договор за търговска продажба и ремонт на резервни части, сумата от 19,01лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2017г.- 18.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-21.05.2018г. до окончателното плащане на сумата
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че ищецът не е изпълнил сключения договор изцяло, като е извършил некачествен ремонт. Поради това и ответникът е използвал услугите на друг автосервиз, където са подменени ремонтираните от ищеца части, поради което и не дължи плащане на претендираните суми.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от
приетите като доказателства по делото и неоспорени от ответника фактура №***. и фактура №***., ищецът е
продал на ответника резервни части и е извършил ремонтни дейности съгласно
фактура №***. на обща стойност 5278,34лв. и по фактура №***. на стойност
211,80лв.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорено от страните, ответникът е извършил три парични превода през октомври и ноември 2017г. на обща стойност от 2100лв., с което е погасил част от задължението си по фактура №***., поради което и ищецът има неплатен остатък по същата фактура в размер на 3178,34лв. Видно от експертизата лихвата за забава върху главницата за периода 08.07.2017г.- 18.05.2018г. е в размер на 278,07лв.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П. ответникът не е извършил плащане на сумата от 211,80лв., представляваща незаплатена сума по фактура №***., издадена от ищеца по договор за търговска продажба и ремонт на резервни части. Видно от експертизата лихвата за забава върху главницата за периода 30.06.2017г.- 18.05.2018г. е в размер на 19,01лв.
Процесните фактури са осчетоводени от ответното дружество през месец юни 2017г. по сметка 401 „Доставчици“ с контрагент ищеца. Сумите по процесните фактури са включени в дневниците за покупки на ответното дружество, предадени в НАП със справки- декларациите за месец юни 2017г., като ответното дружество е ползвало и данъчен кредит за тях.
Предвид гореизложеното съдът намира, че между страните по делото са налице търговски отношения, при които ищецът е извършил продажба и ремонт на процесните части и услуги, поради което и съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.
На основание чл.86 ЗЗД върху главниците се дължи и законната лихва, считано от подаване на исковата молба-21.05.2018г. до окончателното плащане на сумата
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за неизвършване на възложената работа и неприемането и от ответника.
Съгласно константната съдебна практика, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 42/10 на ВКС, II т. о./. С решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното от касатора решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му.
Предвид горецитираната задължителна практика съдът намира, че отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит по тях съставлява извънсъдебно признание на ответника за наличието на облигационно задължение между страните по делото, въз основа на което ответникът дължи на ищеца процесните суми.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в общ размер на 897,49лв., от които сумата от 147,49лв. за държавна такса, сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 150,00лв. за експертиза, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Пелетисимо“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Бл. Гебрев“, бл.37, вх.В, ап.46, да заплати на “КР Транспорт”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Позитано“, бл.15, ет.1, офис 3, следните суми:
-сумата от 3178,34лв., представляваща неплатена главница по фактура №***., издадена от ищеца по договор за търговска продажба и ремонт на резервни части, сумата от 278,07лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 08.07.2017г.- 18.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-21.05.2018г. до окончателното плащане на сумата
-сумата от 211,80лв., представляваща неплатена главница по фактура №***., издадена от ищеца по договор за търговска продажба и ремонт на резервни части, сумата от 19,01лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2017г.- 18.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-21.05.2018г. до окончателното плащане на сумата
-сумата от 897,49лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 147,49лв. за държавна такса, сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 150,00лв. за експертиза
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: