№ 140
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. Т. Р. и по въззивна жалба и допълнение
към нея на защитника му адв. Д. А. срещу присъдата № 45/11.07.2022 г. по н.о.х.д. №
956/22 г. по описа на ОС-Пловдив, с която е признат за виновен в извършване на две
престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК и на основание
чл. 58а, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК му е определена обща кумулативна санкция, състояща
се от лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лева. На
осн.чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС е определен „строг“ първоначален режим на изтърпяване
на основното наказание. Присъдата съдържа произнасяне и за веществените
доказателства и разноските.
Жалбите са своевременно предявени. Защитата възразява по отношение срока на
определеното общо наказание лишаване от свобода. Набляга на едно от смекчаващите
обстоятелства (влошеното здравословно състояние на подсъдимия), като настоява да
бъде отчетено със завишен потенциал. По отношение на противоположната категория
индивидуализиращи обстоятелства обосновава становище, че били отчетени факти,
които нямат отегчаваща способност. Предлага въззивната инстанция да коригира
санкционния избор на първата инстанция, като по реда на чл. 55 НК определи
наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
При пренията защитата не добави нещо ново към съображенията в жалбата. Адв.
А. отбеляза, че понастоящем Р. е много притеснен за своето здраве, защото една от
планираните операции била отложена, а впоследствие получил откази от няколко
болнични заведения, които не се наемали да отстранят посредством операция
нарушенията в опорно-двигателния му апарат. И призова въззивната инстанция да
1
смекчи наказанието му, тъй като заради въпросните нарушения пребиваването в
затворническа обстановка би причинило на доверителя му нецелесъобразни битови
затруднения и влошаване качеството на живота му.
Подсъдимият потвърди при пренията аргументираната от неговия защитник
претенция за намаляване на наказанието.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и
законосъобразна и предложи да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие, че въззивната жалба е частично основателна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава 27-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, и на експертизите,
окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. Н. Р. е роден на 30.01.1962г. в гр.* и понастоящем живее в
същия град. Той е българин, български гражданин. Не е семеен. Има средно
образование. В работоспособната си възраст е бил трудово ангажиран, а понастоящем
е пенсионер по болест. Осъждан е многократно.
На 02.02.2022 г. в * РУ на МВР гр. * бил получен сигнал, според който подс. Р.
бил разпространител на наркотични вещества. С цел проверка на информацията бил
сформиран екип, който установил неговия адрес – ул.“*“ № 25, ет.5, ап.15.
На същата дата свидетелят Д. К. Н., който редовно закупувал от подсъдимия
високорискови наркотични вещества, осъществил с него обичайната комуникация през
програма за изпращане на кратки съобщения. Дилър и клиент се уговорили за покупко-
продажба на амфетамин – свидетелят щял да даде 70 лева, с 50 лв. от които щял да
заплати наркотика, а останалите 20 лева Р. щял да приспадне от сумата, която първият
му дължал преди това.
Когато св. Н. пристигнал, Р. го поканил в кухнята на апартамента си, извадил
бяла бучка амфетамин, отрязал с нож една част от нея, премерил я на електронна везна
и заявил, че е в количество над 5 гр. После я поставил в прозрачно полиетиленово
пликче и му я продал за сумата от 50 лв. След това двамата извикали такси на тел. *,
качили се в колата и се отправили в посока към УМБАЛ „*“ в гр. *. Подсъдимият
поискал таксито да спре в двора на фирма „*“ гр.* на ул. „*“ № 37, за да ползва
кафемашината. Шофьорът спрял на указаното място.
Там полицейски служители от споменатото РУП, които били проследили
таксито, задържали подсъдимия и св. Н.. Полицаят св. Б. С. провел беседа със св. Н.,
който признал, че носи амфетамин, който току що бил закупил от Р. в неговия дом.
Последвал обиск на свидетеля, при който пликчето с наркотика било иззето от
левия джоб на черното му яке.
Посредством експертиза било установено, че откритото у св. Н. високорисково
наркотично вещество е с нето тегло 7,86 гр. и съдържание на активен компонент
амфетамин 7,1 тегловни %. Спрямо държателя му било проведено бързо производство
№ 67/2022 г. по описа на *, съставляващо пр.преписка № 1283/2022 г. по описа на РП-
Пловдив, за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. По-нататък делото било внесено с
обвинителен акт в съда. С протоколно определение № 1090/11.02.2022 г. по н.о.х.д. №
806/2022 г. на РС-Пловдив било одобрено споразумение по реда на Глава 29-та НПК, с
2
което на св. Н. било определено за престъплението наказание 8 месеца лишаване от
свобода.
Веднага след обиска, в условията на неотложност, било предприето обискиране
и на подс. Р., при което били иззети следните вещи: от заден ляв джоб на дънките му -
сгънато бяло листче, съдържащо бучки бяло прахообразно вещество, както и черна
сламка със следи по вътрешната част от бяло прахообразно вещество; от предния ляв
горен джоб на якето му била иззета маска за лице, в която се намирала суха кафява
тревиста маса.
По делото била назначена и изготвена химическа експертиза, която дала
заключение, че иззетото бяло вещество във формата на бучки представлявало
амфетамин с нето тегло 0,180 гр. и съдържание на активен компонент (амфетамин) от
9,1 тегловни %; по черната пластмасова тръбичка били открити микрочастици от
вещество, съдържащо амфетамин, а сухата зелено-кафява растителна маса
представлявала хомогенна смес от марихуана и тютюн с нето тегло 0,247 гр. и
съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол /ТХК/) 5,2 тегловни
процента.
След това било извършено претърсване на дома на Р. на ул. “*“. В стая,
обособена като спално помещение, били намерени фаянсова плочка, бяло-сива на цвят,
с поставено върху нея бяло прахообразно топче и бяло прахообразно вещество. Върху
спалнята били намерени 2 бр. полиетиленови прозрачни пликове, съдържащи бели
бучки с неправилна форма, 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса, и
бяла бучка с неправилна форма, поставена в лист. Били иззети като веществените
доказателства тези предмети, а също пластика, жълто-червена на цвят, с надпис
„CLUBSMART“, по която личали следи от бяло прахообразно вещество, и черен кожен
калъф, в който се намирала електронна везна.
Впоследствие изброените предмети също били експертирани, при което било
установено, че по фаянсовата плочка, по повърхността на електронната везна и на
ПВЦ-картата има следи /микрочастици/ от вещество, съдържащо амфетамин; по
повърхността на електронната везна има следи и от марихуана; едната от белите бучки
в плика се оказала амфетамин с тегло 0,268 гр. и съдържание на активен компонент
(амфетамин) от 11 тегловни %, втората – амфетамин с тегло 3,203 гр. и съдържание на
активен компонент амфетамин 6,7 тегловни %, а третата – амфетамин с тегло 1,296 гр.
и съдържание на активен компонент амфетамин 8,3 тегловни %. Установено било, че
тревистата маса и бялата бучка с неправилна форма, поставена в лист, също са
наркотични вещества – бучката представлява амфетамин с нето тегло 0,620 гр. и
съдържание на активен компонент (амфетамин) от 10,9 тегловни %, а тревистата маса –
марихуана с нето тегло 1,201 гр. и съдържание на активен компонент
(тетрахидроканабинол /ТХК/) от 9,7 тегловни %.
Авторът на химическата експертиза е обобщил, че общото нето тегло на
намерените във владение на подсъдимия вещества, съдържащи амфетамин ((±)-1-
фенилпропан-2-амин), възлиза на 5,567 гр.
Поради микрохарактера на наркотичните вещества по повърхностите на
гореописаните обекти, не е могло да бъдат подложени на тегловен анализ и да бъде
определена концентрацията /в тегловни %/ на съответния активен компонент.
Стойността на държаните високорискови наркотични вещества е определена на
175,70 лв., а стойността на разпространените на св.Н. – на 235,80 лв.
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт,
са базирани все на годни доказателствени източници, както и на експертизите,
правилно окачествени като компетентно и добросъвестно изготвени. Окръжният съд е
3
извършил доказателствен анализ, съобразен с правилата на обективната логика –
информацията от всеки от гласните доказателствени източници е проверявана за
достоверност при съпоставка със съдържанието на другите от същия вид, както и с
писмените доказателства, и с експертните изводи. Не се наблюдава преиначаване или
превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито позоваване на информация, която
не е събрана по надлежния ред.
Съдът от първата инстанция се е занимал с досъдебните твърдения на
подсъдимия, че не е разпространявал никому, вкл. на св. Н., наркотични вещества и е
бил прав да ги счете за недостоверни. Те са в противоречие с показанията на св. Н.,
който е категоричен, че е купил намереното при обиска му наркотично вещество от
подсъдимия. С основание е дадена вяра на свидетеля – наказателната му отговорност
за държане на това вещество (която е и реализирана) не е в зависимост от личността на
разпространителя, а и твърденията му се подкрепят от казаното от интимната
приятелка на Р. св. М. Х., че и тя, и Н. били редовни потребители на осигурявани от
подсъдимия наркотици. Единните показания на двамата свидетели, преценени в
аспекта на разнообразието на държаните от Р. наркотици (марихуана и бучки
амфетамин, всяка от които с различно съдържание на активно в-во) и на намерената ел.
везна с остатъци от амфетамин по повърхността, опровергават и другото твърдение на
подсъдимия – че държал за лична употреба намерените в негово владение наркотични
вещества.
В последна сметка г-н Р. се е отказал от коментираната теза, като е изложил
изявлението по чл. 371, т. 2 НПК.
В жалбата и при пренията страните не са заявили възражения за необоснованост
на изводите на решаващата инстанция, които да бъдат подложени на нарочен коментар
от въззивната инстанция.
**
ПАС се съгласява с извода на окръжния съд, че описаната фактология очертава
съставите на две престъпления с квалификация по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ НК. Без да има съответното разрешение, подсъдимият е и държал, и
разпространил (на св. Н.) споменатите по-горе наркотични вещества.
Правното окачествяване на престъпленията като опасни рецидиви по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е правилно. Те са извършени преди изтичането на 5-годишен
срок от изтърпяването на наложено за тежко умишлено престъпление наказание
лишаване от свобода за срок по-дълъг от 1 години, а именно 3 години (по н.о.х.д. №
160/19г. на ПОС).
Деянията са изпълнени с пряк умисъл, както правилно се е мотивирал първият
съд. Деецът е имал представа за вида, количествата и липсата на разрешение за
държане и разпространение на инкриминираните наркотични вещества, респ. пряко е
целял да продаде част от тях.
Предложението на прокурора за квалифициране на двете посегателства като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК разглежда казуса
единствено от материалноправна гледна точка. В аспекта на забраната за влошаване
положението на обжалващия подсъдим въпрос за преквалифициране въобще не може
да се постави – в подобен случай деецът трябва да се накаже съобразно съвкупността
на включените в продължаваното престъпление деяния и на причинения от тях общ
престъпен резултат. Без всякакво съмнение при подобен задължителен според
изискването на чл. 26, ал. 2 НК подход степента на обществена опасност на единното
престъпление би се оценила като по-висока в сравнение със степента на обществена
опасност на деянията-части. Тези разсъждения вземат предвид невъзможността да се
4
приложи нормата на чл. 24 НК (тъй като липса съответен протест).
Така че присъдата подлежи на потвърждаване и в частта относно разделното
осъждане за всяко от двете извършени престъпления с посочената по-горе
квалификация.
***
На последния етап от своята дейност окръжният съд се е отклонил от критериите
по чл. 35, ал. 3 и чл. 54 НК и в последна сметка не е успял да постигне съответствие
между деяния, особености на дееца и наказания. Това се е получило поради
неправилна преценка на сумарното смекчаващо-отегчаващо знание на установените по
делото индивидуализиращи обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства са съобразени направените от подсъдимия още
на досъдебното производство самопризнания за държането на инкриминираните
наркотични вещества, инвалидизирането му (заради многоетажна спинална болест) и
актуалното влошаване на здравословното му състояние, което не е сигурно, че може да
се преодолее с неврохирургична оперативна интервенция. Към изброяването ПАС ще
добави факта, че в трудоспособната си възраст Р. е полагал труд, отгледал е две деца, а
допреди няколко месеца се е грижел за онкологично болната си майка, което показва,
че понякога е склонен да се съобразява с обществените изисквания.
Като отегчаващо обстоятелство и за двете престъпления правилно са отчетени
трите минали престъпления на Р., които не влияят на приложената правна
квалификация. Също факта, че и те трите, и четвъртото престъпление, осъждането за
което определя опасния рецидив, са все с квалификация по чл. 354а НК. Това съдебно
минало свидетелства за сериозно покачване степента на обществена опасност на
личността на дееца, който е демонстрирал развит престъпен навик за засягане на
обществените отношения, свързани със здравето. Отделно обстоятелство от
обсъжданата категория представлява фактът, че самото престъпление, което определя
квалификацията опасен рецидив - четвъртото по ред, е също опасен рецидив
(доколкото е изпълнено само три години след изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, наложено за второто престъпление). Друго обстоятелство с отегчаващи
свойства – това е краткият срок от време, който е изминал от изтърпяване на
наказанието за последното престъпление до извършване на настоящите престъпления –
едва 10 месеца. Съвсем очевидно е, че търпените до момента наказания лишаване от
свобода (6 години + 4.6 години + 3 години) не са оказали на Р. ни най-малък
възспиращ ефект, напротив – той е усъвършенствал неустрашимост и забележителна
дързост, за елиминирането на които се налагат по-интензивни средства на
наказателноправно въздействие.
Първият съд не е бил прав да определи характеристиката на подсъдимия като
лоша и съответно да я третира като отегчаващо обстоятелство – в справката на л. 33
ДП единствените негативни данни са трите му осъждания, които ПОС преди това е
отчел като отегчаващи обстоятелства. Споделят се съображенията на адв. А. и срещу
решението за отчитане на криминалистическата регистрация в качеството на
отегчаващо обстоятелство – разследванията за деяния, които не са признати за
престъпления с влязла в сила присъда, не могат да имат индивидуализиращо значение.
Тази грешка се неутрализира обаче от неотчитането на различния вид държани
наркотични вещества. Става дума за обстоятелство с несъмнени отегчаващи свойства,
тъй като показва, че Р. се е подготвил за широкомащабна разпространителска дейност.
С основание ПОС е отхвърлил възражението на защитата срещу отчитането на
миналите осъждания на Р. като отегчаващи обстоятелства. Забраната по чл. 56 НК не е
нарушена, както счита адв. А., след като са взети предвид осъжданията извън
5
последното, единствено което определя квалификацията опасен рецидив. Съобразен е
и видът на престъплението, за което това последно осъждане се отнася, а също
изминалият (кратък) срок от изтърпяване на наложеното с него наказание до
настоящите инкриминирани моменти, доколкото нито видът на престъплението, нито
срокът са сред условията по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.
Като извърши самостоятелна преценка на ролята и взаимодействието на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, ПАС намери, че първата категория
превалира. Това е така, тъй като капацитетът на смекчаващите обстоятелства, сред
които изпъква тежкото здравословно състояние на Р., надделява над отегчаващата
способност на обстоятелствата с обратен знак. Влошеното му здраве не може да се
интерпретира като изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК, както
настоява адв. А., доколкото не е свързано с някаква общественополезна активност,
нито демонстрира започнал процес по поправяне и превъзпитание. Интензивните
смекчаващи свойства на това обстоятелство се обуславят от друго – от прогнозата, че
пенитенциарният престой на инвалидизирания Р. ще бъде значително по-тежък от този
на останалите извършители на престъпления със сходна правна квалификация. Това от
своя страна би компрометирало постигането на целите по чл. 36 НК.
С оглед тези съображения предложението на защитата за определяне срока на
наказанието лишаване от свобода под минимума (на основание чл. 55 НК) се явява
несподелимо; санкционният избор на първият съд – също. Излиза, че ПОС е бил прав
да отхвърли идентично искане на защитата, изложено при първоинстанционното
разглеждане на делото, но защитата е права, че се е спрял на наказания, които са явно
несправедливи. Въззивният съд намира, че оптималната кумулативна санкция за всяко
от двете престъпления включва срок на основното наказание под средата, но доста над
минимума на очертаната в чл. 354а, ал.2 НК наказателна рамка, а именно СЕДЕМ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и минимален размер на глобата (който е и определен), а
именно 20 000 лева.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК подлежащи на изтърпяване се явяват две трети от
избрания срок на основните наказания, а именно по ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 НК следва да му се определи обща комплексна
санкция, включваща лишаване от свобода за срок от пет години и глоба от 20 000 лева.
ПАС счита, че така индивидуализираната санкция е достатъчна за постигане целения
поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект на наказанието, така
че не се налага приложение на чл. 24 НК.
В този смисъл присъдата подлежи на изменение.
Мнението на адв. А., че наказанието следва да е по-ниско (три години и шест
месеца), за да може доверителят му да се погрижи за здравето си, не е съгласувано с
регламентацията на правилата за медицинско обгрижване на лишените от свобода,
според които Р. би могъл да се подложи на операция и докато изтърпява своето
наказание, респ. с възможността за прекъсване изпълнението на наказанието.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията за приложение на
нормите на чл. 59 и чл. 354а, ал. 6 НК, за определяне на „строг“ първоначален режим
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС и относно разноските и веществените
доказателства.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия
състав не откри основания за нейната отмяна или за изменение в друг аспект.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският
апелативен съд
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата № 45/11.07.2022 г. по н.о.х.д. № 956/22 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, като
- НАМАЛЯВА наложените за престъпленията по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК
наказания лишаване от свобода от шест години на ПЕТ ГОДИНИ;
- НАМАЛЯВА определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо наказание
лишаване от свобода от шест години на ПЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7