Р Е Ш
Е Н И Е
№ 79 от 13.04.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 41 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция” (от
01.02.2020 г. – областен отдел в Регионална дирекция „Автомобилна администрация
– София”) при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу Решение
№ 12/06.01.2020 г., постановено по административнонаказателно
дело №1560/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 30-0000476/20.09.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил. Наведено е
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Касаторът
не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Дружеството ответник по касационната жалбата – „Н.к.” ЕООД, с ЕИК *********не се представлява в
съдебното заседание по делото. С молба с вх. №1198/02.03.2020 г. по описа на
съда процесуалният му представител по пълномощие – адвокат Л.В., оспорва жалбата.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000476/20.09.2019 г., издадено от началника на
областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на „Н.к.”
ЕООД, с ЕИК *********на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение по чл. 57,
ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари (Наредба № 11/2002 г.), а
именно – за това, че като превозвач, притежаващ
лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение (лиценз на Общността) № 19708/20.08.2018 г., на 14.02.2019 г. е разрешил да се извърши международен
превоз на товари с водач Ф.Т.(F.T.) – гражданин на Република Северна Македония, който не
притежава сертификат за водач на моторно превозно средство (МПС), издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Нарушението
е установено при извършена на 04.09.2019 г. комплексна проверка на дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол рег. №
30-19-17-885/05.09.2019 г. За установеното нарушение срещу дружеството е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 266903/04.09.2019
г., като същото е квалифицирано в акта по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11/2002 г.
Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта. В производството пред районния съд са
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си
потвърждават констатациите в същия.
Въззивният
съд е формирал извод за наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила на ЗАНН относно дължимото съдържание процесния АУАН и издаденото въз
основа на него НП, и е отменил последното на процесуално основание, като по
съществото на спора е посочил, че деянието не е доказано от обективна страна.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на въззивния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което подлежи на
отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното
постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „Н.к.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до опорочаване на производството. Неправилен е изводът на въззивния съд
за допуснати нарушения на чл. 42, т. 4
и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно при съставянето на процесния АУАН и
издаването на наказателното постановление. Съгласно сочената за нарушена норма
на чл. 57, ал. 5 от Наредба №11/2002 г. превозвач (едноличен търговец или
търговско дружество), притежаващ лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, може да осъществява
международен превоз на товари с водачи –
граждани на държава, която не е членка на
Европейския съюз, само когато притежава сертификат за водач на МПС, издаден от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица (приложение № 28). В чл. 57д от Наредба № 11/2002 г. е предвидено, че Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” създава и поддържа база с данни за лицата
по чл. 2, ал. 1
от наредбата, получили сертификат, и за водачите, за които е издаден
сертификат, а съгласно чл. 57е от същата сертификатът за водач
на моторно превозно средство принадлежи на превозвача, който го предоставя на
водача на моторно превозно средство. Процесните АУАН и НП са съставени при
спазване изискванията за дължимо съдържание по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН – нарушението е описано със съставомерните му
елементи. Даденото фактическо описание на нарушението и в АУАН, и в НП е достатъчно пълно, ясно
и конкретно, и позволява индивидуализацията му като
административно нарушение именно по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11/2002 г.
Налице е и правно единство между акта и наказателното постановление.
Дружеството ответник е превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 19708/20.08.2018 г. Същото е извършило
международен превоз на товари с водач Ф.Т.– гражданин на Република Северна
Македония, без да притежава за последния
сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. Международният
превоз е осъществен на 14.02.2019 г. с МПС с рег. № КН 1077 ВР, видно от
приложеното към административната преписка и цитирано в акта и в наказателното
постановление извлечение от дигитален тахограф за същата дата. Посочените данни
са достатъчни за описание на деянието с признаците от обективна страна като
нарушение на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11/2002 г., съставомерно по текста на
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. Изпълнителното деяние е наказуемо по посочения
санкционен състав, тъй като дружеството е допуснало водачът – гражданин на
Република Северна Македония, да управлява превозното средство,
без да притежава за същия сертификат за водач на МПС, издаден от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица. Датата на извършване на нарушението е
датата на управление на моторното превозно средство – 14.02.2019 г., а мястото
на неговото извършване е седалището на дружеството превозвач. Извършител на
деянието е дружеството превозвач. Нарушителят е индивидуализиран с посочване на
неговото наименование, ЕИК и данни за осъществяваната дейност по международен автомобилен
превоз на товари с издадения за това лиценз на Общността. Непосочването в акта
и наказателното постановление на вида, модела и регистрационния номер на
процесното МПС, както и на конкретните данни, характеризиращи превоза като
международен, не води до извода, че е налице неясно описание на
нарушението. Същото не е нито необходимо, нито е налице неяснота относно тези
данни, доколкото посоченото в процесните АУАН и НП извлечение от дигитален
тахограф съдържа данни относно моторното превозно средство и водача му, а дружеството ответник не оспорва извършването на
международен превоз на процесната дата от този водач с
това МПС. Обвинението е ясно и безпротиворечиво
със съставомерните елементи по приложимия санкционен състав.
Процесният
АУАН е връчен на легитимиран правен субект – Н.К., в
качеството му на пълномощник на „Н.к.” ЕООД. В
специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на
актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци,
включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването
и връчването да се извърши на лице, различно от законния
представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т. е. съществува процесуална възможност
за връчване на акта за установяване на административно нарушение на
упълномощено лице. Видно от приложеното към
административнонаказателната преписка пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя Бинаса Косовик
– управител на „Н.к.” ЕООД, в качеството му
на законен представител на дружеството, със същото са предоставени
права на Н.К.да представлява дружеството пред Изпълнителна дирекция
„Автомобилна администрация”, включващи правото да подписва и получава издадените
на дружеството административни актове, предписания,
констативни протоколи, наказателни постановления. Настоящият касационен състав приема, че посоченият обем на
пълномощията съдържа изрично овластяване на пълномощника да получи от името на
дружеството и актове за установяване на административни нарушения. Тълкуването на обратното не почива на
волята на упълномощителя в пълномощното.
Въпреки
установеното в хода на съдебното следствие обстоятелство, че на пълномощника на
управителя на санкционираното дружество не е назначен преводач
и не му е предоставен превод на предявения му АУАН,
същото не представлява съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита на дружеството. Разпоредбите на чл. 21,
ал. 2 и чл. 55, ал. 4 от НПК са
относими за физически лица. Наказаният с процесното НП субект е юридическо лице
и не може да „знае” или „разбира” български език, доколкото тези
интелектуални възможности са присъщи само на физическите лица. Именно поради това обстоятелство на
юридическото лице не е и възможно да бъде назначен преводач. На следващо място, при съобразяване
необходимостта от волеизявления, отправени до и от санкционираното дружество в
административнонаказателното производство, следва да се отчете, че последното е
местно за Република България юридическо лице, регистрирано е в
Република България и реализира на нейната територия търговската си дейност, която
е регламентирана от българското законодателство,
и дължи изпълнение на императивно вменените му задължения при осъществяването
на тази си дейност. Същото следва да организира търговската и
административната си дейност по начин, който да му осигури в максимална степен
спазването на българските закони и необходимата комуникация със
съответните органи и служби.
Неправилен
е изводът на въззивния съд за недоказано нарушение. Дружеството ответник не
оспорва, а и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява, че същото е превозвач, притежаващ лиценз на Общността
№19708/20.08.2018 г. и на
14.02.2019 г. е извършило международен превоз на товари с МПС с рег. № КН 1077
ВР и водач Ф.Т.– гражданин на Република Северна Македония, без да притежава за
последния сертификат за водач на МПС, издаден
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица. Представените
констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ, с необорена
материална доказателствена сила, и извлечение
от дигитален тахограф, както и показанията на разпитаните
длъжностни лица при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” установяват категорично извършването на нарушението от „Н.к.”
ЕООД. По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние
е съставомерно от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), поради което не
следва да се обсъжда субективната
съставомерност на деянието. Наложената
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева е в съответствие със санкционната
разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, която
определя наказанието в абсолютен размер и изключва
възможността на административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, въззивният
съд е постановил неправилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 12/06.01.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1560/2019 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 30-0000476/20.09.2019 г., издадено от началника на областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в
Главна дирекция „Автомобилна инспекция” (от 01.02.2020 г. – областен отдел в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”) при Изпълнителна
дирекция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с което на „Н.к.”
ЕООД, с ЕИК *********на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.