№ 19336
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110165745 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу
Е. Г. А. кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по
Договор за потребителски паричен кредит с номер CRFX-10943069 от
28.09.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файпенс“ и Е. Г. А.:
сумата от 977,56 лЕ. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане па задължението – 16.08.2018 г.; сумата от 293,41
лЕ. – лихва за забава, начислена за периода от 24.08.2015 г. до 07.08.2018г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГД № 54992/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 28.09.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файпенс“ и Е. Г. А. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с
номер CRFX-10943069 (наричан по-долу Договор за кредит), въз основа на
който между тях възникнало облигационно отношение. По силата па Договора
кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер па
1156,69 лЕ., от които сумата от 1112,20 лЕ. с цел финансиране покупката па
1
стоки, а сумата от 44,49 лЕ. била предоставена с цел заплащане на
застрахователна премия по сключени договори за застраховка със
застраховано лице кредитополучателя. Съгласно чл. 1 от Договора
кредитополучателят се съгласил предоставеният му потребителски кредит да
бъде изплатен пряко на упълномощените търговски партньори, като в
процесния случай това били: „Арон - С“ ООД относно частта от кредита, с
която се финансирала покупка па стоки и „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ относно частта от кредита, с която се финансирала заплащане на
застрахователна премия. Ответникът изрично удостоверил, с полагане на
подписа си, че получил опосредствен чрез финансираната стока/услуга кредит.
Посочва, че това обстоятелство се установявало от счетоводната система на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.Л., клон България“ относно паричен
превод 1112,20 лЕ. във връзка с фактура № **********. Посочва, че
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница),
ведно с дължимите лихви на 6 броя месечни погасителни вноски, чиито
размер и срок са били посочени в погасителен план, намиращ се на първата
страница от договора за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент бил в
размер на 33,11%, а размерът на годишния процент на разходите (ГПР) -
35,16%. Твърди, че кредитополучателят, ответник в настоящото производство,
не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните
вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата
просрочена месечна погасителна вноска настъпил на 20.11.2014 г. Сочи, че
считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.04.2015 г., с което станал
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение. Посочва, че в
процесния случай претендиралата лихва за забава е начислена само за част от
периода, в който ответникът е бил в забава, а именно – от 24.08.2015 г. до
07.08.2018 г. Твърди, че на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файиенс С.А., клон България“ в качеството му на цедент и „Фроитскс
Интернешъпъл“ ЕАД в качеството му на цесионер бил сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента
прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1 от 10.01.2017 г. с подписано Приложение № 1, в което
подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото
вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД титуляр па
2
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, станал ищецът. Сочи, че с оглед задължението си
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера „Фронтекс
Интернешъпъл“ ЕАД да уведоми Е. Г. А., за прехвърлянето на вземанията
спрямо него. Посочва, че изпратил чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана
пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит
адрес. Същият бил посетен от пощенски служител, който установил, че
длъжникът вече не живее на посочения адрес и поради тази причина пратката
била върната в цялост. Посочва, че ответницата следва да се счита уведомена
за извършената цесия чрез исковата молба. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С молба от 21.10.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание (л. 65-66 от делото). Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна (л. 44 от делото), а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчените призовки на (л. 46 и л. 54 от делото).
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 238 и чл. 239, ал. 1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
3
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и
не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на 207,12 лв., от които за заповедното производство 28,56 лв. за ДТ и за
исковото производство 50,00 лв. за юрк. възнаграждение и 28,56 лв. за ДТ и
100,00 лв. юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Г. А., ЕГН ********** на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 977,56
лЕ. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане па задължението – 16.08.2018 г.; сумата от 293,41 лЕ. – лихва за
забава, начислена за периода от 24.08.2015 г. до 07.08.2018г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 54992/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
207,12 лв., представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
4
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5