РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Благоевград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100186 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Д против „ТР
със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „Ппредставлявано от – управител.
Ищецът твърди, че на 07.07.2021г. сключил с ответника трудов договор, по силата на
който изпълнявал длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".
Поддържа, че в изпълнение на възложената му работа ответникът работодател му бил
предоставил товарен автомобил марка „В с per. и товарно ремарке с per. № , като извършвал
превози на товари в страната и в чужбина, и му били заплащани командировъчни разходи.
Заявява, че на 22.11.2021г. бил командирован да извършил превози от Б до Г и обратно.
Излага, че на 26.11.2021г. влязъл през ГКПП „К“ на територията на Б като по-късно същия
ден (около 11 часа) бил задържан за срок 24 часа поради наличие на алкохол в кръвта му.
Поддържа, че бил освободен около 23 часа на същия ден, като пренощувал на базата на
ответника в гр. Бл Сочи, че сутринта на 27.11.2021г. управителят на ответното дружество М
му бил отнел личните документи. Сочи, че на 18.01.2022г. бил получил от ответника
Заповед № 137/27.11.2021 година за прекратяване на трудов договор № 1година на
основание взаимно съгласие, Споразумение № 00122 от 27.11.2021г. за прекратяване на
трудов договор № 191/07.07.2021 година. Счита, че уволнението било извършено незаконно.
В тази връзка сочи, че и двата горепосочени документа били антидатирани, не бил подписал
същите, както и че не било налице взаимно съгласие за прекратяване на процесния трудов
договор. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен
на предишната длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплатил обезщетение за
оставане без работа поради уволнението в размер на 3900 лв. за 6-месечен период, считано
от 27.11.2021г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за седем дни за 2021г. в
размер на 210 лв. и командировъчни пари за периода от 21.11.2021г. до 26.11.2021г. в
размер на 650 лв.
Ответникът изразява позиция за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
факта, че ищецът Ш. е работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността
шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" до 27.11.2011г., когато със заповед №
година за прекратяване на трудов договор № 1година и Сп за прекратяване на трудов
договор № трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Смята
1
уволнението за законосъобразно, като в тази връзка излага подробни доводи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност "шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", извършено със Заповед № 1одина за
прекратяване на трудов договор № 191/07.07.2021 година и Сп. за прекратяване на трудов
договор № 191/07.07.2021.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с който се претендира ищецът да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3900 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението, за периода 27.11.2021 г. – 27.05.2022 г.
- иск по чл. 224, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 210 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за седем дни за 2021г.
- иск по чл. 215, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 650 лв., представляваща командировъчни пари за периода от 21.11.2021г.
до 26.11.2021г. за превоз на товари от Ре обратно.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен, поради следните съображения:
В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово
правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ („взаимно съгласие на страните“)
включва кумулативно следните елементи: 1/ предложение, с което едната страна предлага
на другата да се прекрати съществуващ помежду им трудов договор; 2/ приемане на
предложението от страната, до която то е отправено, и 3/ уведомяване на страната,
направила предложението, в 7-дневен срок от получаването му.
Както предложението, така и приемането трябва да бъдат извършени в писмена форма,
която по аргумент от разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ е условие за действителност на
волеизявленията, формиращи взаимното съгласие.
Липсата на уведомяване на страната, направила предложението, за неговото приемане от
насрещната страна, в 7-дневния срок от получаването му, създава необоримата презумпция,
че предложението не е прието (чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. 3 КТ).
В този контекст може да се заключи, че прекратяването на трудовия договор на
коментираното правно основание става в момента на съвпадането на двете писмени
насрещни волеизявления (предложение и приемане), което настъпва с получаването на
приемането от предложителя и при спазване на визирания 7-дневен срок (вж. Решение №
146 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., ІV г.о. на ВКС). По тази причина и издаването
на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Нужно е да се има предвид, че приемане в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ ще бъде
налице, когато страната – адресат на предложението, е направила волеизявление, което
изцяло съвпада с последното (вж. така проф. Е. М, „Прекратяване на трудовия договор
поради общи основания“, С стр. 50). Иначе казано, приемането е изявление за пълно
съгласие с предложението, поради което и всяко отклонение от направеното предложение,
водещо до изменение, допълнение или поставяне на условия и ограничения, отрича факта на
неговото приемане (вж. по-подробно за правната същност на приемането проф. Ал. К
„Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и
допълнения от проф. П. П
2
Приемането от страна на работодателя на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ може да
се изрази и чрез връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, ако това се
извърши в 7-дневния срок от получаване на предложението и самата заповед съдържа ясна
воля за прекратяване на трудовоправната връзка по взаимно съгласие – (вж. Решение №
Следва изрично да се отбележи, че няма пречка също така страните по трудовото
правоотношение да говорят помежду си и директно да подпишат споразумение за
прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, без да отправят писмени предложения
една на друга за това и писмено да отговарят дали ги приемат, или не, както и да изчакват 7-
дневния срок. Това следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ и чл. 335, ал. 1
КТ. В чл. 62, ал. 1 КТ е предвидена писмена форма за действителност на трудовия договор, а
в чл. 335, ал. 1 КТ е изрично е указано и че прекратяването му също следва да бъде в същата
форма. Следователно взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор може да бъде
обективирано в един документ, в който да се съдържат волеизявленията на страните за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Гореочертаните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и
правните проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната
плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да
се съобрази следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че същите са се намирали в
трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява от приетия като писмено
доказателство трудов договор № 191/07.07.2021г., по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Уговореното
основно месечно брутно трудово възнаграждение било 650 лв. В трудовия договор бил
включен и срок за изпитване в полза на работодателя.
Безспорно е също така, че считано от 27.11.2021г. посочената трудовоправна връзка е била
прекратена със Заповед № година за прекратяване на трудов договор № 191/07.07.2021
година и Сп. за прекратяване на трудов договор № 191/07.07.202г., като както в заповедта,
така и в споразумението било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие.
Горепосочената Заповед и Споразумение са бил връчени на ищеца К. Ш. на 27.11.2021г.
По отношение на връчването на процесната заповед и дали същата е притежавана от
ответника в оригинал следва да се има предвид следното: Поначало съображенията на
ищеца за ненадлежно връчване на уволнителната заповед не могат да обосноват незаконност
на уволнението. Връчването и оформянето на заповедта са обстоятелства, които не са
включени във фактическия състав, пораждащ потестативното право да се прекрати
трудовият договор. В закона не е уредена специална процедура за връчване на заповедта за
уволнение, нито е предвидена особена форма за доказване на този факт. По тази причина
могат да се ползват всички доказателствени средства. В настоящия случай става ясно, че
оригиналът на процесната Заповед № 137/27.11.2021 година не се притежава от ответника.
Същевременно е безспорно, че ищецът е получил копие от заповедта, като същият е
представил заверен препис от същата, като приложение към исковата си молба.
Следователно трудовото правоотношение между страните е прекратено с връчване на
горепосочената заповед и процесното Споразумение на 27.11.2021г., като исковата молба е
подадена на 27.01.2022г., т.е. в рамките на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 2, т. 2
вр. ал. 1, т. 2 КТ. При това положение релевираното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователно.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът К. Ш. е подписал Споразумението и
Заповедта и дали е имал воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Горепосочените два документа са били обект на изследване на допуснатите основна и
допълнителна съдебно-графически експертизи, изготвени от вещото лице В. С..
3
Посредством заключенията на основната и допълнителната съдебно-графически
експертизи (съответно л. 194 – л. 200 от делото и л. 220 – л. 228 от делото), се установява, че
подписите, положени за „работник/служител“ в ксероксното копие на заповедта и върху
оригинала на споразумението са изписани и изпълнение именно от ищеца К. Ш..
Както в основната, така и в допълнителната съдебно-графически експертизи, вещото лице
е категорично, че изследваният подпис не е имитиран, технически поправен или копиран.
Става ясно също така, че ръкописно изписаните знаци в ч и подписите, положени за
„работник" и „работодател" в Сг. за прекратяване на Трудов договор № 191 от 07.07.2021 г.
са изпълнени с една и съща или близка по състав химикална паста, както и че първо са
принтирани компютърно набраните текстове, след което са изписани писмените знаци в ч" и
подписите, положени за „работник" и „работодател" в процесното споразумение за
прекратяване на трудовия договор, което се установява в местата на пресичане на
химикалната паста с отпечатания текст.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице В. С. като компетентни, пълни и
обосновани. По настоящето дело няма събрани конкретни данни за някаква пристрастност и
предубеденост на вещото лице, които по някакъв начин да са повлияли на неговите изводи.
От изложеното следва, че подписът, изпълнен на процесните документи – З година за
прекратяване на трудов договор № одина и Сг. за прекратяване на трудов договор № е на
ищеца К. Ш..
Следователно ищецът е подписал процесното Споразумение и е изразил воля за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Установи се по делото, че
взаимното съгласие за прекратяване на трудовия договор е било обективирано в един
документ (Сп в който са се съдържали волеизявленията и на двете страни за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. Волята на страните за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие е била изразена и в Заповедта от 27.11.2021г., която също е
била подписана от ищеца.
С оглед изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на
отхвърляне.
2. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ:
Основателността на тези искове е обусловена от установяване прекратяване на трудовия
договор в нарушение на закона и в този смисъл са поставени в зависимост от изхода на
конститутивния иск по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ. Отхвърлянето на последния, налага идентичен
правен резултат и на претенцията за възстановяване на длъжност и за заплащане на
обезщетение, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
3. Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен, поради следните съображения:
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ наличието на твърдения неползван платен годишен отпуск,
докато е съществувала трудовоправната връзка; 2/ същият да не е погасен по давност; 3/
размер на дължимото обезщетение и 4/ работодателят да не е изпълнил задължението си за
заплащането му.
В тежест на ищеца е да установи наличието на първите три от посочените предпоставки,
като от своя страна ответникът следва да установи, че е заплатил обезщетението.
Видно е от представения по делото трудов договор № 191/07.07.2021г., че платеният
годишен отпуск на ищеца е 20 работни дни.
Съгласно чл. 224, ал. 2, във вр. с чл. 177 КТ размерът му се изчислява от полученото
средно дневно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни.
Посредством заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи
4
(съответно л. 253 – л. 263 от делото и л. 334 – л. 339 от делото), изготвени от вещото лице Д.
Д., става ясно, че всички дължими суми, включително трудови възнаграждения и
командировъчни, и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са били изплатени
от страна на ответника. Вещото лице е установило, че има дори и надплатена сума.
Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователен и
следва да се отхвърли.
4. Относно иска по чл. 215, ал. 1 КТ:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен, поради следните съображения:
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ ищецът е бил командирован в чужбина (в Р периода от
21.11.2021г. до 26.11.2021г.; 2/ размера на неизплатените командировъчни за този период, и
3/ работодателят да не е изпълнил задължението си за изплащане на дължимите суми за
командировъчни на ищеца.
По делото се установи, че в действителност ищецът е бил командирован в чужбина (в Рза
периода от 21.11.2021г. до 26.11.2021г. Стана ясно също така, че размерът на
командировъчните за този период е 650 лв. Посредством заключенията на основната и
допълнителната съдебно-счетоводни експертизи (съответно л. 253 – л. 263 от делото и л. 334
– л. 339 от делото), става ясно, че всички дължими суми, включително и командировъчни са
били изплатени от страна на ответника.
Ето защо и този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Д, против
„Тсъс седалище и адрес на управление: гр. Блпредставлявано от М – управител, искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1– 3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на
ищеца от длъжност "шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", извършено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за което са издадени Заповед година за прекратяване на
трудов договор № 1 година и Споразумение за прекратяване на трудов договор № за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил
12 и повече тона" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3900 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода
27.11.2021 г. – 27.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /27.01.2022г./, до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца К. Г. Ш., ЕГН **********, от гр.
До против ответника „Т със седалище и адрес на управление: гр. Б представлявано от М
управител, иск по чл. 224, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 210 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за седем дни
за 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/27.01.2022г./ до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца К. Г. Ш., ЕГН **********, от гр.
Д против ответника „Т, със седалище и адрес на управление: гр. Б представлявано от М –
управител, иск по чл. 215, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 650 лв., представляваща командировъчни пари за периода от 2. за превоз на товари от Ре
5
до Ри обратнo.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Г. Ш., ЕГН **********, от гр. Д ул. „Х, да
заплати на „Т, със седалище и адрес на управление: гр. Бпредставлявано от М управител,
сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6