№ 266
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600076 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е подадена жалба от адв. В.К. – повереник
на пострадалата Е.В. Г. - срещу определение от 21.12.2021 г., постановено в
производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 548/21 г. по описа на
районен съд – Б., с което е потвърдено постановлението на прокурор при
районна прокуратура - С. от 09.08.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 164/2018 г. по описа на РУ- С. /пр.пр. № 395/18 г. по
описа на РП - С./, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност на
извода на съда, че деянието не съставлява престъпление, който, освен това, се
твърди да е и необоснован поради липса на мотиви. Последното се
аргументира с липса на анализ и оценка на събраните доказателствени
източници, липса на мотиви по въпроса кои са обективните и субективни
признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, които в случая не се
установяват, което прави неясна волята на първоинстанционния съд.
Развиват се доводи в насока да са налице данни за извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК, като са останали неизяснени обстоятелства, които са от
съществено значение за съставомерността на деянието по чл. 209 НК.
Предявява се искане да се отмени атакуваното определение, да се постанови
ново, с което да се отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
1
наказателното производство и делото да се върне на прокурора с указания за
процесуално-следствените действия, които следва да се извършат.
Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК и
от лице, легитимирано съгласно същата разпоредба да обжалва посочения
съдебен акт - пострадалият.
В пределите на извършвания съдебен контрол на обжалвания съдебен
акт С. окръжен съд установи следното:
Производството пред районния съд е било образувано по реда на чл.
243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба на пострадалото лице Е.В. Г. – М., подадена
чрез повереника – адв. В.К. от САК, жалбоподател по настоящето дело,
срещу постановлението на прокурор при районна прокуратура - С. от
09.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
164/2018 г. по описа на РУ- С. /пр.пр. № 395/18 г. по описа на РП - С./.
Наказателното производство е образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК – затова че в периода от
01.10.2013 г. до 10.02.2014 г. в Б. е присвоил чужди движими вещи – парична
сума в размер общо на 6 800 евро, собственост на Е.В. Г. – М., която владеел.
В хода на досъдебното производство не е привлечено обвиняемо лице.
С обжалваното пред първоинстанционния съд постановление
прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - тъй като деянието не съставлява
престъпление. Този извод на прокурора е незаконосъобразен и необоснован.
Изводът на прокурора за наличие на основания за прекратяване на
наказателното производство, е незаконосъобразен, тъй като е постановен при
липса на ясно, безпротиворечиво и изчерпателно формулирани от прокурора
фактически констатации и изводи, които да позволят съдебния контрол върху
формираната воля на обвинението за прекратяване на наказателното
производство.
Недостатъци в решаващата дейност на прокурора се установяват както
по отношение на изложените фактически констатации в обстоятелствената
част на обжалваното постановление и по-точно липсата на такива, довели до
неяснота относно приетата фактическа обстановка, така и до липсата на
анализ на събраните доказателствени източници и тяхната годност при
наличието на съществени противоречия между тях, отнесени конкретно към
2
събраните свидетелски показания на пострадалата от една страна и от друга -
показанията на свидетелите Х. Д. и на неговата майка Ц. Ц..
В изложението си на фактическата обстановка прокурорът е
възпроизвел единствено съдържанието на част от събраните доказателствени
средства – свидетелски показания и писмени доказателства, без да посочи
обстоятелствата, които тези доказателствени средства установяват, поради
което следва да се приеме, че липсват ясно формулирани и конкретни
фактически твърдения за обстоятелствата кога, къде и какво се е случило.
Липсата на ясно и последователно изложение на приетата за установена от
прокурора фактическа обстановка всякога е съществено процесуално
нарушение, приравнено на липса на мотиви, което препятства съдебния
контрол върху формираното вътрешно убеждение на прокурора при
решаването на въпроса за законосъобразното прекратяване на наказателното
производство и е основание по смисъла на чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК за отмяна
на постановлението и връщане на делото на прокурора с указание относно
прилагането на закона.
Освен посочените по-горе недостатъци, във фактическото изложение е
въведено и съществено противоречие, което също прави неясна волята на
прокурора по отношение на фактите, обосновали крайния му извод за
прекратяване на наказателното производство. Така например прокурорът
първоначално, преразказвайки показанията на свид. Ел. Г.-М., е посочил, че:
„… Докато пътували Д. предложил на свид. Г.-М. той лично да извърши
ремонта на жилището в гр. К. през лятото на 2014 г. и в съдружие да
развиват бъдещ бизнес в Германия … и предложил майка му да се грижи за
възрастния баща … Ц. Ц. (майката на свид. Д.) откликнала и двете се
разбрали Г.-М. да преведе по сметка на Ц. парична сума в размер на 3 000
евро, които пари ще служат като обезпечаване в случай на необходимост да
се купуват лекарства, за лекар….“ (стр. 2 от постановлението). По-нататък
прокурорът е посочил, че: „В показанията си свид. Д. е отрекъл да е бил
ангажиран с ремонт на апартамента на Г. – М., както и това неговата майка Ц.
Ц. да е поела ангажимент за гледане и издръжка на бащата на Г.-М.“ (стр. 4 от
постановлението), а свид. Ц. Ц. „…е отрекла да е била ангажирана по някакъв
начин за гледане и издръжка на бащата на Г.-М..“ (стр. 5 от постановлението).
Противоречията между показанията на посочените свидетели са съществени,
3
като прокурорът, вместо да ги подложи на преценка, анализирайки ги
поотделно и съпоставяйки ги с останалите доказателствени източници, се е
задоволил единствено декларативно да ги констатира и да ги дефинира като
„непреодолими“. При това неясно и противоречиво фактическо изложение
прокурорът е достигнал до фактическия извод, че е налице неизпълнение на
задължения, възникнали по договор за заем, договор за изработка и договор
за услуга, сключени в устна форма между свид. Г.-М. и свидетелите Д. и Ц.,
без да става ясно чии свидетелски показания кредитира по тези въпроси и
защо.
При това положение остава абсолютно неясна волята на прокурора
относно фактите, обосновали крайният му извод за липса на престъпление и
поставя в невъзможност съда да прецени каква е приетата от него фактическа
обстановка, правилно ли е установена при наличните по делото доказателства
и законосъобразна ли е оценката им.
При липса на съответен анализ и оценка на събраните доказателствени
източници и направените от прокурора изводи за фактите от предмета на
доказване се явяват необосновани.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до неяснота относно установената от прокурора фактическа обстановка,
препятстват проверката на правните изводи на прокурора в пределите на
съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК.
Във връзка с изложеното необосновани, респ. непроверими в пределите
на извършвания съдебен контрол, се явяват и правните изводи на прокурора,
че в конкретния случай не са налице обективните и субективните признаци на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Прокурорът е изложил обективните и
субективни признаци на това престъпление единствено в теоретичен аспект и
лаконично е заявил, че не са налице. Всъщност единственият аргумент, който
прокурорът е изложил в подкрепа на този извод, е че в случая е налице
гражданскоправен спор, произтичащ от договорни отношения, като спорът
следва да се реши по гражданскоправен ред.
За да е осъществен състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК, е
необходимо деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в
заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му
извърши някаква услуга (или достави определена стока, извърши определена
4
работа и пр.), същият да не е имал намерение и/или възможност да изпълни
поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе
си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е
мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на
дееца. Наказателно-правната измама може да бъде осъществена и при
наличие на договорни отношения. Тогава деецът няма намерение да се
задължи по тях, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в
заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с
което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и
невъзстановим разход (Решение № 62 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. №
2352/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят К. К.).
В конкретния случай обстоятелствата дали свид. Д. и свид. Ц. са имали
изначално намерение да изпълнят поетите задължения съответно за
извършване на ремонт на жилището на свид. Г.-М. и за престиране на грижи
към нейния баща (в случай, че се установи наличието на договорни
отношения, в какъвто смисъл са показанията на свид. Г.-М. и приложените
копия на платежни документи за извършени плащания от нейна страна в
полза на свидетелите Д. и Ц.) не са изследвани в хода на разследването и
наблюдаващият прокурор напълно ги е игнорирал. Изясняването на този
въпрос е от съществено значение за правилното приложение на материалния
закон, т.е. за преценката има ли извършено престъпление „измама“ по чл. 209,
ал. 1 НК, поради което и решаващият извод на прокурора за липса на
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК се явява необоснован.
Предмет на извършвания съдебен контрол е именно обосноваността и
законосъобразността на извода на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, който предполага извършването на проверка и
анализ на събраните доказателства от контролиращата съдебна инстанция и
проверка на обективността, всестранността и пълнотата на разследването,
проведено на досъдебното производство. Прекратяването на наказателното
производство от прокурора на досъдебната фаза на процеса предполага
събирането на доказателствата да е вече изчерпано и фактическата обстановка
да е изяснена обективно, пълно и всестранно, което в случая не е сторено. В
случая решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, освен че е незаконосъобразен (постановен при съществено
процесуално нарушение, относимо към съдържанието на обжалваното
5
постановление и по-точно към липсата на изложение на фактическата
обстановка, приета за установена), е постановен и при непълнота на
доказателствата, т.е. при неизяснена фактическа обстановка, поради което
този извод се явява необоснован, постановен в нарушение на изискванията за
вземане на решение от прокурора по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
(чл. 14 НПК), което налага отмяна на обжалваното постановление.
При това положение е невъзможна проверката на формираното
вътрешно убеждение на прокурора за прекратяване на наказателното
производство на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на
престъпление, което налага отмяната на обжалваното постановление и
връщане на делото на прокурора за изясняване на обстоятелствата, посочени
по-горе.
Вместо да констатира посочените недостатъци на обжалваното
постановление на прокурора и да го отмени, първият съд неправилно го е
потвърдил, като в обжалваното определение почти дословно го е
преповторил, възпроизвеждайки констатираните по-горе негови недостатъци,
без да изложи собствени фактически констатации и изводи и да извърши
собствен анализ и оценка на доказателствата.
Предвид изложеното обжалваното определение, с което е потвърдено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, също следва да бъде отменено, тъй като е неправилно.
На основание чл. 243, ал. 8 НПК С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.12.2021 г., постановено по ч.н.д. № 548/21
г. по описа на районен съд – Б. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ постановлението на прокурор при районна прокуратура - С.
от 09.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
164/2018 г. по описа на РУ- С. /пр.пр. № 395/18 г. по описа на РП - С./,
образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и връща делото на районна
прокуратура – С. за изпълнение на указанията, дадени в мотивите.
Определението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7