Мотиви към
присъда № 454/02.10.2018 година
по НОХД № 575/2018
година
по описа на Районен
съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява Л.Й.К. за това, че на 12.03.2018 година в град Горна
Оряховица противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
„Ф.“ с рег. № ***, на стойност 5725,80 лв., от владението на В.Д. ***, без
негово съгласие, с намерение да го ползва, като са последвали повреди на
превозното средство на стойност 561,80 лв. и то е изоставено без надзор –
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК –
лишаване от свобода за срок под предвидения в закона минимум.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявения от пострадалия В.Д.Д. против
подсъдимия Л.Й.К. граждански иск за обезщетение в размер на 561,80 лв. за
причинените с деянието по обвинителния акт имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 12.03.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане. Пострадалият В.Д.Д. е конституиран
и като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в производството по делото.
ЗАЩИТНИКЪТ адв.
Д.Д. от ВТАК моли съда да отчете многобройните и
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и да наложи на нейния
подзащитен наказание под предвидения в закона минимум.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Й.К. дава обяснения.
Признава се за виновен. Изразява съжаление за извършеното. Моли за по-леко
наказание.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.Й.К. е роден на ***
г. Израснал е в социални институции. Завършил е основно образование. Страда от
лека умствена изостаналост и смесено личностово
разстройство. Няма постоянна работа. Получава социална пенсия. Не притежава
собствено жилище и не разполага със средства да наеме такова. Често сменя
местата, на които преспива. Осъждан е неколкократно
за кражби и други умишлени престъпления от общ характер. Изтърпявал е наказание
лишаване от свобода.
В края на месец февруари 2018 г.
свидетелят П.К.К. дал подслон на подсъдимия в
собствено помещение, находящо се в ***. В същия имот
са разположени работилници, гаражи и други стопански постройки, които К. давал
под наем. В една от работилниците свидетелят Д.А.С. упражнявал авторемонтна
дейност. На 09.03.2018 г. гражданският ищец и частен обвинител В.Д.Д. оставил за ремонт на свидетеля С. собствения си лек
автомобил „Ф.“ с рег. № ***. На 11.03.2018 г. С. приключил ремонта на автомобила
и се обадил на Д. да дойде да си го вземе. Паркирал колата в двора на
работилницата, като оставил контактния ключ на конзолата под мултимедията,
както се уговорили със собственика, за да може последният да си я вземе. В
19:15 часа на същата дата С. си тръгнал от работилницата, като видял, че
автомобилът на Д. е все още на мястото, на което го бил паркирал по-рано през
деня.
Същата вечер подсъдимият Л.Й.К.
изпил около един литър бира „Б.” и се напил. Когато се прибирал в стаичката си
до работилницата на С., видял спрения в двора автомобил на пострадалия. Решил
да вземе автомобила и да обиколи района. Около полунощ на 11 срещу 12.03.2018
г. се качил в отключения автомобил, намерил контактния ключ, запалил двигателя
и потеглил в посока към село Поликраище. Прекосил селото. След това продължил
движението си по път I-5 в посока към град Р.. В района на км 89+000 на пътя изгубил контрол над управлявания автомобил.
Автомобилът се занесъл, излязъл от платното за движение, удряйки се с предното
ляво колело в бордюра и със задницата в стойка на пътен знак, като в края на
движението си се установил в тревна площ край пътя перпендикулярно на
първоначалната си посока за движение. При удара на предното ляво колело в
бордюра се спукала гумата и се огънала джантата, а при съприкосновението на
задницата на автомобила със стойката на пътния знак била деформирана и надрана
задната броня. Така настъпилото пътнотранспортно произшествие било наблюдавано
от свидетеля В.Л.П., който в този момент управлявал собствения се лек
автомобил, движещ се в лентата за насрещно движение в същия участък от пътя. П.
спрял автомобила си и отишъл при излезлия от пътя автомобил „Ф.“. От автомобила
излязъл подсъдимият, който започнал да обяснява, че ще се прибира, като молел П.
да не звъни в полицията. П. се усъмнил, че автомобилът е краден. Върнал се в
колата си и се обадил на телефон 112. Тъй като се страхувал за безопасността
си, предпочел да не остава насаме с подсъдимия и напуснал местопроизшествието.
Няколко минути след това подсъдимият К. тръгнал пеш към центъра на село
Поликраище, изоставяйки без надзор автомобила.
Според заключението на съдебнооценъчната експертиза, изготвено от вещото лице Г.Б.,
стойността на отнетия от подсъдимия автомобил „Ф.“ към 12.03.2018 г. е 5725,80
лв.
От заключението на съдебнооценъчната експертиза, изготвено от вещото лице инж.
М.Р. – автоексперт, се установява, че причинените по
автомобила щети в резултат от допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно
произшествие са на стойност 561,80 лв.
Видно от заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, изготвено от вещото лице д-р Т.Ц. –
психиатър, подсъдимият К. страда от лека умствена изостаналост и смесено личностово разстройство. Преди и по време на деянието на
12.03.2018 г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си, като леката степен на слабоумие следва да се има
предвид при определяне на тежестта на наказателната мярка. К. е можел да
възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Дисхармоничната структура на личността у К. се развива на фона на интелектуално-паметово недоразвитие.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията
на подсъдимия Л.Й.К., показанията на свидетелите В.Д.Д.,
П.К.К., М.П.Д., дадени пред съда в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетелите Д.А.С. и В.Л.П., дадени на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие, заключението на съдебнооценъчната експертиза, изготвено от вещото лице Г.Б.,
заключението на съдебнооценъчната експертиза,
изготвено от вещото лице инж. М.Р., заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Т.Ц., протоколите за оглед на
местопроизшествие и за разпознаване на лица, справката за съдимост и другите
писмени доказателства, описани подробно в протокола за проведеното съдебно
заседание на 02.10.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прие, че на 12.03.2018 г. в град Горна Оряховица е
бил отнет противозаконно с намерение да се ползва лекият автомобил „Ф.“ с рег.
№ ***, че са последвали повреди на превозното средство и след деянието то е
оставено без надзор, че извършител на деянието е подсъдимият К. и че
извършителят е действал виновно.
Фактът на извършване на противозаконното
отнемане, авторството на деянието и вината на извършителя се установяват от
обясненията на подсъдимия Л.Й.К., от показанията на свидетелите В.Д.Д., Д.А.С. и В.Л.П., от данните в протоколите за оглед на
местопроизшествие и за разпознаване на лица и от заключенията на двете съдебнооценъчни и на съдебнопсихиатричната експертиза.
Извършеното от К. деяние съставлява
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с чл.346,
ал.1 от НК.
От обективна страна се установи,
че подсъдимият е отнел противозаконно от владението на гражданския ищец и
частен обвинител В.Д.Д. без негово съгласие лекия
автомобил „Ф.“ с рег. № ***. С отнетия автомобил подсъдимият реализирал
пътнотранспортно произшествие, при което по автомобила били причинени повреди
на установената от експертизата стойност. След настъпването на
пътнотранспортното произшествие К. напуснал местопроизшествието и изоставил
автомобила без надзор.
От субективна страна подсъдимият
действал виновно, с пряк умисъл. Видно от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, въпреки леката
умствена изостаналост и смесеното личностово
разстройство, от което страда, преди и по време на деянието К. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
Същевременно е съзнавал, че автомобилът, който отнема, е чужд, че лишава
собственика му от фактическата власт върху него и установява своя фактическа
власт, и е искал настъпването на тази промяна във фактическата власт. Отнел е
автомобила с намерение да го ползва.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на правото на собственост от страна на
подсъдимия, както и в установените от съдебнопсихиатричната експертиза затруднения
в социалното интегриране на подсъдимия, водещи до асоциално поведение.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността
и наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност,
поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.
За да индивидуализира наказанието,
съдът съобрази следното:
Предвид данните за лека умствена
изостаналост и смесено личностово разстройство на
подсъдимия съдът прие, че степента на обществената опасност на дееца е под
средната за извършителите на престъпления по чл.346 от НК.
Степента на обществената опасност
на деянието е висока.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия признание и изразеното от
него критично отношение към извършеното. Установените от съдебнопсихиатричната
експертиза лека умствена изостаналост и смесено личностово
разстройство, от които страда подсъдимият, съдът взе предвид като изключително
смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Като отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът взе предвид предходните осъждания на подсъдимия за умишлени
престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран.
С оглед посоченото по-горе
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие, че и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – една година
лишаване от свобода – би се оказало несъразмерно тежко. Поради това съдът
определи наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под предвидения в закона минимум от една година.
Предвид изложеното съдът прие, че
за постигане на целите на наказанието е достатъчно на подсъдимия да бъде
наложено наказание пет месеца лишаване от свобода.
Предходните осъждания на К. на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за които не е
реабилитиран, изключват възможността изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
За да определи първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието, съдът съобрази следното:
От данните в справката за
съдимост се установява, че подсъдимият е изтърпявал ефективно наказание
лишаване от свобода през 2017 г. Поради това е налице основанието по чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС за определяне на
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното с присъдата по настоящото
дело наказание. От друга страна обаче, с оглед извода за по-ниска степен на
обществена опасност на К. в сравнение със средната за извършителите на
престъпления по чл.346 от НК съдът прие, че е налице основанието по чл.57, ал.3
от ЗИНЗС за определяне на първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието. Ето защо и на основание чл.57, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на К.
наказание пет месеца лишаване от свобода.
По гражданския иск:
Предявеният от В.Д.Д. против подсъдимия граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинените с деянието по обвинителния акт имуществени вреди в
размер на 561,80 лв. е основателен. В резултат от извършеното противозаконно
отнемане по автомобила на Д. са причинени щети. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от виновно извършеното противоправно
деяние на подсъдимия. Поради това последният дължи обезщетение за тяхното
репариране в размер на определената от автоексперта
стойност от 561,80 лв. Поради това съдът уважи исковата претенция в пълен
размер, като осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец посочената сума.
На
основание чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец законната лихва върху обезщетението за времето от датата на
увреждането (12.03.2018 г.) до окончателното му изплащане.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства дактилоскопни следи и цифров носител на запис от телефон
112 са приложени към папката на делото и следва да остават за съхранение по
делото.
Веществените доказателства празна
бутилка от бира „Б.“ и одорологична следа следва да
бъдат унищожени като вещи без потребителна стойност.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски на досъдебното производство в размер на 223,57 лв. по сметка на
ОД на МВР-Велико Търново.
На основание т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица 50 лв., представляващи държавна
такса за разглеждане на гражданския иск.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………...…….