М О
Т И В И
по НОХД № 236/15г. по описа на ГОРС- 7 наказателен
състав
Районна Прокуратура – Г.Оряховица е повдигнала обвинение против В.Я.М.
за това, че в периода 28.02.2014г. до 09.04.2014г. в с.П., общ.Г.О., в
качеството си на длъжностно лице- „служител гише в Пощенска станция IV
категория “ и „Началник в Пощенска станция IV категория” с.П., общ.Г.О. на „
Български пощи“ ЕАД, регионално управление
„Северен централен регион“ Плевен, действайки при условията на
продължавано престъпление- през непродължителен период от време, при сходна
обстановка и еднородност на вината- пряк умисъл, при което последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, присвоила
сумата от 8 367,41 лева / осем хиляди триста шестдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, собственост на „Български пощи“ ЕАД, връчени в
това й качество да ги пази и управлява, като за улесняването му извършила други
престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание /чл.311,
ал.1 от НК/- съставила официални документи с невярно съдържание:
-
На 28.02.2014г. в дневния
отчет отразила разход в размер на 2000 лева /две хиляди лева/- извънреден внос към ОПС В.Търново, без да има такъв;
-
На 28.02.2014г. в изходящ опис 271 вписала внос към ОПС В.Търново
в размер на 2 000 лева/ две хиляди лева/, без такива да са постъпвали там;
-
На 21.03.2014г. в изходящ опис 271 вписала внос към ОПС В.Търново
в размер на 3 800 лева / три хиляди и осемстотин лева/, без такива да са
постъпвали там;
-
На 09.04.2014г. в дневен отчет записвала недействително изплатени
пенсии в размер на 151 236.50 лева / сто петдесет и една хиляди
двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, а в действителност
изплатената сума е 143 733.51 лева / сто четиридесет и три хиляди седемстотин
тридесет и три лева и петдесет и една стотинки/- престъпление по чл.202 ал.1
т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение като
предлага на подсъдимата, да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата М. признава изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния
акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е при условията на съкратено съдебно следствие. В хода на
съдебните прения лично и чрез упълномощения от нея защитник- адв.Н.И., моли съда да й бъде наложено минимално наказание, както и същото да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В.Я.М. е назначена по трудов
договор № РД 15-196/17.10,1988г. на длъжност началник ПТТ станция Горски Горен
Тръмбеш при РТКС Г.Оряховица. С допълнително споразумение към Трудов договор №
1405/30.12.2011 г. М. е преназначена на длъжност Служител, гише в ПС / началник
ПС IV клас/ П. и освободена от същата длъжност съгласно Заповед №
98/11.06.2014г. на основание Заповед № РД 09- 523/11.06.2014г. на Директор РУ „
СЦР“ Плевен за проявена недобросъвестност при изпълнение на трудовите си
задължения, изразяваща се в липса на парични средства.
В качеството си на служител
гише в ПС / началник ПС IV к./ с.П. В.Я.М. съгласно длъжностната й характеристика- организира,
ръководи и контролира цялостната дейност на ПС и е била длъжна да: изплаща
пенсии на гише и по домовете при необходимост; получава парични средства и
пощенски ценности и ги съхранява; изготвя дневен отчетен лист; изготвя дневен
приходо-разходен отчет за цялата финансова дейност на пощенската станция;
изготвя справки, сведения, отчети, отговаря за спазването на трудовата,
технологична и финансова дисциплина в ПС за опазването на паричните средства и
пощенските ценности.
Работата й била възложена на
31.12.2011г. През 2012г. М. станала Началник на пощенската станция в с.П.. До началото на 2014г. М. изпълнявала задълженията си добросъвестно. През месец януари 2014г. М. изтеглила потребителски кредит от
ПНП Париба и друг, за да възстанови предишен кредит от „ Изи кредит“. На 28.02.
2014г. М. взела пари от касата за да погаси
задължение към една от кредитните компании. В края на месеца липсата, която
била формирана била в размер на 2 000 лева. На 28.02.2014г. подсъдимата вписала в дневния отчет разход в размер на 2000 лева, като в
действителност такъв нямало, а в изходящия опис за гр.Велико Търново вписала
сумата като изпратена. По същия начин постъпила и в края на м.март 2014г. На
21.03.2014г. М. вписала в дневния отчет
разход в размер на 3800 лева, като в действителност такъв нямало, а в изходящия
опис за гр.Велико Търново вписала сумата като изпратена. В началото на месец
април 2014г. в ОПС В.Търново била получена информация, че посочената сума не е
постъпвала при тях. Със заповед на директора на РУ „ Северен централен регион“
гр.Плевен РД № 09-292/10.04.2014г. на 10.04.2011 г. била извършена проверка на
пощенската станция в с.П. с началник В.Я.М.
от И.М.С. и М.С.Й., като се установила липса в размер на 8 189.66лв. Ревизията установила
също така, че на лицето С. Х. В. *** за месец март 2014г. в пенсионния й картон
не е нанесено увеличението на пенсията в размер на 116.85 лева и съответно не е
изплатено от н-к ПС М.. С. В. получила сумата от 325.72 лв., а не полагащата й
се сума от 442.57лв. Така, заедно с допълнителната равносметка липсата
възлизала на 8 356.51лв. Ревизията установила, че на 22.03.2014г. в Дневен
отчет било записано, че има изпратена ценна пратка в размер на 3800 лева.
Такава в действителност не била изпратена в рамките на м.март 2014г. , а била изпратена на 07.04.2014г.
При проверката се установило, че началника
на ПС В.М. на 09.04.2014г. е изпратила служебен пощенски запис № 2/12 от
08.04.2014г. на РУСО В.Търново, с който връща неполучена пенсия на М.Д.Г., ЕГН:**********
в размер на 673.59 лева. Същата пенсия била отчетена като изплатена за м.март
2014г. и не било отразено в отчета за изплатени пенсии образец 27 за същия
месец, че лицето не е получило пенсията си. Ревизията констатирала, че било
недопустимо н-к ПС да отчита по този начин неполучена пенсия и то в следващия
месец. Разплащанията с РУСО В.Търново се извършвали само от ОПС В.Търново.
Ревизията констатирала, че началникът на пощенската станция М. не е спазвала
Инструкцията за попълване на служебен формуляр образец „Дневния отчет“, като е
записвала недействителни суми в разходната част на отчета. Така на 09.04.2014г.
било записано, че са изплатени пенсии в размер на 151 236.50лева, а при
проверката се установило, че действително са платени 143 733.51 лева. По този
начин началник ПС по документи прикривала голяма част от липсата в касата.
Причината да присвоява чужди
пари било финансовото затруднение, в което била изпаднала М.. Плащала наем в
размер на 180.00лева, издържала дъщеря ученичка, била разведена и нямала
финансова подкрепа. Нямала близки. Наложило й се да тегли кредити от частни
финансови институции, като мислела, че с единия кредит ще покрие другия и така
изтеглила няколко, чиито лихви и вноски не били по силите й да покрива.
В Протокол за разпит на
обвиняем от 13.02.2015г. в качеството на обвиняем по ДП № 444/2015г., В.Я. твърди, че през 1988г.
постъпила на работа в « Български пощи». През 2012г. станала началник на
пощенската стнация в с.П.. Живеела сама и гледала непълнолетната си дъщеря.
Заплатата, която вземала в пощата не била голяма-380-390 лева на месец. През
годините била взела няколко заема от кредитни компании за бързи заеми.
Започнали да я притесняват с обаждания и тя се уплашила за детето си. Поради
тази причина започнала да взема пари от касата на пощата. Всичко започнало през
зимата на 2014г. Дъщеря й имала тежко заболяване, не ходела на училище и М. се
грижела за нея. Заявява, че първо взела 1200 лева, след това 1000 лева. Постепенно
започнала « да затъва» от касата. За да си оправи касата, започнала в края на
месеца да подправя месечния отчет. В края на месеца касата трябвало да има
минимум-първо била сумата от 1000 лева, а след това го смъкнали на 500 лева.
Останалата сума горница, ако била по- голяма трябвало да се праща в гр.Велико
Търново. Тази сума обаче я нямало в касата. Понеже липсвали пари от касата М.
пишела, че ги е пратила в гр.В.Търново-т. нар. «ценно». Такава пратка реално не
била пращала, защото тези пари ги нямало в наличност. Когато в началото на месеца
пращали пари за пенсии тя плащала пари от там. Затова понякога имало разлика от няколко дни между месечния
отчет и реално пратеното «ценно». Това обаче не оправяло липсата, защото тя
оставала. В началато на м.април 2014г. видяла, че не може да излезе от
положение. Когато станало ясно, че не се намират тези 3800 лева,
тя се обадила на главната счетоводителка в гр.Г.О.- Виолета Илиева. Казала й,
че има липса и тя била взела парите. След няколко дни дошли от Велико Търново
на ревизия. На И.С. казала, че й липсват над 8000 лева. М. твърди, че била
вземала само от парите за пенсии. От другата дейност на пощата не била вземала.
М. заявява, че пенсията на С.В. не била умишлено сгрешена. В паниката си не
видяла, че има увеличение от предния месец и затова в картона й вписала
по-малката сума. Не била взела разликата, а станало грешка. За пенсията на М.Г.
заявява, че понеже много вече се била объркала, решила, че ще оправи нещата,
като напише пощенски запис. По този начин влошила положението, тъй като Г. си
вземал пенсията по карта, но тя не знаела. Така даже си увеличила липсата.
Впоследствие НОИ върнали парите по пощата. М. заявява, че съжалява за станалото.
Не искала да направи нищо лошо. Била затънала в заеми, звънели й постоянно и не
видяла друг изход. Съжалявала за станалото.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че М. не е
водила отчетността вярно- изписвани са
извънредни вносове, без да са постъпвали парите в ОПС В.Търново и е завишаван
размера на изплащаните пенсии в разходната част на дневния отчет. От
заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява следното:
На 28.02.2014г.
в дневния отчет М. е отразила сума в размер на 2000лв. на разход в дневния
отчет и съобразно нея формира касова наличност в края на деня 28.02.2014г. в
размер на 238.67 лв. Съгласно изходящ Опис 271 на ПС П. такава сума физически
не е изпращана от ПС П. и получавана в ОПС В.Търново. С тези си действия М. е
прикрила недостиг в размер на 2 000лв. при приключване на м.февруари 2014г. На
07.03.2014г. съгласно изходящ Опис 271 от ПС П. е изпратена ценна пратка в
размер на 2000лв. и посочената сума фактически е получена в ОПС В.Търново, без
да е описвана по разхода в дневния отчет за 07.03.2014г. Такава сума реално
може да се изпрати само като има налични пари в станцията, т. е след получаване
на аванс за пенсии, в случая 4500 лв. и тези 2000 лв. да се включат в разхода
на отчета като изплатени пенсии. По подобен начин М. е прикрила недостиг и през
м.март 2014г. В дневния отчет за 21.03.2014г. след приключване изплащането на
пенсиите М. оформя разход по отчета, като изпратена ценна пратка до ОПС
В.Търново в размер на 3800лв. и формира наличност в края на деня 21.03.2014г. в
размер на 669.76лева. Съгласно проверените документи по изходящ Опис 271 от ПС П.
за деня 21.03.2014г. няма изпратена до ОПС В.Търново и приета сума в ОПС
В.Търново. В случая се касае за прикриване на недостиг. На 07.04.2014г. съгласно Опис 271 М. е изпратила до ОПС
В.Търново и получена сума в ОПС В.Търново в размер на 3800 лева. Посочената
сума М. не е описала в дневния отчет за деня -07.04.2014г. Сума в размер на
3800 лв. може да биде изпратена на ОПС В.Търново след като в станцията има
налични пари, т.е когато на 04. и на 07.04.2014г. са изпратени от ОПС В.Търново
на ПС П., като аванси в размер на 40 000 лв. за изплащане на пенсии, част /3
800 лв./ от същите пари М. е изпратила до ОПС В.Търново за изравняване на
прикрития чрез действията си на 21.03.2014г. недостиг, като М. завишила и размера на изплатените пенсии. Схемата била
следната: в края на месеца М. завишава разходи по отчета, без да са
документално обосновани. В началото на новия месец от получения аванс М.
изпраща завишените суми, без да ги отразява по
отчета. Ревизията установява моментното състояние на тези явления в ПС към дата 10.04.2014г.
Ревизията установила, че
общият размер на липсите е 8367,41 лв. Главният счетоводител на ОПС В.Търново
разпоредил да се извърши инвентаризация на всички дейности в станциите към
30.12.2013г. Касата на
станцията за посочената дата няма налични пари и установената липса е формирана
след 01.01.2014г. до деня на проверката 10.04.2014г. Отчетността в „ Български
пощи“ съгласно чл.41,42,43 и 44 от Инструкция за паричната дейност в ПС на БП
ЕАД в сила от 01.07.2012г. е месечна- в последния работен ден на месеца се
отчитат всички приходи и разходи на основание приходо-разходните документи, като се изпращат с внос за уравнение всички
надлимитни суми. Лимитът на ПС П. е 1000лв.,съгласно Писмо № 1662/04.10.201 Зг.
на ОПС В.Търново. Ревизията установила, че липсата 8367,41 лв. е парично
изражение на разликата между Прихода по протокола за извършена ревизия и
Разхода плюс намерените наличности по същия протокол. Наличната сума пари към
дата: 10.04.2014г. била 264.11лв.
Съдебно-счетоводната
експертиза заключила, че М. е нарушила чл.56,ал.1 и ал.2, чл.92 от
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж от 2000г. по отношение на изпратен
пощенски запис № 2/12 от 08.04.2014п от М. до НОИ В.Търново от неизплатена
пенсия за м.март 2014г. М. е нарушила още чл.33 от Инструкция за паричната дейност в ПС на БП ЕАД от 2011г. по
отношение на изписаните като изплатени пенсии за м.април 2014г. в размер на 151236.50лв. без да са
съобразени с първични разходни документи изплащателни картони.
Съдебно-счетоводната
експертиза е заключила още,че М. е съставяла неистински дневни отчети, като е
завишаван размера на разхода за прикриване недостиг на касата, както следва: На
28.02.2014г. и на 21.03.2014г. чрез записване на неизпратени ценни пратки и на
09.04.2014г. чрез записване на неизплатени пенсии.
Съдебно-счетоводната
експертиза е констатирала, че съгласно счетоводна справка 442 „ Вземания по
липси и начети“ по партидата на М. към 04.12.2004г. са възстановени 1260лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от следните събрани по делото доказателства: от
обясненията на подсъдимата – нейните
признания, от показанията на свидетелите,както и от писмените
доказателствени материали и съдебно- счетоводна експертиза- цялата документация, намираща се в
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствения материал.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата М.,тъй като същите кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява извършването
на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм, начин на
осъществяване, както и авторството му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира,
че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните
елементи на престъплението по чл. чл.202
ал.1 т.1 вр. чл.201 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
За съставомерността на престъплението по така цитирания
текст от НК е необходимо от обективна
страна деецът да има длъжностно качество
, а в дадения случай подс. М. е “длъжностно лице “ по смисъла на чл. 93 т.
1 б. “Б” от НК, тъй като същата е
извършвала работа, свързана с пазенето и управлението на чуждо имущество и боравенето,
включително приемането, съхранението, разходването и отчитането на парични
средства. Именно в това си качество на
“длъжностно лице”- подсъдимата има във фактическа власт чуждо
имущество, предмет на
престъплението са “вещи и пари”, както е визирал закона, в дадения случай
–пари с определена стойност,същите
следва да са връчени в това й качество
–а именно на длъжностно лице ,както е в дадения казус ,връчени да ги пази и
управлява, съгласно длъжностната й характеристика. И естествено “чужди” по отношение на
субекта. Тоест налице е встъпване в изпълнение на функциите по пазене и
управление на това имущество, което встъпване е налице по отношение на подс. М.. Налице е
външно проявена промяна на отношението на подсъдимата към това имущество, което й е
поверено .
С оглед на
гореизложеното, В.Я.М.,*** е осъществила
като от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК. Улесняващото в случая
престъпление се явява това по чл.311 от НК. Налице е и още едно
квалифициращо деянието обстоятелство- че се касае за продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
подсъдимата е извършила няколко деяния
през непродължителен период от време,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление- а именно по чл.202 ал.1т.1, вр.чл.201ал.1 НК, реализирани са при една и съща обстановка и при еднородност на вината- с користна цел, от обективна и субективна страна продължение
на предходното.
От субективна страна престъпните деяния са извършени
при пряк умисъл, като М. е съзнавала, че няма никакви права върху повереното й
имущество, освен да го пази и управлява.
Но въпреки това се е отнасяла с поверените й пари като със свои като се
разпореждала неправомерно с тях в полза на себе си. Съдът счита, че е налице и присвоителната цел на подсъдимата, защото видно от
действията й тя е желаела да третира връчените й пари като свои и да се
разпорежда с тях в свой интерес като се обогати неправомерно за сметка на
юридическото лице- нейн работодател и е постигнала
тази своя цел.
Относно
авторството на деянието, същото е доказано посредством множеството преки
доказателства за това и то категорично, обсъдени по-горе в мотивите.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимата съдът взе
предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК и
нейните самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, поради което
на основание чл.373 ал.2 НПК наказанието следва да се определи при приложението
на чл.58а от НК. Към момента на деянието и постановяване на присъдата е в сила
редакция на нормата чл.58а НК, съгласно която в случаите по чл.373, ал.2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Разпоредбата на чл. 202 ал.1т.1 от НПК предвижда
наказание лишаване от свобода от една до
десет години. При определяне на размера на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобрази изразеното разкаяние за извършеното, първоначално подадения
сигнал за престъплението от самата М. и чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите
характеристични данни, фактът, че същата е самотна майка, грижи се за болно дете, както и това, че е започнала погасяване на визираната в диспозитива на обвинението сума, въпреки тежкото си финансово
състояние, като е издължила част от нея. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете
единствено, че деянието е
при продължавано престъпление, което е довело и до сравнително високия размер на
присвоената парична сума. Тоест
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид
горните съображения и на основание чл.202,ал.1,т.1 вр
с чл.201 вр чл.26 от НК съдът определи наказание
лишаване от свобода за минималния срок от една година. Размерът на това наказание/12
месеца/ съответно намален с една трета е 8 месеца. На следващо
място са налице и всички предпоставки, изложени в чл.66 ал.1от НК -до настоящия момент подс.М. не е
осъждана, така определеното наказание от съда е лишаване от свобода- в размер
на 8мес.ЛОС и на
следващо място за постигане на целите, заложени
в чл.36 от НК, както и за поправянето на същата и
възпитателното въздействие по отношение на обществото, не е необходимо наказанието да се изтърпи
ефективно. Съдът определи
изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, за който да бъде отложено изпълнението на
наказанието,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на наказанието “лишаване от права”,
предвидено в чл.202, ал.3 вр чл.37, ал.1, т.6 и т.7
от НК, съдът счита, че след като престъплението е извършено от подсъдимата М. във връзка с упражняването на правнорегламентирана професия или дейност, е необходимо да
й се наложи наказание лишаване от право да заема длъжност,свързана с пазене, управление и материално отчитане на чуждо
имущество и имуществени ценности за срок от 1 /една / година, считано от
влизане на присъдата в сила. Тъй като подс.М. именно в качеството си на длъжностно лице, на което са
връчени в това й качество да ги пази, управлява и отчита, е присвоила посочените в обвинението суми. Поради това
и отчитайки спецификата на дейността, при извършването на която подсъдимата е
реализирала всяко от престъпните деяния, настоящата инстанция намира, че е
законосъобразно да наложи и
това наказание. Съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, тъй като съответно определеното й наказание лишаване от права се налага
заедно с наказанието лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното и наложено
наказание, с оглед на всички обстоятелства по делото и личността на подсъдимата
в най-голяма степен ще допринесат за оказване на превъзпитателно и възпиращо
въздействие
спрямо М..
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на
подсъдимата съдът възложи направените по делото разноски в
размер на 280 лева за експертизи .
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: