Р Е Ш Е Н И Е
№ 1910
гр.Пловдив, 23.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАРИЯНА РУДЕВА
като разгледа АНД № 3992/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-002564 от 15.04.2019г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на З.О.Л., ЕГН:**********,
с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за
нарушение на чл.104А от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
3.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
4. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.157,
ал.8 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи,
че АУАН не съответства на императивните изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, в обстоятелствената част на акта не е посочено по какъв начин
контролиращият орган е установил факта на използване мобилния телефон по време
на управление, както и неизползване на обезопасителния колан. Поддържа, че в
обстоятелствената част на АУАН първоначално се споменава управляван товарен
автомобил, попадащ в една от категориите по чл.149, ал.1, т.3 от ЗДвП /категория N/, но после са
посочени и категории, които попадат в обхвата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП
/категория М/, които са взаимоизключващи се помежду си, налице е не посочване
на конкретна фактическа обстановка, а преписване разпоредби от закона. На
следващо място поддържа, че в АУАН е посочено, че управлява с глоба с фиш № М
644871/14.08.2017г., а в наказателното постановление е упоменато, че носи
връчено наказателно постановление с изтекъл срок на плащане, последното не е
индивидуализирано, както и е налице горното противоречие. Посочва и че в
наказателното постановление са посочени само конкретни
административнонаказателни разпоредби и размери на глобата, без да е посочено
кои от тях се отнасят до цитираните материалноправни разпоредби. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 15.05.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 20.05.2019г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.03.2019г. около 13:40 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести септември“
до № 223, свидетелят Т.Д.Д., в качеството
му на *** при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив извършил
проверка на движещо се на същото място товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с
рег.№ „***“. При това свидетелят Д. установил, че гореописаният автомобил бил
управляван от жалбоподателя З.О.Л., като към момента на проверката Л.
управлявал същия автомобила, докато разговарял по мобилен телефон, без да
използва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му, както и не бил с поставен предпазен колан. При проверката жалбоподателя З.О.Л.
не представил валидно свидетелство за управление на МПС, а такова с изтекъл
срок на валидност на 09.03.2019г., както и представил глоба с фиш № М
644871/14.08.2017г..
С оглед на горното, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков №
229256 от 27.03.2019г. срещу З.О.Л., за нарушение на чл.104А от Закона за
движението по пътищата, нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата и нарушение
на чл.157, ал.8 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като отразил, че не е
забелязал, че свидетелството му за управление е с изтекъл срок. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Т.Д.Д.. Последният помни случая и описва
констатираното при проверката. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече
коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа
обстановка, а твърденията на жалбоподателя се явяват изолирани и нелогични.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното
постановление намери, че същите са издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I. За нарушението на чл.104А от Закона за движението
по пътищата;
Относно същото нарушение съдът намери, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Установява се още достатъчно данни за извършено деяние, с което З.О.Л.,
ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.104А от Закона за
движението по пътищата – за това, че на 27.03.2019г. около 13:40 часа, в
гр.Пловдив, на бул.„Шести септември“ до № 223 е управлявал МПС – товарен
автомобил марка „Дачия Докер“ с рег.№ „***“, като е използвал мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
обстоятелствената част на акта не е посочено по какъв начин контролиращият
орган е установил факта на използване мобилния телефон по време на управление.
В този смисъл неясно е как следва да е описан горния начин, доколкото се касае
за една фактическа констатация, непосредствено възприета от свидетелят Д.. Също
не може да се възложи в тежест на последния да изследва и описва какви точно
дейности е осъществявал Л. с телефона си, който въпрос е без значение, след
като е констатирано използване на мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, което Д. потвърждава и в разпита си пред съда.
Също неоснователно е и възражението, че в наказателното постановление са
посочени само конкретни административнонаказателни разпоредби и размери на
глобата, без да е посочено кои от тях се отнасят до цитираните материалноправни
разпоредби, доколкото същите санкции са изброени съвсем последователно и в
съответствие на нарушенията и от тях е очевидно за кои от същите се отнасят.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.104А от
Закона за движението по пътищата. Процесното нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата наказание с тежестта на
нарушението на чл.104А от Закона за движението по пътищата, следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от Закона за движението
по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази му
част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението
на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Въпреки горното съдът намери, че относно нарушението на чл.104А от
Закона за движението по пътищата, в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в последните два липсва описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, както следва:
Съгласно чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в
обжалваното е посочено, че МПС с рег.№ „***“, нито е посочено коя категория се
същото, от което би могло да бъде сторен същия извод. Още повече в случая се касае
за товарен автомобил, а не за лек такъв, за да бъда сторен „житейски“ извод, че
„сигурно“ е оборудван с предпазен колан и др. подобни.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като
такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на
посочване съставомерните по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като
нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да
организира защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират
отмяната на обжалваното наказателно постановление, в тази му част, като
незаконосъобразно.
III. За нарушението на чл.150А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Относно същото нарушение
съдът намери, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Установява се още
достатъчно данни за извършено деяние, с което З.О.Л., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
27.03.2019г. около 13:40 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести септември“ до № 223
е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Дачия Докер“ с рег.№ „***“, без свидетелството
му за управление да е в срок на валидност.
Въпреки горното и по същество безспорно установеното нарушнеие на чл.150А,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, в случая незаконосъобразно е
приложена санкционната норма на чл.185 от ЗДвП. Последната е обща и съгласно
указаното в самата нея, намира приложение единствено когато в ЗДвП не е
предвидено друго наказание. Същевременно налице е разпоредбата на чл.177, ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата, съгласно която се наказва с глоба в
размер от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
В случая жалбоподателя Л. управлявайки с свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност на 09.03.2019г., очевидно
управлява без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
С оглед на горното в случая незаконосъобразно е приложена санкционната
норма, и макар в случая да е наложено наказание по-малко от съответното, то
последното остава наложено незаконосъобразно, което и мотивира отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
IV.
За нарушението на чл.157, ал.8 от Закона за движението по пътищата.
Съдът намери, че относно нарушението на чл.104А от Закона за движението
по пътищата, в нарушение разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – относно издаденото наказателно постановление, както
и на чл.42, т.5 от ЗАНН – по отношение на издадения АУАН, в същите липсва
посочване на нарушената законова разпоредба относно описаното от фактическа
страна деяние.
В този смисъл на първо
място следва да се посочи, че съгласно
чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, наказателното
постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му
в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
От горното е видно, че нормата на на чл.157, ал.8 от ЗДвП, не съдържа императивно
правило за поведение – тя не въвеждат
задължение за водача да носи наказателното постановление в период до един месец от издаването му, а единствено указва
възможността наказателното постановление да замества талона в описаните случаи
и срокове.
Ето защо, когато водач
управлява МПС без да носи контролен талон към СУМПС – било защото просто не го
е взел със себе си или защото същият му е бил отнет, без същевременно да притежава валиден
заместващ документ по чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от ЗДвП (отново
било защото не притежава такъв заместващ документ или срокът му на валидност е
изтекъл), то същият водач винаги извършва нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в която норма е указано правилото за поведение във връзка с изискуемите
документи при управление на МПС, а не на чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8
от ЗДвП, каквото нарушение не съществува в ЗДвП. В тази връзка следва и да се
отбележи, че ЗДвП не предвижда санкционна норма за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от ЗДвП, което не се дължи на пропуск, позволяващ
приложение чл.185 от ЗДвП, а на горепосоченото.
Така описаните нарушения на
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – относно наказателното постановление,
както и на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, следва да се преценят като такива от
категорията съществените процесуални нарушения, доколкото по същество липсва
посочване на нарушената законова разпоредба и в тази връзка – приложена е и
неотносима санкционна разпоредба – тази на чл.185 от ЗДвП, която съдът не може
да „замени“ или др. подобно в хода на производството по чл.59 и сл. от ЗАНН. Последното мотивира отмяна
наказателното постановление в тази му частта като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-002564 от 15.04.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при ОД
МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която
на З.О.Л.,
ЕГН:**********, с адрес ***7, на основание чл.183,
ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.104А
от Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-1030-002564 от 15.04.2019г., издадено от М. В.
М., на длъжност *** при ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението
по пътищата;
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1030-002564 от 15.04.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при ОД
МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1030-002564 от 15.04.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** при ОД
МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.157, ал.8 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.