МОТИВИ на Присъда № 65 от 26.03.2013 година, постановена по НЧХД № 1136/2012 г. по описа на ЯРС

 

Производството е образувано по тъжба на Ц.И.Ц. *** против Д.С. *** - за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С насрещна тъжба Д.С.С. е предявил против Ц.И.Ц. обвинения - за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.чл. 146, ал.1 от НК.

Преди даване ход на делото, тъжителят по първоначалната тъжба Ц. беше конституиран като граждански ищец и едновременно с това бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него срещу подсъдимия Д.С. граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.06.2012 г., до окончателното й изплащане.

Тъжителят по насрещната тъжба Д.С. предяви и бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове срещу подсъдимия Ц.Ц. за заплащане на обезщетение за причинените на тъжителя в резултат на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева и за деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, и двете ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.06.2012 г., до окончателното изплащане сумите и С. беше конституиран като граждански ищец в процеса.

Подсъдимият по първоначалната тъжба и тъжител по насрещната тъжба Д.С. участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник - адв. Н. ЯАК, дава обяснения по предявеното му обвинение, не се признава за виновен и лично и чрез защитника си, иска от съда да бъде признат за невиновен, както и да се отхвърли предявеният срещу него граждански иск. В същото време поддържа обвиненията против Ц. и моли, гражданските искове срещу последния, да бъдат уважени, така както са предявени. Твърди се, че С. е действал при „неизбежна отбрана” и се претендират направените разноски по делото.

Подсъдимият по насрещната тъжба и тъжител по първоначалната тъжба Ц.Ц. също участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник - адв. К. ЯАК, дава обяснения по предявените му обвинения и не се признава за виновен. Чрез защитника си пледира да се отхвърлят предявените срещу него гражданските искове, като в същото време поддържа обвиненията против С. и моли гражданският иск срещу него се уважи изцяло. Претендират се и направените разноски по делото.

 

Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 25.06.2012 г., около 16.00 ч., подсъдимият по насрещната тъжба Ц.Ц. с малкото си дете се срещнал до *** в гр. *** със съпругата си – свид. Ц.,*** по посока на ***. Детето вървяло напред, подс. Ц. вървял след него, свид. Ц. бутала бебешката количка до съпруга си. В близост до магазин *** на ул. *** срещу тях по посока на центъра на гр. ***, излизайки от ул. *** с автомобила си, марка *** се отправил подсъдимият по първоначалната тъжба Д.С.. По същото време на кафе „***, на маса на тротоара стояли свидетелите Ж.В. и М.Д.. Подсъдимият С. се движил с висока скорост и минал в непосредствена близост покрай подсъдимия по насрещната тъжба Ц. и детето му от лявата му страна. В резултат на високата скорост подс. Ц. дръпнал детето настрани, а свид. Ц. дръпнала количката назад. Подс. Ц. отправил реплика към подс. С. за това, че е щял да блъсне детето му, след което подс. С. продължил с автомобила си, завил надясно към ритуалната зала и спрял в близост до контейнерите за смет, находящи се на ул. *** до сградата на ТД на НАП ***. Подс. С. слязъл от автомобила и се отправил към подс. Ц., който в този момент вече се намирал пред сградата на ТД на НАП ***заедно със съпругата си и детето си. Двамата отправили реплики един към друг, в смисъл, че подс. С. е минал близо до тях с висока скорост, на което подс. С. му отвърнал, че не може да му казва, откъде да минава. Подс. Ц. предложил на подс. С. да играят на канадска борба, след което подс. С. съборил на земята подс. Ц. и започнал да му нанася удари по тялото. Двамата били разтървани от присъствали на инцидента лица, като свид. Ц. се обадила на телефон 112. Подс. С. се качил в автомобила си и потеглил, след което подс. Ц. посетил личния си лекар и заедно със съпругата си свид. Ц. ***, където дали обяснения по случая.

Видно от приложената по делото Преписка изх. ***. на ЯРП, срещу подс. С. бил издаден АУАН № на бланка *** за това че: на 25.06.2012 г., в 16.00 ч., в гр. ***, по ул. „***управлява л.а. ***, негова собственост, като навлиза след пътен знак В2 и се движи в зоната му на действие по посока *** с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

На 26.06.2012 г. на пострадалия Ц. – частен тъжител по първоначалната тъжба, бил извършен медицински преглед и видно от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 311/12 г., в следствие на възникналия инцидент му било причинено контузия на главата с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на челото, контузия на гърба с масивни охлузвания, кръвонасядания и натъртвания на тъканите в областта на дясната половина на гърба и дясната плешка, като болките се засилват при функционална активност. Установени били и натъртвания в областта на двете лакътни стави по задните им повърхности предимно в областта на дясната лъкатна става с болезнени движения на ръцете в лактите и охлузвания на кожата по страничната повърхност на дясната колянна става.

 

 

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът установи, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Същата, по отношение на времето, мястото на инцидента, факта на настъпилия скандал, се подкрепя частично от обясненията на подс. С., напълно от обясненията на подс. Ц., в тази част от разпита му, в която дава обяснения по обвиненията по насрещната тъжба. В останалата част от разпита, по същество подс. Ц. дава показания като частен тъжител и е процесуално недопустимо да бъде кредитирана. Съдът дава вяра напълно на показанията на свидетелите Ц., П. и Х.. Показанията на посочените свидетели съдът приема като логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това разпитаните свидетели, с изкл. на св. Ц. са без родствени връзки с подсъдимия по насрещната тъжба Ц. и по делото липсват каквито и да било доказателства указващи предубедеността или заинтересоваността й от изхода на делото. Свидетелката Ц. в действителност е съпруга на подс. Ц., но съдът кредитира изцяло показанията на последната, т.к. същите не стоят изолирано от останалият събран по делото доказателствен материал, а напротив - допълват фактическата обстановка, изложена в първоначалната тъжба и в показанията на останалите разпитани по делото свидетели и спомагат за изясняване на обективната истина по делото. Кредитираните обяснения и показания досежно развитието на инцидента в неговата последователност и механизма на извършване на деянието по чл. 130 от НК са логични, последователни, кореспондират помежду си и с останалите събрани доказателства, по същество са безпротиворечиви вътрешно и между си, поради което съдът им дава вяра.

Съдът дава вяра частично на обясненията на подсъдимият С., като логични и кореспондиращи, в тази им част, с останалия кредитиран доказателствен материал, както следва: че на процесната дата е управлявал автомобила си по ул. *** и че е възникнал инцидент между него и подс. Ц. ***. Не кредитира обясненията му в частта: че подс. Ц. го е наплюл при разминаването му с него, че го е напсувал с думите „майка ти да еба, келеш”, че пред ТД-НАП-*** подс. Ц. го е повалил на земята, че двамата са паднали на земята и че подс. Ц. е ритнал два пъти колата му. Обясненията на подсъдимият С. в некредитираната част, са в противоречие с доказателствата, на които съдът дава вяра и по същество се явяват защитна теза на подс. С..

Настоящият състав не кредитира показанията на свид. В. и Д., тъй като същите дават показания, които са изключително противоречиви помежду си. На първо място свид. Ж. твърди, че са били на кафе *** в 16.30 ч., когато подс. С. е минал покрай тях с автомобила си, докато свид. Д. сочи, че заедно със свид. В. са били на кафе *** около 16.00 ч. На следващо място свид. В. твърди, че при разминаването на подс. С. с подс. по насрещната тъжба Ц., до последният е имало жена и количка с дете. За това обстоятелство свид. Д. твърди, че при разминаването на двамата подсъдими, до подс. Ц. е имало малко дете. Освен това свид. В. казва, че подс. Ц. е ритнал два пъти колата на подс. С., докато свид. Д. не е категоричен в това, като сочи „мисля, че ритна колата”. Веднъж свид. В. твърди, че подс. Ц. е наплюл през прозореца на колата подс. Ц., а в последствие сочи, че „при разминаването човекът /подс. Ц./ наплю колата на Дидо, мисля, че по вратата го наплю, може и по ръката не съм сигурен…”. За това свид. Д. от своя страна казва в първия момент, че е видял как подс. Ц. е наплюл подс. С. през стъклото на автомобила, а в последствие твърди : „когато се разминаваха видях, че го наплю, но дали е попаднала плюнката върху Д. не зная…”. По отношение на твърдението, че подс. Ц. е напсувал подс. С. при разминаването им пред магазин *** показанията и на двамата свидетели са изключително колебливи и непоследователни, като и двамата първоначално твърдят, че „човекът отправи някакви реплики към Д.…”, без да се посочат точно какви, а в последствие сочат, че са чули, че подс. С. е бил напсуван с думите: „Майка ти да еба, келеш”.

            Характера на телесните повреди и възможността те да са причинени  чрез удари с ръце и крака по тялото на пострадалия ч.т. Ц., съдът установи от съдебномедицинско удостоверение*** като не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и безпристрастността на специалиста д-р Ч., като и от показанията на свидетелите Ц., П. и Х.. Твърденията на подс. С., че е бил повален на земята от подс. по насрещната тъжба Ц. не следва да бъдат кредитирани, тъй като стоят изолирани от кредитирания доказателствен материал. Към същият съдът приобщи и събраните по делото писмени доказателства.

           Всички кредитирани доказателства са безпротиворечиви вътрешно и помежду си и стоят в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По първоначалната тъжба

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до правния извод, че подсъдимият по първоначалната тъжба Д.С., от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на 25.06.2012 г. около 16.00 часа в гр. ***”, в близост до сградата на ТД-НАП-*** е причинил лека телесна повреда на Ц.И.Ц. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

От обективна страна подс. С. е осъществил всички признаци на състава на чл. 130, ал. 1 от НК. Авторството на деянието и причинените увреждания са безспорно доказани от събраните по делото доказателства. По делото безспорно се установи, че леката телесна повреда причинена от подсъдимия по първоначалната тъжба С. на частния тъжител Ц. е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на последния. Контузията на главата с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на челото, контузията на гърба с масивни охлузвания, кръвонасяданията и натъртванията на тъканите в областта на дясната половина на гърба и дясната плешка и натъртванията в областта на двете лакътни стави по задните им повърхности предимно в областта на дясната лъкатна става с болезнени движения на ръцете в лактите и охлузванията на кожата по страничната повърхност на дясната колянна става са получени от ч.т. Ц. в резултат от нанесените му от подс. С.  удари по тялото при инцидента на 25.06.2012 г. пред ТД-НАП-***. Безспорно по делото се доказаха както характера на причинените увреждания, така и механизма на причиняването им от страна на подс. С.. Същият с действията си пряко е засегнал телесната неприкосновеност на отделния индивид - в случая ч.т. Ц.. Причинената на ч.т. Ц. лека телесна повреда, съгласно трайната съдебна съставлява разстройство на здравето, тъй като в резултат на деянието се е изменило нормалното телесно състояние на ч.т. Ц. и тези последици са продължили да съществуват известно време.  Контузията на главата с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на челото, контузията на гърба с масивни охлузвания, кръвонасяданията и натъртванията на тъканите в областта на дясната половина на гърба и дясната плешка и натъртванията в областта на двете лакътни стави по задните им повърхности и охлузванията на кожата по страничната повърхност на дясната колянна става /което е резултат на разкъсване на кръвоносни съдове и подкожен кръвоизлив/ са внесли смущения в засегнатите тъкани, поради което съдът прие, че нараняванията в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия Ц. - телесна повреда, съставомерна по чл. 130, ал. 1 от НК /в този смисъл и Постановление №*** по н. д. №***., Пленум на ВС/.

От субективна страна подс. С. е действал при пряк умисъл. Същият е нанесъл ударите по тялото на ч.т. Ц., напълно съзнавайки силата им, местата където са били насочени, това, че е употребеното насилие ще нанесе телесни повреди и целейки именно причиняването на уврежданията довели в съвкупност до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Подс. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и ги желаел.

                 Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия С., че същият е действал при условията на „неизбежна отбрана”, дължащо се на стискане на ръката му от тъжителя Ц. по смисъла на чл.12 от НК.

               За да е налице „неизбежна отбрана” е необходимо деецът /в случая подс. С./ да се е намирал в положение на непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия /в случая тъжителя Ц./, при което, за да защити себе си, извърши действия, с които причини вреда на пострадалия, т.е. необходимо е да са налице две предпоставки-деецът да е в положение на неизбежна отбрана, при което да извършва действия, явно несъответстващи на характера и опасността на нападението. По делото не се събраха никакви доказателства, пострадалия Ц. да е извършил противоправни действия спрямо подс. С., които да обосноват наличието на „неизбежна отбрана”, още повече превишаването на нейните предели и деянието да е извършено от подсъдимия поради уплаха и смущение.

Причини за извършване на деянието от страна на подс. С. са ниската му правна култура, занижения му самоконтрол и самодисциплина, както и грубото незачитане на установения в страната правов ред.

По насрещната тъжба

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият по насрещната тъжба Ц.Ц. не е извършил престъпленията за които е обвинен от частния тъжител С.. Настоящият състав намира, че подсъдимият по насрещната тъжба Ц. не е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като анализа на всички кредитирани доказателства, а за евентуално понесени от ч.т. С. телесни повреди и липсата на медицинска документация, води до този еднозначен и категоричен извод. Обратното се визира единствено в некредитираните части от обясненията на подс. С. и от показанията на свид. В. и Д.. За това ЯРС призна подсъдимият по насрещната тъжба Ц. за невинен в това, на 25.06.2005 г. около 16.00 часа в гр. ***, в близост до ТД-НАП-*** да е причинил  на Д.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и за невинен в това, че на 25.06.2012 г., около 16.00 ч. в гр. ***”, в близост до ТД-НАП-***, публично да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.С. ***, в негово присъствие -престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Настоящият състав, след като прие, че престъпленията не са осъществени от обективна страна счита, че не съществува възможност да обсъжда деянията от субективна страна.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Санкцията на чл. 130, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Подс. С. е неосъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а от престъплението не са били причинени имуществени вреди. Ето защо ЯРС намира, че в настоящия случай са налице всички законови предпоставки за освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия и факта, че и деянието са със сравнително невисока степен на обществена опасност. Затова съдът, след като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК освободи от наказателна отговорност подс. С. му наложи  административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000 /хиляда/ лв.

Съдът счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на подс. С. не е наложително да му бъде определена глоба в по-висок размер. Така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим - за да се коригира към зачитане на приетите и охранявани от Държавата норми на обществено поведение, така и върху останалите граждани.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Тъй като подс. С. беше признат за виновен по предявеното с първоначална тъжба обвинение, съдът намери гражданският иск за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди причинени на пострадалия Ц., за частично основателни и доказани. Ето защо, на основание чл. 52 от ЗЗД, ЯРС го уважи по справедливост, както осъди подс. С., да заплати на гражданския ищец Ц. сумата от 600 лв. като репарация за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 25.06.2012 г. до окончателното изплащане на цялата сума, като предявения граждански иск за разликата над 600 лв. до размера на 3000 лв., отхвърли като неоснователен и недоказан. За да уважи иска до този размер, съдът взе предвид степента на засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия Ц., отрицателните му душевни преживявания, като прие, че с тази сума ще овъзмезди изцяло пострадалия, за претърпените от него неимуществени вреди.

При положение, че оправда подс. Ц. и за двете деяния по насрещната тъжба, съдът отхвърли като неоснователни предявените срещу него граждански искове от гражданския ищец С. - за сумата от 1000 лв. представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и за сумата от 2000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от деяние по чл. 148, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, ЯРС осъди подс. С., да заплати ДТ върху така уважения размер на предявеният граждански иск - сумата от 50 лв., която да се внесе в приход на ДБ по сметката на ЯРС, като и да заплати на гражданския ищец Ц., сумата от 612 лв. за направени от него разноски по делото.

 

При тези съображения, съдът постанови присъдата.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: