№ 88752
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Частно гражданско дело №
20241110134625 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (
ГПК ).
Образувано е по подадено заявление от "А Т"ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение спрямо Т. Л. В..
Съдът е уважил заявлението в частта,в която са претендирани главница,договорна лихва и
мораторна лихва по договор за паричен заем.
Софийският районен съд приема,че следва да бъде отхвърлено заявлението в частта,в която
са претендирани 158,44 лева възнаграждение по договор за поръчителство и 14,26 лева
мораторна лихва върху възнаграждение по договор за поръчителство.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК предвижда,че съдът отхвърля заявлението,когато
същото е подадено спрямо потребител и са претендирани вземания,които са основани на
неравноправни клаузи или за които съществува вероятност да са основани на неравноправни
клаузи. Цитираната разпоредба поражда за съда служебно задължение да следи за наличието
на неравноправни клаузи в договори,сключени с потребител и ако констатира такива съдът е
длъжен да отхвърли заявлението. В настоящия случай с оглед това,че са претендирани
парични суми по договор за потребителски кредит,сключен с физическо лице,съдът счита,че
длъжникът е потребител.
Софийският районен съд приема,че съществува вероятност клаузите,които пораждат
задължения за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство да са
недействителни. Съгласно чл.19,ал.4 от Закона за потребителския кредит е установен
максимум,до който могат да се разпостират разходите по кредита,а всяка уговорка,при която
този максимум се надвишава се явява недействителна. Съдът счита,че чрез сключване на
друг договор - за поръчителство и чрез уговаряне на дължимо възнаграждение по този
договор се достига до резултат,при който общият размер на задължението на
кредитополучателя значително нараства. С оглед императивния характер на нормата на
чл.19,ал.4 от ЗПК съдът приема,че не се явява допустимо от гледна точка на закона
1
заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК чрез сключване на договор за
поръчителство,поради което и вземането за възнаграждение са поръчителство се основава на
неравноправни клаузи и в тази част заявлението подлежи на отхвърляне. Изводът на съда за
неоснователност на претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство налага да
бъде отхвърлено и заявлението в частта за претендираната мораторна лихва върху
възнаграждение по договор за поръчителство предвид акцесорния характер на това вземане.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от "А Т"ЕООД с искане за издаване на заповед за
изпълнение против Т. Л. В. за сумите от 158,44 лева възнаграждение по договор за
поръчителство и 14,26 лева мораторна лихва върху възнаграждение по договор за
поръчителство.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2