Р Е Ш Е Н И Е
№260280
гр.
Перник, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шести
август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като разгледа гр. д. № 08317 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, чрез процесуален
представител: юк. Десислава В. Александрова,със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3 против А.А.Т. с ЕГН: ********** ***, с
искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД произтичащи от Договор за кредит „Бяла
карта" с № 546900 от 05.06.2018 г. сключен между А.А.Т. и „Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен
от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11. 11. 2016 г., Приложение № 1 към него от 23.04.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия сумите :
сумата в размер на 299.28 лева – представляваща главница; сумата от 25.91 лева
- договорна лихва за
периода от 13.06.2018 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.10.2018
г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 59.86 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение;
197.5 лева разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за
забава/мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 24.91 лева
за периода от 07.10.2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно
обявявяне предсрочната изискуемост до 30.08.2019 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В исковата молба се
посочва, че А.А.Т. с ЕГН: **********,***, е усвоил
сума в общ размер на 300.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит,
като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия
момент непогасената главница е в размер на 299.28
лева и е преустановил редовното й обслужване. За събирането
на посочените суми, “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, етаж 3, п.к 1527 представлявано от Тервел Янчев Кънчев – Управител е предприело действия по съдебното събиране на
вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Перник. По частно гражданско дело №
5265/2019 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3636/10.09.2019г. за
следните суми: сумата 299,28 лв. /двеста деветдесет и девет лева и
28 ст./ - главница по Договор за паричен
заем № 546900/05.06.2018 г.,сумата 25,91 лв. /двадесет и пет лева и 91 ст./ -
договорна лихва за периода от 13.06.2018 г. до 06.10.2018 г.,сумата 59,86 лв.
/петдесет и девет лева и 86 ст./ - неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата 197,50 лв. /сто
деветдесет и седем лева и 50 ст. / - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението ,сумата 24,91 лв. /двадесет и четири лева и 91 ст./ - законна
лихва за периода от 07.10.2018 г. до
30.08.2019 г. и законната лихва върху главницата 299,28 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 10.09.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането,
както и сумите: 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 50.00
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в законоустановеният срок е депозирано възражение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Към исковата молба са приложени документи, които моли
да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде
изискано делото, по което се е развило
заповедното производство.
Ответната страна в законоустановения срок не е подала отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На 10.09.2019г. “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к 1527
представлявано от Тервел Янчев Кънчев – Управител е предприело действия по съдебното събиране на
вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Перник. По частно гражданско дело №
5265/2019 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3636/10.09.2019г. за вземания за които са предявени
настоящите искови претенции, а именно:
сумата 299,28 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 28 ст./ -
главница по Договор за паричен заем №
546900/05.06.2018 г.,сумата 25,91 лв. /двадесет и пет лева и 91 ст./ -
договорна лихва за периода от 13.06.2018 г. до 06.10.2018 г.,сумата 59,86 лв.
/петдесет и девет лева и 86 ст./ - неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата 197,50 лв. /сто
деветдесет и седем лева и 50 ст. / - разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението ,сумата 24,91 лв. /двадесет и четири лева и 91 ст./ - законна
лихва за периода от 07.10.2018 г. до
30.08.2019 г. и законната лихва върху главницата 299,28 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 10.09.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането,
както и сумите: 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 50.00
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото срещу длъжника А.А.Т. с ЕГН: **********,***.
По делото е представен
договор за кредит
с номер 546900 от 05.06.2018г., сключен между сключен между А.А.Т. като кредитополучател и „Аксес
Файнанс" ООД като кредитор. По силата на този договор дружеството
се задължило да отпусне револвиращ кредит в размер на 300,00 лева, който се
усвоява чрез международна кредитна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят да
го ползва и върне съгласно условията на Договора. Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят е описано, че предоставя на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № 546900, издадена от „Айкарт“ АД /Картоиздател/
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния, размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на Кредтодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Рамков
договор за предоставяне на платежна
карта Бяла Kapra/AccessFmance/iCard, който съдържа общи условия и Тарифа за
дължимите такси за Кобрандирана платежна карта Бяла карта Access Finance/ICard.
Съгласно
договореното от страните, Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на
персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет
страница: www.bialakarta.bg, който
Кредитополучателят
се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за
кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията, във връзка с
изпълнението на договора ползването ка
картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитоподучателя, който се
задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок,
достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил
съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението иа договора и ползването па картата, като например: стандартен
европейски формуляр,
Общи
условия към договора за кредит, информация, за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на
картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставил на Кредитополучатея кредит при следните условия: вид
на предоставения заем - револвиращ погребителски кредит;-срок на договора; 2
години;-фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения
размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12
%, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница,
като за изчисляването й се приема, че календарния месец е е продължителност 30
дни; - годишен процент на разходите /ППР/
на заема: 45,9 %;-обща сума, дължима от Кредитополучателя, съгласно чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК. - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната
лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата,
съгласно Тарифата, -заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен
месец, /което представлява сбор от усвоена, и непогасена главница на текущия
месец, усвоена ш непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва
върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава, и разходи, за
събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 -
ро число на месеца.
Кредитополучателят е усвоил
заемната сума на 13.06.2018г.-датата на първата транзакция. Страните са
договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.
На
посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на Кредитоподучатедя е била начислена договорна лихва в размер на 25,91
лв., за периода от 13.06.2018 г. до 06.10.2018г.- датата на настъпване на
предсрочна изискуемост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане,
размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл.
11 ЗПК.
След като
процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност, като в случая в отговора по чл.131 ГПК ответната
страна е навела и такива възражения (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за неравноправни и нищожни клаузите, с които в договора е уговорена неустойка в размер на на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява, съгласно договора за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 59,86 лв .Предвидени са и редица обезпечения в договора /чл.15 и следв. И чл. 20 и следва от Договора/, като в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за. което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок oт 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава, за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателят, същият дължи на Кредитодателя посочената неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката
по чл. 20 от договора, която е в размер на сумата 59,86 лв. неустойка, надвишава в пъти
пъти всяка погасителна вноска и представлява в пъти повече от главница. Предвид
изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по
своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка.
В
допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл. 20 и следващите от
договора се кумулира и други условия
като начисляване за всяко едно неизпълнено задължение като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин и описана така тази неустойка по същество е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на множество изисквания
– описани по-горе, не обезпечават други
договори, липса на неплатени осигуровки, липса на също противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено
и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи
към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл
клуазата за неустойка се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното
неоснователна е претенцията за неустойка
в размер на 59,86 лева.
Съдът
намира за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на сумата 197,50 лв- такса
разходи за събиране. В чл. 21, ал.5 от договора е предвидена таска в размер до 120
лева -еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на Кредитополучателя, както и в ал.4 на същия член такса- за
действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева /два дева и. петдесет стотинки/ за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В
случай,- че Кредитоподучатедят не предостави допълнителното обезпечение по чл.
15 от Договора, но заплати 15% /петнадесет, процента/ от кредитния лимит,
съгласно чл12, л.1, до 5-то- число на съответния месец, същият не дължи
разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но
дължи, неустойката по чл.20 от Договора в размер на 10%/десет процента/. Макар и тези вземания да са наименувани „такса“, то срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При
това става ясно, че това не са никакви такси, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с
всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на
каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за
неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче
вече е начислено. По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК и следва да се приеме че посочените клаузи са нищожни.
Предвид изложеното ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата 299,28 лв. /двеста
деветдесет и девет лева и 28 ст./ -
главница по Договор за кредит „Бяла
карта“ № 546900, сключен на 05.06.2018г., сумата 25,91 лв. /двадесет и пет лева
и 91 ст./ - договорна лихва за периода от 13.06.2018 г. до 06.10.2018г., и сумата
24,91 лв. /двадесет и четири лева и 91ст./ - обезщетение за забава за периода
от 07.10.2018 г., денят следващ датата на настъпване на предсрочна изискуемост
до 30.08.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата от
299,28лв от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, за които суми по ч.гр .д. № 05265
по описа на съда за 2019 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълние по чл.410 ГПК № 3636/10.02019г., като претенциите за разликата от тези стойности до предявените размери
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената
част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 25,00 лева – държавна такс и 350,00лева – юрисконсултско
възнаграждение, а в заповедното производство разноските са следните-25,00 лева
– държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Като се взе предвид уважаването на исковете, техният общ размер и направените
разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца
направени разноски както следва: 217,50 лева за исковото
производство и 43,50
лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, чрез процесуален представител: юк. Десислава В. Александрова,със съдебен адрес
за получаване на книжа: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 против А.А.Т. с ЕГН: **********
*** иск с
правно основание чл.422 вр.чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: сумата 299,28 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 28 ст./ - главница
по Договор за кредит „Бяла карта“ № 546900, сключен на 05.06.2018г., сумата
25,91 лв. /двадесет и пет лева и 91 ст./ - договорна лихва за периода от 13.06.2018
г. до 06.10.2018г., и сумата 24,91 лв. /двадесет и четири лева и 91ст./ -
обезщетение за забава за периода от 07.10.2018 г., денят следващ датата на
настъпване на предсрочна изискуемост до 30.08.2019г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно
със законната лихва върху главницата от 299,28лв от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземането, за които суми по
ч.гр .д. № 05265 по описа на съда за 2019 г. на ПРС е била издадена заповед за
изпълние по чл.410 ГПК № 3636/10.02019г. КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции, както следва: за разликата от 350,10
лв до предявения размер от 607,46 лева
по цитирания договор за кредит; а
именно изцяло отхвърля като неоснователни исковите претенции за сумата от 59,86 лв. / неустойка/ и сумата от 197,50 лв.– такса разходи по горепосочения договор за
кредит.
ОСЪЖДА А.А.Т. с ЕГН: **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от
Ивелина Цанкова Кавурска, чрез процесуален представител: юк. Десислава В. Александрова,със съдебен адрес
за получаване на книжа: гр. София , ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 сумата в размер на : 217,50 лева направени разноски за исковото
производство и 43,50 леванаправени разноски в заповедното производство по ч.гр .д. № 05265 по описа на
съда за 2019 г. на ПРС .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05265
по описа за 2019г на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : В.А.