Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 352 11.11.2010г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две
хиляди и десета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с
участието
на
прокурора
като
разгледа
докладваното
от съдия И. ЯНКОВА административно дело № 118 по описа за 2010г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46г, ал.6
от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Образувано
е по жалба на В.Д.Г. ***, против Заповед № 155/ 18.03.2010г. на Директора на
Регионалната ветеринарномедицинска служба /РВМС/ – гр. Стара Загора в частта й,
с която по отношение на жалбоподателя е постановен отказ за сключване на
договор по чл. 46г от ЗВМД. В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, като
по същество изложените съображения са за постановяването й в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа
че доколкото отговаря на всички законово установени изисквания и по отношение
на него са изпълнени условията и са налице нормативно регламентираните
предпоставки по чл.46г от ЗМВД, Директорът на РВМС – Стара Загора не е имал
право да откаже сключването на договор. Твърди, че изложените в заповедта
обстоятелства, с които от фактическа страна е обоснована Заповед № 155/
18.03.2010г. на Директора на РВМС – гр. Стара Загора в оспорената й част, не са
такива, сочещи наличие на основание за постановения отказ за сключване на
договор по чл.46г от ЗВМД. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед
в оспорената й част и за присъждане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата - Директор на РВМС – гр.
Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа че доколкото
допуснатите от д-р В.Г. груби нарушения при осъществяване на
ветеринарномедицинската дейност, установени по надлежния ред, са основание за постановяване на отказ за
сключване на договор по чл.46г от ЗВМД,
Заповед № 155/ 18.03.2010г. в оспорената й част е правилна и
законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Съгласно писмо от БВС от
19.05.2010 г, жалбоподателят в настоящото производство - д-р В.Д.Г., е член на областна
колегия на на Българския ветеринарен съюз с уникален регистрационен номер 24000006,
за упражняване на ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно
заведение.. На 19.02.2009г., между РВМС – Стара Загора, в качеството на
възложител и д-р В.Г. в качеството на
изпълнител, е сключен договор по чл.46г от ЗВМД и анекс към него от 10.08.2009
г., за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести
по животните и държавната профилактична програма, със срок до 31.12.2009г. С
решение по Протокол № 1 от проведеното на 15.03.2009г. годишно редовно отчетно
събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз – Стара Загора
/ОК на БВС/, са определени изпълнителите на мерките по програмите за надзор и
ликвидиране на болестите по животните и държавната профилактична програма /ПНЛБЖ
и ДПП/ за 2010г., сред които е и д-р В.Г. ***/. С писмо изх. № 06/
15.03.2010г., на основание чл.17, ал.4, т.7 от Закона за съсловната организация
на ветеринарните лекари в България, на Директора на РВМС – Стара Загора е
изпратен списък на предложените с посоченото по-горе решение изпълнители на
мерките по ПНЛБЖ и ДПП за 2010г. Със Заповед № РД – 11 – 151/ 10.03.2010г. на
Генералния директор на НВМС – гр. София, е разпоредено на директорите на РВМС в
срок до 20.03.2010г. да сключат индивидуални договори за изпълнение на мерките
по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната
профилактична програма при условията на договорите за 2009г. Видно от
заключителен доклад изх. № 551/01.03.2010 година служител на РВМС гр. Пазарджик
е извършил проверка на 12 броя ветеринарни участъци/ ВУ/ на територията на РВМС
гр. Стара Загора в изпълнение на заповед № РД 11-67/ 01.03.2010 г.на генералния
директор на НВМС.В точка ІІІ от доклада
“ Изпълнение на ветеринарно профилактичните мероприятия съгласно ДПП” проверяващия е констатирал , че не е извършена
ваксинация на едрокопитните животни във ВУ на с Калояновец , както в глава “
Движение на животните и отразяване на данните в ИС” е установено, че доктор Г. ***
за цялата 2009 г. няма отчетени ветеринарномедицински свидетелства образец
ЗЖ-09 и ЗЖ -63 на отдел ФДС. Според писмо изх. №1139/09.07.2009 година до ВУ
Калояновец кръвните проби от едро преживни животни /ЕПЖ/, взети от доктор Г. с
номера, описани в писмото са с настъпила хемолиза – негодни за изследване, а
пет броя проби са се оказали с недостатъчен серум.Съгласно писмо изх.№
1156/30.06.2009 г. на регионален център по здравеопазване на животните и безопасност
на храните 50 броя кръвни, изброени в писмото с примерни номера са отново
с хемолиза , негодни за изследване.. Същото обстоятелство относно годността на
кръвните проби от ЕПЖ се установява в писмо изх. № 820 от 29.05.2009 г. Според
4 броя справки / лист 7587 от делото/ доктор Г. е отчитал регулярно извършените
от него мероприятия за ВУ с. Калояновец в изпълнение на имунопрофилактичната програма
за 2009 година . Извършеното от него в изпълнение на индивидуалния договор е
приемано от длъжностни лица от РВМС гр. Стара Загора без забележки.Според
свидетелските показания на свидетеля М. *** са изпълнявали държавната
профилактични програма , която се разбивала на участъци. Доктор Г. отговарял за
7 населени места. Тези ветеринарни доктори извършвали ваксинации и изготвяли
протоколи по образец по цени определени в договора.Жалбоподателят, който
отговарял за ветеринарния участък в с. Калояновец за периода на 2009 година във
връзка с изпълнение на договора бил взел 85 броя проба за бруцелоза при
говедата, окачествени като негодни за изследване.Пробата се вземала по
определена технология. За да се отдели
серум пробите трябвало да престоят два или
три часа на стайна температура, след което ако е отделен серума те се
слагат в хладилника. Според свидетеля М.Г. не е и издавал свидетелства за движение
на животните, респективно на прасетата за цялата 2009 година. М. е получавал
само устни оплаквания от предоставените ветеринарни услуги на жалбоподателя, които не са били вкодирани. Директорът на РЗМС
гр. Стара Загора бил уведомил областната колегия на Българския ветеринаро медицински
институт устно за пропуските, допуснати от ветеринарния доктор за ветеринарен
участък с. Калояновец. Според свидетелските показания на свидетеля Г.Г. не е
отразявал в паспортите на собствените му животни извършените манипулации. Според
назначената по делото съдебно ветеринарно медицинска експертиза, която съдът
възприема като компетентно изготвена се установи, че жалбоподателят не е спазвал
нормативните изисквания по водене на документация и отчетност за ВУ с.
Калояновец през 2009 г. Не е водил първична документация, чрез която може да се
проследи броя на лекуваните от него животни, няма водена аптечна книга за 2009
година, няма издавани фактури за лекарствени средства и консумативи( Не е
спазил задължителните профилактични програми с невземането на повторни проби, няма
издавани и ветеринарномедицински свидетелства.Според експерта процентът на
негодни проби е недопустим. Вероятно причина за този факт е неправилно
съхранение на пробите.
На 26.01.2010г. Комисия,
назначена със Заповед № 69/ 25.01.2010г. на
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на заповедта в оспорената й част на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице, чиито права са засегнати от Заповед № 155/
18.03.2010г. на Директора на РВМС – гр. Стара Загора; в законово установения
срок и против акт, който с оглед на разпоредените правни последици обективира
отказ за сключване на договор по чл.46г от ЗВМД и като такъв - подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.46г, ал.6 от ЗВМД, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Доколкото
по аргумент от разпоредбата на чл.46г, ал.1 от ЗВМД, индивидуалните договори за изпълнение на
мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и
държавната профилактична програма се сключват от директорите на РВМС, съдът
намира, че Заповед 155/ 18.03.2010г. на Директора на РВМС – Стара Загора, обективираща отказ
за сключване на договор по чл.46г от ЗВМД с изпълнител по чл.46в, вписан в
регистъра на РВМС – Стара Загора, е издадена от материално и териториално
компетентния орган. Заповедта е постановена и при спазване на нормативно
установените изисквания по чл.59 от АПК за форма и съдържание на акта.
Оспореният административен акт обаче е
издаден в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед
обхваща преценката дали са налице установените от административния орган
релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, доколко същите
запълват състава на посоченото правно основание и дали се следват разпоредените
правни последици. В случая Заповед 155/ 18.03.2010г. на Директора на РВМС – Стара
Загора в оспорената й част от фактическа страна е обоснована с констатирани
груби и системни нарушения на изискванията на ЗВМД и актовете по прилагането
му, наличието на които се основава на установени при извършена проверка груби
нарушения на
С оглед на горното пределите на
съдебната проверка при преценката за материална законосъобразност на Заповед
155/ 18.03.2010г. на Директора на РВМС – Стара Загора в оспорената й част,
определени от посочените фактически основания за издаването на заповедта,
следва да обхванат единствено налице ли са установените и удостоверени в заключителен
доклад от 01.03.20100 година и установените факти и обстоятелства, сочат ли последните на
съществуването на порочни незаконосъобразни практики в ВУ с. Калояновец резултат
от липсата на осъществяван ветеринарно-санитарен контрол от жалбоподателя в
качеството му на изпълнител на мерките по ПНЛБЖ и ДПП по см. на чл.46в, ал.1 от ЗВМД, релевират ли
груби и системни нарушения на изискванията на ЗВМД и актовете по неговото прилагане
и доколко това представлява основание за постановения отказ за сключване на
договор по чл.46г от ЗВМД. Предмет на съдебната проверка е не дали
изобщо съществува някакво основание за разпоредените с акта правни последици, а
налице ли са посочените като фактически основания за издаването на заповедта
обстоятелства и само тези релевантни факти подлежат на установяване и доказване в
съдебното производство. Ето защо доводите на процесуалния представител на
ответника по жалбата за наличието и на други нарушения и незаконосъобразни
практики на жалбоподателя при осъществяване на ветеринарномедицинската дейност,
доколкото те са на били предмет на установяване в хода на административното
производство и не са посочени като основание за издадената заповед и за постановения
с нея отказ за сключване на договор по чл.46г от ЗВМД, не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани, като ирелевантни за преценката за
материалната законосъобразност на оспорения акт. От оспорената заповед и приложенията
към административната преписка не става ясно какви точно груби и системни нарушения е извършил
жалбоподателя. Всички тримесечни справки, изготвени от Г., са приемани без забележки от служители на РВМС
гр. Стара Загора. В тях не са отразявани пропуските извършени от ветеринарния
лекар. Следва да се отбележи, че договорът за предоставяне на
ветеринарномедицински услуги е вид договор за изработка по силата на които
възложителят задължава изпълнителя да извърши определени мероприятия по държавна
профилактична програма. Ако възложителят при приемането на изработеното е имал
забележки към работата на изпълнителя той е следвало да ги отрази писмено. При
липса на такива услугата се счита за извършена съгласно индивидуалния договор
добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
От друга страна в Закона за
ветеринарномедицинската дейност не са регламентирани основанията, при наличието
на които директорът на съответната РВМС може да откаже сключването на договор
по чл.46г, ал.1 от ЗВМД. По аргумент за противното от нормите на чл.46в и
чл.46г, ал.5 от ЗВМД /регламентиращи кои лица могат да бъдат изпълнители на
мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и
държавната профилактична програма и основанията за сключване на договор по
чл.46г, ал.1/, основание за отказ би било налице, ако липсва някоя от законово
регламентираните материалноправни предпоставки или съществува нормативно
установена пречка за сключването на договор.
Първото
материалноправно условие за сключването на договор за изпълнение на мерките по
ПНЛБЖ и ДПП, е лицето да е регистрирано в съответния участък ветеринарен лекар.
Не е спорно по делото, а и от представените и приети като доказателства
документи се установява, че д-р В.Г. е член на Областната колегия на БВС,,
както и че е вписан в регистъра по чл.32 от ЗВМД в РВМС – Стара Загора за упражняване
на ветеринарномедицинска практика в амбулатория на територията на ветеринарен
участък с. Калояновец , община. Стара Загора. В този смисъл д-р В.Г. може да
бъде изпълнител на
мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и
държавната профилактична програма и следователно е налице първата законово
регламентирана предпоставка за сключване на договор по чл.46г, ал.1 от ЗВМД.
Второто
условие /въведено като изискване за изпълнителите на мерките по ПНЛБЖ и ДПП/, е
ветеринарният доктор да е предложен от общото събрание на Областната колегия на
Българския ветеринарен съюз в срока по 17, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловната
организация на ветеринарните лекари в България, на Директора на РВМС, за
сключването на такъв договор. Видно от Протокол № 1 от проведеното на 15.03.2009г. годишно
редовно отчетно събрание на ОК на БВС – Стара Загора, заведен
под № 333/ 18.03.2010 год. в РВМС – Стара Загора, с Решение по т.4 са определени броя и поименния
състав на регистрираните ветеринарни лекари, с които да се сключи индивидуален
договор за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на
болестите по животните и държавната профилактична програма за 2010г., сред които
е и д-р В.Г. ***/. В срока по
чл.17, ал.4, т.7 от ЗСОВЛБ Председателят на ОК на БВС – Стара Загора с писмо
изх. №6/15.03.2010 год., заведено в РВМС – Стара Загора под №332/18.03.2010
год., е внесъл предложение до Директора на РВМС – Стара Загора, в което посочва
поименно ветеринарните лекари с които да се сключат договорите по чл.46г от
ЗВМД, като изпълнители на мерките по ПНЛБЖ и ДПП за 2010г. В това писмо за Община Стара
Загора, ВУ с. Калояновец под №59 е предложен жалбоподателят д-р В.Г.
Следователно налице е и втората законова предпоставка за сключването на
договора по чл.46г от ЗВМД.
По
аргумент от нормата на чл.46г, ал.5 от ЗВМД условие за сключване на договора е
и лицето да отговаря на изискванията на закона и на годишния рамков договор. По
делото не се сочат факти и обстоятелства, нито са представени доказателства
установяващи наличието на такива, които да релевират че д-р В.Г. не отговоря на
законовите изисквания – тъкмо обратното – жалбоподателят е изпълнил всички
нормативно установени условия за сключването на договора. Доколкото в приетия
като доказателство Годишен рамков договор за 2009г. /условията по който се прилагат за
сключването на индивидуалните договори за 2010г., съгласно Заповед № РД
11 – 151/ 10.03.2010г. на Генералния директор на НВМС – гр. София/, не са
предвидени други изисквания освен регламентираните в глава ІV на ЗВМД /чл.6 от
договора/, следва извода, че жалбоподателят отговаря и на изискванията на
годишния рамков договор.
С
оглед на гореизложеното съдът приема че по отношение на д-р В.Г. са били налице
всички нормативно установени предпоставки и са изпълнени условията за сключване
на договор по чл.46г от ЗВМД и незаконосъобразно със Заповед № 155/ 18.03.2010г.
Директорът на РВМС – гр. Стара Загора е отказал сключването на такъв.
Нещо повече – съгласно изричната разпоредба на чл.46г, ал.5 от ЗВМД, Директорът на РВМС не може да
откаже сключване на договор с ветеринарен доктор, предложен от съответната Областна
Колегия на БВС за изпълнител на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на
болестите по животните и държавната профилактична програма, отговарящ на
изискванията на закона и годишния рамков договор. Следователно съгласно
действащата нормативна уредба Директорът на РВМС действа в условията на
обвързана компетентност и щом са изпълнени условията и изискванията по чл.46г
от ЗВМД, за него не съществува друга правна възможност освен сключването на
индивидуалния договор. В правомощията на директора на РВМС е единствено да
провери изпълнени ли са законово
регламентираните условия и отговаря ли лицето на нормативно установените
изисквания и след като ги констатира, е длъжен да сключи договора. Той няма
право да извършва преценка на други обстоятелства, които нямат значение на
релевантни юридически факти за възникването и съществуването на материалноправните
предпоставки за сключване на договора. В този смисъл Заповед № 155/ 18.03.2010г. на
Директора на РВМС – гр. Стара Загора не само че от фактическа страна е
обоснована с обстоятелства, които са неотносими и ирелевантни към фактическия
състав на приложимата правна норма, но е издадена и при грубо нарушение на
разпоредбата на чл. 46г, ал.5 от ЗВМД, посочена и като правно основание за
издаването на заповедта. Нарушаването на обвързаната компетентност при
наличието на всички законово изискуеми предпоставки и условия обуславя извод за
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед в оспорената й част.
В допълнение следва да се
отбележи, че разпоредбите на чл.46д, ал.1, т.2 във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от
ЗВМД /посочени също като правно основание за издаване на заповедта/, с оглед
съдържанието на разпоредените с оспорения акт правни последици, са неотносими, доколкото
тези правни норми регламентират основанията за предсрочно прекратяване на
договорите по чл.46г от ЗВМД. Тези основания обаче не могат да се приложат по
аналогия като основания за отказ за сключване на договора, предвид изричната
разпоредба на чл.46г, ал.5 от ЗВМД.
Ето защо съдът намира, че от една страна
изложеното в заповедта не съответства на действителната фактическа обстановка,
установена по делото, а от друга - възприетите от административния орган
фактически обстоятелства не представляват такива, релевиращи наличие на
нормативно регламентирано основание за постановения отказ за сключване на
договор по чл.46г от ЗВМД. В този смисъл заповедта в оспорената й част е
постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗВМД.
Предвид гореизложеното жалбата се
явява основателна, а Заповед № 155/ 18.03.2010г. на Директора на РВМС – гр.
Стара Загора в оспорената й част, следва
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Г. ***, Заповед № 155/ 18.03.2010г. на Директора на
РВМС – гр. Стара Загора в частта й, с която по отношение на д-р В.Г. е
постановено да не се сключва договор по
чл.46г от ЗВМД, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: