РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

14.06.2021

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

402

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

П.С.Д., ЕГН ********** ***, е предявил иск против Ц.Н.К. ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 415 лв. представляваща неизплатена сума за извършен от ищеца ремонт и сумата от 23.50 лв. представляваща сума за закупен от ищеца латекс, ведно със законната лихва върху сумата от 415 лв., считано от 27.03.2019 г. до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.

Ответника оспорва иска.

Правната квалификация на иска е чл. 258 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника се познават като ответника го е наемал да му работи в апартамент в гр. Мездра. В началото на месец ноември 2017 г. пак го е потърсил да му работи и се договорили да се ремонтира една стая, като се постави гипсокартон, изработят се фигури и се грундира, шпаклова и боядисва с латекс стените и тавана. Уговорили се за възнаграждението и като ищеца започнал да работи ответника му дал част от договорената сума в размер на 500 лв. като капаро. Материалите необходими за ремонта били закупени предварително от ответника. В процеса на работа ищеца забелязал, че след изсъхване латекса оставял петна. Боядисал стените и тавана четири пъти, но петната оставали. Обадил се по телефона на ответника и му казал, че латекса стои на петна и че ще отиде да купи нов латекс, тъй като предоставеният му бил некачествен. Отишъл до гр. Враца и купил друг латекс чешка марка. Твърди, че след като боядисал стаята с новия латекс всичко било наред. Тогава се обадил на ответника да дойде да види, който дошъл и одобрил работата. Когато ищеца му поискал остатъка от сумата която дължал за работа в размер на 415 лв., както и сумата от 23.50 лв. за закупения нов латекс, ответника отказал да му заплати труда. Въз основа на горното ищецът предявил настоящия иск за заплащане на посочените по-горе суми по договора между страните.

В писмения си отговор ответника оспорва изцяло иска и по основание  и по размер. Твърди, че не дължи на ищеца посочената сума. Твърди, че действително са се уговорили с ищеца за ремонта на стая с площ около 15 кв. м. уговорката била ответника да осигури материалите като преди да ги закупи той се консултирал с ищеца с какви материали работи. Закупил латекс марка „Боро“, какъвто му казал ищеца. В магазина му казали, че преди боядисването трябва да се купи грунд, но след консултация с ищеца същия му казал, че работи без грунд. Грунд не бил закупуван. Уговорили се цената на ремонта да е 500 лв. ответника му заплатил сумата след поставяне на гипсокартона и шпакловане на стените. След като нанесъл латекса ищеца му се обадил и му казал, че латекса не става. Ответника предложил вариант да се преработят стените и тавана, като се грундират и наново да се боядисат, но ищеца отказал. След два дни му се обадил, че е закупил друга марка латекс само за една от стените. Ответника отишъл на място и видял, че е боядисана само една стена и то с цвят различен от уговорения. Казал на ищеца, че не са се уговаряли той да закупува друг латекс и да го нанася без негово знание. Ищеца отказал да преработи стените и си тръгнал, като казал, че повече няма да работи. Работата останала несвършена. Въз основа на горното твърди, че не дължи на ищеца сумата от 438 лв. общо, тъй като уговорката им забила за 500 лв., които са му платени, а ремонта на практика не е извършен. Моли иска да бъде отхвърлен.

По делото е разпитан един свидетел на ответника – св. Илиев който твърди, че е присъствал на уговорката между страните. Свидетеля чул, че става въпрос за 500 лв. за ремонт на стаята  - гипсокартон, шпакловка и боя. Ходил с ответника да купят материалите. Не знае за уговорка между страните с какви материалите да се извърши ремонта. Ответника и продавача си коментирали, че трябва грунд, но след като майстора не иска, не следва да се взима. След време свидетеля видял, че стаята била в петна, не е била хубаво направена и не му харесала. Ответника бил много ядосан. Имало петна по стените. Свидетеля категорично твърди, че не е чул да се уговарят за друга сума освен за 500 лв.

По делото е разпитан и един свидетел на ищеца. Свидетеля Иванов твърди, че един път ищеца му се оплакал, че е работил на ответника през месец ноември 2017 г., но не му е заплатено всичко. Споделил, че е извършил работата качествено, както се били уговорили обаче материалите за изработката не били качествени. Видял на снимка от телефон показана му от ищеца, че по стените имало петна. Твърди, че ищеца е купил друг латекс с негови средства и е боядисал с него. Твърди, че знае за горното от разкази на ищеца, а цвета на стените е виждал само на снимка на телефон. Лично не ги е видял.

Други доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД. Основното задължение на възложителя по договора за изработка съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. В ЗЗД договорът за изработка се разглежда като консенсуален, двустранен и възмезден. По делото не е представен подписан писмен договор, но доколкото договорът за изработка е неформален, писмената форма не е условие за неговата действителност. При реализиран договор страните дължат насрещна престация, като възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав по чл. 266 ал.1 от ЗЗД, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор за изработка, изпълнение на възложената работа, приемане на работата. Ищецът твърди в исковата молба, че страните се договорили за цената на работата, но липсват твърдения каква точно е уговорената цена – дали е за цялата работа, или възнаграждението е уговорено по единични цени, при което размерът им се установява при приемане на работата. Твърди се, и се признава от страните, че са дадени 500 лв. – ищеца твърди, че това е капаро, а ответника – че това е цялата уговорената цена. При неустановена по делото клауза от договора относно цената на вложения от изпълнителя труд и материали, за съда е невъзможно да се произнесе по твърденията в исковата молба за незаплащане на извършената работа, включително и за стойността на допълнително вложени материали.

По горните съображения съдът намира, че иска следва да се отхвърли.

Ответникът не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Д., ЕГН ********** ***, иск против Ц.Н.К. ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 415 лв. представляваща неизплатена сума за извършен от ищеца ремонт и сумата от 23.50 лв. представляваща сума за закупен от ищеца латекс, ведно със законната лихва върху сумата от 415 лв., считано от 27.03.2019 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

    Районен съдия: