№ 296
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20231100500370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „С.в.“ АД, ЕИК
****, срещу постановление за разноски на помощник ЧСИ при частен съдебен изпълнител
М.П. от 25.10.2022 г. по изп. дело № 20228510402533, с което е отказал намаляване на
приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателите „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД в размер на 400 лева.
Жалбоподателят твърди, че постановлението на съдебния изпълнител било израз на
злоупотреба с процесуални права, а определените разноски за адвокатско възнаграждение
били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с участието на
взискателите. Процесуалният им представител единствено депозирал молбата за образуване
на производството и не извършил никакво представителство на взискателя, съответно не
били дължими такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева и таксата в размер на 18 лева за
налагане на запор, тъй като този изпълнителен способ не бил приложен. Претендира и за
ревизиране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателите „Е.М.“
ЕООД и „К.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат В.С. оспорват жалбата като
неоснователна, с твърдения, че претендираното възнаграждение било в рамките на
законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), тъй като извършените действия били не само за образуване, но и за процесуално
представителство в изпълнителното производство. Въз основа на изложеното, счита
претендираното и прието възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата като
1
неоснователна, като присъди на „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД разноските за настоящото
производство.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателите
претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК ****, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателите „Е.М.“
ЕООД и „К.М.“ ЕООД, поради прекомерност до минимално дължимите размери.
Длъжникът счита, че цедирането на вземане за адвокатско възнаграждение и инициирането
от цедентите на множество изпълнителни дела съставлява злоупотреба с процесуални права
и адвокатско възнаграждение принципно не следва да се дължи, а при условията на
евентуалност – същото да бъде намалено.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има
допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу
акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК
**** за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева е
оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в
постановление за разноските от 25.10.2022 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20228510402533, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „С.в.“
АД, ЕИК ****, по молба на „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, депозирана чрез процесуален
представител - адв. Л., въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2021 г., издаден по гр. дело
№ 74084/2017 г. на СРС, ГО, 39 състав, за принудително събиране на сумата от 300 лева -
присъдени разноски, заедно със сумата 5,91 лева – такси за издаване на изпълнителния лист,
за която сума взискателите изобщо не разполагат с изпълнителен титул. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателите са посочили съответните
изпълнителни способи, като към същата е представено споразумение за адвокатско
възнаграждение, сключено между „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, от една страна и
2
адвокатско съдружие, видно от който за провеждане на принудителното изпълнение се
дължало възнаграждение от 400 лева, заплатено чрез банков превод.
До длъжника „С.в.“ АД, ЕИК **** е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е включена сумата 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана по
твърдения на длъжника е получена от задълженото лице на 19.10.2022 г., съответно на
26.09.2022 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване, включително оспорил дължимостта на
начислените му такси, поради което и твърденията на взискателите за преклудиране на
жалбата по отношение на таксите, са неоснователни.
С постановление за разноските от 25.10.2022 г. ЧСИ М.П., отказал да намали
адвокатското възнаграждение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй
като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20228510402533 не се установява към момента на релевиране
на искането за намаляване на приетите разноски на взискателите за адвокатско
възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, съответно не
се установява упълномощения адвокат Л. да е осъществявал някаква процесуална активност
извън депозирането на молбата за образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят оспорва
принципната си отговорност за разноски с оглед злоупотребата с процесуални права от
страна на взискателите, включително оспорва и техния размер.
При липса на доказателства към образуване на изпълнителното производство „С.в.“
АД, ЕИК **** да е погасило задължението си към цедента Николай Илчев или към
цесионерите – взискатели в производството, разноски за иницииране на изпълнителното
производство са дължими.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични до 1000
лева (както в настоящия случай) - 200 лева.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателите адвокатско възнаграждение
над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК ****. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
3
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява
по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която е посочен изпълнителен способ не се установява от страна на
процесуалния представител на взискателите да са инициирани и извършени каквито и да
било действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за
образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „С.в.“ АД, ЕИК ****
следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело
факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2
НМРАВ.
Този извод не се променя от факта, че взискателите са две дружества. Същите са
свързани лица, представлявани от едно и също физическо лице които са придобили вземане
за адвокатско възнаграждение общо, без уточняване на частите за всеки нов кредитор и е
очевидно, че същите са образували изпълнителното производство в защита на един общ
свой интерес, представлявани са от един процесуален представител и множествеността на
цесионерите по отношение на сума в незначителен размер е израз на стремеж за генериране
на разноски за всеки взискател, което няма как да не бъде преценено като злоупотреба с
процесуални права.
От друга страна производството за принудително удовлетворяване на присъдени
разноски (изп. дело № 20228510402533 на ЧСИ М.П.) се характеризира с изключително
ниска правна и фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на
длъжника „С.в.“ АД, ЕИК **** да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над
установения минимум, който съгласно НМРАВ възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. Л. процесуално представителство, изразено в депозиране на молба за
образуване на производството.
По изложените съображения, постановлението на съдебния изпълнител от 25.10.2022
г., с което е отказано намаляването на определеното в размер на 400 лева в полза на
взискателите „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД адвокатско възнаграждение до размера от 200
лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се
намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима, но следва да се ревизира, тъй като същата е
определена само въз основа на присъденото вземане, съгласно изпълнителния лист - 300
лева и включва мимималното дължимо адвокатско възнагражение - 200 лева, но включва
сумата 8,91 лева – с неизвестен правопораждащ я факт. Недължимостта й би била
обосновима само в хипотезата на извършено плащане преди образуване на изпълнителното
производство, а такова не е налице. Това означава, че дължимата така е 50 лева без ДДС,
вместо начислената такава от 50,89 лева без ДДС.
Не се установява да е наложен запор върху права на „С.в.“ АД, ЕИК ****, поради което
недължима е таксата от 15 лева без ДДС по т. 9 ТТРЗЧСИ. Напълно неясно е при какви
фактически основания е начислена и таксата от 20 лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ и в какво
е конкретното предметно съдържание на допълнителните разноски. Затова тези начислени
4
такси са незаконосъобразни и не следва да се възлагат в тежест на длъжника.
При този изход на спора в полза на „С.в.“ АД, ЕИК ****, би се породило правото на
присъждане на разноски за настоящото производство, но такова искане не е релевирано.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК ****, постановление за разноски на
частен съдебен изпълнител М.П. по изп. дело № 20228510402533 от 25.10.2022 г., с което
без уважение е оставено подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД и
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 52863/14.09.2022 г.
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите „Е.М.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД по
изп. дело № 20228510402533 на ЧСИ М.П. до сумата 200 (двеста) лева, както и таксата по т.
26, б. „б“ ТТРЗЧСИ до размера от 60 лева, наред с което ИЗКЛЮЧВА от приетите разноски
таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева и таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5