РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330113274 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда,
член 228, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П. С. С., ЕГН ********** е предявил срещу ОУ „Пенчо Славейков“ с
Булстат ****иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4058,93 лева, представляваща дължимо обезщетение за
неползван ПГО в периода 11.07.2016г. – 20.06.2018г., ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 1.10.2018г. до оконачалото й изплащане.
В исковата молба се твърди, че до 22.08.2018г. ищецът е заемал длъжността
****** в ОУ “Пенчо Славейков“ – гр.****, като със Заповед на *от 11.07.2016 г.
трудовот*******о правоотношение между ищеца и училището било прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, като му било платено и обезщетението за полагащия му се
към тази дата платен годишен отпуск. Уволнителната заповед била оспорена пред съда, като
било постановено съдебно решение в полза на ищеца, с което уволнението било отменено, а
ищецът бил възстановен на работа, като на 20.06.2018г. ищецът се явил на работа.
Два месеца след възстановяването му на работа, била издадена друга заповед от
22.08.2018 на *******, с която трудовото му правоотношение отново било прекратено на
същото основание, като след обжалването й пред съда, било постановено съдебно решение,
с което уволнението му било оставено в сила.
Ищецът твърди, че с молба, подадена по ел. поща на 01.07.2020г., поискал от
1
ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
първото му уволнение до възстановяването му на работа в размер на 4 636,76 лв., като
получил отказ с мотива, че е работил през процесния период при друг работодател.
Сочи, че трудовият му договор със „Спиди“ АД е бил на 4-часов работен ден, като
счита, че обезщетението за неползван отпуск му се дължи в пълен размер, независимо от
това, че е бил в трудово правоотношение с друг работодател на 4-часов работен ден.
Налице е признание на факта, че е получил от ответника на 14.09.2020г. сумата от
577,83 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В подадено от ищеца писмено становище се признава и получаването на сумата
от 114.77 лв., представляваща законна лихва върху частично изплатеното му обезщетение в
размер на 577.83 лв.
От ответника е постъпил писмен отговор в едномесечния срок, с който искът се
оспорва, както по основание, така и по размер.
Релевира се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, доколкото
искът за паричното вземане е предявен след изтичане на 3 години от датата на падежа му,
който падеж следва да се счита - 20.06.2018г. – датата, на която ищецът се е върнал на
работа. На следващо място се посочва, че доколкото ищецът е работил при друг работодател
в периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на предишната работа,
същият може да иска платен годишен отпуск за този период само от новия си работодател.
Твърди се извършено плащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 577.83 лева главница и в размер на 114.77 лв. за лихва.
Накрая в отговора на исковата молба се посочва, че релевираното от ищеца
възражение за недействителност на сключения между ищеца и ЕТ „*******“ трудов договор
е погасено по давност, поради изтичане на тригодишната давност, считано от падежа
01.04.2018 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск представлява заместваща
престация на правото реално да се ползва платения отпуск от работника или служителя.
Изплатеното обезщетение замества неизползвания отпуск и невъзможността той да се
ползва в бъдеще. Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност,
следователно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя
само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 178 КТ, в която е установена забрана за
компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване
на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е
прекратено на 22.08.2018г. на основание заповед № ******* г., която заповед е оспорена
2
пред съда, но съдебният състав е отхвърлил иска за признаване на уволнението за незаконно,
с оглед на което предявеният от ищеца иск за заплащане на парично обезщетение по член
224, ал. 1 от КТ не е погасен по давност, тъй като вземането е изискуемо, считано от деня,
следващ деня на прекратяване на ТПО между ищеца и ответника.
Нужно е да се подчертае, че периодът от време, в който ищецът е бил незаконно
уволнен, не е текла погасителна давност, тъй като с влизане в сила на решението за отмяна
на уволнението, ТПО се възстановява с обратна сила, като да не е било прекратено. Отделно
от изложеното, съдът намира, че ищецът не е могъл да упражни правото си на платен
годишен отпуск, поради уволнението му, дължащо се на действия на неговия работодател-
училището, което е още едно обстоятелство давност да не тече, с оглед принципа, че давност
не тече срещу този, който не може да се защити.
С решение на СЕС от 25 юни 2020 година бе признато правото на платен годишен
отпуск, съответно обезщетение за неизползван такъв, за периода на незаконно уволнение, с
което практиката на ВКС бе обърната.
Решението на Съда на Европейския съюз се ползва със сила на тълкувано
нещо, която се изразява в забрана за националната юрисдикция, отправила преюдициалното
запитване, да се отклонява от постановеното по делото преюдициално заключение или да го
замества със свое собствено тълкуване, различно от това, дадено от Съда на ЕС. То е
задължително не само за националната юрисдикция, отправила преюдициалното запитване,
но и за всички останали държави членки.
От представените по делото писмени доказателства – заверено копие от трудовата
книжка на ищеца, в която са нанесени всички данни за трудовата история на ищеца, както и
от приложените и представените по делото справки от ТД на НАП *****се установява, че в
периода 20.05.2016г. – 01.04.2018г. ищецът е полагал труд при друг работодатели на 4-часов
работен ден.
В член 355, ал. 2 от КТ е регламентирано изчисляването на трудовия стаж, като е
формулирано, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът е работил
най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или
няколко трудови правоотношения, какъвто е и случаят с ищеца, който е работил 4 часа по
трудовия договор за полагане на допълнителен труд при друг работодател и доколкото
Кодекса на труда урежда и не забранява сключването на трудов договор за полагане на
допълнителен труд при друг работодател извън установеното работно време на работника
по основното трудово правоотношение. За времето през което ищецът е полагал доп. труд
при другия работодател му се полага платен годишен отпуск, който съгласно член 23, ал. 2
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се определя пропорционално на
времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че работникът работи по две
отделни трудови правоотношения – по основно и по допълнително на 4 часа, на работника
се полагат два отпуска за платен годишен отпуск по двете правоотношения, по аргумент от
по силното основание на незаконно уволнения ищец за периода на незаконното му
уволнение също се полага правото на платен годишен отпуск по основното му
3
правоотношение, но доколкото това право не може да бъде реално упражнено от ищеца на
него му се следва обезщетението за неизползван платен годишен отпуск като заместваща
престация.
Ако се приеме, че в този случай ищецът няма правото на обезщетение по член 224 КТ
по основното ТПО, това означава ищецът да бъде третиран и поставен в неравностойно
положение спрямо другите работници и служители. Принципите на социалната и правова
държава са имплементирани в Конституцията на Република България, като там са
регламентирани и основните права на гражданите, сред които е и правото им на труд.
Ограничаването на правото на труд и съответстващото му право на заплащане на
съответното обезщетение противоречи на същността на съвременната демократична,
социална и правова държава и на установения конституционен ред.
Воден от изложеното по-горе, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
От заключението на вещото лице се установява действителния размер на дължимото
обезщетение по член 224 от КТ, което възлиза на 4003,58 лева, след приспадане на
заплатеното от ответника, до който размер следва да се уважи и предявеният иск, като за
разликата до пълния предявен от 4058,93 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно член 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на ТПО, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. Ето защо денят, от който работодателят дължи
законна лихва върху обезщетението е 1.10.2018г., с оглед на което следва да се уважи и
искът за лихвата за периода на забава плащането на обезщетението по член 224 от КТ.
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца се следват разноски в р-р на 591,82 лева,
а на ответника 8,40 лева за адв. възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 210,14 лева.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза,
направена от бюджета на съда, които са в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОУ „Пенчо Славейков“ с Булстат *****да заплати на П. С С., ЕГН
********** следните суми: сумата от 4003,58 лева, представляваща обезщетение за 111
работни дни неизползван ПГО, дължимо при прекратяване на ТПО; 1221,47 лева лихва за
забава за периода 1.10.2018 - 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 16.08.2021г. до окончателното плащане на дължимата сума,
4
както и да му заплати сумата от 591,82 лева разноски съразмерно с уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за разликата над размера на сумата от 4003,58
лева до пълния предявен размер от 4058,93 лева.
ОСЪЖДА на П. СТ. СТ., ЕГН ********** да заплати на ОУ „Пенчо Славейков“
с Булстат *******сумата от 8,40 лева адв. възнаграждение съразмерно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ОУ „Пенчо Славейков“ с Булстат *****да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 210,14 лева
държавна такса и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводни експертизи от бюджета
на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5