РЕШЕНИЕ
№ 13007
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110132936 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против К. С. М.
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4346/2022 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се [**********]. Тъй като издадената заповед
била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може
да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в
настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
1
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: 969,18 лв., представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се [**********]; 252,53 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г.; 3,72
лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., както и сумата от 0,99 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.01.2022 г. до
окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове с доводи, че считано от
01.09.2016 г. ответникът е напуснал процесния недвижим имот и го е предоставил на
трето за делото лице – Милен Кръстев Кръстев. Поддържа, че на 15.03.2019 г. продал
имота на посоченото лице, поради което не е нито негов ползвател, нито собственик,
2
съответно не е и потребител на топлинна енергия и не дължи нейното заплащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца – [**********] не изразява
становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на
представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител е направил изявление, че е постъпило частично плащане, с което изцяло
е погасена мораторната лихва в размер на 253,52 лева, главница в размер на 482,83
лева и съдебни разноски в размер на 175,00 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 4346/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжника – настоящ
ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от
969,18 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се [**********]; 252,53 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г.; 3,72 лева, представляваща главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г.,
както и сумата от 0,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 27.01.2022 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 09.05.2022 г. съдът е указал на заявителя, че срещу заповедта
е постъпило възражение от длъжника, поради което може да предяви иск за
установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 085, том
I, рег.№ 5433, дело № 048/24.10.2007 г. по описа на а.п., нотариус с район на действие
СРС, по силата на който ответникът се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот. Видно от обективираното в нотариалния акт е, че върху ¾ ид.ч. от
имота има запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване в полза на трето
лице. В подкрепа на предходното е приложен и нотариален акт № 126, том I, рег.№
7102, дело № 093/15.12.2006 г.
Видно от приложената по делото декларация от 04.12.2007 г. е, че
горепосоченото трето лице се е отказало от правото си на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху процесния недвижим имот.
По делото е приложен договор за предоставяне на недвижим имот за ползване от
3
01.09.2016 г., сключен между ответника в настоящото производство и трето за делото
лице, по силата на който процесния недвижим имот е предоставен за безвъзмездно
ползване за период до 20.03.2022 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 39, том I, рег.№ 1324, дело № 35/15.03.2019 г. по описа на А.Ш., нотариус с район на
действие СРС е, че ответникът се е разпоредил със собствеността на имота.
По делото е приложен протокол от проведено на 26.09.2002 г., Общо събрание
на етажните собственици от жилищната сграда, където се намира и процесния
недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор с [**********].
Към протокола е приложен списък на етажните собственици. По делото е представен и
договор от 10.10.2002 г., сключен между ЕС и горепосоченото дружество в
изпълнение на взетото решение на ОС.
По делото е представен договор от 18.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, който съдът намира за неотносим към исковия период, поради което
не го обсъжда.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че на
27.08.2022 г. по сметка на Топлофикация е преведа сумата от 969,18 лева, с посочено
основание – номера на настоящото дело.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка
в счетоводството на ищцовото дружество, е установило постъпили суми, с които са
погасени дължимите суми за главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законни
лихви, като е останала непогасена сумата от 490,07 лева – главница и 300,00 лева –
съдебни разноски.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
4
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме наличие
на валидно облигационно правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че
5
доставената до имота топлинна енергия възлиза на претендираните суми. Основното
възражение е, че не е клиент на дружеството, тъй като имотът е предоставен за
ползване на трето за делото лице.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По
силата на § 1, т. 42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо 2 лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
6
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на 3 одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“.
Действително, от приложения по делото договор за предоставяне на недвижим
имот за ползване от 01.09.2016 г. се установява, че процесния имот е предоставен на
трето за делото лице, което по настоящем е и негов собственик. Следва да се има
предвид, че правото на ползване е ограничено вещно право, което се учредява чрез
сключване на договор във формата на нотариален акт и подлежи на вписване. В
конкретния случай, представения по делото договор не е в горепосочената форма и
няма данни за неговото вписване. Ето защо, съдът не приема, че този договор придава
качеството „вещен ползвател“ на посоченото в него лице. С оглед предходното, по
смисъла на закона именно ответникът се явява клиент на топлинна енергия и дължи
нейното заплащане. Това е така, тъй като освен, че горепосочения договор не
легитимира третото по делото лице като вещен ползвател, от друга страна – ответникът
не е изпълнил задължението си съгласно чл.61 ОУ на ищцовото дружество, да уведоми
последното относно правото на ползване на имота. С оглед предходното, правилно
ищцовото дружество, след като не е било уведомено за промяната относно ползването
на имота, е начислило дължимите суми по партидата на ответника. Последния от своя
страна, разполага с възможност да потърси отговорност от лицето, на което е
предоставило ползването на имота през процесния период, съгласно сключения между
тях договор. В конкретния случай, правоотношението между ответника и третото лице,
не е предмет на настоящия спор.
С оглед предходното, от събраните по делото писмени доказателства,
включително представените от третото лице-помагач, не оспорени от ответника, съдът
приема за безспорно установено доставеното от ищеца количество топлинна енергия в
собствения през исковия период имот на ответника.
Въз основа на доказателствата по делото за извършено частично плащане и
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема предявения
иск за главница за топлинна енергия за основателен и доказан за сумата от 490,07 лева.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. В конкретния случай ответникът
не се е възползвал от предвидената в разпоредбата на чл.214 ГПК възможност да
намали размера на предявения иск, поради което за сумата над 490,07 лева до пълния
предявен размер от 969,18 лева предявения иск за главница за топлинна енергия следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че обезщетението за забава е
7
изцяло платено, то този иск също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. В случая плащането на
претендираните от ищеца суми е настъпило в хода на процеса - на 27.08.2022 г.
/исковата молба е постъпила в съда на 21.06.2022 г., а заявлението по чл.410 ГПК – на
27.01.2022 г./, поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото. В конкретния случай, видно от изявлението на процесуалния представител на
ищеца в проведеното открито съдебно заседание е, че са останали неплатени
направените разходи за експертиза в размер на 300,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая е безспорно, че ищецът е бил представляван в производството
от юрисконсулт, като с оглед горепосочената разпоредба съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева /чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/, доколкото производството не
представлява правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
за исковото производство в общ размер на 400,00 лева.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. От изявлението на
процесуалния представител на ответника се установи, че по издадената заповед не е
платено единствено юрисконсултското възнаграждение, което видно от същата е в
размер на 50,00 лева. Тази сума също следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] срещу
К. С. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 490,07 лева,
представляваща неплатен остатък от сумата от общо 972,90 лева, представляваща сбор
от сумата за главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се
[**********] и сумата за главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва,
8
считано от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за топлинна енергия и дялово разпределение за сумата над 490,07 лева
до пълния предявен размер от 972,90 лева, ведно със законната лихва, считано от
27.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 252,53 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.01.2022 г. и за
сумата от 0,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. С. М., ЕГН ********** да заплати
на [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] сумата от 400,00
лева, представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 50,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №
4346/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********], помагач на
страната на ищеца [**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9